Живко Лазаров
Когато те няма

Когато те няма, светът е безличен.

Нощите дълги, утрото свъсено.

Когато те няма, ставам различен.

Тъжен, отнесен, с чело набърчено.

 

Макар, че още близо край мене,

присъства твоето свежо ухание,

твоята липса страшно ми тегне

и в стаята влиза ехидно мълчание.

 

Но само за миг ликът ти да зърна,

очите ти весели, устата ти хубава,

от жаба на принц ще се превърна,

щом ме погледнеш, красива и влюбена!

 

Когато те няма, боли ме ужасно!

И нещо от моето тяло е взето.

Когато те няма е сиво и тясно.

Душата ми страда и дава „заето“.