Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fanny Hill or, Memoirs of a Woman of Pleasure, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,4 (× 34гласа)

Информация

Източник: http://softisbg.com (през http://bezmonitor.com — качен на 15 септември 2003)

John Cleland

Fanny Hill or, Memoirs of a Woman of Pleasure

(http://eserver.org/fiction/fanny-hill)

 

Translated from English by R. Stoyanova (rennie at softhome dot net)

 

На корицата: „Амур развързва пояса на Венера“ от Джошуа Рейнолдс, 18-ти век

(оригиналът се съхранява в Ермитажа, Санкт Петербург)

История

  1. —Добавяне

СЕДМА ЧАСТ

На площадката пред стълбите за горния етаж бяхме пресрещнати от млад джентълмен, облечен изключително добре и с много красива фигура, с когото щях да се отдам на първите си удоволствия в този дом. Той ме поздрави галантно и ме поведе към салона за гости, застлан с персийски килим и обзаведен с възможно най-голям лукс, който бе осветен меко от горящи свещи, разположени покрай стените и в дъното — много по-приятен и предразполагащ към наслади сумрак, отколкото ярката дневна светлина.

При влизането ми в салона, със задоволство чух лек шум на одобрение, който премина през компанията, състояща се от четирима джентълмена, в това число моят избраник (така наричаха в дома постоянния за даден период кавалер), трите млади жени в спретнати леки одежди, падащи на дипли по телата им, господарката на тази академия и аз. Бях поздравена с целувка от всеки един присъстващ и никак не бе трудно от горещината на мъжете да усетя разликата в двата пола.

Леко притеснена и объркана от това, че се виждах заобиколена, галена и ухажвана от толкова много непознати наведнъж, не бях в състояние да се отпусна веднага и да отвърна свободно на тяхната радост и оживени ласки.

Те ме увериха, че отговарям идеално на вкуса им и че ако имам някакъв дефект, той лесно може да бъде отстранен, защото това е скромността ми — качество, което може да мине за предимство в някои лицемерни среди, но тяхната максима е, че скромността е излишна съставка към коктейла, която само разваля вкуса му, и че я смятат за смъртен враг на удоволствията. Този пролог се оказа от полза за веселбата, която последва.

По средата на лудориите и палавите своеволия, на които се отдаде компанията от самото начало, беше сервирана елегантна вечеря и седнахме да се нахраним, моят кавалер — до мене, останалите двойки без специално подреждане. Прекрасното вино скоро премахна всякакви задръжки; дебатите се оживиха още повече, без обаче да преминават определени граници; тези професори по удоволствие знаеха твърде добре как да запазят свежи впечатленията и да не развалят с думи картините, рисувани от въображението, преди да е станало време за действие. Отвреме навреме се разменяха кратки целувки, а ръцете на мъжете работеха върху пазвите, преодолявайки с лекота слабата бариера на платнените салфетки за хранене, втикнати под брадичките. Постепенно закачките от двете страни зачестиха и достигнаха такова ниво, че предложението на моя избраник да започнат танците бе прието с единодушно съгласие, защото, както каза той, смеейки се, инструментите сигурно вече са настроени. Това беше сигнал за подготовка, който услужливата г-жа Коул, която разбираше живота, прие като намек да се оттегли, тъй като смяташе, че тя самата вече не е във форма да участва лично, и така, доволна, че ни вижда как пристъпваме към битката, тя напусна бойното поле и ни остави да се боричкаме, както ни е угодно.

Щом тя излезе, масата беше преместена от средата на стаята към една от стените и на нейното място беше поставена кушетка; попитах шепнешком моя кавалер каква е причината за това и той ми каза, че в моя чест са решили да си позволят малко разнообразие, като се позабавляват заедно, за да ме освободят от всякаква скромност, която както вече знаех, беше смятана за отрова от тях, но че макар да проповядвали удоволствия и да живеели само за тях, те по принцип не се занимавали с мисионерство от този род и се отдавали на наслаждения само с красиви жени, които били съгласни да участват доброволно и които били създадени за тази цел, но тъй като подобна гледка можела да бъде твърде шокираща за млад начинаещ като мен, опитните участници ще направят показно упражнение пред мен, което, надявал се той, аз няма да се възпротивя да последвам с него, бидейки определена за негова дама, но че съм напълно свободна да откажа участие, съгласно условията на страните нищо да не се извършва насила или със заплахи.

