Живко Лазаров
Буря

Сърдити облаци и нахални светкавици.

Форсиращ дъжд, по пистата на бурята.

Бягащ тропот и подгизнали навици.

Удавници-улици и тента сурната.

 

Виещ вятър и шапки политнали.

Стари мазета си ближат раните.

Вехти трамваи на всичко привикнали,

пълзят по релсите, скрити под вадите.

 

Мълния с ярост се стовари до кестена.

Заскърцаха в ужас дървени кокали.

Стара топола, прекършена стене.

Пусти балкони, здраво подмокрени.

 

Стоя бездиханен сред дъждовни потоци.

Колата, безжизнена, бледо премигва.

Гумите, хлътнали в дупки дълбоки,

а бурята злобно и страшно просвирва.

 

На някакъв път съм. Без цел и посока.

Не зная защо и къде се намирам.

Душата ми свита, простенва и хлопа.

Къде си любов? Накъде да отивам?