Джон Клилънд
Фани Хил или мемоарите на една лека жена (11)

ДЕСЕТА ЧАСТ

Самата Луиза не остана при г-жа Коул дълго след тази случка (за която, впрочем, не посмяхме да й се похвалим от страх, че няма да я одобри), защото срещна един млад мъж, който се влюби в нея и замина с него в чужбина, като събра набързо дрехите си още на другия ден, след като предупреди г-жа Коул, че напуска, и, доколкото знам, до последно запази пълна дискретност относно миналото си; оттогава нямам вест от нея.

Но три дена след нейното заминаване двама много красиви джентълмени — специални любимци на г-жа Коул, ползващи безплатно услугите й, поискаха съгласието й двете с Емили да участваме в забавление в една малка, чудесно обзаведена къща, принадлежаща на единия от тях, разположена на брега на Темза, откъм Съри.

Всичко беше уредено, денят беше хубав, летен, малко прекалено горещ, и след обяда потеглихме, така че стигнахме до мястото на срещата около четири следобед, където бяхме въведени от нашите кавалери в спретната къща, тип павилион, и седнахме да пием чай в отлично настроение, създадено от прекрасното време и духовитото остроумие и галантност на кавалерите ни.

След чая се разходихме в градината и моят кавалер, който беше собственик на къщата и беше замислил забавлението да не бъде на сухо, предложи с искреност, на която близостта с г-жа Коул му даваше право, тъй като времето е изключително горещо, да се изкъпем заедно под просторния навес-палатка, построена специално за целта над едно поточе, приток на реката, към което водеше странична порта на двора и където можем да бъдем спокойни, че никой няма да наруши уединението ни.

Емили, която никога не отказваше и аз, която обичах водата и нямах нищо против да се изкъпя заедно с моя кавалер, който направи предложението, без да споменава другите съпътстващи го удоволствия — те, естествено, се подразбираха, дадохме съгласието си, следвайки съветите на г-жа Коул да показваме винаги добро разположение на духа и изискани маниери. След което, без да губим повече време, се върнахме в павилиона, една от вратите на който се отваряше към малка палатка, която ставаше по-широка нататък и осигуряваше приятна защита срещу слънцето и освен това беше идеално място за уединение. Страничните завеси бяха от мрежест плат, набран на широки дипли и волани и накичен с цветя, така че всичко предразполагаше към веселби и забавления.

Навесът минаваше и над поточето, в което бяха поставени удобни пейки, дали за да си оставим там дрехите, или … или …, накратко, за всякакъв род почивка. Имаше и малка масичка, отрупана с бонбони, желирани плодове и други вкусотии, както и бутилки вино и ободряващи напитки за в случай на разтреперване от хладната вода или премаляване по някоя друга причина; може да се каже, че моят кавалер имаше вкус на римски император (дори да не одобрявате сравнението) и беше подсигурил всичко необходимо за разкошно, луксозно забавление.

Щом огледахме съблазнителното кътче и се уверихме в пълната сигурност, започнахме да се подготвяме — събличаме всъщност е по-точната дума — младите джентълмени първи се освободиха от всякакви дрехи, като си помагаха един на друг, докато останаха голи, разкривайки тайните на телата си, които обикновено са добре прикрити от облеклото; гледката беше напълно в тяхна полза. Ръцете ни, разбира се, механично се протегнаха към най-интересните им части, отначало скрити в туфите отдолу, но скоро, благодарение на нашите занимания, както и на разсъбличането ни, което направихме между другото, лесно можете да се досетите каква промяна настъпи в тях.

Моят кавалер се бе съблякъл по долна риза, и като се наведе, усмихнат ми каза да надникна под открехналата се пазва, където нещото се издигаше или спадаше според движенията, които извършваше собственикът му, но скоро беше накарано да застане мирно за почест, защото кавалерът ми се съблече гол-голеничък като Купидон и гордо ми показа, че е в пълна готовност да го приложи към мен незабавно; но макар че красивата му форма бе достатъчна да ме запали, а и аз бях както природата ме е създала, приятният въздух и близкото поточе ме накараха да отложа някои неща за по-късно и аз предложих първо да се изкъпем, намеквайки, че малко отлагане само би увеличило удоволствието след това. Тогава се хванахме за ръце и тръгнахме напред към водата, давайки на приятелите си пример за целомъдрие, към което те бяха започнали да показват признаци на пренебрежение, и влязохме в поточето до шия, където хладината на водата донесе на сетивата ми свежест и облекчение от зноя на сезона и предизвика внезапна радост и живост в мен, а разбира се и още по-голяма охота за сладострастни наслаждения.

Докато ние палувахме като деца във водата, пръскахме се и се закачахме, Емили и нейния партньор се занимаха с нещо подобно на брега. Моят кавалер измисляше какви ли не номера: потапяше се, хващаше ме за крака под водата, аз пищях и се смеех и гледах да не му остана длъжна. Накратко, отдадохме се на невинни забавления; постепенно ръцете му ставаха по-дръзки и зашариха по всяка част на тялото ми — шията, гърдите, корема, бедрата и така нататък — всичко скъпо на въображението под претекст, че ги мие и търка; сега стояхме натопени до кръста; поради прозрачността на водата разликата в пола ни ясно се виждаше и той се опита с пръсти да проникне там, където водата не успяваше, в същото време ме накара да опипам инструмента му, който беше така напрегнато настроен, че не търпеше никакво бавене, затова той ме обгърна с ръце през врата и се опита да си пробие път, въпреки че заобикалящата вода беше стегнала входа и наистина успя дотолкова, че усетих приятното разпъване на долните ми устни от навлизащия с труд инструмент; независимо, че не харесвах този неудобен начин за наслада, не го прекъснах, за да правим компания на Емили и нейния кавалер, който, станал нетърпелив от закачки и игри, беше я завел на една от пейките и й преподаваше урок за разликата между шега и истина.

