Клуб „Светлини сред сенките“
Дивна (14)

Днес Дивна дойде по-рано. Питър май веднага забеляза, че нещо я тревожи.

— Какво се е случило? — попита той. — Само не казвай, че Старата отрова ти е отнела още точки по история и ти си се впрегнала.

— Отне ми — тихо отрони тя. — Но не това ме тревожи. Пит, брат ми ще полудее или ще ме убие, ако продължавам така…

Белотата на помещението я ослепяваше, но Дивна не можеше да задържи погледа си върху Питър. Лицето му беше жълтеникаво. Ръцете му, отпуснати върху завивката, изглеждаха като евтини протези.

— Скоро ще оздравея и ще оправим нещата. — Питър се понадигна в леглото, като наместваше възглавницата си под гърба. Дивна му помогна. — Проблемът е никакъв. Мога да се логна към номера на всеки колега и да отговарям от негово име на въпросите. Няма да те оставим да повтаряш предварителния курс!

— Но как… — Дивна се запъна. От една страна знаеше, че е виновна и не заслужава помощ, от друга — не биваше да повтаря курса или още по-лошо — да напусне Академията, защото брат й щеше да се срамува заради нея. Помисли си как ще обясни подобно нещо на родителите си. И как щеше да вижда Питър? Това последното я плашеше най-много. Можеше да опита да живее като трошач, но не й се щеше да скъсва със семейството си, а нямаше друг начин да го направи.

— Няма да си първата — нерешително опита да я успокои Питър.

Не го биваше за утешител, но всяка добра дума, изпусната от него, я изпълваше с надежда.

— Не трябваше да става така…

— Старата отрова е класически цербер, от краката до трите глави… Нужна ни е класическа защита. — Питър отново намести възглавницата си. — Мога да ти пускам готовите отговори по „жълтия канал“, но ако се отнесеш нанякъде…

— Не знам защо…

— Не те обвинявам! — Той допря показалец до устните й. — Казвам, че ще е най-сигурно, ако директно отговарям вместо теб.

— Как го правиш? — Дивна се премести малко по-назад и остана съвсем на ръба на леглото. — Виждала съм те да спиш. Как отговаряш на въпросите? Никой не те е хващал в грешка, а ти изобщо…Четеш ли изобщо въпросите?

— Ботът ми ги чете. — Питър се поусмихна. — Не ти ли е хрумвало, че ботовете не са само за игри? Ако някакво твое виртуално копие може да те замести в игра като „Галактика“, защо да не те замести и в час?

— Амиии…

— Елементарно е, може би затова много малко студенти се сещат. А възрастните не играят игри… Май не само това им е проблемът.

— Ако се издъним? Виж какво направиха с Марти. — Тя усети как гърдите й се свиват. — Той ли ви накара на онази практика да се състезавате?

— Решението беше наше.

— Питър! Всичко това, което правим, ще ни превърне във врагове. Не си ли се замислял? Един ден може наистина да ни осъдят.

— Или да ни пратят на станцията на олигофрените. — Питър стисна ръката й. — Не се плаши!

Отвън някой извика. Дивна се извърна, ослуша се и помръдна устни, за да каже нещо, но в същия момент алармата за тревога извиси оглушителен рев. Паниката се прокрадна на секундата през прозрачните врати. Лекари и сестри хукнаха във всички посоки. Дивна инстинктивно се вкопчи в Питър.

— Бягай! — опита се да надвика пронизителния звук, но не разбра дали е успяла, затова издърпа момчето от леглото и го повлече след себе си.

Питър не се съпротивляваше. Той също бе уплашен. Една от медицинските сестри се опита да ги спре, но Дивна извади зашеметяващ маркер — подарък от Стас за по-други ситуации, и го натисна в стомаха й. Откъм активирания сегмент на маркера се чу лек жужащ звук и жената падна безмълвно в краката им. Дивна пребледня, но продължи да дърпа Питър към изхода. Той беше болен, слаб и най-вероятно в опасност. В този момент нищо друго не можеше да я впечатли.

