Дейвид Лодж
Добра работа (15)

2

По целия път до стаята на Робин те повече не си казват нищо, чак докато влизат вътре. Робин няма какво да каже, а Вик е останал без думи. И докато, хванати ръка за ръка, минават по застланите коридори на хотела, чакат асансьора и се качват на втория етаж, мислите и чувствата им са съвсем различни.

 

Настроението на Робин е весело. Тя се чувства палава, но не порочна. Вижда себе си не като прелъстителка, а като благодетелка, която подарява на Вик малко щастие. Разбира се, първият път с непознат партньор е съпроводен с особена възбуда. Човек никога не знае какво да очаква. Сърцето й бие много по-силно, отколкото когато си ляга с Чарлз. Но не е напрегната. Владее се. Може би изпитва нещо като триумф от завоеванието си: капитанът на промишлеността в краката на феминистката литературна критичка — прекрасна картина.

 

За Вик събитието е безкрайно по-важно, а настроението му — много по-объркано. Сцената как си ляга с Робин, която тайно се въртеше в мечтите му през последните няколко седмици, е на път да се осъществи и все пак има нещо странно в невероятната леснота, с която мечтата му става реалност. Той не може да повярва, че този, когото красивата млада жена води за ръка към стаята си, е той самият, сякаш душата му е изостанала на крачка зад тялото. В огледалната стена на асансьора той се вижда рамо до рамо с Робин, която е с няколко сантиметра по-висока. Тя улавя погледа му и се засмива, вдига ръката му и я потърква по бузата си, а на него му се струва, че гледа куклено шоу. Той се усмихва напрегнато на образа й в огледалото.

 

Робин отваря вратата на стаята си, закачва табела: „Не ме безпокойте“ отвън и заключва отвътре. Изритва обувките си една след друга и ръстът й се доближава до този на Вик. Той я притисва на вратата и започва бурно да я целува, а ръцете му опипват и стискат нагоре-надолу по цялото й тяло. Само страстта, усеща той, ще го пренесе чист през прага на изневярата, а според него страстта изглежда точно така.

 

Робин е изненадана и малко обезпокоена от поведението му.

— По-полека, Вик — казва задъхано тя. — Няма нужда да късаш дрехите ми.

— Извинявай — казва той и спира изведнъж. Ръцете му увисват безпомощно. Той я гледа покорно. — Не съм го правил досега.

— О, Вик — казва тя, — стига си казвал това, много е тъжно. — Тя отива до минибара и наднича вътре. — Много добре — казва, — тук има половин бутилка шампанско. Не се налага да правиш нищо, ако не искаш.

— О, искам, искам — казва той. — Обичам те.

— Не ставай смешен — казва тя и му подава бутилката. — Тази песен ти е влязла в главата. За силата на любовта.

— Тя е любимата ми песен — казва той. — Отсега нататък ще бъде нашата песен.

Робин не може да повярва на ушите си.

 

Робин е хванала две чаши. Вик пълни само едната.

— За мен не — казва той.

Робин го поглежда над ръба на чашата.

— Да не би да се опасяваш, че може да си импотентен?

— Не — казва той пресипнало. Опасява се, разбира се.

— Ако се случи нещо такова, няма значение, окей?

— Не мисля, че това ще е проблем — казва той.

— Може просто да ми направиш масаж, ако искаш.

— Искам да се любим — казва той.

— Масажът също е начин за правене на любов. Нежен начин, внимателен и нефалически.

— Аз съм мъж от фалически тип — казва той извинително.

— Е, масажът може да бъде и увертюра към любовната игра.

Думата увертюра внезапно го довежда до разпъваща възбуда.

 

Робин извърта ръце зад гърба си, разкопчава роклята си и я свлича през раменете. Като я окачва в гардероба, поглежда етикета: „Произведено в Италия“.

— Пак се провалих на патриотичния тест. — Тя издърпва полата си-комбинезон през глава: „Произведено във Франция“ — О, Боже! — По този начин се опитва да намали напрежението. Поглежда към Вик, който се е втренчил в нея, все още с бутилката шампанско в ръка. — Няма ли да се съблечеш? — казва тя. — Малко се притеснявам да стоя в такъв вид. — Тя е по корсаж до кръста, бикини и чорапогащи.