Цветът на лицето ми показваше недвусмислено силната ми изненада, но мълчанието ми бе знак за съгласие. Бях напълно готова да взема участие в каквото и забавление да измислеше компанията. Първите, които станаха, за да открият странния бал, бяха един офицер-кавалерист и сладката, маслинено-мургава, пламенна Луиза. Той я заведе до кушетката с явното й съгласие и дори охота от нейна страна, тя легна, изпъна се в цял ръст, видът й показваше любовно нетърпение и пламенно очакване, главата й се отпусна на възглавницата, тя се намести удобно, съсредоточена в себе си, сякаш незабелязвайки нашето присъствие. В следващия миг фустите й бяха вдигнати, откривайки пред погледа на компанията най-фино изваяните нозе и бедра, които човек може да си представи, и то разтворени така, че се видя деликатната цепка, украсена с приятна космена шапчица, представляваща най-приканващ вход между двете меки, нацупени устнички. Кавалерът й се приготви, като свали дрехите си, богато обшити с дантели, и разкри пред очите ни бойното си оръжие — извадено и готово за действие. Без да ни даде време да огледаме размера му, той се хвърли върху чаровната си противничка, която го посрещна геройски, без да трепне; наистина, едва ли някога е съществувало момиче, така пригодено за любовни наслади или по-искрено в усещанията си от нея; видяхме какво удоволствие озарява очите й, докато той въвежда мощния инструмент в нея, а после, вече напъхал го докрай, как движенията му стават все по-мощни, а тя, напълно погълната от любимите си усещания, му отвръща с точни насрещни надигания и извивки на тялото, постигайки съвършен синхрон с него и въздишайки при това така страстно и ритмично, че можехме да отброяваме такта на танца им по броя на въздишките й, а крайниците й се виеха около него, стискаха и отпускаха конвулсивно, всичко това, заедно с внезапните светкавични целувки и безболезнените любовни ухапвания, които си размениха, способства да достигнат разтапящия край. Изведнъж Луиза, свободна от всякакви задръжки, започна да вика, сякаш бълнуваше:

О, сър! … Боже господи! … Не ме щадете, сър, ах, а-а-ах!

В следващия миг думите й преминаха в дълбоки, извиращи от сърцето стонове, тя затвори очи в сладка смърт, в който миг бе облята с балсамената инжекция, за което се досетихме по отпадането на допреди малко буйния любовник, който сега спря, дишайки учестено и за миг сякаш изпита болка. После той слезе, Луиза скокна като пружинка, отръска фустите си и притича до мен, целуна ме и ме придърпа настрани към масата, и, придружени от любовника й, тримата развеселени вдигнахме тост за здравето на Луиза.

В това време втората двойка се приготви за изпълнение — млад баронет и нежната, деликатна Хариет. Моят любезен кавалер дойде, подаде ми ръка и ме отведе по-близо до сцената.

Сигурна съм, че никое момиче от професията не притежава такава грация, сладост и обезоръжаваща срамежливост, като Хариет. Тя цялата излъчваше безкрайна преданост и готовност да задоволява желания, при това без капка наглост или разпуснатост. Но още по-изненадващо за мен беше, че избраникът й — дори в мига на най-разпусната публична наслада, я гледаше с безумно влюбен поглед и явно бе успял да докосне сърцето й, въпреки че законите на институцията, в основаването на която дял имаше и той, не разрешаваха подобни увлечения.

И така, кавалерът на Хариет я заведе до кушетката, пътьом тя погледна към мен и се изчерви, но погледът й оправдаваше ставащото и показваше, че и тя е благоразположена към действието, в което е неустоимо въвлечена.

Любовникът й, по-точно любимият й, седна на леглото до нея и обгръщайки нежно шията й, я целуна пламенно по устните, с което видимо я запали и настрои за следващата сцена, той продължи да я целува, като същевременно леко я буташе назад, докато главата й се озова на възглавницата, сега той беше върху нея. След това, сякаш отгатнал нашите желания или може би за свое удоволствие и като знак на гордост, че притежава това невъобразимо красиво същество, той разкри гърдите й и ги докосна — о, с каква всеотдайност и преклонение! О, колко фино моделирани бяха те! Малки, заоблени и прекрасно бели, с деликатна кожа и мънички зърна като две розови пъпки, най-сладките розови пъпки на красотата! Когато насити очите си, положи устни върху тези близначета-хълмчета с най-голяма наслада, после продължи надолу.

