Дейвид Лодж
Добра работа (16)

3

— Представяш ли си — прошепна Робин. — Той никога не го беше правил по този начин.

— Наистина ли? — отвърна Пени Блек, също шепнейки. — От колко години казваше, че бил женен?

— От двадесет и две.

— Двадесет и две години в мисионерска поза? Това не е ли вид перверзия?

Робин се изкикоти и същевременно се почувства малко гузна. Тя не беше мислила да излага Вик пред Пени, но много й се искаше да сподели с някого. Бяха минали десет дни от пътуването до Франкфурт и те с Пени се намираха в сауната след вечерната си игра на скуош, излегнати на най-високата и най-гореща пейка, а разговаряха шепнешком, защото съпругата на Филип Суолоу, почтено загърната с хавлия, седеше на най-долната.

— Май не е имало много секс в брака му през последните години — каза Робин.

— Не се учудвам — каза Пени.

Г-жа Суолоу се изправи и излезе от сауната, като кимна любезно на двете млади жени при затваряне на вратата зад себе си.

— Господи — каза Робин, — тя може да си е помислила, че говорим за нея и Суолоу.

— Остави ги тях — каза Пени, — разкажи ми за твоята връзка с Уилкокс. Какво те беше прихванало?

— Той ме привлече — каза Робин и се подпря на брадичката си с лакти на коленете. — Точно в онзи момент ми хареса.

— Мислех, че не можеш да го понасяш. Че е агресивен, елементарен и груб мъжкар.

— Е, в началото наистина изглеждаше такъв. В същност е много свестен, като го опознаеш. И никак не е глупав.

— Това не ми изглежда достатъчна причина, за да легнеш с него.

— Пени, казах ти, че ми хареса. Знаеш как е — намираш се на необичайно място, пийнеш малко, целунете се на дансинга …

— Да, да, знам, нали водех лятното училище на Отворения университет. Но, Робин, за бога — с фабрикант на средна възраст!

— Управителен директор.

— Е, както и да го наречеш … той идва от една груба среда.

— Съвсем не беше груб. Напротив.

— Нямам предвид физически. Става дума за психологически качества. Струва ми се, че властта и парите на този мъж са те подвели. Той е антитеза на всичко, в което вярваш. — Пени Блек укорително поклати глава. — Боя се, че старата женска фантазия за изнасилвача отново надига грозната си глава, Робин. Това, че Уилкокс те е чукал, е все едно, че заводът е съсипал университета.

— Не ставай смешна, Пени — каза Робин. — Ако някой някого е съсипал, това съм аз него. Проблемът е, че той вижда в това велика любов. Настоява, че е влюбен в мен. Казвам му, че не вярвам в тази концепция, но той не ще и да чуе. Постоянно ми звъни и иска да се срещнем. Не знам какво да правя.

— Кажи му, че си обвързана с Чарлз.

— Работата е там, че не съм. В момента не се срещаме.

— Кажи му, че си лесбийка — каза Пени и я погледна косо с лукава усмивчица. — Това вече ще го откаже.

Робин се засмя малко неловко и прибра коленете си. Тя имаше подозрения, че самата Пени е с подобни наклонности.

— Той знае, че не съм лесбийка — каза тя. — Много добре знае.

— И какво е намислил? — каза Пени. — Любовница ли да те прави или какво? — Тя се изкиска. — Май трябва да погледнеш сериозно на това, може да ти е от полза, като останеш без работа.

— Той твърди, че иска да се ожени за мен — каза Робин. — Готов е да се разведе и да се оженим.

— Ау! Страхотно.

— Глупаво е, разбира се.

— И всичко това само заради един път?

— Три пъти всъщност — каза Робин.

