Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1927 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead(2010)
Издание:
Разкази за деца от български писатели
Антология
Съставители: Иван Остриков, Камен Калчев, Кръстьо Станишев, Николай Янков
Редактор: Любен Петков
Художник: Асен Старейшински
Художествен редактор: Кирил Гогов
Технически редактор: Лиляна Диева
Коректор: Паунка Камбурова
Формат 16/70/100; тираж 53 113 екз.; печатни коли 39; издателски коли 50,54; уик 30,80; л.г. VII/65б; изд. №5645; поръчка №172/1981 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 29.V.1981 г.; излиза от печат на 5.XI.1981 година; цена подвързия: 3,64 лв.; цена брошура: 3,04 лв.
Код 25 9537375638/6527-22-81
Издателство „Български писател“, София, 1981
Набор и печат — ДП „Балкан“, София
Подвързия — ДП „Георги Димитров“, София
История
- —Добавяне
Драги ми Смехурко,
Баба Цоцолана вчера рано стана. И рано излезе. Малко време мина, при мене пристигна моята дружина.
— Бате Патилане! Снегът до колене! Сега ако кажеш, че няма да стане — нищо не разбираш! По-скоро на двора — всички ни на меко да фотографираш!
Изскочихме вънка. И на снега снехме нашите портрети. И всеки повтори, и всеки потрети. Вик и смях се дигна. И нова дружина след малко пристигна. Трите патиланки при нас закрещяха. Трите без покана в снега се простряха.
После стана Дана и викна високо:
— Патиланци верни, клетва да дадеме! Който тука влезе, няма да излезе, докато портрета в снега си не снеме!
— Прието, прието!
Най-напред козлето във снега навряхме. После Дебеланко на меко простряхме.
Дойдоха отвънка все отбор другари. Натръшкахме всички — кой когото свари. И те се разсмяха, и те закрещяха.
Ала тъкмо беше най-сладка играта, баба тежкокрака разтърси земята. От пътя извика:
— Чакай, да ви питам, кой ви тука свика! Само патиланци ей сега ще стане!
— Бягайте, другари, кой където свари! — успях аз да викна.
Но смел патиланец към мен се закани:
— Пръв изневеряваш, бате Патилане. Клетвата забравяш! Портретът на баба за кога оставяш?
— Бягай сега, бягай! — викнах отдалече. — Не знайш ли какво е баба да те хване! Бягайте юнашки! А портретът бабин — той сам ще си стане!
Както аз предрекох, тъкмо така стана. Хукна да ни гони баба Цоцолана. Ала се препъна, в снега се стовари. Като рак се пери. Не може да стане. На молба удари:
— Помощ, Патилане!
И аз се затекох, за ръка я хванах, но тя се не дига.
— Помощ, патиланци!
Цялата дружина на помощ пристига, за мене се хваща, юнашки напъва… Баба се поклаща. Вече се изправя. Но някак си мръдна нагоре ръката. Помислих: „Настава часът за отплата“. Пуснах се от баба. И на снега всички гърбом се прострехме. Хем портрети нови за спомен си снехме, хем и баба леко, без да щем, разсмехме. Та без бой се мина…
Хайде стига вече, драги ми Смехурко.
Поздрав най-сърдечен от моята славна и вярна дружина!