Дейвид Лодж
Добра работа (8)

1

— Връщането беше ужасно — каза Робин. — Снегът се завихри. Пътищата станаха пързалки. Навсякъде имаше изоставени коли. Трябваха ми два часа и половина да се прибера.

— Боже! — каза съчувствено Чарлз.

— Чувствах се абсолютно изтощена и мръсна. Ходилата ми бяха мокри, дрехите ми миришеха на гадния завод, а косата ми беше пълна със сажди. Нямах търпение да я измия и да си взема една хубава, гореща вана. Тъкмо се бях излегнала в нея — ох, какво блаженство! — и на вратата се звъни. Е, толкова по-зле, рекох си, нямам никакво намерение да отварям. Въобще не можех да си представя кой може да е. Но звънецът звънеше ли, звънеше. Започнах да си мисля, че трябва да е нещо спешно. И така, след още малко не можех вече да търпя да лежа там и да слушам шибания звънец, излязох от ваната, подсуших се криво-ляво, сложих си халата и слязох долу да отворя. Познай кой беше.

— Уилкокс.

— Много си досетлив! Да, той. Беше бесен, нахлу в къщата, даже не си направи труда да си избърше обувките. А те бяха покрити със сняг и оставиха големи мокри отпечатъци върху килима в коридора. Когато го поканих в хола, той, представи си, има нахалството да се огледа и да каже уж на себе си, но достатъчно силно да го чуя: „Ама че хаос“.

Чарлз се разсмя.

— Е, трябва да признаеш, скъпа, че не си най-добрата домакиня на света.

— Никога не съм твърдяла такова нещо — каза Робин. — Занимавам се с по-важни неща.

— О, несъмнено — каза Чарлз. — И какво толкова искаше Уилкокс?

— Ами, беше дошъл заради Дани Рам, разбира се. Изглежда, че щом съм излязла, той казал на другите работници какво е замислило ръководството и всички излезли на стачка. Доста глупаво от негова страна, всъщност. Искам да кажа, на Уилкокс не му е трябвало много време да се досети кой му е погодил номер.

— И Уилкокс дойде право при теб да се оплаче?

— Повече от това. Изиска от мен да се върна в завода на другата сутрин и да кажа на Дани Рам и неговите хора, че съм направила грешка и че не е имало заговор за уволняването му.

— Боже мой, какво нахалство! Би ли се мръднала мъничко?

Робин, която лежеше гола с лице към леглото, се извъртя и намести в центъра на матрака. Чарлз, който също бе гол, коленичи, възседна краката й и я поля от раменете до ханша с ароматично масажно масло. После, като затвори внимателно капачето на флакона и го остави настрани, започна да втрива маслото във врата на Робин и по раменете й с дългите си нежни, чувствителни пръсти. Чарлз беше дошъл за уикенда след посещението на Робин в „Прингълс“ и това беше обичайният им начин да завършат съботната вечер, след ходене на кино в Лабораторията по изкуствата, последвано от отлична, нескъпа вечеря в един от местните азиатски ресторанти. Започвайки като най-обикновен, масажът скоро преминаваше в еротичен. По онова време Робин и Чарлз бяха на вълна „непроникващ секс“, не поради СПИН-а (който за хетеросексуалните беше само облаче на хоризонта, не по-голямо от човешка длан, през зимата на 1986), а по идеологически и практически причини. Феминистката теория го одобряваше, пък и беше решение на въпроса с контрацепцията, защото Робин не приемаше противозачатъчните таблетки по здравословни причини, а Чарлз смяташе презервативите за неестетични (макар че Робин, като напълно освободена млада жена винаги си носеше пакетче под ръка в случай на нужда). В момента все още бяха на етап нееротичен масаж. Спалнята бе леко затъмнена и приятно затоплена, като освен радиатора гореше и електрическа печка. Робин подпря глава, обърна се настрани върху една възглавничка и продължи разговора с Чарлз през рамо, докато той втриваше и търкаше.

— Ти отказа, предполагам?

— Е, да, отначало.

— Само отначало?

