Христо Радевски
Тесен път

Вие се шосето чисто,

през нивята се белей.

А по него чичо Христо,

здраво пийнал, се люлей.

 

Ту се тирне към хендека,

ту в средата тръгне пак,

ту подрипне, ту полека

запреплита крак о крак.

 

А земята сякаш плава —

в миг в страни се наклони,

вгъне се и се изправя

чак до сини висини.

 

И шосето ту се дига,

ту пък хлътне изведнъж.

Ох, доникъде не стига

туй шосе нашир и длъж.

 

Чичо Христо се нервира,

мъмре под мустака чер:

— Брей, че тесен път планирал

пустият му инженер!