Иван Давидков
Притча

Обичам думите, които носят истината така, както конят носи своя ездач. Може тоя кон да не е от прочута порода, може козината на ребрата му да е протрита от седлото или от товарите, които е носил, но неговият едва доловим мирис на пот и пръхтенето на тъмновиолетовите му ноздри ни подсказват, че светът край мен е реален, че мога да се доверя на погледа си, че мога да хвана юздата на коня — да го отведа на водопой, да го натоваря в гората с дърва за през зимата и да гледам как кремъците святкат от ударите на неговите копита.

Имаше часове, особено в мъгливите дни на есента, когато очаквах един такъв кон. Той ми беше нужен не толкова за езда или за впрягане — очаквах го да ми върне усещането за реалност, защото всичко край мен беше призрачно — дърветата, пътищата и хълмовете. Взирах се да зърна тоя кон сред едва доловимите очертания на света, да съгледам приплеснатата от влагата грива и очите, чийто блясък предсказва зазоряване. Но той не се появяваше. И тогава чувах в мъглата лъжовни думи, на които се доверявах. Те, кънтящи в далечината, ми обещаваха алест жребец, който ще дойда да ме вземе на седлото си и да ме отнесе отвън хълмовете, където сега сияе слънцето. И тъй като жребецът не идваше дълги дни и нощи, аз започвах да го създавам в своето въображение. Виждах го да върви с лебедова походка, с високо вдигната глава. По червеникавата му кожа пробягваха тръпки и тя изменяше цвета си така, както тревата изменя зеленикавото си сияние, когато духне вятър.

Тъй като истинският кон се бавеше, аз, уморен от очакване, тръгвах да го търся. Едно дърво, димящо в мъглата, ме отпращаше към друго дърво и аз им се доверявах, повярвал, че знаят пътя към коня. И вървях, докато разберях, че и аз, пленен от мъглата, се превръщам на призрачно дърво, на камък или на позвънваща като ръждясала ламарина папрат.

Тогава сядах край пътя и чаках. Знаех, че няма да ме сепнат копитата на жребеца, но се надявах, че ще чуя звънци на стадо, което слиза откъм планинските егреци, и ще видя островърхата гугла на овчаря, който — като пророк — ще ме поведе към долината, откъдето ме помамиха в мъглата лъжовните думи.