Сюзън Луис
Мания (17)

Шестнадесета глава

Облечена в дънки с отрязани крачоли, горнище от бански костюм и с тюрбан от муселинено шалче на главата, Фелисити чакаше Кори и Аналайз, които най-сетне се измъкнаха от колата под наем пред голямата, построена в колониален стил сграда на Алпин Драйв. Струваше шест милиона долара и беше на един неин приятел, който в момента отсъстваше, та Фелисити умираше да се изфука с нея пред някого, особено пред англичани.

— Добре дошли в Слънчевия щат! — извика тя, когато Кори скочи от колата и я прегърна с неудържима и както мрачно забеляза Фелисити, леко отблъскваща след единадесетчасов полет енергичност.

— Струваше ми се, че никога няма да стигнем — промърмори Аналайз, когато слезе от колата и на свой ред прегърна Фелисити.

— Из улиците навън е истинска джунгла.

— О, стига си мърморила! — засмя се Кори и огледа със страхопочитание внушителната фасада от червени тухли. — Мрънка така още откакто слязохме от самолета.

— Е, нали не ти се налагаше да караш — защити се Аналайз. — Толкова е развълнувана — прошепна тя на Фелисити, — че се държи като куче с две опашки.

— Чух! — извика Кори. Беше се изправила в подножието на предните стъпала и оглеждаше, засенчила очи с ръка, йонийските колони, издигащи се от двете страни на портикото чак до покрива. — Ако остана тук достатъчно дълго — рече тя, — ще започна да си въобразявам, че съм Скарлет О’Хара. Удивително! — След това забеляза охранителната камера от едната страна на входната врата, вдигна лице към нея и направи гримаса.

— Не прави така, ще изплашиш прислужницата — й каза Фелисити, докато помагаше на Аналайз да измъкнат багажа от багажника.

— Прислужница! — изквича възторжено Кори. — Имаш прислужница?

— Всички имат, скъпа — каза провлечено Фелисити. — Между другото къде е онова репортерче, за което ми споменахте по телефона?

— Отиде у един свой приятел в Шърман Оукс — отвърна Аналайз с повдигнати вежди. — Мамка му, това тежи. Какво си сложила вътре, Кори? Кори! Ама ела да ми помогнеш с багажа!

Но Кори вече беше влязла в къщата.

— Не мога да повярвам — промърмори тя, когато Фелисити и Аналайз застанаха зад нея. — Това е… Ама това е… — После погледна Аналайз с надеждата тя да намери точните думи, но Аналайз, след като огледа хубаво огромното антре с тапети от копринено кадифе и картини с рамки в стил „рококо“, дъбовия под с инкрустации от мрамор и черното лакирано стълбище, накичено с килим в зебров десен, се обърна към Кори с очевидно затруднение.

— Безподобно, нали? — предложи Фелисити.

Кори я погледна предпазливо, но когато видя смеха в очите й, си позволи да се усмихне. Ала антрето бе нищо в сравнение с това, което следваше.

След като ги прекара няколко пъти на зигзаг през антрето, за да посетят кабинета с размери на заседателна зала, пълен с умопомрачителна техника; дневната с огромни бели канапета, дебел килим, в който краката потъваха чак до глезените, и камина от резбована слонова кост и месинг; стаята за гледане на телевизия с четири видеоапарата, телевизор с размери на малък киноекран и цяла видеотека, Фелисити ги въведе в трапезарията. Приличаше по-скоро на банкетна зала и в нея имаше объркваща смесица от съвременни и антични мебели. След това дойде ред на стаята за четене и стаята за закуска, а оттам влязоха в най-голямата кухня, която Кори някога бе виждала. Вътре имаше напълно непознати за нея неща, като фризери с двойни врати и отделно килерче за сервизи и прибори.

— Отговаря и на европейските изисквания — похвали се не без ирония Фелисити, отвори двойната врата, за да им покаже двете съдомиялни машини, и махна с ръка към двойната мивка в острова от уреди по средата на кухнята.

— Ела да видиш това! — извика Аналайз и Кори, ориентирайки се по гласа й, мина през един от няколкото френски прозореца и влезе в оранжерията, която вървеше по цялото протежение на къщата. Вътре преброи не по-малко от осем плетели канапета и пет мраморни масички за кафе, разположени сред гора от растения, плюс бар, голям колкото едноетажен автобус.

— Тук това се нарича солариум, а не оранжерия — им каза Фелисити, като оправи с крак едно от рошавите бели килимчета.

— О! — възкликна Кори и започна да отстъпва от препарираните животински глави, които я гледаха от стената.