— Стойте тук! Къде отивате?!

Този път ги бе забелязал лекарят, който вече имаше опит със странното поведение на Дивна. Но предимството бе на тяхна страна — бяха по-близо до изхода. Дърпайки Питър със свито сърце, защото въпреки напрежението бе видяла колко нестабилен е той, Дивна зашемети втора сестра с маркера си и успя да достигне изхода. Изхвърчаха навън в мига, в който вратите се затвориха автоматично.

Коридорът пред тях беше изпълнен със синкав дим. Алармата виеше. Чуваха се неясни подвиквания, тропот, писъци…

— Натам! — прошепна Дивна и поведе Питър по най-отдалечения от класните стаи коридор. Той я последва, без да отговаря. С периферното си зрение Дивна забеляза, че щорите на няколко илюминатора са вдигнати. За момент й се стори странно, че който и да е атентатор би се спирал в коридора, за да се полюбува на Ромео и Жулиета, всеки път от различен ъгъл.

На завоя се сблъскаха с дете в син гащеризон. Дивна се извини, подмина го и изведнъж спря толкова рязко, че едва не събори Питър.

— Ли Китаеца?! — възкликна учудено тя.

— Този не го познавам — намръщено отстъпи момченцето, но забеляза Питър и една невинна усмивка озари ангелското му лице. — Питър! Теб търсим, затова сме тук!

От края на коридора дотичаха тризнаците Рост, чиито изражения говореха, че са готови да се бият с всеки, ако приятелят им е изпаднал в беда.

— Питър! — Филип спря и сестрите му го подминаха.

— Ах… Всичко това е в твоя чест — весело обяви Лиа.

— Някои казваха, че си мъртъв. Умирахме от страх и решихме да те потърсим — продължи Ина.

— А и трябваше да изпробваме цветната мъгла за нещо важно — изтъкна Филип.

— Ли настояваше! — обади се Лиа. — Искаше да използваме мъглата за нещо специално и отказа да изненадаме мама и татко с нея… Ама как те хванахме само, а?

— Не беше точно така — оправда се Китаеца. — Родителите ви първи ни изненадаха и идеята за мъглата съвсем пропадна…

— Оттук Ромео и Жулиета се виждат направо убийствено! — побърза да сподели Филип, сочейки откритите илюминатори.

Питър се усмихна едва-едва и позволи на Дивна да го прихване през кръста.

— Бързо! — нареди тя, докато се оглеждаха. — Ще ви скрия в стаята си, макар че аз също съм сред заподозрените… В черния списък съм. Никой не би ни потърсил на най-очевидното място, освен Стас…

Тя ги поведе покрай сервизните сектори. Това беше най-дългият и най-безопасен път. Студентите го използваха много рядко, а в момент на опасност всеки би предпочел по-пряк коридор към аварийните убежища.

Стигнаха до стаята точно когато Питър започна да залита опасно, а тенът му достигна белотата на стените. Той се свлече на леглото на Дивна и пресипнало помоли да му дадат няколко минути почивка.

Тризнаците и Ли се спогледаха притеснено, а Дивна за първи път надви желанието си да се грижи за него. Осъзна, че не може да му помогне по друг начин, освен с това да не позволи някой да го притеснява.

— Всичко ще бъде наред. — Тя се усмихна неуверено към трошачите. Погледът й се срещна с този на Ли.

 

 

Момичето го гледаше изпитателно, сякаш искаше да проникне в мислите му.

„Защо го прави… Всички ме зяпат така. Защо?“ — запита се той.

— Тук сте в безопасност. — Тя приближи и се усмихна. — По някое време ще се появи и брат ми… Висок, влиза като „освободител“, ще го познаете. Близнаци сме, но не си приличаме много… даже хич. Казва се Стас.

Тризнаците отвърнаха на усмивката й, но Ли остана сериозен.

— Цветна мъгла! — обади се Питър откъм леглото с глас, който звучеше с няколко тона по-бодро отпреди малко.

