Стюарт Уудс
Подозренията убиват (42)

42

Стоун едва намери място на паркинга и влезе в ресторанта. Седналата до откритата камина Каролин Клем го мерна веднага и му махна с ръка.

— Запознай се с мъжа ми Дейвид — каза тя.

Стоун се ръкува с Клем.

— Добре дошли във Вашингтон — приветства го Дейвид. — Надявам се, да ви хареса тук.

Поръчаха си напитките и взеха листа с менюто. Стоун седеше с лице към входа на ресторанта и видя капитан Варковски от „Синг Синг“ и жена на средна възраст да влизат в салона. Варковски също го забеляза и му кимна с глава. Стоун му отвърна по същия начин. После двойката се отправи към сепаре в задната част на салона.

— Познавате ли го? — попита Каролин.

— Бегло, срещал съм го веднъж.

— Тукашен ли е?

— Не, мисля, че е от Ню Йорк, поне там съм го виждал.

— Четохме в „Таймс“ за бомбата по време на откриването на изложбата на Сара. Ужасно нещо — каза Каролин. — Тя добре ли е?

— Да.

— Кога ще можем да я видим тук?

— Сара се завърна в Англия и възнамерява да остане да живее там.

— О, съжалявам, не зная защо реших, че ще бъдете заедно в къщата.

— Плановете ни бяха такива, но изглежда инцидентът в галерията промени намеренията й.

— Е, за вечеря тук ще дойдат сами жени — със закачлива усмивка каза Каролин. — Не са кой знае колко много, но имаме няколко много приятни разведени дами.

— О, не се притеснявайте — смути се Стоун.

— Никак, но ще ни бъде приятно да ви запознаем с някои хора, много са симпатични. Оставете това на мен.

След като поръчаха вечерята, компанията се увеличи. Съпрузите Клем представиха Стоун поне на десетина души и за броени минути го заляха с информация за тях. Също като Стоун, повечето от тях бяха от Ню Йорк, дошли за уикенда.

— От тукашните хора никого ли не познавате? — попита Каролин.

— Само една двойка от Калифорния, имат къща в Роксбъри.

— Това трябва да са семейство Колдър.

— О, да, как познахте?

— Аз продадох на Ванс къщата преди четири години. Вярно, че той тогава я развали и я построи наново. Очарователен мъж, нали?

— Да, така е.

— Вие откъде ги познавате?

— Преди две години ни запозна общ приятел, на едно празненство. После в Лос Анджелис се опознахме с Ванс малко повече.

— Аз не съм срещала госпожа Колдър. Не се ли казва Арингтън?

— Точно така.

Сервираха им вечерята.

— Казват, че е красавица, била писателка преди да се оженят.

— Да, пишеше за няколко списания.

— Прочетох във вестника, че си имат бебе.

— И това е вярно. Малко неща ви убягват, Каролин.

Дейвид се обади:

— Може да се каже, че Каролин е неофициалната историчка на окръг Личфийлд.

— Къщата на Ванс ще ви хареса — каза Каролин. — Наистина е забележителна.

— С нетърпение чакам да я видя — отвърна Стоун.

Той хвърли поглед към сепарето на Варковски и видя, че дамата стана от масата и тръгна към тоалетната. Стоун се надигна от стола си. — Моля да ме извините за малко.

Отиде в задната част на салона и се приближи до масата на Варковски.

— Добър вечер. Мога ли да поседна за момент?

Варковски вдигна поглед и го покани:

— Сядай.

Стоун се настани срещу него.

— Тук ли живееш?

Варковски поклати отрицателно глава.

— Със съпругата сме на празничен излет.

— Съжалявам, че не се видяхме при последното ми идване в затвора.

— Бях доста зает тогава — каза Варковски.

— Виж, съзнавам, че Дино не беше много учтив с теб, но става нещо наистина много сериозно и ние се нуждаем от помощта ти.

— Ние?

— Това засяга и Дино, и мен.

— Какво е то?

— Трябва да открием Хърбърт Мителдорфер, при това незабавно.

— Нямам представа къде е — отвърна Варковски. — Не ни остави никакъв адрес.

— Познаваш ли някого, който да има начин да се свърже с него?

Варковски поклати глава.

— Не.

— Учудвам се, че толкова лесно би загубил връзка с него. В крайна сметка, бяхте доста близки, нали така?

— Не особено, с моята работа не се сближаваш много със затворниците.

— Така бих си помислил и аз, но имам информация, че години наред Мителдорфер е въртял финансовите ти дела.

Варковски го погледна с неприязън.

— Къде, по дяволите, си чул това?

— Виж, капитане, ние смятаме, че след излизането си от затвора Мителдорфер е замесен в шест убийства.

Варковски избухна в смях.

— Ти се шегуваш! Хърби Мителдорфер няма да стори зло и на муха!

— Но е убил жена си, нали?

— Било е нещо като пристъп на лудост, при дадените обстоятелства не можеш да го виниш.

— Какви обстоятелства?

— Жена му се е чукала с половината мъже в Ню Йорк.

— Да назовеш някого конкретно?

— Не зная подробности — отвърна Варковски.

— Виж, капитане, работата е много сериозна. Няма да ти е приятно вестниците да пишат, че сериен убиец е правил лични услуги на началниците на затвора.

— Заплашваш ли ме? — попита Варковски. — Ако това е така, по-добре си върни думите назад.

— Не те заплашвам. Само ти казвам, че имаме нужда от помощта ти, за да открием Мителдорфер.

— Какво все повтаряш ние? Ти не си полицай, а Бакети не ме е молил за помощ. Ако получа официално искане от управлението на полицията в Ню Йорк, ще отговоря. Нямам какво да ти кажа, освен че не зная нищо по въпроса къде може да е Мителдорфер. Все пак, давам ти малък съвет — Хърбърт Мителдорфер е добро момче и порядъчен човек, който заслужава да изживее необезпокояван личния си живот. Не вярвам, че може да е замесен в убийството на когото и да е, и ако е необходимо, ще свидетелствам за това и в съда.

Стоун вдигна глава и като видя, че госпожа Варковски се връща към масата, стана на крака.

— Извинявай за безпокойството, капитане. Дано да не излезеш накрая с окървавени ръце — и тръгна към масата си.

Там вече бяха сервирали основното ястие.

— Още малко и храната ви щеше да изстине — укори го Каролин.

— Добре изглежда — каза Стоун и започна да се храни.

— Всичко наред ли е? — попита Каролин. — Изглеждате малко потиснат.

— Нищо ми няма — отвърна Стоун. — Бях се замислил за нещо в Ню Йорк. Яденето е много вкусно.

— Голф играете ли? — попита Дейвид.

— Не, трудна работа е да играеш голф, като живееш в Манхатън.

— Тук имаме много добър терен, с девет дупки. Ако решите да поиграете, обадете ми се?

— Благодаря, сигурно ще го направя. — Стоун видя, че Варковски излизат от ресторанта.

— Вашите приятели май нямаха време да вечерят — каза Каролин.

— Предполагам, че на него му секна апетитът.