Цветан Ангелов
Василчо славен овощар

Тук живее дядо стар —

стогодишен овощар.

Късоглед е — как да види

де се крият какавиди!

Но Василчо — в старини

своя дядо отмени.

 

Взе рендосана дъска,

писа с въгленче така:

„За гъсеници тъдява

пашата се забранява!“

И на круша след това

той дъската закова.

 

Но гъсеница една

почерка му не позна.

Беше проста-простовата —

не разчете тя словата…

И нахална бе дори —

бързо в клоните се скри.

 

А Василчо замечта

как ще дойде есента,

как с другари — седем души —

ще берат узрели круши:

ще берат и ще ядат —

славно нещо е трудът…

 

Щом гората пожълтя,

щом пристигна есента —

ей Василчо отдалече

десет кошника довлече.

Но от круши за беда

нямаше дори следа.