 

Първия път той свърши почти веднага, след като тя го яхна и се притисна в него — свърши с мощно стенание, като дърво, изтръгнато из корен. Малко по-късно беше достатъчно твърд, за да й даде възможност да достигне до оргазъм, но сам не можа да свърши, докато тя не му помогна с малко масажно масло. Това го доведе до спазматичен плач — дали от изтощение или от благодарност или от двете наведнъж, тя не беше сигурна. А рано сутринта, когато сивата зора тъкмо се процеждаше през завесите, тя се събуди, усети ръката му между бедрата си и се претъркули на гръб, все още полузаспала, като го остави да я притежава по неговия директен начин, под завивките, без нито дума разменена, само нечленоразделни звуци и стенания, към които тя даде своя щедър принос. Когато отново се събуди, беше съвсем светло, а той си беше отишъл в стаята, за нейно огромно облекчение Тя му беше признателна за неочакваната проява на такт. Сега можеха да продължат така, сякаш събитията от нощта са изключени от нормалните им отношения. Трезва и напълно разбудена, тя нямаше желание да й се напомня за случилото се.

Но по време на закуската в ресторанта той я гледаше изпод кичура си с тревожно, кучешко обожание, едва-едва отговаряше на въпросите й и ядеше малко, затова пък пиеше чаша след чаша кафе и припалваше цигарите една след друга. Когато се върнаха, за да приберат багажа си, той я последва в стаята й и я попита какво ще правят. Робин каза, че няма нищо против да разгледа Стария град, докато той свърши работата си на панаира, а той каза, нямам предвид това, а какво ще правим сега, след тази нощ? Няма какво толкова да правим, каза тя. Малко се поувлякохме, беше хубаво. Хубаво, каза той, хубаво, това ли е всичко, което можеш да кажеш? Не беше ли прекрасно? Добре, каза тя, за да го успокои, беше прекрасно. Спах чудесно, а ти? Изобщо не можах да мигна, каза той — и си му личеше. Но наистина беше прекрасно, каза той, особено последния път, свършихме заедно, нали? Така ли, каза тя, не мога точно да си спомня, бях сънена, не се шегувай с мен, каза той. За теб може нищо да не значи, може да е било просто … как се казваше … моментна авантюра. Може би винаги правиш така, но аз не съм такъв. Нито пък аз, докачено каза тя. Не съм спала с никой друг, освен с Чарлз от години наред, а в момента и с него не спя. Не че това те засяга, добави тя. Но на лицето му се изписа видимо облекчение. Добре тогава, каза той, това все пак е любов. Не, не е, каза тя, няма такова нещо, казвам ти. Любовта, точно тази любов, е литературен трик. И рекламен трик, и медиен трик. Не вярвам, че е така, каза той. Трябва да поговорим на спокойствие. Ще те чакам на обяд в хотел „Плаца“, където се хранихме вчера.

 

— И така, аз избягах — каза Робин на Пени Блек, след като й описа накратко случилото се. — Обадих се на летището, установих, че мога да се върна в Рамидж същата сутрин през Хитроу с моя билет и отлетях.

— Без да кажеш нищо на Уилкокс?

— Оставих му бележка в хотел „Плаца“. Нямах сили да изтърпя още едно сантиментално напомняне за миналата нощ. А и се чувствах виновна заради невзетите ми часове в катедрата. Върнах се в Рамидж изненадващо рано поради часовата разлика. Взех такси до университета и пристигнах точно навреме за втория семинар върху „Образа на жената в литературата“. Суолоу беше много доволен да ме види. Първата група го затруднили с въпроса за менструацията и той изглеждаше, като че ли му се гади. Освен това успях да поема третокурсниците си от Рупърт Сътклиф, за тяхна радост. Вечерта се прибрах с автобуса. Бях много доволна от себе си. Но когато завих зад ъгъла, той разбира се, беше там и ме чакаше.

— Уплаши ли се? — каза Пени Блек. — Помисли ли си, че може да те нападне?

— Не, разбира се — каза Робин. — Как да се уплаша от човек, който е три инча по-нисък от мен?

 

Като наближи дома си, Вик излезе от колата. Лицето му беше бледо и напрегнато. Защо избяга така, каза той. Имах работа в Рамидж, каза тя, търсейки ключовете си в чантата. Ако знаех колко е лесно, щях да отлетя още вчера вечерта, вместо да оставам през нощта, и щеше да е много по-добре. Може ли да вляза, каза той. Предполагам, че да, щом смяташ, че трябва, но не те ли очакват у дома? Още не, каза той. Трябва да разговарям с теб. Добре, каза тя, стига да не е за любов и за миналата нощ. Знаеш, че точно затова искам да поговорим, каза той. Такова е условието, каза тя. Добре, каза той, изглежда нямам избор.