— Какво става тук? Кои са тези деца?! — Братът на Дивна нахълта като мълния и изглеждаше също толкова застрашителен. Тризнаците се скупчиха от лявата страна на Дивна, а Ли застана от дясната. — Верелински! — театрално прибави близнакът. — Трябваше да се досетя, че има ли бъркотия, ти си някъде наоколо!

— Всеки е специалист в нещо — отвърна Питър.

— И не смей да го приближаваш! — Филип беше извадил нов флакон, зареден с цветна мъгла, и го държеше насочен срещу Стас, с показалец върху бутона.

Братът на Дивна се разсмя и огледа хлапетата. Очите му се спряха върху лицето на Ли.

— Да-м… май си момче. Е, добре… Ще ви помоля да не ме биете много, все пак сте ми на гости. — Той вдигна ръце, продължавайки да се смее. — Дивна, кажи им да седнат някъде. Аз съм със слабо сърце, а и умирам от глад… Всъщност направо ще повикам „кухнята“ с четири горещи шоколада за децата и някакви сладкиши…

Стас се обърна към кухненския робот.

— Сега е моментът да прегърнете един мъртвец, запазил присъствие на духа — включи се Питър.

Тризнаците и Ли се разсмяха и побързаха да се настанят около него. Стас си дръпна едно столче на колелца и докато „кухнята“ поднасяше горещите напитки, въведе ново желание: леден тонизиращ коктейл за „възрастните“.

— Шейк? — Погледна първо Питър, а след това сестра си. Никой от двамата не отказа. — Опасният отровен газ се оказа нелепа шега. — Стас прехапа долната си устна в пресилено удивление. — Готов съм да се обзаложа, че всички виновници за инцидента са в тази стая.

— Четиринайсет точки при Отровата! — Питър вдигна чашата си. — Добро начало за бъдещ историк.

Тризнаците и Ли се спогледаха.

— Ще си говорим за училище — подхвърли Филип. — Гадост!

— Аз не мисля, че имам какво да кажа по темата. — Дивна се огледа напрегнато. — Ако това ще ви успокои, в Академията съм пълен провал… Мисля, че не ми пука кой знае колко.

Ли се усмихна одобрително.

— И се хвали с това!

Стас подхвана разговор с Лиа и Ина за гащеризоните им, които според думите му бяха подходящо облекло за пакостници, а Питър заобсъжда с Филип химическия състав на цветната мъгла. Филип се оплакваше, че при последния експеримент получил временно увреждане на зрението.

— Виждах четворно…

Питър разроши косата му.

— Ако се наложи, ще преспите тук, а утре сутринта ще ви измъкнем в суматохата. — Дивна внимателно оправи няколко непокорни кичура от косата на Ли. Той трепна, но не отблъсна ръката й. — Утре е събота — денят за родителски посещения. Никой няма да ви обърне внимание, защото покрай родителите идват и по-малките братя и сестри на студентите.

Ли кимна и започна да оглежда стаята.

— Искаш ли сладки? Или още шоколад? — предложи Дивна.

— Има ли нещо люто? — тихо попита Ли, а след като видя изненадата, изписана на лицето й, добави с дяволита усмивка. — Много люто!

Дивна разбра и кимна заговорнически. Минута след това всички освен тях кашляха и се давеха със зачервени очи. „Кухнята“ им беше доляла питиетата по поръчката на Ли.

— Шейк за истински вампири — смигна Питър на Китаеца, когато успя да успокои кашлицата си.

— Това ти е за „май е момче“ и за сладките и горещия шоколад — смееше се Дивна, сочейки брат си. — Пък и за всичко останало, което наговори преди малко!

 

 

Извънредните мерки за сигурност в медицинския сектор бяха разпратени с бюлетина на Академията до личните пощи на всички студенти още рано сутринта на следващия ден. Споменаваше се, че студент, чието име не бе посочено, е използвал непозволено в Академията защитно средство като оръжие срещу медицинския персонал, за да отвлече свой колега. Обяснението беше: „силен пристъп на паника, породен от фалшивата тревога“.

