Стюарт Уудс
Подозренията убиват (14)

14

Стоун остави слушалката, провери номера на апартамента и го набра отново. Същият резултат.

Когато вдигна глава от домофона, видя как от две спрели отвън патрулни коли изскочиха униформени полицаи и се затичаха с извадени пистолети към входа на блока. Даде си сметка, че те едва ли го познават и в техните очи ще бъде просто един въоръжен цивилен човек. Затова остави пистолета си върху плота, отдалечи се от него, извади полицейската си карта и я вдигна високо. Щом влязоха той им извика: „Аз съм в акция!“, за да не го застреля някой прекалено нервен полицай. Полицаите се спряха.

— Какво става тук? — попита един от сержантите.

— Аз съм полицай в оставка — отговори Стоун. — Пистолетът ми е върху плота в портиерната. Там лежат двама убити — един полицай и един цивилен. Цивилният е от портиерите на блока.

Сержантът свали надолу оръжието си.

— Казваш се Барингтън, нали? Беше в Деветнайсти, заедно с Бакети, а?

— Точно така.

Полицаят погледна зад плота на портиерната.

— Господи! — възкликна. — Кой ги е застрелял?

— Другият портиер е видял как престъпникът е изтичал от блока, прекосил е улицата и е прескочил през оградата в парка. Детективите Андерсън и Кели са тръгнали да го преследват. Аз се обадих от колата на Кели — поисках да изпратят подкрепление в парка, между Двадесет и втора и Седемдесет и пета улици. Помолих освен това диспечера да намери лейтенант Бакети и да му ка же да дойде тук.

— Значи на нас не ни остава нищо друго, освен да чакаме съдебния лекар?

— Бих искал двама души да се качат с мен горе. Всичко това се случи, докато вечерях с моя приятелка на шестнадесетия етаж, и като слязох, помолих дамата да остане горе. Преди малко й звънях по домофона, но тя ме ми отговори.

Сержантът се обърна към хората си:

— Гарсия — с мен, другите останете тук да пазите.

— Мога ли да си взема пистолета? — попита Стоун, сочейки към оръжието си.

— Разбира се — кимна сержантът.

— Има ли ключ за шестнадесетия етаж — обърна се Стоун към портиера.

— Там зад плота, в касата за ключовете.

Стоун пристъпи внимателно покрай труповете, намери ключовете за етажите, прибра оръжието и като се отправи към асансьора, взе да търси нужния му ключ във връзката. Деблокира асансьора и натисна копчето за етажа.

— Аз съм Макелъни — представи се сержантът.

— Спомням си те — отговори Стоун, — тъкмо беше постъпил, когато аз напуснах полицията. Бързо си се издигнал.

— Каква е тази дяволска история тук, господин Барингтън? — смени темата сержантът.

— Някакъв тип иска да се докопа до Бакети и до мен.

Проследил ме е вечерта дотук, а с Андерсън и Кел му бяхме устроили засада. Номерът ни обаче не мина.

— Той ли се е опитал да нападне съпругата на Бакети?

— Същият.

Асансьорът спря и те излязоха на площадката пред апартамента.

Сержантът се огледа наоколо и подсвирна леко.

— Вътре трябва да е жената, която остана да ме чака.

Освен това тук живеят и двама прислужници — мъж и жена, но не зная в коя част на мезонета са стаите им.

Предлагам вие двамата да огледате долния етаж, а аз ще се кача на горния. Ако не намерите никого, елате горе при мен.

— Ясно — одобри сержантът.

Стоун отключи вратата и леко я открехна. Премина възможно най-тихо през галерията, но все пак трите чифта обувки не пресякоха съвсем безшумно мраморния под.

Когато стигнаха във всекидневната, Стоун махна с ръка на двамата полицаи да огледат етажа, а после се отправи към горния.

Полицаите извадиха пистолетите си и започнаха огледа.

Стоун свали предпазителя на пистолета си и бързо заизкачва безшумно по стълбите. Вратата на спалнята на Сара беше отворена, той промуши глава вътре и се огледа, след което бързо се отдръпна. Успя единствено да види, че леглото вече не е оправено. Приклекна и пристъпи в спалнята с насочен напред пистолет. На втората крачка го стресна пронизителен писък.

Стоун бързо се обърна и се оказа с насочен пистолет към голата Сара Бъкминстър.

— Стоун! Какво правиш, дявол да те вземе?

Стоун свали пистолета.

— Сама ли си? Има ли някой друг в апартамента?

— Разбира се, че съм сама. Да не си въобразяваш, че щом излезеш, аз ще си доведа друг мъж тук?

Стоун въздъхна тежко и натисна предпазителя на пистолета.

— Какво става, за Бога? — рязко попита тя.

