Лъчезар Станчев
За круши

Срещнаха се трима души.

 

Колю:

Хайде да береме круши

при съседа Атанас.

 

Пенчо:

С теб съм винаги и аз.

А и сгода е голяма —

бай Танас го в къщи няма.

 

Владко:

През стобори аз не рипам,

чужди круши аз не пипам.

 

Колю и Пенчо:

После ще ни кажеш: дай! —

Но не ще получиш, знай!

 

Влизат двамата завчас

в двора на бай Атанас.

Под дървото за беда

има каца със вода.

Там една дъска сложиха,

весело се покачиха.

А пък Колю с пъргав скок

метна се на клон висок.

Ала кучето излая:

— Ау! Аз крадци не трая —

Рипна Колю на дъската,

тя се счупи по средата,

бухват двама във водата.

Кучето към тях се спуска,

да избягат ги не пуска.

Двама в кацата стоят:

— Помогнете ни! — крещят.

 

Много хора се събраха,

хубаво им се надсмяха.

В миг и Владко там дойде,

викна, като ги виде:

— Вижте двамата юнаци —

вместо круши ловят раци!