— Извинявай — казва той, бързо сваля сакото, издърпва със сила вратовръзката и едва не разкъсва ризата си.

Тя вдига ризата от земята и търси етикета й.

— А! Произведено в Хонг-Конг!

— Марджъри ми купува ризите.

— Никакви извинения! … Костюмът обаче изглежда английски. — Тя закачва сакото на дървен манекен. — Изцяло английски е, така да се каже.

 

Единствената английска дреха по Робин е последната, която сваля.

— Винаги купувам бикините си от „Спенсърс“ — с усмивка казва тя.

И застава пред него — гола богиня. Малки, закръглени гърди с розови щръкнали връхчета. Много тънка талия, възшироки бедра и нежна извивка на корема. Огнен език между краката й. Той изпада в състояние на обожание.

— Прекрасна си — казва той.

— Да ти призная ли нещо? Винаги ми се е искало да имам по-големи гърди. Защо? Питам се. Няма друга причина, освен наложения сексуален стереотип.

— Гърдите ти са прекрасни — казва той и ги целува нежно.

— Чудесно, Вик — казва тя. — Ти разбра какво обичам. Бъди нежен — това е всичко.

 

Тя отгръща чаршафите на леглото, поставя шишенце с масло на нощното шкафче, изгася всички лампи освен една. Ляга на леглото и протяга ръка.

— Няма ли да си свалиш гащетата?

— Няма ли да загасим лампата?

— Няма.

Той се обръща с гръб към нея, събува боксерките си и идва до леглото, закрил с ръце ерекцията си.

 

— Ау, какъв чеп! — казва тя.

— Как го нарече?

— Нищо, нищо, просто се пошегувах. — Бърза като гущерче, тя стрелва език и му го облизва от корена до върха.

— Милостиви Боже! — казва той. — Може ли да пропуснем масажа?

— Както желаеш — казва тя, сама усещайки възбуда от нетърпението му. — Имаш ли кондом?

 

Вик я поглежда объркано.

— Не си ли на таблетки или нещо такова?

— Не. Отказах се от таблетките по здравословни причини. И от спиралата също.

— Какво да правим сега? Нямам нищо.

— За щастие, аз имам. Подай ми несесерчето, моля ти се.

Той й го подава.

— Ето — казва тя. — Да ти го сложа ли?

— За Бога, не! — възкликва той.

— Защо не?

Той се засмива объркано.

— Добре.

Тя сръчно развива кондома върху пениса му. Когато свършва, той клюмва като отпуснат кичур коса.

— Не може да бъде! — казва той.

 

Вечният преподавател Робин решава, разбира се, да обясни ситуацията, да демистифицира любовта.

— Обичам те — казва той, като целува шията й, гали гърдите й и прокарва ръка по извивката на корема й.

— Не, не ме обичаш, Вик.

— Обичам те още от няколко седмици.

— Няма такова нещо — казва тя. — Това е реторичен похват. Буржоазно заблуждение.

— Ти никога ли не си обичала?

— Когато бях по-млада — казва тя, — си позволявах да бъда конструирана от дискурса на романтичната любов, за кратко, да.

— Какво по дяволите значи това?

— Ние не притежаваме собствена същност, Вик. Не сме уникални индивиди, съществуващи преди и извън езика. Съществува само езикът.

— И какво? — казва той, плъзвайки ръката си между бедрата й.

— Езикът и биологията — казва тя и разтваря по-широко бедрата си. — Разбира се, ние имаме тела, физически нужди и апетити. Мускулите ми се свиват, като ме докоснеш тук, усещаш ли?

— Да — казва той.

— И това е хубаво. Но дискурсът на романтичната любов претендира, че твоят пръст и моят клитор са продължения на два уникални индивида, които се нуждаят един от друг и са незаменими един за друг, изобщо не могат да бъдат щастливи един без друг.

— Така е — казва Вик. — Обичам копринената ти пеперудка с цялата си душа и завинаги.

— Глупавичкият ми! — казва тя, но се засмива. Изявлението му все пак е трогателно. — Как я нарече?

— Просто се пошегувах — казва той и покрива тялото й със своето. — Дали да не поспрем с приказките за малко?

— Добре — казва тя. — Но предпочитам да съм отгоре.