Тя го въведе в дневната и запали газовата печка. Той се огледа. Трябва да си вземеш жена да ти изчисти, каза той. Никога няма да наема жена да ми върши мръсната работа, каза тя, това е в разрез с принципите ми. Добре, мъж тогава, каза той, доколкото знам, днес има и мъже чистачи. Не мога да си го позволя, каза тя. Аз ще платя, каза той, и тя го стрелна предупредително с очи. Харесвам си къщата, каквато си е, каза тя. На тебе може да ти изглежда пълен хаос, но за мен всичко е точна система. Знам идеално кое къде е на пода. Ако някой почисти, ще се объркам.

Тя предложи да му направи чай и той я последва в кухнята, където се загледа с отвращение в купчината неизмити съдове в мивката. Защо не си купиш машина за миене на съдове, каза той. Защото не мога да си го позволя и не, моля ти се, не ти позволявам да ми купуваш. Всъщност, аз много обичам да мия съдове, терапевтично е. Изглежда не се нуждаеш често от такава терапия, каза той.

— Нахалство — коментира Пени Блек.

— Нямах нищо напротив — каза Робин. — Приех го като добър знак в смисъл, че така се освобождаваше от сълзливото си настроение. — Тя слезе от пейката, за да лисне вода от пластмасовата кофа върху печката. Парата изсъска сърдито и температурата се покачи с няколко градуса. Робин се върна на мястото си. — Опитах се да отклоня мисълта му от разговори за любовта, като заговорих за сделката във Франкфурт. Но тогава дойде неприятният шок.

 

Та кога ще имаш новата си играчка, каза тя, щом пренесоха чая си в дневната. О, сигурно след шест до девет месеца, каза той. Може и година. Толкова много време, каза тя, зависи, каза той, дали я имат готова или тепърва ще я сглобяват. Надявам се, че няма да е повече от девет месеца, каза той, имам предчувствието, че рецесията вече излиза от дъното. Следващата година бизнесът ще се съживи и с новата машина, инсталирана към КВ-то, ще заработим при добри пазарни условия. Предполагам, че ще трябва да произвеждате повече, за да се изплати машината, каза тя. Да, каза той, но ще направим и известни икономии. По-малко аварии, по-малко изгубено време за отстраняване на авариите и разбира се, няколко освободени работника. Какво искаш да кажеш с това „освободени“, каза тя. Ами нали новата машина ще замени пет-шест стари, каза той, и значи операторите им ще се окажат излишни. Но това е ужасно, каза тя, ако знаех, никога нямаше да ти помогна да купиш проклетото нещо. Но това е съвсем логично, каза той, нали затова се купуват ЦПУ машини — за да се намалят производствените разходи. Ако само знаех, че това ще доведе до съкращения, никога нямаше да си мръдна пръста, каза тя. Не може така, каза той, ако човек иска да успее в бизнеса, не бива да си позволява сантименталности заради няколко съкратени работника. Сантименталности, извика тя, и това го казваш ти! Мъжът, чиито колене омекват, като чуе Дженифър Ръш, мъжът, който вярва в любовта от първо ебане. Това е друго, каза той, трепвайки при думата ебане, аз говоря за бизнес, разбираш ли. Разбирам само, че хора, които днес имат работа, няма да я имат догодина по това време, каза тя, благодарение на теб и мен и на хер Винклер. Старите машини трябваше да се подновят рано или късно, каза той, те постоянно се развалят и трудно се управляват, постоянно ни създават проблеми, нали сама знаеш … Той се поколеба и млъкна, забелязал изражението на лицето й. Робин се беше втренчила в него. Да не би случайно Дани Рам да е оператор на някоя от тези машини, каза тя. Мислех, че ти е известно, каза той.

