Волф Дуриан
Робър (23)

В Змийската долина

Маки и двамата му помощници бяха вкарали говедата в Змийската долина, гдето стадото беше запазено от снежните бури. Тук бликаше топъл извор. Сред зимния студ над водите му се издигаше па̀ра. Тия води стопляха почвата и топяха снега. Покрай водопоя, който никога не можеше да замръзне, добитъкът намираше зелена трева посред зима.

Бяха се погрижили предварително за зимен фураж. Няколко големи купи сено бяха струпани в долината. Подредени бяха хранилки. Фуражни репи лежаха на камари. За подслон на мъжете служеше здрава колиба от греди с приземни обори за конете и отделения за кучетата.

През цялото лято тук никнеше буйна и пищна растителност, но гъмжеше от гърмящи змии, примамвани от топлата почва около извора. Змиите обичат топлика. От тях долината беше получила името си. Дивите прерийни животни я избягваха, при все че можеха да намерят подслон в нея. Хората, които трупаха купи сено тук през лятото, носеха високи ботуши, за да не могат змиите да им сторят нищо. Но сега, скрити в дупките си под земята, змиите спяха своя зимен сън.

Вълците нападат едно неразпръснато стадо говеда само когато са в крайна нужда. Говедата са в състояние да се бранят. Срещу разярения бик не могат да излязат и половин дузина вълци.

Вълците обикновено се опитват да приближат стадото откъм гръб и да разпръснат животните. Тогава сред настъпилия хаос техни жертви стават отдалечилите се от стадото крави и агнета. Но тази маневра е успешна само в открито поле.

През тия нощи Черният капитан нададе воя си, гладът събра вълците от далечни краища.

Овцете бяха в безопасност в своите закрити кошари. Тогава, през време на една снежна буря, вълците връхлетяха върху стадото говеда в Змийската долина. Нападението им излезе несполучливо.

Бяха петдесет или шестдесет вълка, толкова голяма глутница отдавна не беше виждана. Внезапно цялата долина загъмжа от изгладнели задъхани вълци. Кучетата изскочиха твърде късно насреща им, сред снежната буря те не бяха успели да ги подушат.

В момента на първата изненада Черният капитан се беше нахвърлил върху една крава. Тутакси още три или четири вълка увиснаха на нейната шия и повалиха на земята стенещото животно. Само за няколко минути кравата беше разкъсана от хапещите и ръфащи вълчи челюсти. Но сега вече говедата бяха познали смъртния си враг и се бяха скупчили. Те бяха яки, едри животни, разплодният добитък, останал след есенното клане. Между тях имаше и няколко мощни бика.

Вълците обкръжиха стадото. Гъсто стълпени, говедата стояха пред стръмния склон на долината, който закриваше тила им, свели рогове, с гневно пръхтене; копитата им нервно разравяха снега. Вълците не можеха да се приближат. Нямаше възможност да заобиколят фронта от застрашително насочените към тях рога. А отзад бе стръмнината.

Изведнъж пръхтящите говеда се втурнаха напред, почнаха да тъпчат вълците с копитата си, да ги мушкат с рогата си. Биковете връхлитаха, вдигаха на рогата си вълците, запращаха ги във въздуха, а после прегазваха и мушкаха телата им. Един бик се носеше с рев, вдигнал върху рогата си някакъв вълк, мъчеше се да го отърси, побеснял от ярост, ослепен от кръвта, която се стичаше над очите му.

В това време откъм другия край на Змийската долина се появиха Маки и двамата му помощници Джек и Дан заедно с кучетата. Сега вълците попаднаха в чувал между тях и връхлитащите говеда. Проехтяха изстрели, кучетата се нахвърлиха върху вълците. Между тях бяха догът Кисър, Фаг, Дай, Нед и още няколко от овчарските кучета.

Черният капитан се беше оттеглил встрани, до склона на долината, и не изпущаше от очи големите кучета. В един изгоден момент той се хвърли, прегриза гърлото на малкия териер Нед и отскочи. Сега вече вълците се бяха разбягали във всички посоки, едни се катереха по стръмните склонове, други използуваха всяка пролука, която зърнеха между своите неприятели.

Тежко беше поражението им. След това преброиха над тридесет мъртви вълци, много от тях бяха премазани буквално на пихтия от разярените говеда. Но и смелият, дързък малък териер Нед беше мъртъв. Маки и кучетата му много тъжаха за него.

Не знаем дали там е бил и вълкът Робър. Не можахме да го познаем сред тази страхотна схватка.