Елин Пелин
Кацна бръмбар на трънка

Кацна бръмбар на трънка

и захвана да бръмка;

заслуша го мушица

със примряла душица,

слуша, слуша — полетя,

буйно хоро завъртя.

Надойдоха комари,

все ергени, все стари,

погледаха играта,

хареса им мухата.

Пусти стари ергени —

всекиму се дожени!…

Кога слънце залезе,

кавга страшна излезе,

задрънчаха ножове,

затрещяха колове;

дочу Паяк кавгата,

затрептя му душата,

тънка мрежа нарами

и на лов се накани.

Видя бръмбар от трънка:

— Паяк, паяк! — забрънка —

Уплаши се мушица —

тая малка душица, —

остави си играта

и забягна в гората.

А комари вилнеят,

бой се бият, кръв леят.

Никой от тях не сети

как се паяк там вести,

тънка мрежа долови —

до един ги излови.