Дейвид Лодж
Малък свят (3) (Академичен романс)

ПРОЛОГ

Когато сладостни априлски дъждове пронижат мартенската сухота до корен и облеят всяка земна жилка с онази влага, от чиято сила поникват цветята; когато зефирът с мекия си полъх вдъхне живот в крехките филизи на горичките и шубрака и младото слънце преполови пътя си през знака на Овена, а птичките, заспали с отворени очи, запеят (подтикнати в сърцата си от майката Природа), тогава, както е отбелязъл поетът Джефри Чосър още преди доста години, много хора закопняват да тръгнат на поклонение. Само дето в наши дни то се нарича — на професионален език — конференция.

Модерната конференция напомня поклонението на средновековното християнство по това, че дава възможност на участниците да си позволят всички удоволствия и развлечения на пътуването, като същевременно си дават вид на аскетично отдадени на самоусъвършенстване. Наистина, налага се да извършат известни упражнения по разкаяние — изнасяне на доклад може би, и със сигурност — изслушване на нечии доклади. Но с това оправдание човек пътува към нови и интересни места, среща се с нови и интересни хора и завързва нови и интересни познанства с тях; обменя клюки и поверителни тайни (тъй като вашите изтъркани истории са нови за тях и обратното); яде, пие и се весели в компанията им всяка вечер; и все пак, в края на всичко това, се завръща у дома с повишена репутация на сериозен ум. Днешните участници в конференции имат допълнително предимство пред поклонниците на миналото, защото разходите им обикновено се плащат или поне субсидират от институцията, към която принадлежат, било то министерство, търговска фирма или, най-често, университет.

Днес има конференции за почти всичко, включително творбите на Джефри Чосър. Ако, както героя му Тройлъс в края на „Тройлъс и Кресида“, той гледа надолу от осмата небесна сфера към

„туй земно петънце, обгърнато с море“

и наблюдава цялото това бясно движение около земното кълбо, което той и други велики автори са задвижили — следите от реактивни самолети като кръстосани над океаните маркировки на пътищата, по които се движат учените от един континент до друг, техните приближаващи и отдалечаващи се пътеки, когато, забързани към някой хотел, минават покрай селска къща или древно огнище на образованието — там да се съберат и пируват, за да бъдат поддържани английският език и други академични дисциплини, какво ли си мисли Джефри Чосър?

Може би, като духа на Тройлъс, този галантен рицар и любовник без илюзии, се смее от сърце на спектакъла и смята доволно, че няма нищо общо с това. Защото не всички конференции са щастливи, хедонистични събития, не всички места за провеждането им са луксозни и живописни и не всеки април носи сладостни дъждове и мек бриз.