Там, сложил я на коленете си, той плъзгаше ръка по снежнобялата й кожа, която сега още по-силно блестеше, поръсена с росни капчици, на допир като полирана слонова кост, особено върху кълбата с рубинени зрънца, които са така любими на мъжките пръсти, а с другата си ръка сладострастно изследваше тайните на природата с цел да отвори път за инструмента си, застанал прав между бедрата му в демонстрация на желание за незабавна атака, която нежната Емили, в игриво настроение, нарочно отлагаше, преструвайки се, че се плаши и не иска удоволствието, по което въздиша той, но играеше толкова сладко, че го докара до десетократно по-силно желание, очите й, премрежени от разнежена леност, изразяваха едновременно присмехулен отказ и силно желание, и сладостта й бе още по-пикантна от провокиращата й срамежливост, умението й да го насърчава и все пак държи на разстояние бе така привлекателно, че не можеше да й устои, целуваше я жарко и несдържано, а тя се съпротивляваше и от боричкането и на двамата несъмнено ставаше още по-приятно.

Така Емили, която беше кралица на любовното изкуство по природа, без да го е изучавала специално, си играеше с кавалера — ту поддаваше, ту се отдръпваше и пак така, и пак; а цялата тази игрива борба, опитите й уж да се освободи от прегръдките му, глезеното й цупене — всичко това имаше една мъдра цел: да увеличи броя на докосванията помежду им и да засили напрежението от очакването; тя разбира се съвсем нямаше намерение да го отблъсне и той знаеше това; докато протичаше играта им на противници, той все по здраво я обхващаше в ръцете си, както лоза увива с пипалцата си кола, до който е засадена, така че в крайна сметка ефектът беше същият, както когато Луиза се бореше да се откопчи от идиота, само дето сега мотивите бяха различни.

Междувременно те се потопиха във водата, от която кожите им поруменяха — и двамата еднакво бели и с такива гладки тела, че като си преплетяха крайниците, трудно можеше да се разбере кой на кого е, освен по мускулите на по-силния пол.

След малко, обаче, шампионът зае любимото си място вътре в нея, двамата представляваха любовен възел и сега вече — сбогом, сладки преструвки, сбогом, нарочни игри! Тя заряза всякакви изкуства и наистина, кое изкуство няма да отстъпи, когато природата, съюзена с нападателя, навлезе в най-съкровената територия и завземе самата столица — победа, изнесена от един горд воин-завоевател, който пробива триумфално вражеската защита и побива знамето на победата? Но само за да се превърне в завоюван на свой ред, защото с разгорещяването на битката, тя скоро го принуди да плати скъпия природен налог, при получаването на който като дуелист, принудил противника си да падне на колене, същевременно сам той с нанесена му смъртоносна рана, Емили не можа да се порадва на своята победа ни най-малко, тъй като засегната от същия удар, тя силно извика със затворени очи и изпъна конвулсивно нозе, отпускайки здравата хватка и давайки ясни признаци, че всичко си е така, както трябва да бъде.

Тогава аз, която развълнувана стоях във водата и наблюдавах горещите действия, се наведох нежно към моя кавалер с намерение да го попитам какво мисли и как му се струва, но той, нетърпелив да даде отговора си с дела, вместо с думи или погледи, ме хвана за ръка и докато газехме през плиткото, ми посочи жезъла на любовта така непоколебимо вдигнат, че нямаше повече накъде и ме подтикна да побързаме с утоляването на взаимните си желания; би било жестоко да оставя младежа да се пръсне от напрежение, когато средството бе очевидно под ръка.

Така че и ние се настанихме на една пейка, Емили и партньорът й пък се преместиха близо до масичката и вдигнаха тост за успеха на нашия воаяж (нейният кавалер май че беше морски офицер), като последният отбеляза, че вече сме добре натоварени и вятърът е попътен, разбира се, без да чакаме втора покана, ние потеглихме към страната на любовта и разтоварихме в старото пристанище, но тъй като обстоятелствата не са кой знае колко различни, ще ви спестя описанието им.

Същевременно, позволете ми да представя тук извиненията си, които отдавна Ви дължа, за това, че често използвам метафори и символи; както знаете, този стил е типичен за поезията, където всеки полет на въображението се украсява с прекрасни сравнения, но кажете ми, не е ли най-истинска поезия естественият полет на нашите тела и трябва ли, от уважение към обществени обичаи, описанието му да бъде забранено?

Продължавам историята си; както можете да се досетите, след доста повторения на едно и също (между впрочем, ако другаде повторенията са досадни, в любовта те са приятни), което деликатно разнообразявахме по един или друг начин, денят се изниза в радостни забавления, докато накрая, късно вечерта, кавалерите ни се погрижиха да ни върнат живи и здрави на г-жа Коул с щедри благодарности за компанията ни.

Това беше последното приключение на Емили, докато водеше този начин на живот, защото седмица по-късно, по една тривиална случайност, заможните й родители попаднаха на дирите й; съдбата ги бе наказала със загуба на любимия си син поради прекалено задоволяване на апетита му и сега, лишени от обекта на огромната си привързаност, се бяха сетили, че имат и друго дете, несправедливо лишено от техните ласки. Те така се зарадваха, като я откриха, че не се поинтересуваха с какво точно се е занимавала досега, лековерно приемайки обясненията на г-жа Коул, които тя им даде с много почтен и сериозен тон, прибраха дъщеря си и после дори изпратиха щедър подарък на г-жа Коул от провинцията.

Но не така лесно бе за нас да се примирим със загубата на Емили за нашето малко общество, защото, освен че бе много красива, тя имаше прекрасен характер, достоен ако не за дълбоко уважение, то поне за дълбока любов, което всъщност не е толкова лоша компенсация. Слабостите й се дължаха на добрата й природа и на безразсъдната лекота, с която се доверяваше на първите си впечатления; тя считаше, че едва ли не е задължена на всеки, който си направи труда да й обърне малко внимание (нещо, което съвсем не е типично за красавиците по принцип) и много лесно се оставяше да бъде водена, дори командвана — последното подсказваше, че от нея може да стане чудесна съпруга, скромна и защо пък не — добродетелна; все пак порокът не беше неин личен избор, нито съдба, а просто случайност, стечение на обстоятелствата. Тези предположения се оказаха верни: скоро след завръщането й у дома, й намерили подходяща партия — сина на техни съседи от същия обществен ранг, един разумен и порядъчен младеж, който я взел за вдовица на моряк, загинал някъде из моретата (тя наистина беше имала подобен кавалер, чието име можеше да използва свободно) и Емили се отдаде на семейните си задължения с вярност и постоянство, сякаш винаги бе водила само най-добродетелен живот.

