Младен Исаев
Зимна нощ

Нощ е вън,

а ето:

светло е полето —

 

бели-беленинки

блеснали снежинки!

 

В туй поле голямо

жива душа няма,

 

само Вълчо скита

и звездите пита:

 

— Где ли са кошарите,

хъркат ли овчарите,

 

спят ли всички псета,

да прескокна плета,

 

да си грабна шиленце,

сладко като пиленце?

 

Чу го само Месечко

и му каза весело:

— Близо са кошарите,

но не спят овчарите!

 

Слушай мойта дума:

ще ядеш куршума

 

вместо младо шиленце,

сладко като пиленце!

 

Снежна е земята,

звездни — небесата.

 

Бяга там от псетата

Вълчо през полетата.