Дивна се усмихна на последните редове. „Пристъпът на паника“ щеше да я оневини. Трябваше да се раздели с маркера си, но брат й щеше да й намери нов само след няколко дни, ако обещаеше да не го използва по подобен начин. Май имаше полза от това да е дъщеря на пръв съветник.

„Не съм предполагала, че ще се радвам на нещо подобно… Колко прав беше Марти! Докато имаме бащи, няма да ни пипнат!“

Гостите, които бяха преспали на общо легло, импровизирано чрез свалените от леглата на Дивна и Стас матраци, вече се бяха надигнали от местата си и разресваха с пръсти рошавите си коси. Единствен Филип, който бе подстриган много късо, изгледаше безупречно. Дивна се усмихна на Питър, в опит да прикрие тъпата болка в гърба, която я измъчваше, откакто бе станала. Без матрак леглото й беше толкова твърдо и неудобно, че почти не беше спала.

Ли засече усмивките им и се включи с дяволито намигване. Правата му лъскава коса, която стигаше под ушите, вече бе приведена в ред и той отново приличаше на ангелче. Лиа и Ина продължаваха да се оправят и Питър на свой ред прокара пръсти през косата си. Изглеждаше много забавен, когато нещо го смущаваше.

Дивна реши да предложи на Ли и тризнаците да отидат в „Трошачите“ заедно, но Стас я изпревари с друга идея.

— Всички ще останем тук, докато се обади Марти. Бащите ни имат да ни казват нещо важно. — Питър го погледна изпитателно. — Искат да съберем тайната организация и най-вероятно ще ни предложат подкрепа. Вчера направо изключих за това.

— Явно организацията ни вече не е чак толкова тайна, щом двама родители знаят за нея. — Гласът на Питър прозвуча обвинително.

— Всичко е заради теб — намръщи се Стас. — А доколкото разбрах от разговора с Марти, идеята е на баща му. Обсъждали са я миналата събота.

— Вашите бащи са политици!? — извика Филип. — Това може да е уловка.

Ли сбърчи финото си носле и потърси очите на Дивна. Тя му кимна успокояващо.

— Политици, които воюват срещу политиката на Колосор, са ни чиста проба съюзници. — Стас погледна остро Питър. Той му отвърна с непроницаема синева, от която лъхаше хлад.

Дивна се почувства безпомощна. Осъзнаваше, че в отношението си към Питър брат й е повлиян от нейните трепети. Забеляза как Лиа и Ина си шушукат нещо с пламнали очи и в сърцето й се прокрадна завист. Защо не беше възможно да се разбират със Стас както преди? Някога беше готова да се закълне, че го обича повече от всеки друг човек, а ето че сега изпитваше желание да вземе страната на Питър.

— "Кухнята" още ли спи? — Ли застана пред нея.

— И аз умирам от глад — усмихна се момичето. — Стас, помогни ми да изберем подходяща закуска!

Брат й се намръщи, но не посмя да откаже пред гостите. Ли се канеше да й каже още нещо, когато в стаята се вмъкна Марти. Следваха го двама високи мъже.

Дивна не се хвърли срещу баща си, а поздрави сконфузено.

— Надявам се, че не си ми обидена, слънчице — приближи баща й, а Ли побърза да избяга на безопасно разстояние. В сравнение с него, Барозов изглеждаше направо великан.

— Не ям хора, малкият! — опита да се пошегува Барозов.

— Не съм чувал за политик, който говори истината — тихо, но твърдо му отвърна детето.

— Стига, Ли! — Питър го дръпна до Филип и седна между двамата.

— Само така, Ли! Наааай-големият си! — Марти се ухили поощрително.

