Сюзън Луис
Мания (19)

Осемнадесета глава

— Кори! Кори!

Кори се усмихна при вида на Аналайз, която подскачаше, за да привлече вниманието й сред тълпата, вдигна ръка и й махна. Радостта на Аналайз бе тъй неподправена, че желанието й да я прегърне, я накара да се затича към нея.

— О, Кори! — извика Аналайз, когато Кори пусна количката с багажа и я дръпна в обятията си. — Кори, добре ли си?

— Разбира се, че съм добре — засмя се Кори. — А ти?

— Да. Не. Да, стига ти да си добре. Фелисити ми се обади и ми каза какво се е случило… О, Кори, какво бих могла да кажа, за да те утеша?

— Не е нужно да казваш нищо — рече Кори и издърпа количката, за да не пречи на другите пътници. — Добре съм, честно. Случи се и вече е приключило.

— Но Фелисити ми каза, че ти е разбил сърцето този велик гений — възрази Аналайз.

— Не ставай глупава, разбира се, че не. Просто прекарахме една нощ заедно. Не, не, не — рече тя, когато Аналайз понечи отново да възрази. — Нито дума повече по тази тема. Фелисити просто е преувеличила нещата и…

— Но ти си отслабнала, Кори! Личи си.

— Крайно време беше. — Кори направи гримаса. Повече от всичко на света й се искаше да чувства поне мъничко от безгрижието, което се опитваше да демонстрира. — А сега да се махаме оттук. Предполагам, че колата още е при теб.

Докато се движеха по магистрала 101 към Сан Франциско, Кори усещаше, че Аналайз, която постоянно я поглеждаше и се усмихваше оживено, събира кураж да й каже нещо. Но когато я попита нехайно дали има някакви новини, Аналайз побърза да отвърне:

— Не, нищо не се е случило. Просто си седя и си мисля, нищо друго…

— За какво си мислиш? — Сякаш имаше нужда да пита.

— За разни неща. Между другото взех стая за двама в „Сейнт Франсис“. С изглед към Юниън Скуеър. Жилището на Дайан е твърде малко, за да отседнем там, а и ми се иска да съм с теб.

Кори се усмихна.

— Това е хубаво — рече тя, — защото аз също исках да съм с теб.

Поговориха още малко за предаването и за това как са минали снимките.

Неочаквано Кори ахна.

— Мили боже, само погледни! — извика тя, когато се изкачиха на един хълм и пред тях внезапно се разстла поразителната панорамна гледка. Намираха се на върха на Пасифик Хайтс, откъдето пътят се спускаше шеметно към сърцето на Сан Франциско. — Изумително е — промърмори Кори, загледана в лабиринта от високи сгради, които се извисяваха царствено сред маранята.

— Трябва да го видиш нощем — й каза Аналайз, — направо ти спира дъхът.

Кори гледаше удивено как градът се разкрива пред нея. Скоро, съвсем скоро влязоха в самото му сърце, но все още не можеше да се съвземе. Завладяваше я почти непреодолимо облекчение и чувството, че атмосферата тук й се струва позната. Облекчение от откритието, че не всички градове в Съединените щати са като Лос Анджелис, и усещане за нещо познато, защото между бляскавите, внушителни небостъргачи се бе съхранило непокътнатото, макар и пренебрегвано величие на отминалите времена. Този град имаше сърце; нещо повече, имаше душа. И както осъзна с внезапно бликнала радост, имаше и минало. Усмихна се на себе си, за пръв път усетила колко много й е липсвала Англия през последните две седмици. Винаги бе приемала богатата история на страната си като даденост, без дори да забелязва присъствието й в ежедневието. Но в Лос Анджелис бе започнала да усеща липсата й.

— Мислех си — рече Аналайз, докато наближаваха Юниън Скуеър, — след като ще останеш само два дни, да хвърлим багажа ти в хотела и да те разведа да разгледаш града. Как ти звучи?

— Идеално — отвърна Кори. Един час по-късно вече бяха оставили колата пред хотела и слизаха от едно такси на Фишърман Уорф.

Тук гъмжеше от туристи и мисълта да прекара няколко минути в такава жега и сред толкова много хора постресна Кори. Но след като се разходиха по Джирардели Скуеър покрай дългите опашки от хора, чакащи въжената железница, и уличните певци, които ги забавляваха, и приближиха залива, тълпата престана да я тревожи. Градът бе прекрасен, толкова жив и пулсиращ от вълнение и така здраво стъпил в реалността, че за нея бе истинско щастие да бъде тук. А и Аналайз й каза, че е имала голям късмет, задето не е дошла в някой от онези дни, в които отвратителна мъгла покрива всичко.

Когато стигнаха до пристана Хайд Стрийт, облегнаха ръце на стената и се загледаха към Голдън Гейт Бридж и Алкатрас.