— Ти защо не отговори, когато ти звънях по домофона? — зададе въпрос на свой ред Стоун.

— Защото бях под душа — каза Сара. — Исках да се освежа след вечерята.

Стоун я притисна към себе си в продължителна прегръдка.

— Прощавай, че те уплаших. Най-добре е сега да се облечеш и да слезем долу. Полицията пристигна.

Той я остави да се облече и излезе от стаята. Когато стигна до долния етаж, двамата полицаи тъкмо се появяваха от различни страни във всекидневната.

— На този етаж няма никого — каза сержантът. — А ти откри ли нещо?

— Дамата си е горе, нищо не й се е случило. Предполагам, че прислужниците са в техните си стаи.

Дочуха стъпки откъм галерията и веднага насочиха натам пистолетите си.

— Ей, аз съм, Бакети! — Дино се появи с вдигнати ръце и всички въздъхнаха с облекчение. — Наред ли е всичко? — попита.

— Да — отвърна Стоун. — Бях се притеснил, защото звъннах по домофона от портиерната на Сара, но тя не ми отговори.

— А долу какво е станало, по дяволите? — попита Дино.

— Престъпникът се е появил тук, заявил, че носи пратка и портиерът го пуснал през входната врата. Онзи отишъл направо към бюрото на портиера и застрелял твоя полицай, след което опрял дулото на пистолета до слепоочието на другия портиер и го накарал да се обади на Сара и да я повика да слезе долу. Вместо нея обаче слязох аз и намерих два трупа. Оцелелият портиер ми каза, че Андерсън и Кели тръгнали да преследват престъпника в парка. После се обадих да изпратят подкрепа. Това е всичко.

— Как смяташ, дали е разбрал, че сме му устроили засада тук? — попита Дино.

— Предполагам, че не. Мисля, че е застрелял полицая само за да стресне портиера. Не мога да си обясня обаче къде се е намирал Андерсън в момента, когато онзи е влязъл във входа — асансьорът беше блокиран.

— Гадна история! — процеди Дино. — Е, какво, нашият човек премина от нож на пистолет, става все по-опасен.

— Така изглежда.

Дино вдигна поглед към стълбището и това накара Стоун да се обърне. Сара слизаше при тях.

— Сара, сигурно си спомняш Дино Бакети? — каза Стоун.

— Естествено — отвърна тя и му подаде ръка.

— А това е сержант Макелъни.

— Здравейте — поздрави и него вежливо тя. — А сега някой може ли да ми каже какво се разиграва тук?

— Боя се, че работата е много лоша — обясни Стоун. — Онзи тип, за когото ти говорих, е убил тук един полицай и вашия портиер, Дан. Сега полицията го търси в парка.

— Дан? Този мил човек?

— Да, съжалявам.

Коленете на Сара омекнаха и тя се свлече върху едно канапе. Стоун приседна до нея.

— Слушай ме сега, веднага трябва да те изведем оттук. Искам да си събереш багажа възможно най-бързо.

Дино ще те закара в моя апартамент.

— Ама защо аз да изчезвам оттук? — попита тя. — Мен не ме заплашва нищо.

— Грешката е моя, моля за извинение. Казах ти, че онзи тип напада близки на мен и Дино хора. Сега ме е страх, че и ти си в опасност. Той вече знае къде живееш.

— Стоун има право, Сара — намеси се Дино. — Трябва да те изведем оттук. Сградата има ли гаражи?

— Има — отговори тя. — Входът им е от другата страна на блока.

— Добре, ще ви взема със Стоун оттам с моята кола.

— Поискай от портиера карта за отваряне на вратата на гаража — предупреди го Сара. Не даваше вид да е загубила присъствие на духа.

— След десет минути ще съм там — каза Дино. — Първо искам да дам някои разпореждания, за да сме сигурни за входа на блока. Макелъни, охранявай ги с твоите хора, докато аз не ги кача в колата.

— Слушам, лейтенант — козирува сержантът.

— Отивам да си събера багажа. — Сара се изправи и тръгна нагоре по стълбите.

Стоун я последва.

— Вземам си само най-необходимото — каза Сара, докато хвърляше дрехите си в една чанта. — После ще се върна за останалото.

— Не бих искал да се връщаш тук, докато не спипаме този тип — възрази Стоун. — Затова си прибери всичко.

След десет минути слязоха с асансьора в гаража. Двамата полицаи ги охраняваха с извадени пистолети. До колата ги чакаше Дино. Наместиха багажа на Сара в отворения багажник и веднага потеглиха към Търтъл бей.

— Сега поне сме сигурни, че онзи не наблюдава къщата — подхвърли Дино. — Все още е някъде в парка, ако не са го хванали вече.

— Дано да излезеш прав — обади се Стоун.