Краката й все още допираха земята, когато той с най-нежно внимание, сякаш боейки се да не я обиди или шокира, бавно започна да надига фустите й, в следващия миг, като по сигнал, Луиза и Емили, обзети от палаво настроение, хванаха всяка по един крак и ги вдигнаха високо, широко отворени. Така пред очите ни се разкри най-прекрасната гледка на женските прелести. Компанията, с изключение на мен, ги беше виждала не веднъж, и въпреки това, всички изглеждаха така поразени, изненадани и очаровани, сякаш ги виждаха за първи път. Такава красота има привилегията да изглежда вечно нова. Бедрата й бяха дотолкова съвършени, че само малко повече или по-малко плът по тях, би нарушила безупречната им симетрия. Но това, което безкрайно обогатяваше гледката и украсяваше закътаното ъгълче, образувано там, където те се срещат под възможно най-мекото, заоблено чисто бяло коремче, беше миниатюрната бразда, направена от природата между двете надигнати лехички с пухкав мъх. Не, нищо на света не може да бъде по-изящно изработено от този срез, а тъмнеещата сянка на мекия мъх около него му придаваше трогателна топлота, нежен завършек, не, невъзможно е да се опише с думи, нито да се нарисува. Нейният истински влюбен кавалер, който беше останал захласнат и погълнат от гледката достатъчно дълго, за да можем и ние да й се насладим (без никак да му се зловиди нашия интерес!) най-сетне се зае с материалната част на удоволствието и като дръпна ленената си риза, която досега закриваше собствените му прелести, изложи на показ нещо така огромно на размер, че заслужаваше да бъде обявено за истински военен герой. Той самият впрочем беше съвършен джентълмен, при това в силата на младостта си. Заставайки между краката на Хариет, които все още бяха вдигнати и разкрачени широко от двете й приятелки, с едната си ръка той полека разтвори устните на тази чувствена уста, чудо на природата, а с другата прихвана оръжието си и го насочи надолу към съблазънта; по такъв начин устните, задържани отворени, поеха широката коралова глава и като я намести вътре, той постоя малко така, а момичетата отпуснаха постепенно краката, докато те обгърнаха хълбоците му и се задържаха там, и сега, сякаш за да удължи насладата, той започна да навлиза съвсем бавно, инч по инч, докато инструментът му потъна докрай в меката лаборатория на любовта, а мъхът на двамата се допря и отърка един в друг. Междувременно ние наблюдавахме огромния ефект от преливането на огромната му енергия в момичето — колкото по-надълбоко навлизаше той, толкова повече пламенееше и сияеше тя. Лицето й и цялото й тяло се оживиха, нежната руменина на бузите й потъмня до наситен кармин, естествено искрящите й очи засветиха десетократно по-силно, доскорошната леност бе изчезнала и сега тя цялата трептеше и се движеше. В този миг той нежно я затисна и прикова под себе си така, че да не може да мърда, и задвижи бавно тежкото оръдие напред-назад, докато тя — развълнувана, напрегната и неспособна да се сдържа повече — се мъчеше да се освободи и да отговори на забързващите му движения; в следващия момент напиращото удоволствие я доведе до състояние на непоносима наслада и тя внезапно се изтръгна от здравата му прегръдка, размята ръце и крака като в гърч, а той от своя страна още повече ускори тласъците, дишайки спазматично; двамата размениха горещи въздишки и кратки измъчени стонове, очите им се стрелкаха невиждащи — налице бяха всички ясни признаци на доближаващия сладък край. И той дойде; баронетът поведе екстаза и тя веднага се присъедини, сякаш прихващайки симптомите от него, те сляха устни в огнена целувка, той изпадна в агонията на блаженството, при което извърши още няколко трескави движения, а тя му отговори с изблик на нежни отзивчиви движения, докато една последна тръпка пробяга по крайниците им, слети в едно, и те се отпуснаха неподвижни, останали без дъх, умиращи от сладка наслада, и тогава изведнъж нейните клепачи затрептяха, а погледът й се отправи нагоре, така че само бялото на окото просветна, устата й се открехна безпомощно с език, отпуснат зад долната редица на белите й зъби, докато рубинените й устни грееха ярко червени. Как да не се загледаш? Любимият й я хвана в ръце и я разтърси, тя дойде на себе си, после той трепна още веднъж, отделяйки последната капка, и двамата се целунаха с израз на напълно задоволени желания, но вечно жадна любов.

Веднага щом той свърши, аз притичах и седнах на кушетката до нея, вдигнах главата й, която тя нежно отпусна на скута ми, сякаш объркана и засрамена от станалото, докато малко по малко се съвзе и прие чаша ободряващо вино от моя кавалер, който отиде да я донесе, докато нейният се обличаше и закопчаваше, след което двамата станаха и, нежно прегърнати, се присъединиха към наблюдаващите встрани.

Сега кавалерът на Емили я покани да покажат и те своя танц, при което неговата почти прозрачно бяла и руса любима се изправи с готовност. Наблюдавах преливането на роза и лилия в цвета на кожата й — този нежен здрав тен, с който се гордеят селските момичета и си мислех, че ако някой заслужава името красавица, това е тя — една от най-поразителните руси красавици.