— Можем да се включим в някоя екскурзия дотам — рече Аналайз.

Кори поклати глава. Не искаше да посещава затвор. И без това само като го погледнеше, дори от разстояние, й напомняше в какъв затвор се бе превърнало тялото й. Сега всичките й чувства бяха заключени дълбоко в нея, никога нямаше да ги сподели с него, никога нямаше да им даде воля.

Тя хвана Аналайз под ръка и двете тръгнаха по Ембаркадеро. Минаха покрай Нешънъл Флоутинг Парк с типичните за него групи от улични музиканти и танцьори, и се отправиха към мястото, където някога, преди взелото толкова много жертви земетресение, бе съществувал мост на две нива.

„Ама че мрачни мисли“, укори се Кори, наложи си да се усмихне и задърпа Аналайз към безбройните разноцветни сергии от двете страни на улицата, отрупани с ръчно изработени бижута, портрети-карикатури, шапки, тениски, квасен хляб и живи морски продукти. Купиха си мънички дървени колички, които, щом ги навиеха, свиреха „Оставих сърцето си в Сан Франциско“; погледаха театъра на марионетките и ядоха огромни сладоледи.

Накрая стигнаха до световноизвестния Пристан 39. Докато вървяха ръка за ръка към препичащите се на следобедното слънце тюлени и Кори вдишваше с пълни гърди резливия солен въздух, Аналайз неочаквано каза:

— Говорих с Люк, Кори.

Кори знаеше това. Изненадваше я само, че Аналайз се забави толкова, преди да й каже.

— Кога? — бе всичко, което попита.

— Тази сутрин, след като говорих с Фелисити, докато ти пътуваше насам.

— И?

Аналайз мина напред и започна да си проправя път през тълпата, за да намери място, откъдето да гледат тюлените.

— Кори, моля те, не се сърди — рече тя, когато Кори дойде при нея, — но реших да се върна при него. Той иска така, а и аз го искам.

— След като ти причини всичко това?

— Да. О, Кори, моля те, опитай се да разбереш! Аз го обичам, а нали да обичаш някого значи да му прощаваш?

Кори гледаше как един огромен сив тюлен се претърколи и пльосна във водата. В момента се питаше дали би простила на Кристъс, ако някога й причини нещо подобно. Едва ли, но и не можеше да си представи, че той би постъпил така. Кори стисна здраво очи. За какво впрочем ставаше дума? Той бе позволил да отпечатат във вестниците снимката му с Пейдж Спенсър, знаейки, че тя със сигурност ще я види. Все пак се съмняваше, че си е давал сметка колко дълбоко ще я нарани с това, най-вероятно изобщо не се бе сетил за нея. А и при тях двамата с Кристъс не можеше да се говори за връзка, защото една нощ заедно все още нищо не означаваше, така че как можеше да сравнява чувствата си с тези на Аналайз?

— Обясни ли ти защо го е направил? — попита Кори.

Вече знаеше, че каквото и да е казал Люк на Аналайз, няма да е истината. Но грешеше и почти не повярва на ушите си, когато чу отговора на Аналайз.

— Каза ми, че искал да те направи продуцент на предаването. Помислил си, че само по този начин може да го постигне, а сега ме моли да му простя.

— А каза ли ти защо е искал да ме направи продуцент?

— Помислил си, че това е твоето желание.

— Но не и на тази цена!

— Зная. Той вече го е разбрал. Каза ми да ти предам, че щом това предаване се излъчи, отново ще бъдеш проучвателка при мен.

Кори се засмя неловко и се загледа във вълните.

— Значи да се върнем на позициите, в които бяхме, преди да заминем за Лос Анджелис, и да се преструваме, че нищо не се е случило? Как ми се иска да беше толкова лесно!

— Имаш предвид… Да не се опитваш да ми кажеш, че вече не искаш да работиш с мен?

— Не — поклати глава Кори. — Мислех си за нещо друго.

Тя се обърна към Аналайз и плъзна очи по лицето й, попивайки всяка черта, всяка пора, всяко потрепване. Лицето й бе толкова хубаво, младо, доверчиво и жадно за живот. Но колко дълго още щеше да остане такова? Дълбокото страдание вече започваше да й се отразява.

— Бих искала да го оставиш, Аналайз — рече тя.

Аналайз поклати глава.

— Зная, че искаш това, но не мога — прошепна тя.

— Защо не можеш да видиш какво прави с теб? Изглеждаш ужасно, Аналайз. Не, по-точно е да се каже изхабена. И само той е виновен за това.

— Зная. Но това е, защото не съм била с него. Ужасно ми липсваше, докато бях тук. Но си наложих да остана. Знаех, че трябва да помисля, да реша какво е най-добре да направя… Кори, не мога да живея без него. Не искам да живея без него. Добре, знам, че той си има своите недостатъци, но има и положителни качества…

— Какви например?

