Младен Исаев
Мързеливата катеричка

Всички буболечки,

мравчици и мечки,

 

от гори, пшеници

сбраха си храница,

 

че навред ще има

скоро люта зима.

 

Катеричка сива,

много мързелива,

 

в старата хралупа

нищо не натрупа.

 

Рече: ей над мене

пити наредени —

 

малките пчелици

сбрали си храници.

 

Вънка сняг натрупа.

В топлата хралупа

 

нашта мързелана

с лапите дохвана

 

и засмука пита,

с сладък мед напита.

 

Ала в миг пчелите

бръмнаха сърдити —

 

по гърба, главата,

гърлото, устата

 

жилеха дълбоко,

мушеха жестоко.

 

И на мързелана

вътре тясно стана.

 

Хукна тя навънка,

мършава и тънка,

 

бяга през гората

в сняг дълбок горката!

 

Заю отдалече

се засмя и рече:

 

— Май че, мързелано,

топличко ти стана!