След като и Луиза, и Емили напуснаха, г-жа Коул остана само с мен, като кокошка с едно пиленце, но макар да я умолявах да потърси нови членове за групата, влошаващото й се здраве и най-вече измъчващата я подагра, която не се поддаваше на никакво лечение, я накараха да мисли за прекратяване на бизнеса и оттегляне за скромен живот в провинцията, където й обещах да я придружа, веднага щом поживея още малко в столицата и събера още средства, за да бъда напълно самостоятелна, защото от г-жа Коул бях разбрала, че независимостта и свободата са най-важни за една жена.

Така се очертаваше да загубя вярната си съветница, на която дължах толкова много. Защото освен че никога не ограбваше с нечестност клиентите си, а се грижеше всякак да задоволи вкусовете им, и освен че никога не тормозеше ученичките си, тя се беше превърнала и в нещо като втора майка за мене. Тя всъщност бе истински противник на прелъстяването на невинни момичета и винаги бе гледала да ангажира само нещастни млади жени, които вече са загубили девствеността си, подбирайки такива, които й допадаха на външен вид, разбира се, за тях полагаше грижи и ги защитаваше, пазейки ги от опасностите на градския живот и от мизерията по начин, който вече описах. След като уреди сметките си, тя се отправи на път, като се сбогува най-нежно с мен и ми даде ценни инструкции, препоръчвайки ми много да внимавам, досущ като майка. Накратко, домъчня ми толкова много, че ми идеше веднага да тръгна с нея, но съдбата бе отредила друго за мен.

Заради раздялата ми с г-жа Коул, бях наела ново жилище — много удобна къща в Мерибоун, лесна за обзавеждане и поддържане, тъй като бе малка. Там, с останалите ми след сделката осемстотин паунда, плод на добрите съвети на г-жа Коул, без да смятам дрехите и бижутата, се настаних да живея, както си мислех тогава, за дълго време в търпеливо очакване на късмета си.

Заживях на новото място, като се представях за млада благородничка, чийто съпруг е заминал на мореплаване, и така си осигурих спокоен начин на живот и разумна свобода, за да преследвам необезпокоявана целите си — удоволствие и богатство — които обаче ни най-малко не се разминаваха с правилата за почтеност и дискретност: поведение, в което не може да не забележите истинската ученичка на г-жа Коул.

Едва се бях установила, обаче, когато една сутрин на излизане, доста рано, защото обичах ранната сутрешна свежест на извънградската природа, придружавана само от личната си камериерка, която бях наела отскоро, както си вървяхме безгрижно сред дърветата, чухме силна кашлица; обърнахме главите си в посока към звука и различихме фигурата на добре облечен възрастен господин, който, атакуван от внезапен пристъп на сериозна кашлица, бе така омаломощен, че бе седнал на дънера на едно дърво, където изглеждаше сякаш се задушава, тъй като лицето му бе станало тъмно-мораво на цвят. Първоначалният ми страх се замени с жалост и аз се притекох на помощ, използвайки способ, какъвто знаех, че се прилага в подобни случаи, а именно, разхлабих вратовръзката му и го потупах по гърба и дали в резултат на моите усилия, или от само себе си, не знам, но пристъпът от кашлица веднага спря, старият джентълмен възвърна речта и силите си и ми благодари, че съм спасила живота му. По този начин съвсем естествено започнахме разговор, той ми каза къде живее — доста далече от моето жилище, и че е излязъл, също като мен, с намерението да се разходи рано сутринта.

Той беше, както по-късно научих, в течение на познанството след този малък инцидент, стар ерген, но толкова запазен и със свежа кожа, че не можеха да му се дадат повече от четиридесет и пет години, понеже не беше пресилвал природата си и не бе позволявал на желанията си да вземат връх над разума му.

Що се отнася до произхода и състоянието му, родителите, честни, но неуспели занаятчии, доколкото разбрах, го оставили сирак на грижите на епархията, така че завършил благотворително училище, след което с почтеност и трудолюбие успял да се изучи за счетоводител в кантората на някакъв търговец, оттам го изпратили в Кадиш, Испания, и благодарение на способностите и дейността си, придобил истинско състояние, с което се завърнал в родината, но тук не открил жив нито един близък роднина. Решил да се оттегли на спокойствие и да се радва на живота, прекарвайки дните си в приятен разкош, без да парадира с него, и живеейки, както винаги скромно, верен на себе си — непознат и незабележим.

Но ако отделям място в това писмо на удоволствието да си спомня подробности от запознанството ми с този забележителен за мен приятел, то е, за да свържа чрез него историята си, както хоросан скрепя мазилка, и да избегна изненадата Ви, че млада жена като мен може да счита за голям късмет срещата с кавалер на шестдесет.

Ще бъда откровена и ще Ви обясня как се разви познанството ни, положително невинно в началото, но по-късно преминало в не съвсем платонично увлечение, както би следвало да се очаква от моя начин на живот и най-вече, от онзи принцип на електричеството, който рядко не успява да предизвика пожар, щом половете се срещнат. Ще Ви кажа само, че тъй като възрастта не бе потиснала влечението му към нашия пол, нито го бе лишила от възможността да доставя наслаждение, защото при него недостигът на младост се компенсираше от големия му опит, приятните му маниери и особено от чудесното му умение да докосва сърцето и разума ми, което, признавам, ме ласкаеше. Той ми казваше, че притежавам немалко качества, които заслужават уважение, окуражаваше ме да усъвършенствам говора и обноските си, които оттогава се подобриха до сегашното прилично ниво на изисканост; той пръв ми обърна внимание на факта, че насладите на ума са по-висши от тези на тялото, но че от друга страна двете не си противоречат и са напълно съвместими, защото сладостта и разнообразието на едните служи да подсили и възвиши другите — нещо, което само сетивата или само умът поотделно не могат да постигнат.

