Морис Льоблан
813 — Двойният живот на Арсен Люпен (3)

III

На другия ден сутринта, точно в определения час, комисарят Гурел се яви в хотел „Палас“. Без да спира, пренебрегвайки асансьора, той се изкачи по стълбите. На четвъртия етаж зави надясно, продължи по коридора и звънна на вратата на апартамент 415.

Не се чу никакъв шум и повтори. След няколко безплодни опита се запъти към канцеларията на етажа. Там имаше един метр д’отел.

— Г-н Кеселбах, ако обичате? Вече десет пъти звъня.

— Г-н Кеселбах не е спал тук. Не сме го виждали от вчера следобед.

— А секретарят и прислужникът му?

— И тях не сме виждали.

— В такъв случай и те не са спали в хотела?

— Изглежда.

— Изглежда. Но Вие би трябвало да сте сигурен.

— Защо? Г-н Кеселбах не е на хотел тук, той е у дома си, в своя частен апартамент. Ние не го обслужваме, обслужва го неговият прислужник, и не знаем какво става при него.

— Действително… действително…

Гурел изглеждаше доста объркан. Той беше дошъл с категорични заповеди, с точна мисия, в рамките на която неговият ум можеше да действа. Извън тези рамки той не знаеше добре как да постъпва.

— Ако шефът беше тук… — прошепна той, — ако шефът беше тук…

После си показа картата и изреди титлите си и попита за всеки случай.

— Значи не сте ги виждали да се връщат?

— Не.

— Но ги видяхте да излизат?

— Не съм.

— В такъв случай откъде знаете, че са излизали?

— От един господин, който дойде вчера следобед в 415.

— Един господин с кестеняви мустаци?

— Да. Срещнах го, когато си отиваше към 3 часа. Той ми каза: „Липата от 415 току-що излязоха. Г-н Кеселбах ще спи тази нощ във Версай, в хотел «Резервоар», където можете да му изпратите пощата“.

— А кой беше този господин? В качеството си на какъв говореше?

— Не знам.

Гурел беше разтревожен. Всичко това му изглеждаше доста странно.

— Имате ли ключ?

— Не. Г-н Кеселбах беше поръчал специални ключове.

— Хайде да видим.

Гурел позвъни отново бясно. Нищо. Той се готвеше да си тръгва, когато внезапно се наведе и бързо прилепи ухо до дупката на бравата.

— Чуйте… като че ли… ами да… това е ясно… жалби… стенания… и блъсна силно с юмрук по вратата.

— Но господине, Вие нямате право…

— Нямам право ли?

Той блъскаше с все сила, но скоро се отказа, защото беше напразно.

— Бързо, бързо, ключар.

Едно от момчетата от хотела се отдалечи тичешком. Гурел крачеше отдясно наляво, шумно, чудейки се какво да прави. Прислужниците от другите етажи се струпаха на групи. Заприиждаха хората от канцеларията и ръководството. Гурел се провикна:

— А защо не влезем през съседните стаи? Те са свързани с апартамента, нали?

— Да, но резетата на свързващите врати винаги са спуснати и от двете страни.

— Тогава ще се обадя в Сигурността — каза Гурел, за когото очевидно нямаше никакво спасение без неговия шеф.

— А и в участъка — подсказа някой.

— Да, ако обичате — отговори той с тон на господин, който малко се интересува от тази формалност.

Когато се върна от телефона, ключарят довършваше изпробването на ключовете. Последният превъртя и отключи бравата. Гурел влезе бързо.

Той веднага се спусна към мястото, откъдето идваха жалбите, и се сблъска с двете тела на секретаря Шампан и на прислужника Едуард. Единият от тях — Шампан, с цената на търпението беше успял да разхлаби малко кърпата в устата си и надаваше глухи грухтения. Другият като че ли спеше.

Освободиха ги. Гурел се тревожеше.

— А г-н Кеселбах?

Той отиде в салона. Г-н Кеселбах седеше завързан за облегалката на фотьойла, близо до масата. Главата му беше клюмнала върху гърдите.

— Припаднал е — каза Гурел, като се приближи до него. Сигурно е правил усилия, които са го изтощили.

Той преряза бързо въжетата, които обвиваха раменете. Изведнъж тялото политна напред. Гурел го хвана с ръце и нададе ужасен вик:

— Но той е мъртъв! Пипнете… ръцете му са ледени, погледнете очите!

Някой се осмели да каже:

— Кръвоизлив в мозъка, без съмнение… или скъсване на кръвоносен съд.

— Действително, няма и следа от рана… това е естествена смърт.

Положиха трупа на канапето и го съблякоха. Но изведнъж върху бялата риза се появиха червени петна и щом я дръпнаха, забелязаха, че на мястото на сърцето гърдите бяха пробити от малък разрез, откъдето се стичаше тънка струйка кръв.

А на ризата беше закачена с топлийка визитна картичка.

Гурел се наведе. Това беше картичката на Арсен Люпен, цялата в кръв.

Тогава Гурел се изправи властно и рязко произнесе:

— Престъпление!… Арсен Люпен… Излезте… Излезте всички… Никой да не остане в салона и в спалнята… Пренесете и се погрижете за господата в другата стая… Излезте всички… и нищо да не се пипа… Шефът ще дойде!