Живко Лазаров
Утринна пътека

По късноесенна, утринна пътека,

потопена в пухкава мъгла,

стъписани, навлизаме полека,

в дивната Родопи планина.

 

Като воини, с дъх от древността,

срещат ни борове в редици.

История са, мощните стъбла.

Памет са, клоните стоици.

 

Спираме на шарени поляни

със игриви, слънчеви кълба.

На стари дънери, сядаме пияни,

от свежест, от възторг и тишина.

 

Кълвач почуква по старица мура,

чистейки снагата й от гад.

Преживяла радости и бури,

свидетелка на мир и на рат.

 

С ръце треперещи, по старата кора,

откриваме рани от куршуми.

Белези от смутни времена,

спомени от народни буни.

 

Замаяни от горския пейзаж,

без дъх останали, вървиме.

Безкраен е родопския пасаж!

Красота и памет за години!