Кавалерът й започна, както стояха прави, да освобождава гърдите й от дрехата, пускайки ги на свобода, както природата ги е създала, и когато те изцяло се показаха, сякаш допълнителна светлина обля стаята — толкова блестящо бели бяха, на вид твърди като мрамор, те прекрасно оформяха пазвата й, и именно този мраморен гланц допринасяше за ефекта на сияйна белота. Кой би могъл да се въздържи да не докосне толкова привлекателни прелести? И той наистина докосна гърдите й, отначало ръката му полека се плъзна по плътта като по коприна, после ги притисна и еластичната им мекота за миг поддаде, но веднага след това се изглади, отскачайки под натиска на ръката му, такава беше плътта на цялото й тяло — приятно пълна и плътна, приканваща да бъде докосвана и притискана. След като се насити с такъв вид игрива наслада, той събра фустите й на сноп и ги надигна към кръста й, където ги подпъхна в колана, а тя остана така — полугола, с леко пламнало лице и сведен поглед, но нямаше от какво да се срамува, защото тялото й бе триумф на съкровищата на младостта и красотата, победоносно разкрити в този миг. Краката й бяха съвършено оформени, а бедрата, които държеше стиснати — толкова бели, гладки и налети с твърда плът, че нищо не би могло да предложи по-добра препоръка на пръстите за удоволствие при допир, и той съответно не се въздържа да не ги погали. После, отстранявайки нежно ръката й, която тя, поради естествената първа реакция на срамежливост, бе поставила там, ни откри първо част, а веднага след това и цялата картина на онази мека тясна цепнатинка, минаваща по своята къса пътечка отпред и скриваща се отдолу между бедрата, достатъчно бе да видим ресните от светло-кестеняви косъмчета, чиято нежна сянка подчертаваше белотата на заобикалящата плът, за да се възхитим. Обаче сега кавалерът й се опита така, както тя стоеше пред нас, да разтвори бедрата й, за да ни предостави цялостен изглед към централната част на тази привлекателна сенчеста област, но не успявайки да го постигне в това положение, той я поведе към кушетката и бавно я повали на една страна, като същевременно държеше ръцете й кръстосани зад гърба й, докато главата й легна на възглавницата, а после я обърна по гръб, вдигна нозете й и широко ги разтвори, и така, с ръце под нея, тялото й се издигаше, предлагайки цялостна гледка чак до задните й части. Те бяха заоблени и гладки, приличаха на две живи преспи сняг и великолепно пълнеха очите, които после се плъзваха като по заповед към пукнатината между двете бели скали и спираха върху тясната долчинка и закътаната в нея пещеричка, която придаваше завършек на пейзажа, полуотворила се поради придръпването на разкрачените нозе, така че приятната й, розовееща вътрешност се виждаше доста добре, а контрастът между цвета й и околната белота напомняше на розов разрез в бял сатен. Кавалерът й, който беше на около тридесет години, показваше склонност към напълняване, но съвсем не неприятна, напротив, пълнотата му отиваше и сякаш намекваше за склонността му към такъв род забавления. След като я целуна няколко пъти, той извади еректиралия си инструмент, чиято изключителна дължина не беше пропорционална на ширината му, нещо изненадващо в неговия случай, защото такава форма не е обичайна за пълен джентълмен, и заби сабята до дръжката, като същевременно от тежестта му нейните заоблени части се разляха, а телата им плътно се допряха в топъл контакт, несъмнено много приятен, докато ръцете му си играеха с прелестните й гърди. Тя беше скрила лицето си във възглавницата, но по едно време се извърна, надигна главата си и с най-сладка усмивка го целуна, после пак се отпусна пасивно в прегръдките му, а той непрекъснато тласкаше мощно в гонитба на наслаждението, от което плътта й пружинираше под него, после той се отдръпна малко и видяхме белия жезъл как се появява и изчезва между хълмчетата, а после пак се доближи плътно до нея и скри гледката от погледа ни. Ръцете му слязоха от гърдите й и обхванаха белите полукълба, които той стисна здраво, докато накрая с един последен, горещ тласък достигна върха с такова непреодолимо щастие, че рухна върху партньорката си като убит, а тя, затисната под тежестта му, едва си пое дъх, но щом той се понадигна, тя бързо се извъртя, измъквайки топлото гнездо на насладата изпод сабята му, но той веднага я притисна отново с тялото си, дишайки тежко и така двамата завършиха изпълнението си.