Аналайз сви рамене.

— Не зная. Не мога да ги изразя с думи, но той означава за мен повече от всеки друг на света.

Кори въздъхна дълбоко и отново се обърна към тюлените. Трябваше ли да й съобщи какво й бе казал Люк, преди да тръгне за насам? Как я беше помолил да се омъжи за него; как й бе казал, че се нуждае от нея? Не, не мислеше, че ще има някаква полза от това, защото в отчаянието си Аналайз вероятно щеше да намери сили да му прости и това, впрочем следващите й думи го потвърдиха.

— Казах ти — рече тя, — много мислих и вече съзнавам, че Люк никога няма да ми бъде верен. Това е нещо, с което ще трябва да се примиря.

— О, Аналайз! — изстена Кори. — Защо трябва да се примиряваш, след като на света има толкова мъже, които ще копнеят да ти бъдат верни? Които ще те обичат толкова, колкото заслужаваш, и ще се държат прекрасно с теб.

— Но никой от тях не е Люк, нали?

Кори се обърна към нея, вдигна ръка да я погали по косата и каза:

— Аналайз, зная, че това ще ти причини болка, че много ще те заболи, но трябва да ти го кажа, за да разбереш що за човек е Люк. Тази сутрин, преди да тръгна от Лос Анджелис, той ме помоли да се омъжа за него.

За нейно изумление Аналайз просто кимна.

— Зная — рече тя. — Той ми каза. Предложил ти е, за да ме накара да ревнувам. Помислил си е, че така ще ме върне при себе си.

Кори се извърна рязко, преди Аналайз да види яростта в очите й. „Копелето му с копеле! — мислеше си тя. — Казва й всичко, никога не я лъже и така никога няма да успея да я убедя. Но, дявол да го вземе, още нямам намерение да се отказвам!“

— Мисля, че Люк нещо не е наред — каза прямо тя. — Искам да кажа, сериозно. Според мен не е наред с ума.

— Не сме ли всички така, по един или друг начин?

— Аналайз! — извика Кори, като едва се сдържа да не я разтърси.

— Задай си въпроса, просто си задай откровено въпроса кой нормален човек би постъпвал като него?

— Не виждам какво чак толкова необичайно прави — отговори Аналайз. — Добре де, понякога изпада в странни настроения, но не е ли така при всеки от нас?

Кори се извърна ядно.

— Хайде — рече Аналайз и я хвана за ръката. — Започваш да се ядосваш, а аз не искам да развалим тези два дни. Не е ли по-добре да се поразходим по кея и да си поговорим за нещо друго?

Съзнавайки, че за момента тя е победената, Кори се остави да бъде повлечена към следващите магазини и забележителности. Едва доста късно вечерта, когато седяха в „Макормик и Кулето“ и пиеха бяло вино с най-сочните миди на света, отново се осмели да подхване темата.

— Какво мислят твоите родители за връзката ти с Люк? — попита тя, докато Аналайз потапяше пръсти във водата с лимонов сок.

Аналайз направи възможно най-кратката пауза, преди да отговори, но за Кори това бе достатъчно, за да разбере, че ще последва лъжа.

— Всъщност не казват много — сви рамене тя. — Поне мама. Татко мисли, че съм твърде млада за него, но това е естествено.

— Което означава?

— Татко не би одобрил никого, независимо за кого става дума. Винаги се е държал твърде покровителствено към мен, но вече започва да разбира, че сама трябва да вземам решенията в живота си.

— Значи баща ти не го одобрява напълно, това ли се опитваш да ми кажеш?

— Кори, ако смяташ да се съюзяваш с него против мен, моля те, не го прави. Последното нещо на света, което ми се иска, е да се скараме. Но това ще стане, ако по какъвто и да било начин се опиташ да се месиш в отношенията ми с Люк.

— Добре тогава — каза ядно Кори, — тогава ще ти кажа съвсем честно защо ме плаши Люк Фицпатрик. Според мен той подготвя нещо, което включва и теб, и баща ти. Не, не искай да ти го обясня, защото не мога. Но имам такова чувство и знам, че съм права. Затова искам да ми обещаеш тържествено, Аналайз, че ако някога той направи нещо, каквото и да било, за да те нарани, изплаши или нещо друго, което да не е в реда на нещата, веднага ще дойдеш при мен.

Аналайз се засмя неловко.

— Така да бъде — рече тя, — щом това ще те успокои, имаш тържественото ми обещание, че ще дойда при теб. Всъщност — прибави тя след известна пауза и продължи едва чуто — и без това няма при кого друг да отида.

В гърлото на Кори заседна буца. Тя посегна и стисна ръката на Аналайз.

— Добре е, че го каза — каза й тя, но още повече се зарадва, когато чу тихото й признание, че един ден може наистина да има основание да се обърне към някого. Знаеше, че засега това е най-доброто, което може да направи.