Живко Лазаров
Дълго очакване

Толкова дълго, дълго те чаках!

Душата ми скитник, препускаше луднала.

Скришом по мъжки, самотно проплаквах,

с чаша коняк, до камината в ъгъла.

 

Очите ми снимаха градските пътища.

Бленувах те жадно. Рисувах те мислено.

Нощем те виждах в цветните сънища

и само това ми изглеждаше смислено.

 

И ти се яви! Мартенски хубава!

Жадувана, страдана, моя мечта!

И намери покой душата ми щурава.

А твоя живот, стана моя съдба.