Васил Ив. Стоянов
Магаре

Кой каквото ще да казва,

ала умна съм глава.

Май ушите ми са дълги,

но беда не е това.

 

Хората ме претоварят,

яздят, впрягат ме в кола

и отгоре ми се карат —

ех, магарешки тегла!

 

Зоб, сенце за мене няма,

все отритнат, сирота…

Няма ли бодил и слама,

мога вестник да чета.

 

А от род съм — разберете

и прославен, и богат:

вуйкови ми са конете,

а катърът ми е сват.

 

Като тях не съм голямо,

но съм с по-голям инат

и нима за него само

аз се славя в целий свят?

 

А за песни що да кажа —

пея с ясен, сладък глас.

Искате ли да покажа

майсторлъка си пред вас?