Щом се освободи, Емили стана и ние я заобиколихме с поздравления и нежни милувки, защото, държа да отбележа, въпреки че всички задръжки бяха освободени по време на тези игри, добрите маниери и вежливостта неотменно се спазваха, нямаше груби и вулгарни думи, нито обидно поведение, а единствено великодушно и благодарно отношение към момичетата за тяхната готовност да се отзоват на настроенията и желанията на мъжете. А това е всичко, от което се нуждаят те в такива моменти. Много мъже не разбират, че развалят собственото си удоволствие, като не показват необходимото уважение към нашия пол, особено към тези от нас, които живеят само за техните наслаждения. Но тази максима бе възприета напълно от нашите любезни сластолюбци — тези задълбочени познавачи на изкуството и науката на любовта, които никога не лишаваха своите жрици от най-нежно уважение, дори извън времето на любовните упражнения, благодарни, че разкриваме всичките си природни прелести и ги даряваме със съкровищата на любовта, много по-богати от всякакви изкуствени украшения и скъпи дрехи.

Дойде и моят ред да се присъединя към лудориите на компанията, като покажа желанието си да доставя удоволствие на моя избраник, а заедно с това и на останалите; и така, той дойде при мен и като ме поздрави любезно, с най-ласкави думи ме попита дали примерът, който ми дадоха предишните изпълнители, не ме е отблъснал по някакъв начин и повтори, че ако не съм в състояние да отговоря на очакванията и настроенията на компанията, макар играта да е била разиграна в моя чест и макар за него разочарованието да бъде огромно, той ще страда много повече, ако трябва да ми наложи със сила неприятна за мене задача.

На това аз отговорих, без никакво колебание или превзетост, че дори да не се бях обвързала с обещанието да бъда на негово разположение без всякакви задръжки, примерът на тази приятна компания щеше да е достатъчен, за да ме вдъхнови, и че нямам никакви други притеснения, освен че ще трябва да се покажа след такива превъзходни красавици. Забележете, че наистина говорех точно това, което мислех. Искреността на отговора ми много им хареса и моят избраник получи комплименти за избора си, заедно с похвали по мой адрес, съдържащи шеговити намеци, че му завиждат.

Г-жа Коул, впрочем, ми бе оказала голямо внимание, избирайки този млад джентълмен за мой кавалер в церемониите, защото, освен че бе от благороден произход и наследник на голямо състояние, външният му вид бе необичайно приятен — добре сложен и висок, с леки следи от шарка по кожата, но те само придаваха по-голяма мъжественост на деликатните черти на лицето му, оживявано от две чисти, блестящи, черни очи; накратко, беше младеж, когото всяка жена би нарекла красавец.

И така, той ме поведе към арената на бойните действия и тъй като бях облечена с лека бяла роба, пожела да изиграе Абигейл в мъжка роля, спестявайки ми неудобството да се събличам сама; само за миг той свали дрехата ми, но корсетът отдолу се оказа неочаквано препятствие, наложи се Луиза да разреже дантелите с ножица и тогава черупката падна, а аз останах само по долна фуста, отвореното деколте на която предоставяше на очите и ръцете цялата свобода, която можеха да пожелаят. Помислих си, че събличането ще спре дотук, но сметките ми се оказаха погрешни, защото моят кавалер, поощряван от останалите, нежно ме помоли да му позволя да свали от мен и последните остатъци от облекло, за да не лишаваме компанията от гледката на цялото ми тяло, и аз, отстъпчива както винаги, се съгласих, като си рекох, че и без това малко е останало по мен, така че разликата нямаше да е голяма. Само след секунда долната ми фуста беше развързана и падна в краката ми, а шапчицата ми — свалена от главата; косата ми, сега свободна, се разсипа по раменете и гърба (нека да припомня без никаква суета, че наистина имах красива коса) на едри вълни, контрастирайки не лошо с кожата ми.

Така застанах пред моите съдии в пълната голота на природата си и, ако си спомняте какво съм казвала за фигурата си досега, можете да си представите, че едва ли съм обидила очите им. Разбира се, животът неусетно погубва чара ни, но по онова време, няколко месеца преди да навърша осемнадесет, бях в пълния разцвет на младостта си. Гърдите ми, които и сега са голямо мое предимство, тогава притежаваха такава стегнатост, че не се нуждаеха от поддръжката на корсет, предизвикателно твърди, те просто канеха да бъдат докосвани. Бях сякаш по-висока от сега, може би защото бях по-слаба, но слабостта ми бе някак сочна и заоблена — признак на здраве и младост, и изключително приятна на вид и допир. И все пак, изправена гола пред всички, отначало ми бе трудно да превъзмогна вродената си срамежливост, така че изпитвах голямо объркване от състоянието, в което се намирах, докато цялата група около мен — мъже и жени — не ме освободиха от смущенията ми с аплодисменти, ласкаещо самочувствието ми внимание към фигурата ми и уверения, че по хубост превъзхождам всички останали; няма да изброявам всички комплименти, които ми направиха, ще добавя само, че успешно преминах първия изпит пред тези опитни ценители.