Самият той се определяше като рационалист-сенсуалист и бе достатъчно мъдър да не се срамува от човешките удоволствия; той наистина ме обичаше, обичаше ме с достойнство и по начин, еднакво различен и от ревнивото мърморене, иначе така неприятно характеризиращо напредналата възраст, и от вдетиненото оглупяване, което е чест спътник на подобни връзки, и което той осмиваше, като го сравняваше със стар козел, опитващ се да имитира скокливостта на младо яре.

Накратко, всичко, което не можеше да се върне на неговата възраст, бе поправено от наличието на много други предимства, така че, поне пред мен, той даде доказателство за това как, при добро желание, като се правят известни отстъпки и с полагаемото се внимание (нека тези от неговата възраст не забравят, че няма как да не им струва повече усилия това, което младите в естествената пролет на живота си получават с лекота) насладата идва при всяка възраст, също както плодовете извън сезона изискват повече усилия и време, за да се доставят.

С този джентълмен, който скоро след първата ни среща ме прибра в дома си, живях осем месеца, през което време с кротост и съгласие заслужих доверието и любовта му, както и с поведение, лишено от всякакви преструвки, основано само на искреното ми уважение към него; той се привърза толкова силно към мен, че след като първоначално ме подсигури с щедра парична сума, продължи да изпитва все по-нежни чувства към мен и накрая, написвайки автентично завещание, ме направи негова единствена наследница, след което не живя и два месеца, отнесен от жестока настинка, която хвана, докато неразумно стоя на отворен прозорец, разтревожен от съобщения за пожар през няколко улици от дома ни и остана доста време така, разгърден и изложен на фаталното влияние на влажния нощен въздух.

След като изпълних задълженията по починалия си благодетел, отдавайки му непресторена скръбна почит, която времето промени в нежен, благодарен спомен за него, който винаги ще пазя, аз се почувствах поуспокоена от перспективите, които се откриваха пред мен, ако не за щастие, то поне за богатство и независимост.

Бях в разцвета на младостта си (още нямах деветнадесет), а вече притежавах състояние, за което не бях и мечтала, но неочакваното ми издигане съвсем не завъртя главата ми: моят благодетел ме бе подготвил добре, на неговите съвети дължах сега умението си да управлявам огромната си собственост, той беше забелязал икономичността ми, на която още г-жа Коул ме бе учила и това му послужи като подтик да ми предаде уроци по стопанисване на имот.

Но уви, колко лесно радостта ми от голямото задоволство, че притежавам състояние и имот, се замени с отровна мъка. Това бе огромната и справедлива мъка, извираща от спомените за единствения истински обичан, но сега отсъстващ от живота ми мъж — Чарлз.

Бях се отказала напълно от всякакви надежди да го видя, отникъде не бях чувала нищичко за него след раздялата ни, която не беше по негова вина, защото той бил писал няколко писма, но те се загубили, и все пак не можех да го забравя. От всичките ми приключения нито едно не бе оставило върху сърцето и една стотна от отпечатъка на силната любов-страст, която изпитвах към него.

Щом се видях собственичка на неочакваното богатство, усетих по-осезаемо от всякога колко скъп ми е Чарлз; разкошът не можеше да ме ощастливи, докато той не го споделеше с мен. Най-неотложна грижа, следователно, бе да се опитам да го открия, и след дълги издирвания успях да науча, че баща му е починал и че Чарлз е достигнал до местоназначението си в Южните морета, където, намирайки имението, за което бил изпратен, смалено и обедняло до незначително, поради загубата на два кораба на вуйчо му, натоварени със стока, тръгнал да се връща с остатъка и може, в най-добрия случай, след няколко месеца да пристигне в Англия, от която по време на разследването ми, бе отсъствал вече повече от две години. Цяла вечност за любовта!

Не можете да си представите с каква радост прегърнах надеждата да видя отново насладата на сърцето си. Но тъй като трябваше да чакам месеци наред, реших, за да се отвлека от мисли и да приспя нетърпеливостта си, да предприема едно пътуване до Ланкашир с екипаж подхождащ на положението ми, с единствената цел да посетя родното си място, от което пазех скъпи спомени, и естествено да се покажа там с целия си блясък, особено след като Естер Дейвис бе разпространила слухове, че съм била изпратена на плантациите^[1], понеже явно не бе успяла да измисли никакво оправдание за това, че ме бе оставила безсърдечно в страноприемницата. Имах и друго намерение: да потърся роднините си, макар че не знаех да имам някакви, освен може би много далечни, и да ги подпомогна в ролята си на благодетелка. Между другото, понеже имението на г-жа Коул се намираше по пътя ми, смятах да посетя и нея.

Взех със себе си за компания само една дискретна почтена жена от моята прислуга и едва бяхме влезли в една страноприемница на около двадесет мили от Лондон, където щяхме да вечеряме и да прекараме нощта, когато се разрази такава силна дъждовна буря, че останахме благодарни, задето сме намерили подслон, преди да започне.

