Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 12гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Иван Жеглов. Хитър Петър и син
Българска. Първо издание
Редактор: Иван Жеглов
Художник: Валентин Андонов
ISBN: 954-860-132-X
История
- —Добавяне
Който бърза, той печели
Трима чорбаджии сменил Иван Хитров, защото на никого не можел да угоди. Не че не работил както трябва, ами пустата му уста много мелела. И когато един ден пак се върнал у дома, баща му рекъл да го глави у най-злия селски богаташ чорбаджии Михо.
— Не ми трябва на мен такъв нехранимайко! — възпротивил се чорбаджията.
— Нека само да ти пасе овцете, па ти не му плащай нищо. Не му давай ни потури, ни цървули — молел се Хитър Петър. — Що да го правя у дома като нямам нито ниви, нито добитък…
— Овцете си не пускам с тоя хаирсъзин. Той ще ги изпогуби по поляната.
— Патки му дай да пасе! — настоявал хитър Петър.
— Виж, имам десетина патки. Тях мога да му ги поверя.
И тъй, Иван Хитров започнал да пасе патките на чорбаджи Михо, без да получава ни потури, ни цървули. Само за единия хляб, дето е речено. Днес, утре — минавали дните тихо и спокойно, докато веднъж на поляната спрял уморен пътник и попитал:
— Що чиниш?
— Кьорав ли си да видиш, че патки паса!
— Тъй, тъй… Патки пасеш. А колко са ти патките?
— Десет!
— А имаш ли нещо в торбата за хапване?
— Имам. Хляб и лук.
— Ти май не си с всичкия си. Патки да пасеш, а лук да ядеш!
— А какво друго да ям. Туй ми дава чорбаджията…
— Че защо не си заколиш една патка?
— А като научи господарят…
— Богат човек никога няма да усети, че му липсва една патка. Все едно бълха го ухапала. Затова спокойно можем да заколим, която си искаме и да я опечем.
— А ако все пак господарят забележи… — продължавал да се страхува Иван.
— За една патка нищо не може да ти стори. Важното е ти да кажеш искаш ли.
— Искам, защото и аз много съм гладен.
Хванал, пътникът най-тлъстата патка, извил й врата, оскубал я и заровил перушината в земята. Сетне я опекли и такъв обяд му хвърлили двамата, че Иван Хитров дълго след това се облизвал. Пийнали си студена вода, поизтегнали се на сянка и чак към икиндия, когато пътникът се приготвил да тръгва, му рекъл:
— Дълъг път ме чака, а утре няма какво да ям. Не знам дали ще срещна добри хора като теб. Дето е една, там са и две. Затова хай да оскубем перата и на оная там, дето е легнала в тревата.
— Недей!… — изплашил се Иван. — От десет патки две да липсват, ще проличи. Чорбаджията всяка вечер ги брои.
— Брои, вятър! Това не са ти овце, а най-прости патки! Хайде, пък на тебе ще оставя главата и краката… И воденицата ще ти дам.
Съгласил се Иван и оскубал още една патка. Но вечерта, когато ги вкарал в двора, чорбаджията ги преброил и го попитал:
— Де са, Иване, двете патки?
— Какви ти две, чорбаджи? Не видиш ли, че са осем?
— Слушай — рекъл му, — колко патки изкара тая заран?
— Десет, чорбаджи.
— Тъй. Десет. А где са двете?
— Ей ги осемте, чорбаджи.
Господарят разбрал, че и тоя е хитрец като баща си и тъй няма да излезе на глава с него. Затова повикал няколко души, които пиели в кръчмата му.
— Ето ни, всички сме десет души — рекъл им той. — Хайде сега всеки да си хване по една патка, та да видим колко от нас ще останат без патки.
Пръв се спуснал Иван Хитров и си хванал патка. Чорбаджията, нали е трезвен, и той си хванал. А ония, пияните, бая се лутали, докато и те се вредили, освен двама, които останали с празни ръце.
— Ха, кажи сега, Иване, тия двамата защо си нямат патки!
Иван Хитров не мислил много и отвърнал:
— Да са бързали, па да са си хванали! Който бърза, той печели!