Приятелят ми обаче, който този път разполагаше изцяло с мен, подсили тяхното любопитство, а може би и своето, като ме постави в невъобразимо разнообразни положения и светлини, показвайки всяка моя красота от всяка гледна точка, същевременно дарявайки ме с целувки и шарейки с ръце по тялото ми, под които целият ми срам отлиташе, и се заменяше с изчервяващата топлина на желанието и насладата от настоящата сцена.

И докато траеше целият този оглед, можете да бъдете сигурни, най-важното местенце в мен също не беше лишено от прецизно наблюдение, но всички се съгласиха, че спокойно мога да мина за девица — толкова незначителни следи бяха оставили предишните ми приключения, толкова бързо се бях възстановила от преразтяганията на моята възраст, а и така малка бе по природната си направа тази моя част.

Сега, дали моят партньор изчерпа всички начини за угаждане на сетивата с докосване и гледане, или достигна неуправляемо състояние на готовност за атака, не знам, но изведнъж започна да сваля дрехите си, разгорещен от изумителната горещина в стаята — от силния огън, от многобройните свещи и най-вече от възпламенителната жега на гледката пред него, захвърли ризата си настрани, а бричовете му, разхлабени, изнесоха на показ съдържанието си и аз видях току пред себе си врага, с който ми предстоеше да се срещна — твърд и насочен нагоре, вдигнал гордо греещо-червена глава без качулка. Това беше един нормален на размер инструмент, какъвто притежават повечето мъже и който се командва много по-лесно от тежките, необичайно големи оръдия. Като ме притисна плътно до гърдите си, моят кавалер го насочи към откритата ниша, аз му помогнах да се настани, като обгърнах с бедра ханша му; после, когато той застана стабилно в опорната точка, го прегърнах през врата, при което косите ни закриха лицата ни, гърдите ми опираха в него и аз цялата горях от удоволствие, примесено със срам, и тогава той ме завъртя в кръг върху кушетката — бяхме като залепени един за друг, така направихме пълна обиколка и чак след като ме върна в началното положение, пристъпи към същинската част. Бяхме така възбудени и предразположени от цялата сцена около нас, въображението ни бе така разпалено, че нямаше как да не се разтопим почти веднага, и наистина съвсем скоро почувствах топлата струя да се излива в недрата ми, но аз още не бях готова да споделя моментния екстаз; оказа се, че все пак мога да се гордея с нашата хармония, защото щом разбра, че пламъците на желанието в мен не са угасени, дори се разгарят по-силно от преди, като влажни въглени в огън, той продължи сладко да тласка с неотслабваща енергия, а аз, благодарна за вниманието му, положих всички усилия да съчетая движенията си с неговите по най-приятен начин, за което също спомогнаха и целувките, прегръдките и нежните думи, разменени между нас, и накрая двамата едновременно се гмурнахме и заплувахме в океана от безкрайно наслаждение. В главата ми нахлуха всички сцени на изгаряща наслада, на които бях станала свидетелка преди малко, сякаш узрели под въздействието на това упражнение и ме изпълниха с пулсираща превъзбуда и вълнение на границата на поносимостта — в този момент някак екстатично почувствах, че примерът на предишните изпълнители е допринесъл до голяма степен за нашето удоволствие, което, забелязах, моят кавалер споделяше с мен — блесналият му поглед красноречиво го доказваше. Понесена нависоко към най-блажената степен на щастие, която човешкият живот познава, аз се докоснах до онази критична точка на разтваряне, където сякаш се сливаме с небитието и, като въздъхнах дълго и сладостно, усетих чувствената си душа съсредоточена в прохода, откъдето изходът бе станал невъзможен — така здраво се бе стегнал. Полежахме така няколко блажени минути — изтощени, неподвижни и отмалели, докато, с уталожване на възбудата, започнахме да се съвземаме от транса и той се изплъзна от мен, но не преди да ми прошепне колко изключително доволен е останал, заедно с още няколко целувки и нежни прегръдки.

Компанията, която пазеше тишина, докато всичко свърши, се втурна към нас, помогнаха ми да се облека и ми направиха комплимент за това, колко искрено съм отдала уважение (така го нарекоха) на своя избраник и съм му предоставила недокоснатите си прелести, внасяйки двойна лепта наведнъж. Но моят партньор, вече облечен, им каза, че девствеността няма значение за него и се обърна към мен с думи на мила привързаност и целувки; момичетата също ме целунаха, като ме увериха, а и самите себе си, че няма да ме подлагат на други такива публични изпитания, освен по мое изрично желание, и че сега съм посветена, тоест станала съм една от тях.