Бурята продължаваше вече от около половин час, когато аз се сетих, че трябва да дам едни нареждания на кочияша и изпратих да го повикат, и понеже ми хрумна, че калните му обувки ще изцапат чистата стая, в която бях настанена, слязох по стъпалата до трапезарията, където беше той; докато разговарях с него, със страничното си зрение забелязах двама конника, мокри до кости, явно принудени от бурята да потърсят подслон, единият тъкмо питаше дали могат да получат чисти дрехи, докато техните изсъхнат. Но, о, небеса! Кой може да изрази какво почувствах при звука на гласа му, как бях пронизана в сърцето и как подскочих, сякаш от болка! Обърнах погледа си в посока към лицето, от което идваше този глас, и информацията бе потвърдена, въпреки дългото отсъствие и различното облекло, сега и безформено от дъжда — облекло на конник: права яка, шапка с периферия, провиснала от влагата … но кое би могло да убегне на внезапно разтревожените сетива, водени от любовта? Възторгът, който ме обхвана, бе чужд на всякакви разсъждения и преструвки; в същия миг, с бързината на изстрелян куршум под влияние на разбушувалите се в мен емоции, аз се хвърлих в прегръдките му, викайки, обгърнала врата му с две ръце:

Живот мой! … Душа моя! … Чарлз, любими! — след което, безсилна да кажа нещо повече, припаднах от прекалената радост и изненада.

Съвземайки се от припадъка, открих, че се намирам в ръцете на моя чаровник, бяхме в салона, заобиколени от тълпа, събрана от събитието около нас, но веднага, по сигнал на дискретната собственичка, която помисли, че съм намерила съпруга си, хората се разпръснаха и ни оставиха на екстаза на срещата ни, радостта от която многократно надмина всички скърби, които бях преживяла след жестоката ни раздяла.

Първото нещо, което съзряха очите ми при отварянето си, беше върховният им идол, моята единствена мечта Чарлз, застанал на едно коляно, обхванал ме и загледан нежно в мен. Като видя, че съм дошла на себе си, той се опита да говори и да ме накара да му отвърна, за да чуе отново гласа ми и още веднъж да се увери, че това съм аз, но силата и внезапността на изненадата така бяха изумили и него, че беше като задавен и не можеше да проговори; само заекна и произнесе няколко откъслечни фрази с несигурен, трепетлив глас, който ушите ми жадно попиха, сглобиха ги и стигнаха до смисъла им: „След толкова време … така жестоко … липсваше ми … моя скъпа Фани! …Може ли …? … Може ли това да си ти?“, задушавайки ме веднага с целувки, които едновременно затвориха устата ми, канеща се да отговори, и дообъркаха сладкия хаос на чувствата ми, от който бяха погълнати сетивата ми. Сред блъскащите се в главата ми мисли, една от друга по-блажени, се открояваше обаче едно жестоко съмнение, което отравяше почти цялото ми неземно щастие, това бе по-скоро страх, че всичко е прекалено хубаво, за да бъде истинско. Разтреперах се от ужас, че сигурно сънувам и след малко ще се събудя съвсем сама. Уплашена, че не ще мога да се наситя на радостта си, че тя ще изчезне, прогонена от реалността, аз се притиснах до него, сключих ръцете си около врата му, сякаш да го задържа да не избяга пак, и нежно му заговорих:

Къде беше? … Как можа … да ме оставиш така? … Кажи, че още си мой … че още ме обичаш! … Така …така … — при което го целувах така, сякаш исках да слепя устните си завинаги с неговите. — Прощавам ти … прости и ти тежката ми съдба в името на любовта ни!

Всички тези възклицания се откъсваха от мен хаотично, но точно те, както знаете, минават за истинско красноречие в любовта, и съответно предизвикаха у него гореща отзивчивост, за каквато копнееше сърцето ми. Мина известно време, през което въпросите, отговорите и милувките се редуваха, прекъсваха едни други, или смесваха в сладко безумие, докато сърцата ни се прегръщаха през погледите на очите ни, една любов, несломена от времето и разстоянието, се възвръщаше с пълната си сила и нямаше дъх, движение или жест, които пълно да я изразят. Ръцете ни, здраво стиснати, сякаш повтаряха най-страстните прегръдки, и разгаряха жаравата на сърцето.

Погълната изцяло от неизразимата наслада, бях забравила да се погрижа за сладкия й причинител, който беше подгизнал до кости и имаше опасност да хване настинка; за щастие собственичката, впечатлена от екипажа ми (за който между другото Чарлз не знаеше още нищо), показа необходимото уважение към мен и моя любим, като донесе чифт бельо и дрехи, които аз, поуспокоена от присъствието на трети човек в стаята, го накарах да облече с нежна загриженост и безпокойство за здравето му.

Собственичката ни остави отново насаме и той се зае да се преоблече, при което, макар че прояви цялата скромност, подобаваща на първите мигове от нашата нова среща, аз все пак не можах да сдържа погледа си, привлечена от замайващите открития на голото му тяло, което се показа, докато сменяше бельото си — свежо и жизнено, събуждащо нежна радост в мен и ненавременни желания да се отдам безразсъдно на обекта на желанията ми.

Скоро той беше облечен в тези временни дрехи, които нито му ставаха, нито подобаваха на страстта, която изпитвах към него, и все пак, благодарение на магическите прелести, с които любовта дарява всичко, до което се докосне, на мене ми се струваше, че изглежда изключително добре, а и каква дреха ли би могла да скрие фигура като неговата? Сега, като го разгледах по-отблизо, забелязах, че през времето на отсъствието му в него са настъпили някои промени.

Чертите на лицето му бяха все още приятни, бузите му все още бяха румени, но сега цветовете на розите бяха по-разцъфтели от преди, пътуванията бяха оставили отпечатък, брадата му, някога нежен мъх, бе станала гъста — истинска мъжка брада, която много му отиваше, придавайки му едновременно мъжественост и благородство; все още нищо не се бе загубило от гладката заобленост на плътта му, която, малко понаедряла, галеше погледа и мамеше пръстите да я докоснат, раменете му бяха станали по-широки, цялото му тяло по-яко, но все още гъвкаво и младо. Накратко, сега, на двадесет и две годишна възраст фигурата му бе по-зряла, по-едра и по-красива, отколкото бе в крехка младост.

