Живко Лазаров
Пролетта ограбва мислите ми…

Пролетта ограбва мислите ми.

С теб ли съм или съм другаде!

Гледам в очите ти слисано.

Сънувам ли или съм буден?

Чувствам ръцете ти нежни,

безразлично в моите отпуснати.

Защо са ти така студени?

Обичам те! Искам те! Не чувстваш ли?

По-добре не ми казвай,

че всичко свърши, че не ме обичаш!

Не е възможно и не ще повярвам.

Помниш ли, как мило ме наричаше?

Тръгва по лицето ти сълза.

Изпивам я, шепнеш ми: „отивай си!“

В стаята я няма любовта.

Или никога не я е имало?