Тъй като имаше строго правило кавалерът да не се отделя от дамата си, особено през нощта, докато е обвързан с нея, с цел да се запази приятното чувство на принадлежност и да се избегнат евентуални недоразумения при разпределението на партньорите, компанията, след лека закуска от бисквити и вино, чай и шоколад, сервирана в един часа през нощта, се раздели по двойки, които се оттеглиха по стаите. Г-жа Коул беше приготвила за мен и кавалера ми специално легло, в което прекарахме нощта в несекващи наслаждения — бодри и ненаситни, готови да угаждаме на желанията си без край. Сутринта, след възстановителна закуска в леглото, той стана и като ме увери още веднъж в нежните си чувства, ме остави сладко да си доспя, а при събуждането си, докато бързах да се облека, преди г-жа Коул да е влязла, намерих в един от джобовете си портмоне с пари, които ми беше оставил незабелязано; тъкмо си мислех дали имам право да се възползвам от тях — свобода, каквато не бях очаквала, когато г-жа Коул влезе. Веднага й разказах за подаръка и й предложих естествено да си вземе какъвто дял пожелае, но тя ме увери, че джентълменът вече щедро я е възнаградил и в никакъв случай няма да поиска нито част от парите ми, дори и да я умолявам. Отказът й, каза тя, съвсем не е преструвка, така че аз се съгласих да задържа портмонето, а след това тя ми изнесе възхитителен урок по икономика с оглед на бъдещите ми постъпления от нови запознанства в този дом. После смени темата и се върна на удоволствията от предходната нощ и аз научих, без кой знае колко да се изненадам, тъй като вече бях започнала да вниквам в характера й, че тя е наблюдавала всяка сцена от удобно скришно място, определено специално за тази цел, което тя с готовност ми показа.

Едва бе свършила, когато малкото любовно ято от моите нови приятелки нахлу при нас, подновявайки милувките и похвалите. С удоволствие забелязах, че умората от упражненията през изтеклата нощ ни най-малко не се бе отразила върху лицата им — свежи и цъфтящи както винаги. По-късно научих от техните обяснения, че това се дължи на грижите и съветите на г-жа Коул — управителка, каквато рядко се среща. След това те слязоха, както обичайно, в магазина, а аз се оттеглих в стаята си.

Тук прекарах деня, заедно с едно от очарователните момичета, в приятни разговори до пет часа следобед, когато, внезапно обхваната от непреодолима сънливост, се изпънах на леглото и подремнах около час, както си бях облечена. Така ме намери моят кавалер, който, след като попитал за мен, бил насочен и ме открил. Влизайки в стаята ми и виждайки ме легнала сама, с лице, обърнато към стената, за да не ми блести светлината от прозореца, той без никак да се бави, направо смъкнал бричовете си за по-приятно докосване на голо и нежно задигайки фустите ми нагоре, си осигурил изглед изотзад към авенюто на удоволствието, откъдето, както съм лежала на една страна, съм изглеждала лесно достъпна за проникване. Лягайки внимателно до мене, той допрял топлите си бедра и корем плътно до мене и започнал да проправя път за инструмента си. Събудих се доста сепната отначало, но като видях кой е, понечих да се обърна с лице към него, а той ме целуна и пожела да остана в същото положение, само да повдигна горното си бедро и така, получил пряк достъп до желания отвор, скоро го изпълни целия. Удовлетворен и успокоен от близкия досег, той спря за момент, за да се наслади на гледката — уютната вдлъбнатина в задната част на бедрата ми, закътана между неговите бедра и корема му, двамата залепени един в друг като две лъжици, както се изрази той, после непослушният му питомник, станал нетърпелив от принудителния престой, го накара да пристъпи към действие, което и стана, съпътствано от ласки, целувки и други такива, докато завърши с течното доказателство от двете страни, че не сме се изтощили, или че поне бързо сме се възстановили от изпитанията на предходната нощ.

С този благороден и приятен младеж преживях прекрасни мигове. Той беше решил да ме задържи за себе си, поне за така наречения меден месец, но престоят му в Лондон се оказа по-кратък, баща му, който заемаше някакъв пост в Ирландия, внезапно го повика при себе си. Бях готова да го последвам, веднага щом се установи там, както самият той предложи, но нещата се развиха другояче: в Ирландия го запознали с подходяща партия за женитба — приятно на вид и заможно момиче — и той естествено избра по-мъдрото решение, но дори в този момент се погрижи за мен, изпращайки ми щедър подарък, който обаче не можа да компенсира загубата му и да намали искрената ми мъка по него.

Това събитие стана причина и за създаването на празно място в нашето малко общество и г-жа Коул, предвидлива и старателна както винаги, удвои усилията си да го запълни, като ми потърси, след като плановете й за разиграване на картата с мнимото ми моминство пропаднаха, някакво утешение за настоящето ми „вдовство“; трябваше само да се появи подходящият човек.