От безредната му реч, често прекъсвана по най-приятен и за двама ни начин, научих, че пътува за Лондон в не много приповдигнато настроение, тъй като скоро е претърпял корабокрушение близо до бреговете на Ирландия, откъдето непосредствено преди това потеглил и така загубил и малкото, което носел от Южните морета; с помощта на другари-моряци и капитана, успял с много усилия да се придвижи дотук, научавайки пътьом за смъртта на баща си; ясно му било, че ще трябва да започне всичко отначало и перспективата, увери ме най-искрено той, свивала сърцето му, още повече сега, като си помислел, че, колкото и да желае, не може да ме направи щастлива. Аз още не му бях казала за богатството си, запазвайки хубавата изненада за по-късно при по-спокойни обстоятелства. От облеклото ми не можеше да се досети, защото то бе семпло и почтено, не само защото бях в траур, но защото такъв бе изисканият ми стил. Той разбира се нямаше търпение също да научи за миналото и настоящето ми, но аз отклонявах въпросите му, като му казвах, че ще разбере всичко, като му дойде времето.

Чарлз, завърнал се в копнеещите ми ръце — нежен, верен и в добро здраве, това беше истинска благословия за мен, но Чарлз нещастен! …О, Чарлз без средства за живот, разорен, притежаващ само личните си качества — да го измъчвам, като крия от него благоприятните обстоятелства на моя живот, бе непоносимо за мен.

Междувременно, моята придружителка се бе погрижила за другаря на Чарлз, капитана на кораба, и понеже стана време за вечеря, аз се запознах с него и го поздравих вежливо, като верен приятел на моя любим в тежки времена. Вечеряхме четиримата в добро настроение сред шеги, поздравления и приятно безредие, както можете да си представите. Всичките тези вълнения бяха свили стомаха ми, така че почти не ядох, но се нагостих до насита с гледката на моя любим през цялото време. Що се отнася до него, изморен от неволи и дълъг път, той яде лакомо като пътешественик, но очите му ме гледаха нежно като любовник.

След като раздигнаха масата и дойде време за почивка, Чарлз и аз, в качеството си на съпруг и съпруга, бяхме заведени без всякакви излишни церемонии в един хубав апартамент и там, разбира се, ни очакваше леглото — най-доброто в страноприемницата, както ни казаха.

И сега, Почтеност, моля те да ми простиш, защото още веднъж ще наруша законите ти и няма да дръпна завесите, а ще ги оставя широко разтворени, за да те принеса за последен път в жертва на интимността без задръжки, с която се ангажирах да разкажа за удивителните обстоятелства на бурния си живот.

Щом значи останахме сами в спалнята, гледката на леглото събуди спомена за първите ни радости и първата ми мисъл бе незабавно да го споделя с милия притежател на девичето ми сърце; бях така развълнувана, че в момента, когато се излегнах, без малко да припадна от обзелото ме щастие. Чарлз видя колко съм смутена и разчувствана и, забравил собствените си притеснения, се зае да ме успокоява.

Но сега истинската страст отново бе преодоляла моментното ми смущение, разкривайки всички типични симптоми — сладка чувственост, нежна свенливост, непоносим до болка любовен копнеж, съчетан с въздържаност и почтеност — чувствах се подчинена на неговата душа, несравнимо по-скъпа за мен от свободата на сърцето ми, на което сама си бях господарка от дълго, твърде дълго време, докато преживявах приключенията с кавалерите си, спомените за които ме накараха да въздъхна от добродетелно объркване и съжаление. Не, аз съвсем не бях истинска девственица в брачно легло, но бузите ми пламенееха като на съвършено невинна девойка от чувството за вина, и наистина, любовта ми към Чарлз бе така силна и вярна, че жестоко усещах как не го заслужавам.

Докато се колебаех и тревожех от смутилите ме спомени, Чарлз с нежно нетърпение се зае да ме съблича, и сега си спомням неговите радостни възклицания, които ме ласкаеха и галеха, както пръстите му галеха гърдите ми, освободени от корсета, които задъхано се надигаха от неравномерните, възбудени пулсации на сърцето ми, и го радваха с добрата си форма и непокътната плътност.

Чарлз ме положи в леглото и след секунди, докато се съблече, и той беше под завивките до мен, ръцете му ме обгърнаха, устните му ми дадоха и получиха неизразимо сладка целувка-поздрав за щастливата среща, и толкова сърдечна бе тя, сякаш сърцата ни се бяха качили до устните ни и се докосваха чрез целувката, никой друг не можеше да предизвика такова блаженство в мен, единствено Чарлз бе в състояние да съживи тайната на вълнението, което представлява самия живот, най-висшата есенция на удоволствието.

Междувременно запалихме две свещи на масичката до нас и пъхнахме още дърва в камината, така че сега весели отблясъци играеха по леглото и лицата ни; приятната топлина винаги допринася за доброто предразположение; на мен сега ми стигаше и само видът на моя идол, струваше ми се, че не искам нищо друго на света и бях готова да умра начаса за него.

Но взаимното любуване ни доведе до необходимост да преминем към действия и Чарлз, след кратка игра, надигна фустите ми и свали долната си риза, излагайки съкровището на мъжките си гърди близо до пазвата ми, и двете биещи неспокойно от най-нежни предчувствия, усещането от топлото му голо тяло, допиращо се о моето, отне и последните мисли от главата ми и предостави пълна свобода на душата ми да възприема и най-тънките нюанси на удоволствието, които изпитвах безкрайно по-силно не просто поради близостта ми с другия пол, а защото бях с определена, най-желана личност, съзнанието за което разтупкваше лудо сърцето ми, отдадено завинаги на Чарлз; никога никаква част от него не бе принадлежала на друг, въпреки че бях жертвала тялото си от природна необходимост, отстъпчивост или интерес. Но, о, какво ставаше с мен сега, когато силите на наслаждението бушуваха над мен и в мен, когато разгорялата се страст не позволяваше преструвки; усещайки тогава твърдия жезъл, обрал трофеите на девствеността ми, да натиска върху едно от бедрата ми, аз, обзета от истинска любовна свенливост, стоях нерешително като същинска девица, застинала сякаш в най-странен транс.

