Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead(2013)

Издание:

Хоро

Весели приказки, разкази и стихове за деца

 

Подбрал: Петър Димитров-Рудар

Редактор: Христиана Василева

Художествен редактор: Петър Василев

Технически редактор: Жак Битев

Коректор: Райна Иванова

 

Дадена за печат на 11.XI.1953 г.

Поръчка №427. Тираж 5000. Формат 1/16 от 70/100

Печатни коли 10 и ¼

 

Издателство „Народна младеж“ — ул. „Леге“ 15

Държавна печатница „Тодор Димитров“ — Дондуков 48, София

Пор. 5521

История

  1. —Добавяне

Заешкото храбро племе

от старинно още време

бе спечелило отвред

неприятели безчет:

и вълци, и хищни птици,

мечки, псета и лисици,

че и други — нямат край!

И от всички — то се знай,

заешкото племе страда

и от ден на ден пропада!

 

Мисли заешкият цар —

храбър, важен господар —

що да стори, що да прави

свойто племе да избави?

Най-подир реши с война

вред по цялата страна

да изтреби враговете

хищни, злобни и проклети.

Ала по-преди той сам

на съвет свика голям

престарелите велможи,

своя план пред тях изложи,

съгласи ги и тогаз

обяви война завчас.

 

С многобройни манифести

мигом страшното известе

нашироко прогърмя

вред по цялата земя.

Зайци — храбри все войскари,

от полета и чукари

и отблизо и далеч,

ей ги че се сбраха веч

и в редици се строиха,

пушки пред нозе туриха.

А след малко царят сам

важно-важно стига там,

поздрави ги, каза строго:

 

— Враговете ни са много,

но не бойте се от тях,

бийте, удряйте без страх!

Туй е царската ми воля,

заповядвам — не се моля!

Храбреци, след мен напред,

срещу всеки враг заклет!

 

Па тръбата до устата

той намести я с ръката,

героично я вирна

и юнашката свирна,

из все сила, колко може.

Но… о, чудо! Чудо, боже!

В заешкия легион

чу се крясък, чу се стон

и юначните войскари

в бяс хукнаха — кой де свари.

Царя им пред тях лети,

па си дума и шепти:

много кръв се би проляла,

но побърка туй… сигнала!

Край