— Мислят си, че знаят всичко… Мислят си, че ни разбират или че сме пълни глупаци… защото ни е страх, че ще ни спрат въздуха, водата, всичко… Нямаме нужда нито от тях, нито от родители, които посещават децата си веднъж на няколко месеца и им говорят както не се разговаря дори с тъпата „кухня“…

— Ли! — възкликна Питър и се огледа смутено. — Какво ти става? Ще поговорим после, ако искаш.

— Не го дърпай така! — Дивна избута Питър и прегърна хлапето, но то се отскубна яростно.

— Не ме разбирате! Нищо не сте разбрали!

— Аз разбрах, Ли — спокойно започна Барозов. — Изпреварили сте ни много отдавна. — Детето го погледна с искрено учудване. — Никога не лъжа, когато разговарям с човек, когото считам за по-умен от себе си, така че чуй какво ще ти кажа. Ние, възрастните, сме ужасно изплашени, затова се държим по този начин. Децата, родени в космоса, цялото ваше поколение След Земята, ни превъзхожда във всичко. По-умни сте. Разбирате живота по-добре от нас, защото нямате минало, свързано с една унищожена планета. Не сте подвластни на бремето, което носим ние… А най-лошото, принудени сте да се справяте сами с всяка ситуация. Родителите ви или са мъртви, или просто нямат отговори за въпросите ви… — Той пое дъх и приседна на пода, сякаш не желаеше да продължава да се извисява над всички в стаята. — Когато населихме първите станции, бяхме твърде изплашени, за да вършим злини. Осъзнавахме, че оцелелите са по-малко от мъртвите, каквото и да говореха статистиките. Нямаше я сигурността на планетата-майка. Бяхме сами в космоса. Самотни обитатели на изкуствени космически тела, които нямаха голяма полза нито от властта, нито от богатствата си. Мина време, докато се опомним. За съжаление, с връщането на самообладанието се върнаха и злите помисли. Човечеството понечи да влезе в старото трасе. Но никой не включи вас в сметките си.

— Грешка! — вдигна показалец Марти.

— Вие, родените в космоса, първи започнахте да доказвате твърденията, че човешките възможности са многократно по-големи от тези, които познаваме и използваме. Отначало мислехме, че това се получава заради действията, заради импулса, на който давате предимство пред мисълта, но се оказа, че и тук грешим! Вие използвате и ума, и сърцата си достатъчно ефективно! Подлудихте Колосор именно с това.

Барозов млъкна. Ли го слушаше захласнат и удивен. Тризнаците Рост го гледаха по същия начин.

— Първият честен политик — усмихнато повдигна рамене Асов-старши и отпусна гръб на стената. — Ако ми позволите, аз ще опитам да се предложа под номер две.

— Позволяваме! — в един глас извикаха тризнаците Рост и едновременно протегнаха ръце към горещия шоколад, който „кухнята“ беше сервирала, докато Барозов говореше. На малката масичка имаше и цяла купа топли кифлички, от които се разнасяше аромат на ванилия и карамел.

— Ето, хапвайте, докато свършим с лекциите — подкани ги Марти. — Слушането на подобни неща уморява.

Ли се усмихна на Дивна и й подаде една кифличка, докато с другата ръка вземаше за себе си. Питър, Стас и Марти също се нахвърлиха върху храната.

— Може… говорите… докато ядем — с пълна уста избоботи Асов-младши. Питър и Стас се разсмяха. Приятелят им се беше въздържал твърде дълго и наистина само нуждата от закуска би могла да задържи устата му затворена още малко.

— Идеята, която ще споделим с вас, е негова. — Барозов посочи бащата на Марти. — Обмисляше я отдавна и може би щяхме да се забавим още дълго, ако не беше се случило онова с Питър. — Той сведе поглед за момент. — Противно ми е да си припомням, че де факто хората, които са го поръчали, са ми колеги. Пръв съветник съм на Южния координатор, с когото не вярвам да сте имали проблеми, но за нашите станции той е това, което трябва да бъде Колосор за Севера… Учудващо е, деца! Знаете ли, че в самото начало Кал Колосор беше просто един находчив и хладнокръвен политик, чийто принос за създаването и сравнително доброто функциониране на четирите федерации е огромен!