Вярвам, че и преди съм споменавала, какво е усещането от навлизането на тази част от мъжкото тяло в мястото, предназначено да я приеме; в самата природа на този акт има нещо неподражаемо патетично. Нищо не може да бъде по-скъпо от този допир, няма по-приятно усещане от това. Помислете си само, както любовта мисли, какво всеобемащо сетивата ни изживяване е това, особено в централното средоточие на наслаждението, когато след дълго лишение, то почувства възпламеняващия натиск на скиптъра, който ни командва, но още по-скъп е той, когато принадлежи на любимия, наречен единствен измежду целия свят. Сега, в момента на най-мощна твърдост, той ме подчиняваше с активността си, с нещо така приятно, че не знам какви думи да използвам, за да го опиша. Съзнанието, че принадлежа напълно на моя безкрайно любим младеж така ме вълнуваше и така силно отекваше в душата ми, че някъде из дълбоко извираше непоносимо нежно привличане, това не беше просто блаженството от любовните тласъци, а отдаване, посвещение на любимия в точката на приемане. Тук, концентрирани като слънчеви лъчи под лупа, горяха, пареха и бушуваха страсти, отприщени от любовта; накратко, желанията ни бяха достигнали такава висока и напрегната степен, че аз не бях на себе си, дишах на пресекулки и ми се струваше, че чак ми прилошава от наслада. Главата ми бе празна, само чувствата и сетивата ме командваха, отново бях с любимия — някъде далеч в океана от блаженство плуваше моят малък плавателен съд, твърде тесен да задържи ценния товар, аз лежах отнесена, погълната, загубена в морето на удоволствието, умираща от непоносимо щастие.

В следващия миг Чарлз ме извади за кратко от екстатичната отнесеност, като се оплака нежно, сред порой от целувки, от позата ми, която не бе най-благоприятна за желанията му, при което аз осъзнах, че той е нетърпелив да получи достъп, и неговото настояване ме накара да се разкая, че толкова дълго съм позволила любимия да остане отвън, но колко е сладко да поправиш такава грешка! Бедрата ми, сега послушни на зова на природата и любовта, с радост се разтвориха и с готовност се подчиниха да осигурят мек вход към любовния проход. Виждам, усещам кадифения връх! … Той навлиза в мен мощно и нежно … О, перото ми пада от екстаза, така ясно представящ се пред вътрешния ми взор! Не мога да го опиша, тази задача е над възможностите ми, нямам сила, нито въображение, трябва ми божествено вдъхновение, за да обрисувам пламъците на най-сладкото и най-благородното от всички наслаждения, момента, когато триумфално си пробива път, докато стигне до края и изпрати чрез искрите в очите си любовен огън върху мен, който лумва във всяка моя вена и пора — невероятно блаженство!

Сега вече съм пронизана от любовната стрела до перото в самия й край, устните, помнещи най-първото докосване на този инструмент, го обхващат като в прегръдка на благодарност и жадно се впиват в него, и всяка фибра бърза да се притисне в него и бърза да получи от неговата компресивна енергия своя дял от блажения допир.

За миг спираме, за да оставим сетивата си да се насладят на най-висшето удоволствие от съзерцанието в този най-интимен момент на сливане, след което естественото нетърпение отново ни пришпорва към действия. Неговите тласъци стават все по-мощни и моето тяло отговаря с извивки и повдигания, наслаждението става все по-силно, докато гласовете ни, сладострастно смесвайки се, дават израз на докосванията ни … о, какво докосване … превъзходно … точно така! … А сега! Сега аз го чувствам в сърцето си! Любовта се разлива и превзема царското място в пира на удоволствието. Любов! Солта на земята! И наистина, без нея, удоволствието, колкото и да е голямо, си остава вулгарно, дори когато го изпитва крал, защото несъмнено само любовта е способна да го облагороди, изтънчи и възвиси.

И така, щастливи до дъното на сърцата си, щастливи в сетивата си и в чувствата си, нямаме сили, нито разум да формулираме идея за по-голямо удоволствие, от това, чиито плодове берем в момента.

Чарлз, целият разтреперан от конвулсии на екстатично удоволствие, с най-нежни огньове в очите, ме уверява в съвършеното съгласуване на радостта, изпълнила ме така дълбоко, докоснала ме така витално, отнела и дала ми толкова много в едно, струва ми се, че двамата сме едно цяло — слели душа и сърце, така че той съм аз и аз съм той.

Но цялото удоволствие, както и животът, трае твърде кратко и ни напомня, че сме смъртни, защото сега сладката агония дава признаци за настъпването си и скоро следва последният тласък на моя любим, с който той изстрелва с най-прочувствена страст и екстаз успокояващата балсамена течност, която отприщва соковете на радост и от моя страна, уталожва сластолюбивия ни плам и удавя за малко удоволствието ни. Но само за да се появи отново, още по-ненаситно! Защото Чарлз, верен на природните закони, изригвайки с един въздъх, замира в неизбежен транс, но отново възстановява духа си и скоро е готов да ми даде доказателства за неуморимата пъргавина на инструмента си, поради любовта, а може би и дългото въздържание той е така настроен за наслади, че сякаш ще експлодира всеки миг, не след дълго отново се запознавам с твърдия си приятел. Възобновявайки с нова сила действията, без да променяме положението си, изиграваме същото представление със същото наслаждение и хармония, нашият плам, като любовта ни, не знае спад, нито умора, и щом идва следващият прилив, любимият ме потапя отново в млечната течност, щедро изливаща се от препълнените му овални резервоари, а аз, с конвулсивна хватка, я задържам, с което още повече увеличавам удоволствието му, а той ме люлее в ритъма на движенията си с инстинктивна нежност и привързаност, която може да се сравни само с майчината, и както майката кърми детето си и се радва на движенията на бузките и устничките му, а млякото й потича по-обилно, колкото по-силно суче то, така и в любовния акт колкото по-силно стискам инструмента на удоволствие, толкова по-голяма наслада изпитва той и по-обилно лее млечната течност.