Последва снабденият с джакузи бъбрекообразен басейн, разположен на първата тераса на градината. До него имаше съвсем малко павирана площ с маса за дванадесет души и дванадесет тапицирани стола. От едната страна се намираха кабините за преобличане и сауната, а от другата — копие на фонтана Треви в реални размери. В него пък ловяха риба истинска армия от гномове! Цялата градина, с разпръснатите на места съвършени цветни лехи и извисяващи се палми, представляваше великолепие от ярки цветове, което изглеждаше размито по краищата от маранята.

— Усещаш ли миризмата на замърсяването? — попита Аналайз Кори и вдигна лице. — Ъф! Усеща се даже и вкусът му.

На по-долната тераса се намираше тенис кортът. Кори и Аналайз зяпнаха от изумление, когато излязоха на него, понеже от четирите му страни имаше фототапети с публика в реални размери.

— Тая къща е някаква шега, нали? — прошепна Кори на Фелисити. — Не може да е другояче. Искам да кажа, никой, който е с ума си…

— Почакай само да видиш какво става горе — засмя се Фелисити. — Там става още по-зле.

И не се шегуваше. Горе цареше такъв разкош, такъв абсолютен лукс, че направо вдъхваше благоговение. След като прецапаха още килими по пътя към игралната зала с нейните едноръки бандити, билярдна маса, архаичен джубокс, маси за карти и скици от Лирой Нюмън на звездите, дойде ред на спалните. Определената за Кори можеше да побере цялото й ателие и Кори, която вече се беше съвзела от първоначалния шок и започваше да се забавлява, разбра, че ще й бъде страшно приятно да спи в това огромно легло и да натиска всички копчета наоколо, за да разбере за какво служат. Имаше стаи-гардероби — стаи! — които можеха да поберат повече дрехи, отколкото Кори щеше сигурно да притежава през целия си живот, и отделна стая за обувки! Но това, което я довърши, бе банята. Кори просто не можеше да повярва на очите си. Всичко в нея, чак до поставката за тоалетна хартия, бе изработено от мрамор с червени жилки или пиринч, или и двете. Навсякъде имаше огледала и Кори не беше сигурна, че ще й хареса да се гледа от толкова много ъгли. Ваната, както й каза Фелисити, бе направена за четирима души, но душът побираше само един. На стената до ваната имаше дори телефон и портативен телевизор с дистанционно управление.

— Това е нищо — каза Фелисити, когато видя, че Кори не знае да се смее ли, или да повърне. — До моята стая има две бани, наричат ги „неговата“ и „нейната“ баня. И двете са големи колкото тази, но смея да кажа, че са малко по-изящни.

— Това за предизвикване на оргазъм ли е? — попита Аналайз и се наведе да пусне бидето. Когато оттам се изстреля нагоре фонтанче от вода, тя изписка от удоволствие и извика: — О, ама наистина е такова! Кори, направо ще си умреш от кеф!

— Мога да ти го дам назаем, ако искаш — рече щедро Кори.

— Тя си има свое — каза Фелисити и ги заведе да видят стаята на Аналайз.

— Това е отвратително — ахна Аналайз и се метна на леглото — и страшно ще ми хареса. Между другото на кого е това жилище, Фелисити?

— На един мой приятел — отговори Фелисити. — Той е телевизионен продуцент.

— С извратено чувство за хумор? — прибави Кори.

— Не. Всичко това си е абсолютно реално. Може и да не съвпада с вашите вкусове, но трябва да разберете, че тук е задължително богатството да се демонстрира по всички възможни начини. Носят го по себе си. И го карат. И през цялото време говорят за него. На нас, бедните, сковани британци, всичко това може да ни изглежда някак гротескно, но трябва да признаете, че е адски очарователно. Все пак Лос Анджелис не е цяла Америка. Или ще се влюбите в него, или ще го намразите. Аз лично го обичам — но да идвам на гости. По никой начин не бих могла да живея тук постоянно. Както и да е, ще ви оставя да се освежите и когато се приготвите, ще ви чакам долу. Навън е прекалено горещо, така че ще пийнем по нещо в солариума.

Десет минути по-късно, тъй като не разполагаше с още трима души, които да й помогнат да напълни ваната, Кори стоеше под душа и въртеше плахо копчетата с надеждата да открие как се пуска водата. Когато не успя, натисна бутона над тях и за нейно удивление внезапно оживяха поне пет душа и я запердашиха приятно от всички страни.