Марти подсвирна тихо, но Барозов го чу и погледна към него.

— Да му се не надяваш! — ухили се момчето.

— Да… Редът, който сега ви се струва твърде строг и несправедлив, тогава беше необходимо зло, за да съхраним останките от човечеството. Колосор създаде общество от нов тип. Общество, в което всеки възрастен на по-отговорен пост е и пазител на реда. Учили сте по история какво е представлявала земната полиция и сами можете да прецените, че тук не е същото. Освен висшите военни и обикновените войници, тук няма други органи, оторизирани официално да бдят за реда. Но от друга страна всеки учител, лекар, управител… всички ние сме скрита охрана. Гениално хрумване! — Барозов сложи ръка пред устата си и се изкашля приглушено. — Най-сигурният начин да накараш някого да не нарушава реда е да му повериш отговорността да го пази лично. Затова и никога не съм се учудвал, че синът на приятеля ми е избран за член на Висшия студентски съвет… Не се изненадах и от новината, че е първият изгонен от него. — Марти се усмихна гузно към Дивна и хлапетата, а Стас се намръщи недоволно. — Но започвам да се боя, че много скоро Колосор ще поиска повече власт! — Лицето на Барозов се изопна и напрежението го състари. — Той ще се опита да контролира и четирите федерации. Всеки един човек! Всяко дете! Учените ни са добри, технологиите непрекъснато се развиват, а Колосор не е глупак. Той замисля някакъв много сложен план, след реализирането на който ще бъдем много по-малко свободни…

— Мислехме, че идвате с конкретно предложение — прекъсна го Питър.

— Да, извинете ме, че се отплеснах. — Барозов говореше най-вече на Ли. Детето го слушаше внимателно, а в очите му се четеше разбиране. — В новото законодателство все още няма закон, поставящ възрастови ограничения за участие в управлението на станциите. Някога на Земята имаше такива закони за повечето неща, но днешните младежи се отегчават от живота твърде рано и не изпитват тръпка от подобни авантюри… Да, разбирам! — Барозов вдигна ръка срещу протеста, надигащ се едновременно у всички. — Трошачите и някои от студентите са намерили алтернативни методи за намеса в управлението. Дойдох да ви призная слабостите на политическата система, изградена от нас, възрастните. Да подкрепя интелекта и свободата, пред които няма невъзможни неща! Предполагам, че по тези въпроси сме на едно мнение, Ли?

Той разроши тъмната коса на детето, което се бе приближило, но сега побърза да отстъпи.

— Обзалагам се, че не харесваш Академията. Тук се произвеждат и обличат във власт толкова кадри, колкото са необходими на управляващите. Останалата част от студентите и завършилите обучението са необходимият обработен електорат, който само гласува на избори. Ето защо не казах и дума на дъщеря си заради пълния провал в обучението й тук. Асов също не съди сина си за скандалното му поведение.

Дивна почервеня до ушите, но успя да запази самообладание.

— Ал стигна до сърцето на идеята ми — неочаквано се намеси Асов-старши. — Нужен ни е печеливш отбор, но говорим за височинен скайбол. Трябват ни наистина най-добрите, за да няма жертви или тежки контузии!

Тризнаците и Ли се облещиха от изненада и веднага след това закрещяха един през друг:

— Къде сте гледали скайбол?! — Това беше Лиа.

— Политиците не идват в „Трошачите“! — тутакси я подкрепи Ина.

— Говори за друго — каза Ли.

— Не става дума за истински скайбол — додаде Филип.

— Но все пак откъде знаят за играта?

— А сега де! — хилна се Марти.

— Добре, добре! Стига толкова! — вдигна ръце Асов-старши. — Знам за скайбола от Марти, изпробва ме през ваканцията и да си призная, станах за смях. А в мегаклуба съм идвал веднъж, макар и за много малко… Ли и Филип са най-близо до истината. Не става дума за истински скайбол.

