Волфганг Холбайн
Антихристът (14)

14.

Бренер усети само удар. Беше толкова силен, че го отхвърли напред, той направи още една, последна, олюляваща се крачка и полетя напред, но не усети болка. В раменете и в част от дясната си ръка усети парене и те станаха безчувствени, нещо топло и лепкаво започна да се стича по гърба му. Но нямаше болка.

Заболя го от падането. Бренер охлузи дланите и дясната си буза, а в устата си изведнъж почувства горчивия вкус на кръв. С ъгълчетата на очите си видя, че заедно с него — дано той да я е бутнал! — е паднала и Астрид, после с все сила се плъзна към стената на арката и пред очите му затанцуваха пъстри светещи точки. Секунда по-късно лежеше неподвижно, останал без дъх и очакваше настъпването на смъртта. Тя не дойде, но когато отвори очи, я видя.

Летеше стремглаво сред огнени пламъци, нажежено до бяло, ревящо чудовище, което превърна арката в хаос от светлина, горещина и невероятен шум — като адски звяр, откъснал се от веригата си.

Ракета!

Осъзнаването на видяното и отчаяното движение, с което се преобърна встрани, прикривайки лицето си с длани, настъпиха едновременно, но въпреки това в продължение на секунда не знаеше дали все пак не беше твърде късно. Прегази го вълна от жестока топлина — твърде бързо, за да го нарани, но достатъчно силна, за да накара всеки нерв в тялото му да изкрещи неистово. Той изпищя и сред воя на летящата ракета чу и писъка на Астрид, после демонът отмина, продължи нататък и малко по-нагоре, и Бренер веднага разбра къде ще удари, секунда, преди да се случи.

Изведнъж ракетата се насочи в ъгъл около тридесет градуса нагоре към прозореца на първия етаж с такава прецизност, сякаш някой я направляваше с ръка. Бренер инстинктивно сви глава, когато попадението разби стъклото на прозореца.

По-точно, последваха две експлозии в разстояние от четири-пет секунди — може би беше нарушената функцията на оръжието или пък преждевременно избухна горивото, което бе последвано и от детонация на бойната глава. Първата, почти бяла светкавица, разби всички стъкла, изду стените навън и изхвърли на двора едно безформено тяло, овъглено вероятно още от първите пламъци и набучено на парче стъкло, дълго колкото човешки бой. Човекът обаче все още беше жив, защото размахваше ръце и крака и пищеше с нечовешки глас. Преди тялото да падне на плочника и писъците му да спрат, избухна втората експлозия.

Тя беше несравнимо по-силна от първата. Стените се издуха още повече, сякаш сградата беше балон, за секунда издут до пръсване. Детонацията сигурно беше разрушила пода и тавана на помещението, защото изведнъж и от прозорците на долния етаж заизлизаха пламъци. Шистовите плочи на покрива бяха пометени като хартиени парченца, изгорени в пепелник.

В следващия миг се срути цялата фронтална част на сградата. Каменните блокове изгубиха спойката си и се разлетяха на всички страни, последвани от топки огнени пламъци и ужасен шум. Късове развалини и жарава заваляха над двора като апокалиптичен каменен дъжд.

Тим, където преди се намираше молитвеното помещение, се издигна кълбо от огненочервени, пулсиращи пламъци, а в центъра му танцуваше по-бледа светлина, адски огън с формата на висок пет-шест метра кръст, който бълваше пламъци на всички страни и сякаш отново и отново подпалваше изгасналата жарава. Втора, още по-гореща топлинна вълна мина през Бренер и той изкрещя. Погледна с ужас ръцете си, чиято кожа започна да се свлича на големи, мокри мехури. Усети, че същото става и с лицето му.

Изведнъж почувства как нещо го сграбчва и го хвърля нагоре. Заудря слепешката около себе си, блъсна нещо, но чак когато чу писъка, разбра, че Астрид го е дръпнала нагоре.

Но още преди да успее да помисли каквото и да било, манастирът се разтресе от трети удар. Астрид го блъсна и зад тях през арката нахлуха червени пламъци.