Живко Лазаров
Мартенска вечер

Може би нямаше нищо различно.

Хладна, мартенска вечер. Забързани хора.

Потока коли, бавно течеше.

Седнал на трона беше неона.

 

Пак същия град, земята, простора.

Просмукана вечер от глъч и раздори.

Трамваи пищят. Хората спорят.

Стар автобус по пътя пърпори.

 

Вървя по следите на градската вечер.

Светофарите строги ме канят да мина.

Вестникарят слага защитно елече,

с четка в ръка, хлапе ми намигна.

 

Господи! Господи, всичко е друго!

Щом откриеш своята дива!

Вечерта е различна, когато си влюбен!

Приятелска, топла и много красива.