— Ами след малко той спря да ме заплашва, понеже видя, че това не помага, и започна да използва истински аргументи. Каза, че ако този протест прерасне в стачка, целият завод ще спре работа. Азиатските работници са много единни, каза той, и много неотстъпчиви. Веднъж щом някоя идея им влезе в главите, трудно можеш да им я изкараш.

— Расистки възгледи.

— Да, знам — каза Робин. — Но те са такива неандерталци в това отношение, цялата управа, че след известно време забелязваш само най-вопиющите примери на предразсъдъци. Както и да е, Уилкокс каза, че стачката може да се проточи седмици наред. Леярната щяла да спре снабдяването за машинния цех. Целият завод щял да спре работа. „Мидлънд Амалгамейтид“ можели да решат да намалят загубите си, като напълно го закрият. Тогава стотици хора ще бъдат изхвърлени на улицата, без надежда да намерят друга работа. И всичко това заради мен, това се подразбираше. Разбира се, аз му казах, че грешката си е преди всичко негова. Ако не беше замислял да измами Дани Рам, нищо такова нямаше да се случи.

— Точно така — каза Чарлз, движейки ръбовете на дланите си покрай гръбнака на Робин.

— Той успя да ме разтревожи обаче, трябва да си призная. Искам да кажа, намерението ми беше само да предупредя Дани Рам да бъде нащрек, а не да предизвиквам сериозен индустриален диспут.

— Уилкокс призна ли, че е сбъркал?

— Това всъщност беше решаващо. Казах му, вижте, молите ме да лъжа, да кажа, че нещо, което вече съм казала, не е вярно, когато то е. А вие самият какво ще направите?

— И какво каза той?

— „Всичко, в границите на разумното“. Така че аз казах, добре, искам признание, че е неморално да се отървавате от работник по начина, по който се опитахте да се отървете от Дани Рам и аз искам с нещо да гарантирате, че повече няма да правите така. Той погледна като отровен, но го преглътна и се съгласи. Мисля, че постигнах нещо в края на деня. Ама какъв ден беше само!

— Вярваш ли, че ще удържи на думата си?

Робин се замисли за момент.

— Да, вярвам му.

— Въпреки начина, по който се е отнесъл към онзи индиец?

— Той просто не е осъзнавал, че е неморално, разбираш ли? Не е нещо необичайно да се освобождават от хора по този начин. Не съществува процедура за поправително обучение. Ако някой е повишен в по-висок ранг и не се справя, няма как иначе да се реши проблемът. Невероятно ли ти се струва?

— Съвсем не, това е напълно валидно и за няколко професора в Съфолк — каза Чарлз. — Само дето не можеш и да ги уволниш.

Робин се изкиска.

— Знам какво имаш предвид … Но аз успях да го накарам да се съгласи, че Дани Рам трябва да премине специално обучение.

— Успя ли? Не може да бъде! — Чарлз спря за малко с грижите си, поставил по една ръка на твърдите заоблени ханшове на Робин. — Ти наистина си забележително момиче, Робин!

— Не момиче, а жена — поправи го Робин, но без жлъч. Тя беше доволна от успеха на историята си и от героичната роля, която тя самата бе изиграла. Беше скрила от Чарлз някои свои угризения на съвестта относно това, че помогна да замажат очите на Дани Рам. Ако това беше случка от викториански роман, тя щеше да я изтълкува като пример как един буржоа поддържа друг, щом ножът опре до кокала, но се опита да се самоубеди, че е излъгала за доброто на всички работници в завода — не просто за да спаси кожата на Уилкокс, а и условията, които му постави, бяха гаранция за правилността на действията й.

— И така, разбрахме се аз да кажа на Дани Рам, че съм разбрала погрешно разговора по време на съвещанието, че не съм схванала смисъла на дискусията, която е била именно да му се осигури специално обучение, а не да бъде уволнен.

— И ти го направи? — сега Чарлз слезе от краката на Робин, за да може да ги масажира. Той започна да меси бедрата й и да разтрива мускулите на прасците й, сгъваше и разгъваше глезените й, опъваше стъпалата й и, разделяйки нежно пръстите на краката й, мажеше пространството помежду им с намазнени пръсти.

