Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Не время для драконов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 53гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova(2007)
Корекция
Mandor(2008)

Издание:

ИК „Орфия“, 2004

Поредица „Фантастика“ 54

Превод от руски и оформление на корицата: Николай Теллалов

ISBN: 954-444-046-1

История

  1. —Добавяне
  2. —Редакция от Мандор според хартиеното издание, добавяне на анотация

HYMN OF APOLLO

The sleepless Hours who watch me as I lie,

Curtained with star-in woven tapestries

From the board moonlight of the sky,

Fanning the busy dreams

from my dim eyes, —

Waken me when there Mother,

the grew Dawn,

Tells them that dreams and that the

Moon is gone.

ХИМНЪТ НА АПОЛОН

Безсънни часове се взират в мен,

а аз лежа във мрака, обграден

като с извезан звезден балдахин

от спуснал се от небосвода син,

сноп лунни сребърни лъчи.

Но в уморените очи

разпръсват се видения болнави

и будя се, когато вече

изгревът ме известява,

че сънищата са далече,

а месечината — заспала…

Пърси Биши Шели[1]

ПРОЛОГ

Съществуват светове, където слънцето е зелено, а пясъкът — черен. Има такива, където планините са от звънтящ кристал, а в бързеите на реките тече чисто злато. В трети снегът е с цвят на кръв, а самата кръв е по-бяла от сняг. Съществуват светове, където замъците не са отстъпили място на многоетажни сиви небостъргачи. А нейде другаде същите тези сиви иглени грамади от бетон отдавна са изоставени и от руините им хората зидат стени на замъци.

Има светове, в които зората е посрещана от сливащо се в един звук пърхане на милиарди криле — хвъркати същества се реят високо над земята, тържественият им химн в чест на изгряващото светило се сплита с вопли на умиращата по повърхността безкрила сган. И има светове, в които слънчевите лъчи опират в плътно залостени капандури, защото там светлината е по-горчива от отрова.

Ала тук не става дума за тях.

Съществуват светове, където нощта и денят са неразделимо прегърнати. Там можеш да вдигнеш взор към слънцето и да забележиш звездите. Там излизаш в нощта — и виждаш слънце.

Ала тук не става дума за тях.

Защото има други светове — слънцето им е жълто като зеница на дракон, тревата е зелена, а водата — прозрачна. Към сините небеса се издигат кули на крепости от камък, но и сгради от бетон. Там птиците се стремят към висините, а хората си даряват усмивки.

Става дума точно за такива светове. Пригответе се.

Чака ни път.

Бележки

[1] Превод от английски — Кристина Паскалева.