„Бих могла да свикна с това“, ухили се вътрешно тя, докато се въртеше бавно, наслаждавайки се на обливащата я вода, и започна да фантазира как достига звездни висини като филмова актриса. Но не успя да стигне прекалено далеч, защото в един момент се улови да мисли дали къщата на Кристъс прилича на тази тук. Самата идея, че може и да е така, изтри усмивката от лицето й — трудно й бе дори да си помисли, че освен талант и слава, той има и толкова много пари. Но Кристъс със сигурност струваше милиони и беше доста изненадващо, че за пръв път си дава сметка за това. Стана й ужасно неприятно, защото този факт, може би повече от всичко друго, й внушаваше безнадеждност. Не само заради парите, а и заради това, че той живееше тук, в този ужасен град, че бе част от това общество! Никога досега не й бе хрумвало колко различни са техните светове, но сега го осъзнаваше и за свой ужас усещаше, че само за няколко часа, прекарани в Лос Анджелис, е започнала да се чувства като същество от друга планета.

И понеже се страхуваше, че започва да робува на предразсъдъци, преди да си е дала възможност да опознае града, Кори направи върховно усилие да прогони Кристъс от мислите си и се постара да се приспособи към атмосферата, като изпробва бидето.

„Да — реши тя малко по-късно, — определено трябва да си помисля дали да не си инсталирам едно у дома.“ Но няколкото кратки секунди на удоволствие бързо отстъпиха пред мрачната истина, че никога в живота си не е стигала до оргазъм с мъж. След това, както можеше да се очаква, Кристъс се върна в ума й и настроението й още повече се влоши.

Малко по-късно откри Фелисити да седи в солариума и да преглежда сцените, които щеше да снима на другия ден. Почти веднага след това към тях се присъедини и Аналайз.

— Така — рече Аналайз, като потриваше ръце. — Хайде да минем направо на въпроса, Фелисити, успя ли да научиш къде снима Кристъс?

Кори вдигна рязко глава.

— Да не би да сте заговорничили зад гърба ми? — попита ядосано тя.

— Определено — ухили се Фелисити. — И в отговор на въпроса ти, Аналайз, точно тази седмица се премести да снима в града.

— Радвам се за него! — отвърна наперено Кори. — Желая му успех — и на него, и на филма му. А сега, ако позволите, ще се преместя до басейна, за да прочета бележките си за предаването, заради което сме дошли тук. Моля да ме извините, дами.

— Просто я е срам — прошепна Аналайз на Фелисити.

— Не мога да кажа, че съм изненадана — забеляза Фелисити. — Адски голяма риба се опитва да улови. — После поклати глава почти учудено и добави: — Разбираш ли, аз само предложих да я срещнете с него просто за да може да казва, че го познава, но и през ум не ми е минавало, че ще го приеме толкова сериозно.

— Е, страхувам се, че е точно така. Предполагам, че в крайна сметка ще остане разочарована, пък и тя вероятно го знае, но…

— Може би не чак толкова разочарована — прекъсна я усмихнато Фелисити. — Един мой приятел следи за връзките с пресата. Вече му подхвърлих идеята някой ден да отидем да позяпаме и той ми каза, че ще ми се обади.

— Браво — забеляза Аналайз. — Мислиш ли, че ще успее да ни помогне?

Фелисити сви рамене.

— Сега, когато не са в студиото, ще е по-лесно, но поначало всички големи продукции са затворени за външни хора, независимо къде снимат. По-добре е да не казваш това на Кори, но окончателното решение дали ще отидем зависи от самия Кристъс, А! — рече тя, когато се позвъни на вратата. — Това трябва да е Рита, моя стара приятелка. Пише за една от най-гледаните американски сапунки, но да пукна, ако мога да си спомня заглавието й. Както и да е, поканих я да прекара вечерта с нас, надявам се, че нямате нищо против.

Както се оказа, нито Кори, нито Аналайз се възпротивиха, понеже Рита просто си бе сбъркала професията — трябвало е да стане комик. Но все пак, колкото и забавни истории да разказваше за писането на сценарии, Кори и Аналайз изпитаха дълбоко облекчение, че работата за документалната телевизия няма почти нищо общо с кошмара, който според Ритините думи представляваха телевизионните сериали. Всички тези външни намеси и решения, вземани от комитети… а и спонсорството! Беше чудно, че понякога въобще нещо се получаваше.

През следващите няколко дни Кори и Аналайз се заеха да се обаждат на познатите на Люк и да събират екип, а Фелисити през повечето време отсъстваше, за да снима своя филм в „Юнивърсъл“. Кори и Аналайз обаче се вживяха и в ролята на туристки — снимаха се пред надписа „Холивуд“, участваха в организирана разходка из „Юнивърсъл Студио“, направиха обиколка из магазините на Родео Драйв. Именно там, докато се ровеше из скъпите магазини, Кори доби представа какво е искала да каже Фелисити с думите „да носиш богатството на гърба си“. В тези магазини не можеше да се намери нищо семпло, дрехите просто преливаха от пайети. Но едва вечерта, когато отидоха в хотел „Четирите сезона“, за да се срещнат с други приятели на Фелисити, очите на Кори наистина се отвориха.

