Лъчезар Станчев
Самохвалко

Заю Баю във леса пристигна

и голяма олелия вдигна:

— Три години, братя, аз се учих

и какви не майсторства научих.

— Де да видим, Заю, какво знаеш?

Можеш ли на топка да играеш?

— Мога! Аз съм футболист голям

и да пея, и да свиря знам.

Знам да карам в езерото лодка,

често ще си правим там разходка.

Знам да хвъркам с аероплан,

мога да преплавам океан.

Дрехи шия от лисича кожа,

а от вълча — шапка ще ви сложа.

Зная аз да стрелям и със пушка,

знае Заю и със нож да мушка.

— Браво! Ура! — всички зайци викат

и от радост сълзите им бликат.

Но не щеш ли, ето Кума Лиса

гостенина скоро помириса,

тихо се промъкна в храсталака

и се хвърли бързо връз юнака,

за врата го пипна и отвлече.

 

Заек стар тогава тъжно рече:

— Той ни беше умен, славен брат,

не един научил занаят,

но научил беше най-добре

да се хвали, затова умре.

Че е заек, беше той забравил,

предпазливостта си изоставил.