 

— Е, можеш да си представиш каква глупачка се почувствах — каза Робин. — След всичко, което направих през януари, за да запазя работата на Дани, сега открих, че съм помогнала да я изгуби отново.

— Гадно — съгласи се Пени Блек. — Как така не знаеше?

— Не знаех точно каква е работата му — каза Робин. — Виж, аз не знам имената на всичките тези машини, нито какво правят. Не съм инженер.

— Е, няма да се спирам на това — каза Пени Блек. — Бас ловя, че Уилкокс пак е щял да се отърве от него, веднъж щом ти види гърба. Имам впечатлението, че е упорит чешит.

— Упорит и хитър. Като видя, че се разстроих, започна да извърта и да разправя, че можело да не се наложи да уволнява никого, ако нещата тръгнели добре, каза, че можело да направят нощна смяна — представи си какво значи да работиш нощем на това място, където и през деня не се търпи … но това между другото. И после каза, че щял да осигури друго работно място на Дани Рам някъде в завода.

— За да ти се хареса, а? Сигурно за сметка на някой друг нещастник.

— Именно. Точно това му казах.

 

Играеш си с живота на хората, сякаш са вещи за купуване, продаване или за изхвърляне, каза тя. Поднасяш ми работата на Дани Рам като хапка, като подкуп, като подарък, както други мъже дават на любовниците си нанизи от перли. Не искам да бъдеш моя любовница, каза той, искам да бъдеш моя жена. За миг тя зяпна от изненада, после отметна глава и се разсмя. Ти не си със всичкия си, каза тя, забрави ли, че вече си женен? Ще се разведа, каза той. Отказвам да слушам повече, каза тя, най-добре се прибирай, имам куп есета за проверка. Семестърът свършва утре. Чуй ме, каза той, бракът ми е мъртъв от години, нямаме нищо помежду си, Марджъри и аз. А какво общо мислиш, че имаме ние, попита тя. Нито една идея, нито един възглед, нито един интерес. Миналата нощ, каза той. О, стига с тази минала нощ, каза тя. Това беше просто ебане, нищо друго. Моля те, не повтаряй тази дума, каза той. Сякаш никога не ти се е случвало досега, каза тя. Наистина никога досега не ми се е случвало, каза той, не и по този начин. О, млъкни, каза тя, върви си, прибирай се, за бога. Тя седна с изправен гръб на стола си, затвори очи и направи няколко дихателни йога упражнения. Чу изпукване на пода, когато той се изправи на крака и усети присъствието му като минаваща сянка на облак. Кога ще те видя пак, каза той. Не знам, каза тя, без да отвори очи. Не виждам причина да се срещаме пак, освен случайно. Тази нелепа програма приключи. Няма повече да ходя в ужасния ти завод, слава богу. Ще се обаждам, каза той, и възползвайки се от затворените й очи, бързо я целуна по устните. Тя скочи на крака на секундата, гневно вперила поглед към него от височината на целия си ръст и изсъска: Остави ме на мира! Добре, каза той, тръгвам си. На вратата се обърна и пак я погледна. Когато си ядосана, приличаш на богиня.

 

— На богиня? — повтори учудено пени Блек.

— Точно така каза. Кой знае какво му се върти в главата.

Пени Блек премести тежестта на тялото си от единия масивен хълбок към другия. Гърдите й се разтресоха. Ручейчета пот течаха между тях и се скриваха в храсталака между краката й.

— Трябва да ти кажа, Робин, … нека оставим за малко идеологията на мира … искам да кажа, не се случва всеки ден някой да нарече една жена богиня.

— Всичко е само досада, що се отнася до мен, досада и притеснения. Постоянно ми звъни по телефона и всеки ден ми пише.

— Какво разправя?

— Не знам. Затварям телефона веднага и изхвърлям писмата, без да ги чета.

— Горкият Вик!

— Не си хаби съжалението за него, помисли за мен. Не мога да се занимавам с изследванията си.

— Горкият Вик, болен е от любов. Очаквай следващия път да застане навън пред къщата ти и да ти направи серенада.

