Асен Босев
Кирчо пред съда

1

Кирчо наш е ученик —

ученик,

ученик,

слаб по български език.

Много-много не чете,

много писане не ще.

Запетая,

точка в края той не знае…

Пише „лъв“ накрая с „ф“,

пише „гъска“ с главно „Г“.

Вместо боб

пише поп!

Гладен ли е — хайде де,

та и буквите яде!

2

Но веднъж сънува сън:

хваща го урокът вън

и като Вълчан пъдара

право го на съд закара.

 

Гледа Киро,

гледа Киро —

в съд страхотен се намира!

 

Ето родният език

тук е съдия велик,

а учебниците горе

сядат като прокурори.

3

Съдията звънка: звън-н-н!

И навлизат в миг отвън

писъмца и

запетаи,

букви главни,

знаци славни:

удивителни,

въпросителни,

двоеточия,

многоточия…

 

Идват мислите несвързани,

идват думи, с бинт превързани,

иде с грешките в ръцете

до баща му писъмцето.

 

Крачат с дълги изречения

и домашни упражнения —

като че ли бой водили —

зачервени от мастило!

 

На бастуни се подпират

криви букви най-подире.

И синеят отстрана

сто мастилени петна!

4

Съдията казва важен:

— Нека всеки се изкаже! —

Заговори двоеточието,

забърбори многоточието:

— Нийде Кирчо ни не слага

и с това ни той излага!

 

Казват мислите несвързани,

плачат думите превързани:

— Кирчо ни осакати,

трябва глоба да плати!

 

Запетаята изскочи,

тънкия си глас проточи:

— Смеят се на нас децата,

че не сме си по местата!

 

Заприказва с увлечение

дълго-дълго изречение,

— Спри! — му каза съдията —

Чак ме заболя главата!

 

То помоли за отсрочка:

— Как да спра! Аз нямам точка!

5

Лъвът страшно изрева,

вдигна рунтава глава:

— Кой ме пише грешно „лъф“?

Дайте да го лапна!

Глъф!

6

Съска

гъска

важна.

Иде с шапка на челото,

с дамска чанта под крилото.

 

— Добър ден. Какво желаете?

— Моля, думата ми дайте!

Искам аз да се изкажа.

— Е добре де, говорете!

— Кирчо вие не корете!

Аз ще го похваля даже.

Никак тук не се оплаквам,

по-добро и не очаквам!

Пише „кирчо“ с малко „к“,

пише „гъска“ с главно „Г“!

 

Тая работа е славна:

аз от Кирчо по̀ съм главна!

7

Щом излезе тя, и хоп,

дотърча уплашен поп.

В страх трепери му брадата.

 

— Дядо попе, укроти се!

 

— Зло ме сполетява, братя!

Той не знае правописа,

значи иска вместо боб

да яде на обед поп!

 

Телефонът в миг заплаква:

— Наскърби ме, Кирчо, ти

на „теле“ ме съкрати!

 

Панталонът се оплака:

— Ти ми буквите прогони

и написа ме „палони“!

 

Котаракът се обади:

— Колко букви ми изяде!

Той наместо котарак

ме написа просто рак!

 

Жално хълца писъмцето:

— Ти разкъса ми сърцето,

че до татко си Евстати

с триста грешки ме изпрати!

 

От мастилото петната

му зацапаха главата:

— Вижте тоя хубавец!

Заслужава си венец,

но… от нашия синчец!

9

Скача, скача еднокрак

удивителният знак:

— Аз се чудя как така

тая Кирчова ръка

тъй стои без наказание,

щом е Кирчо без желание

да се учи,

да се учи,

та в живота

да сполучи!

10

Въпросителната пита

разтревожена, сърдита:

— Аз задавам тук въпрос:

щом е Кирчо толкоз прост,

та не учи книжките,

а ги гризат мишките,

то защо ли прокурора

го не прати във затвора?

11

Тръпне Кирчо пред съда:

„Ех, изпаднах в зла беда!“

И сънува,

и бълнува:

— Драги съд,

драги съд,

ще се уча други път!

12

Щом очите си отвори,

Кирчо скочи, заговори:

— Чуйте вие,

мили, сладки

мои книги

и тетрадки!

Ще се уча, обещавам.

В писането ще внимавам!

Хайде всички

удивителни

и добрички

въпросителни

пак в тетрадките елате —

заемете си местата!

 

Двоеточия,

многоточия

няма аз да ви излагам!

Запетая,

точка в края,

дето трябва, ще ги слагам!

Лъва с „ф“ не ще нервирам,

няма поп да ви сервирам.

 

Извинете панталони,

че ви писах все „палони“.

Няма да превръщам пак

котарака в речен рак.

 

И не цапвам ни едно

тук мастилено петно,

че петната

по листата

са петна и за децата!

 

Ще науча правописа,

ще изпипам краснописа,

та до тате

писъмцата

да са хубави и чисти

като низани мъниста!