Младен Исаев
Плачливото братче

Мойто братче е плачливо

като котенцето сиво;

 

ах, не мога вече тука

да го слушам как мяука!

 

А пък мама го целува

и го моли да мирува:

 

— Стига плака, мойто бебе,

ето мама е при тебе

 

и млекце ти носи пак

да й станеш ти юнак.

 

И макар да е голяма,

тъй говоря аз на мама:

 

— Туй ли диво пеленаче

искаш да ти е юначе?

 

Я недей го милва ти,

щом мяука и врещи!

 

Мама братчето повива

и на мене се засмива:

 

— А когато беше бебе,

тъй съм милвала и тебе.

 

Ти от братчето си диво

беше още по-плачливо.

 

Чудно нещо — как и аз

съм мяукал с тоя глас!