— Абсолютно. На следващата сутрин, точно в седем и половина, Уилкокс беше отново пред вратата ми с неговия огромен ягуар, за да ме закара до завода. По време на цялото пътуване не каза нито една дума. Вкара ме в кабинета си, а секретарките и другите там се отдръпваха от пътя му като подплашени зайци и се блещеха насреща ми, сякаш бях някакъв терорист, поставен под домашен арест. После той и двама от приятелите му ме заведоха в столовата на специално събрание с азиатските работници от леярната. Сигурно имаше към седемдесет души, в това число и Дани Рам, бяха в обикновени дрехи, не с работни комбинезони. Дани Рам ми отправи нещо като уплашена усмивка, когато влязох. Имаше и няколко белокожи. Уилкокс каза, че са профсъюзни отговорници, дошли да наблюдават и да решат дали стачката да премине в официална. Аз казах, каквото трябваше на Дани, всъщност казах го на всички. Трябва да кажа, че ми приседна в гърлото, като се извинявах, но се справих. След това се оттеглихме в едно друго помещение, мисля, че беше кабинет на управителката на столовата, докато азиатците обмисляха какво да правят. След около двадесет минути те изпратиха делегация да съобщи, че са готови да се върнат на работа, ако на Дани Рам бъде гарантирана работа и им се разреши пет минути платено време за измиване на края на работната смяна. После те излязоха, а Уилкокс и неговите хора се скупчиха в кръг. Уилкокс беше разярен, каза, че времето за измиване няма нищо общо с първоначалния спор и че профсъюзните отговорници са ги подучили на това, но другите двама казаха, че работниците трябва да получат нещо от стачката, иначе ще паднат духом, така че трябва да се споразумеят. След още малко препирни Уилкокс се съгласи да им предложи две минути и накрая те се споразумяха за три, но някак си свидливо така да се каже. В крайна сметка, аз бях лъгала, за да го измъкна от затруднението, а не защото ми харесваше да го правя, но не чух нито една дума за благодарност, нито изобщо каквато и да е дума. Той излезе от залата след събранието, без нищо повече от едно довиждане. Завеждащият „Личен състав“ ме откара обратно до университета — невероятно досаден човек, който през цялото време ми разправяше за синдрома на раздразнените черва. Пристигнах в университета точно навреме за лекцията ми върху „Мидълмарч“. Беше доста странно усещане. Мисля, че беше като излизане от нощна смяна. Денят тъкмо започваше в университета, студентите още се прозяваха и търкаха сънени очи, но на мен ми се струваше, че съм на крак от часове наред. Предполагам, че съм била емоционално пресушена от драмата на събранието и проведените преговори. Чувствах нелепо желание да разкажа на студентите за случилото се, но разбира се, не го направих. Не смятам, обаче, че лекцията ми мина добре. Мислите ми бяха на друго място.

Робин млъкна. Масажът беше достигнал еротичната фаза. Без да й се подсказва, тя се претърколи на гръб. Опитният показалец на Чарлз нежно опипа и погали най-чувствителните й места. Съвсем скоро тя достигна задоволителна кулминация. Сега дойде редът на Чарлз.

Масажната техника на Робин беше по-енергична от тази на Чарлз. Тя размаза масло по целия му гръб и започна да го потупва силно с ръбовете на дланите си.

— Ох! О-ох! — възклицаваше той от удоволствие, а възпълните бузи на бутовете му вибрираха под тези атаки.

— Имаш отвратителна пъпка на задника, Чарлз — каза тя. — Ще ти я изстискам.

— О, не, недей — изстена той. — Боли ме, като правиш това.

Но протестните нотки бяха донякъде престорени.

Робин обхвана пъпката между двата си пръста и стисна яко. Чарлз викна и очите му се напълниха със сълзи.

— Готово, всичко свърши — каза Робин и почисти остатъка от пъпката с памуче. Тя спря да нанася масажни удари и започна да търка и поглажда задната част на бедрата му. Чарлз престана да хленчи във възглавницата. Той затвори очи и дишането му се успокои.

— Ще се върнеш ли следващата седмица? — попита тихо той. — Имам предвид, в завода.

— Едва ли — каза Робин. — Обърни се, Чарлз.