Стоян Дринов
Заешка война

Заешкото храбро племе

от старинно още време

бе спечелило отвред

неприятели безчет:

и вълци, и хищни птици,

мечки, псета и лисици,

че и други — нямат край!

И от всички — то се знай,

заешкото племе страда

и от ден на ден пропада!

 

Мисли заешкият цар —

храбър, важен господар —

що да стори, що да прави

свойто племе да избави?

Най-подир реши с война

вред по цялата страна

да изтреби враговете

хищни, злобни и проклети.

Ала по-преди той сам

на съвет свика голям

престарелите велможи,

своя план пред тях изложи,

съгласи ги и тогаз

обяви война завчас.

 

С многобройни манифести

мигом страшното известе

нашироко прогърмя

вред по цялата земя.

Зайци — храбри все войскари,

от полета и чукари

и отблизо и далеч,

ей ги че се сбраха веч

и в редици се строиха,

пушки пред нозе туриха.

А след малко царят сам

важно-важно стига там,

поздрави ги, каза строго:

 

— Враговете ни са много,

но не бойте се от тях,

бийте, удряйте без страх!

Туй е царската ми воля,

заповядвам — не се моля!

Храбреци, след мен напред,

срещу всеки враг заклет!

 

Па тръбата до устата

той намести я с ръката,

героично я вирна

и юнашката свирна,

из все сила, колко може.

Но… о, чудо! Чудо, боже!

В заешкия легион

чу се крясък, чу се стон

и юначните войскари

в бяс хукнаха — кой де свари.

Царя им пред тях лети,

па си дума и шепти:

много кръв се би проляла,

но побърка туй… сигнала!