Но изглежда съдбата ми е била сама да си намирам, каквото търся, макар отскоро да бях на пазара.

Почти един месец мина в общи радости с моите приятелки, които, според правилата, приети в този дом, за разнообразие понякога се отдаваха на прегръдки и милувки една с друга (междувременно баронетът изведе Хариет и я настани в отделна къща), но аз избягвах под различен претекст техните нежности, без да им давам повод за оплакване, всъщност моята резервираност не беше резултат от нежелание, нито от отвращение, истинската причина да се държа настрана беше намерението ми да не се намесвам в избора и пристрастията на моите приятелки, които макар и външно да не показваха ревност, може би тайно завиждаха на външния ми вид, във всеки случай, показваха предпочитания към моята особа, а аз не исках да създавам дрязги между тях. Така, обичана от цялата компания, продължих да живея там, докато един ден, около пет следобед, като влизах в магазина за плодове на „Ковънт Гардън“, за да купя трапезни плодове за мен и младите жени, ми се случи следното.

Докато се пазарях за цената на това, което исках, забелязах, че ме наблюдава някакъв млад джентълмен, чието богато облекло привлече вниманието ми, иначе в него нямаше нищо особено — беше блед, елегантен и с много слаби крака. Не беше трудно да разбера, че се интересува от мен, защото ме гледаше, без да отмества поглед, и скоро се доближи близо до кошницата, край която бях, и плати първата предложена цена. Сигурно ме помисли за скромно момиче, защото не носех нито пера, нито други украшения, с които се кичеха публичните жени, а само сламена шапка, бяла рокля и чисто бельо — и най-вече, видът ми бе някак естествено скромен (дори и днес не съм лишена от този си вид, въпреки всичко, което съм практикувала), така че нищо не му подсказваше с какво се занимавам. В следващия момент ме заговори, а аз поруменях, сякаш от това, че не го познавах, с което още повече го отдалечих от истината, и отговорих леко объркана и смутена, като същинска невинна девойка. Той реши, че е разчупил леда и продължи с няколко насочени въпроса и аз вложих толкова наивност, простота и дори детинщина в отговорите си, че той, който ме бе харесал от пръв поглед, не намери никакви основания да се усъмни в мен и вече бе готов да се закълне в моята скромност и неопитност. Накратко, мъжете, веднъж хванати в капана на нашите прелести, се оказват невероятно лековерни, колкото и да се гордеят с превъзходството си, нещо повече — най-мъдрите сред тях най-много оглупяват по жените. Един от въпросите му беше дали съм омъжена. Отговорих, че съм твърде млада и не съм и мислила още за това. Що се отнася до моята възраст, скрих една година и се представих за ненавършила седемнадесет, а за това с какво се занимавам, му казах, че съм учила занаят при една шапкарка в Престън и съм дошла в града при своя родственица, която се оказала починала и сега живея и прислужвам на една друга шапкарка тук в града. Това последното не беше много добре измислено, но той го прие за чиста монета под влияние на растящата страст, която му бях вдъхнала. След като успя да научи от мен, много умело, както сигурно смяташе, името на господарката ми и адреса на жилището ми, той ме натовари с най-редки и най-скъпи плодове и аз си тръгнах, замислена върху последиците от тази случка.

Щом се прибрах при г-жа Коул, аз й разказах какво се случи и тя съвсем разумно заключи, че ако той не е тръгнал след мен, нищо страшно не е станало, а ако се появи, както й подсказва опитът, тя ще има грижата да разучи всичко за характера и състоянието му, за да знае дали си струва да започне играта, а междувременно моята роля ще бъде най-лесната, тъй като ще трябва само да следвам съветите й до последното действие.

На следващата сутрин, след като прекарал вечерта в събиране на сведения за г-жа Коул, както научихме по-късно от съседите, (оказа се, че бе получил най-благоприятни отзиви за нея), моят джентълмен дойде с каретата си в магазина, където г-жа Коул вече го очакваше. Той поведе с нея разговор за шапкарство и други галантерийни стоки, а аз седях, без да вдигам очи, поръбвайки един волан с най-голямо усърдие. По-късно г-жа Коул отбеляза, че впечатлението, което съм му направила, изобщо не рискувало да бъде развалено от присъствието на Луиза и Емили, които работеха заедно с мен. След като напразно се опита да улови погледа ми (тъй като аз упорито държах главата си наведена, сякаш изпитвам чувство за вина, задето съм разговаряла с него и съм го окуражила да ме последва) и след като даде нареждания на г-жа Коул къде да изпрати покупките и по кое време ги очаква да пристигнат, той излезе, вземайки със себе си някои от нещата, за които бе заплатил прещедро.