— Предлагате ни да се кандидатираме за участие във властта? — спокойно го прекъсна Питър.

— Да, това предлагаме — усмихна се Асов-старши. — По-трудната част ще е осигуряването на гласоподаватели. Макар че професор Файнс и асистентите му със сигурност ще се пораздвижат…

— Професор Файнс?! — Дивна се бе изправила.

— Аз мога да осигуря достатъчно гласоподаватели — сериозно изрече Питър. — Няма да намеря трошач, който да ни откаже подкрепа.

— Трошачите са на наша страна! — намеси се Марти, който бе свършил със закуската си. — Те ни помагат за всичко. Не съм ти казвал за това. — Момчето смигна заговорнически към Ли и тризнаците. — Но предполагам, че никой политик не си дава сметка какъв потенциал събира мегаклубът. Най-големите са!

— Вие имате готов отговор за всичко! — обнадеждено поклати глава Барозов.

Дивна се изключи за думите на брат си, който започна да обяснява, че легалното им участие във властта ще им даде много повече възможности от тези на тайната организация. Бащата на Марти беше посочил, че професор Файнс е готов за съдействие! Възможно ли бе той да е единият Пазител и да се интересува от темата по тази причина? Например, търсейки бъдещи Пазители?!

Марти, Стас и Питър вече спореха за структурата на новата организация. Брат й, който доскоро се цупеше само като чуеше името Верелински, изведнъж се бе оказал доста вещ в политиката. Дивна си спомни, че той бе избирал и политически игри в хамака за реални мечти — тъй нареченото „Легло на сбъднатите сънища“, в което с помощта на малката „нощна шапчица“ въображението ти, атакувано отвън с избраното приключение, се втурва в собствената си необятност. Баща им бе против използването на „хамака“, но той беше лек, заемаше малко място и Стас го криеше добре. Докато родителите им разберат, че голяма част от личните кредити на близнаците са се стопили около закупуването и поддържането на изкуствения стимулатор на фантазии, мина повече от година. Стас отдавна беше успял да завладее и подчини стотици светове, а Дивна бе открила хиляди нови планети, подобни на мъртвата Земя, на които заедно с професор Файнс и асистентите му създаваха бъдещето на човечеството.

С идването им в Академията Стас вече ползваше много по-интересните тренажори, а Дивна изведнъж бе загубила интерес към игрови преживелици. И без това в собствения й свят цареше хаос.

— Ти няма ли да дойдеш с нас?

Дивна се сепна, видя блестящите очи на Ли срещу си и се засрами. Как е възможно да е станала толкова разсеяна?

— Дааа… разбира се — отговори сконфузено.

— Връщаме се в мегаклуба. Политиците ще ни отведат дотам и никой няма да се усъмни, че сме почтени, богати хлапета, които са ви дошли на свиждане… Пък и с новите ни дрехи!

— Посещение — усмихна се Дивна. — На свиждане се ходи в медицинския сектор.

— "Свиждане" е по-точно определение. — Питър се пресегна иззад гърбовете им и ги раздели, като ги прегърна през раменете.

— Изглеждаш много по-добре — каза Дивна, макар бузите й да пламнаха издайнически. Чувстваше се по-спокойна, докато общуваше с Питър в мечтите си, но от друга страна беше щастлива, че сега той не я отхвърля.

— Добре съм, а и отиваме в „Трошачите“!

Питър разроши косата на Ли, а момченцето заби юмруче в стомаха му. Вървяха последни в групата и никой не им обръщаше внимание, затова Дивна се притисна по-силно в него.

— Ще си направим страхотен уикенд — подхвърли той. Погледите им се срещнаха. Дивна отвърна очи и без да ще, засече за момент тъмносиньото петно на шията му.

— Всички имаме нужда от почивка — въздъхна, за да не се задуши от внезапното задържане на въздуха в гърлото си.

Питър стисна рамото й и отново разроши косата на Китаеца.