Неговата енергия нямаше край, двойното разтоварване ни най-малко не изтри желанията му, дори не ги успокои; на тази възраст желанията са сила. Тогава той се устреми за трети път към смайващия триумф, пак без да излиза от уютното убежище; но със загриженост, естествена за истинската любов, аз го помолих да не се пренапряга и съответно да даде почивка и на двама ни, което и постигнах най-накрая, но не преди да завърши започнатото.

Остатъка от нощта прекарахме в неуморима страст и отпразнуване на щастливата ни среща, на сутринта станахме доста късно, но бяхме весели и бодри, макар че се бяхме лишили от почивка; любовните удоволствия за хората са като победата за армията — опияняващи, освежаващи, съживяващи.

Пътуването ми из провинцията отпадна, дадохме нареждане главите на конете да се обърнат към Лондон, веднага след закуска напуснахме страноприемницата и потеглихме, разбира се, не преди да се разплатя щедро със собственичката за голямото щастие, което изпитах там.

Чарлз и аз сега бяхме в каретата, капитанът и моята придружителка ни следваха във файтон, нает специално за тях, за да си осигурим удобството на уединението.

Тук, на пътя, след като безредието на чувствата ми се поуспокои, аз разказах на Чарлз за живота си през времето на раздялата ни, изслушвайки разказа ми за събитията, в които ме бе въвлякла нуждата, той ми изрази съчувствие и ни най-малко не бе шокиран, защото, като знаеше как ме е оставил, беше напълно подготвен да научи истината.

Но когато отворих дума за материалното си състояние, и с искреност, която бе естествена в отношенията ни, го помолих да приеме помощта ми, може да Ви се стори, че не съм обективна поради страстта си, но той наистина постъпи много деликатно; ще се задоволя само да Ви кажа, че след като категорично отхвърли идеята за щедро, безусловно дарение, което дълго го умолявах да приеме, докато накрая, подчинявайки се на заповедите му (защото аз упорствах, докато той не наложи правото си на суверенен авторитет, което любовта му бе дала над мен), аз се съгласих да се откажа от молбите и протестите си, с които нищо не можах да постигна, освен че той ги прие като уронване на достойнството му и се опитах да подходя другояче, колкото и несправедливо да бе за мен, а именно, да го накарам да помисли дали всъщност унижение за него не е бартерната сделка: чест срещу порок, не е ли причина богатството ми той да желае да се ожени за бивша проститутка и да направи своя жена онази, която считаше за прекалено голяма чест дори това, че е негова държанка?

Този апел за любов преодоля всички възражения на Чарлз и той бе напълно спечелен от силата на чувствата ми към него, които четеше в искрено разтвореното ми сърце; любовта ми ме задължаваше да приема ръката му, чрез който брак сега имам щастието, покрай другите благословии, да дам законен семеен произход на тези прекрасни деца, които сте виждали заедно с най-щастливата от всички женени двойки.

Така след много приключения, стигнах благополучно до тихото пристанище при гръдта на добродетелта и се отдадох на почтени занимания; и сега, поглеждайки назад към порока, в който бях затънала, и сравнявайки го с безкрайно по-висшите радости на невинността, не мога да не изпитам жал към онези, които, потопени в отвратителна похотливост, са изгубили вкус към деликатните прелести на ДОБРОДЕТЕЛТА, на която УДОВОЛСТВИЕТО е най-голям приятел, а ПОРОКЪТ — най-голям враг. Умереността прави хората господари над тези удоволствия, прекаляването ги поробва, първото носи здраве, енергия, радост и всички други желани добрини на живота, второто — болести, оглупяване, безплодие, самопогнуса и всякакви други нещастия на човешката природа.

Вие навярно се смеете в края на тази поучителна история, но тя е истинска, резултат от личен опит, може би смятате, че нямам право да говоря за морал, че съм маскирана почитателка на порока, скрита зад воали, безочливо откраднати от светилището на добродетелта, също като някой на маскен бал, решил да се маскира просто като направи от обувките си чехли, или пък като писател, опитващ се да се бори с коварна клевета, като я включва в края на молитвата си за краля. Но, независимо, че се лаская да мисля, че имате по-справедливо отношение към моя разум и искреност, разрешете ми да Ви изтъкна, че подобно предположение е дори по-оскърбително за добродетелта, отколкото за мен самата, тъй като съгласно искреността и добрата природа, то се основава само на фалшивия страх, че удоволствията на добродетелта не могат да издържат сравнение с тези на порока, но забележете само, с ръка на сърцето, колко лъжливи, колко долнопробни, колко по-нисши са радостите на порока, поставени редом с тези, които разрешава добродетелта, чиито забавления са като най-вкусен и питателен сос, докато тези на порока са като харпии, които носят зарази и помрачават празника. Пътеките към порока понякога са поръсени с рози, но те са бодливи и пълни с вредни гъсеници; тези на добродетелта са поръсени с най-нежни рози и то такива, които никога не вехнат.

Ако сте безпристрастна към мен, тогава ще признаете, че съм съвършено последователна в постъпките си и не кадя напразно тамян пред добродетелта. Ако съм обрисувала порока в най-весели цветове, то е било само за да направя по-ценно жертвоприношението му пред олтара на добродетелта.

Вие познавате г-н С. О., известни са Ви имението му, богатството му и трезвия му разум, в такъв случай как ще Ви се стори, ако Ви кажа, че разтревожен за морала на сина си и с цел да формира у него вкус към добродетелта, както и рационално отвращение от порока, той влезе в ролята си на негов церемониал-майстор и го преведе, хванал го за ръка, през най-забележителните публични домове в града, където се погрижи да бъде запознат с всички сцени на разврат, докато се погнуси? Експериментът, ще кажете възмутено, е опасен. Вярно, опасен е, особено за глупците; но заслужават ли глупците да мислим толкова за тях?

Надявам се да се видим скоро, а дотогава останете откровена и ми вярвайте,

ГОСПОЖО

Ваша, и т.н., и т.н.