— Дженифър Ръш и Ранди Кроуфорд от касетофон под прозореца ми. — Те се изкискаха едновременно. — Не, това всъщност никак не е смешно — каза Робин.

— Жена му знае ли?

— Мисля, че не — каза Робин. — Но може би подозира нещо. Дъщеря му идва при мен днес.

— Дъщеря му?

 

Сандра Уилкокс се появи в катедрата без предварителна уговорка, но по случайност Робин беше целия ден в кабинета си, заета с проверка на изпитни работи. Момичето беше облечено модерно — изцяло в черно — с маска от бял грим, а косата й беше специално фризирана така, че да изглежда като изправена от електрически удар. О, здравей, Сандра, каза Робин, влизай, не си ли на училище днес? Имам час за зъболекар днес следобед, каза Сандра. Нямаше смисъл да се връщам на училище, затова реших да се отбия. Чудесно, каза Робин, какво мога да направя за теб? Не за мен, каза Сандра, за баща ми. Защо, какво му е, каза Робин и настръхна. Искам да кажа, нали баща ми искаше да дойда, каза Сандра. А, разбирам, каза Робин и се засмя облекчено, но за част от секундата тя беше издала нещо, което остана като субтекст на разговора за ползата от влизането в университета. Защо не кандидатстваш за прием през 1988, каза Робин, като си оставиш една година почивка след завършване на училище, за да си помислиш? Може, каза Сандра. Може да почна работа в Туийзърс, аз вече работя там всяка събота. Туийзърс, каза Робин, какво е това? Унисекс фризьорски салон, каза Сандра. Тя огледа кабинета. Чели ли сте всичките тези книги, каза тя. Не всичките, каза Робин, но някои от тях съм препрочитала няколко пъти. За какво, каза Сандра. Ти нямаш намерение да кандидатстваш английска филология, нали, Сандра? Не, каза Сандра. Добре, каза Робин, защото филологията означава много препрочитане. Мисля да следвам психология, ако изобщо следвам, каза Сандра. Интересувам се от начина, по който работи човешкият мозък. Не вярвам психологията да ти помогне в това отношение, каза Робин, тя е въздух под налягане, ако питаш мен. Със сигурност ще научиш повече за това, как работи човешкият мозък, ако четеш романи. Като родителите ми например, каза Сандра. Много ми се иска да разбера защо са такива. Татко се държи странно напоследък. Така ли, каза Робин, в какъв смисъл? Не чува нито дума, като му се говори, каза Сандра, ходи като насън. Онзи ден блъсна колата. О, Боже, надявам се, че не се е наранил, каза Робин. Не, няма му нищо, но това му е първата катастрофа от двадесет и пет години насам, откакто е шофьор. Мама се тревожи за него, забелязах, че пие повече валиум от обикновено. Майка ти редовно ли взема валиум, каза Робин. Дали взема редовно, каза Сандра, хвани я и я тръсни — ще дрънчи от хапчета. А той чете книги, романи, никога не го е правил досега. Какви романи, каза Робин. От моите в училище, „Джейн Еър“ например, имаме го за изпитите при завършване. Онзи ден я търсих навсякъде, щях да закъснея за училище. Най-накрая я намерих под възглавницата на креслото му в хола. За какво му е да чете „Джейн Еър“ на неговите години?

 

— Очевидно се опитва да навлезе в интересите ти — каза Пени Блек. — Колко трогателно.

— Колко откачено, искаш да кажеш — каза Робин. — Какво да правя сега? Следващия път мога да очаквам г-жа Уилкокс в кабинета ми, гипсирана от валиума да ме моли да не омайвам мъжа й, да не й го отнемам. Имам чувството, че съм въвлечена в класически реалистичен текст, пълен с каузалност и поука. Как да се измъкна?

— На мен ми стига толкова — каза Пени Блек и се надигна.

— Извинявай, Пени — каза гузно Робин.

— Исках да кажа, достатъчна ми е тази жега. Отивам на душа.

— И аз ще дойда — каза Робин. — Но как да постъпя?

— Най-добре избягай пак — каза Пени Блек.