„Няма спасение — осъзна съкрушено тя, докато наблюдаваше приливите и отливите на морето от натруфени с бижута и перуки хора — това наистина е градът на абсолютната безсъдържателност.“ Наистина съжаляваше, че се чувства по този начин, понеже й се искаше да хареса това място, повече от всичко на света желаеше да го обикне, но просто не се получаваше. „Все едно че гледаш плувен басейн — помисли си тя. — Всичко изглежда прекрасно и сякаш на света няма нищо по-примамливо от него, но всеки път, когато се опиташ да се потопиш във водите му, откриваш, че това не е вода, а стъкло. Не може да се гмурнеш, защото не притежава дълбочина, не притежава реалност, а е само една илюзия.“ Струваше й се едновременно трогателно и трагично да наблюдава гротескното драпане към отминалата младост; жени, които просто се излагаха, като носеха миниполи и високи токчета на шестдесет и повече годишна възраст, и изсушени от слънцето старци, които в антуража си разполагаха с най-младите, най-русите и най-дългокраки женски екземпляри в града. Но колкото и потискащо да й се струваше това, Аналайз, която вече беше идвала тук, често успяваше да я разсмее с шеги за абсолютната грозота на всичко около тях. А фактът, че Аналайз се опитва да я разсмее, сам по себе си й доставяше удоволствие, защото се притесняваше да не би сега, когато е толкова далеч от Люк, да започне отново да създава проблеми. За разлика от някога, сега между тях съществуваше особена близост, която безкрайно радваше Кори, а и Аналайз изглеждаше по-щастлива отвсякога.

Скоро обаче разбра на какво се е дължало доброто настроение на Аналайз — в един късен следобед се върнаха от първото си интервю, което бяха снимали в Санта Моника, и завариха Люк да се разполага като у дома си в солариума.

— Реших да намина да ви видя как се справяте — засмя се той, когато Аналайз го прегърна радостно.

Кори стоеше отстрани и го гледаше гневно в очите. Естествено, разбираше, че Аналайз е знаела за предстоящото му пристигане, и безкрайно се подразни, че не й е казала. Раздразнението й нарасна още повече, когато бе принудена цяла вечер да ги гледа как се прегръщат, шушукат си и се кискат като две глупави вълнисти папагалчета.

— Ревнуваш — й каза Фелисити, — не се дразниш, а ревнуваш. Те са влюбени, ти също. Но тяхната любов е споделена, а твоята не е.

— Не е толкова просто — отвърна намусено Кори. — Има някои неща, в чието разискване просто не искам да се впускам, но те правят присъствието му тук… Е, недопустимо.

— Тя е щастлива, мислех, че точно това искаш.

— Разбира се, че го искам. Но…

— Тогава не мислиш ли, че е време да дойде и твоето щастие? Вдругиден имаш свободен ден, нали? Добре. Аз също. Така че какво ще кажеш да отидем на снимачната площадка на „Следи от минали животи“?

Започна да й става ту горещо, ту студено, сякаш бе получила някакъв пристъп.

— Не! Не — рече бързо тя. — Не мога да го направя. Твърде унизително е, няма да дойда.

— О, ще дойдеш и още как! Положих доста усилия, по-точно моят приятел Карл положи доста усилия, така че ще дойдеш, независимо дали ти харесва или не.

— Къде ще ходите? — попита Люк, който точно в този момент влезе в кухнята.

— Никъде — отвърна припряно Кори. — Всъщност се радвам, че дойде, Люк, понеже исках да поговорим за интервюто с Кенеди Смит. Не е съгласен.

— С кого говори? — попита Люк.

— Ще ви оставя да си приказвате — рече Фелисити. — Вечерята е след един час, поръчвам я отвън.

Тя излезе навън и като откри Аналайз да плува в басейна, седна на ръба с чашата в ръка и потопи краката си във водата.

— Уредих го — рече тя, докато Аналайз плуваше към нея.

— За кога?

— За вдругиден. Проблемът е, че Кори не иска да дойде.

— О, ще дойде — рече нехайно Аналайз. — Просто се прави на трудно достъпна.

— Да, добре, но все пак ми се струва, че ще имам нужда от помощта ти, за да я убедя.

— Имаш я — ухили се Аналайз.

Но когато се стигна до това, Аналайз вече я нямаше.

 

 

Ако въобще можеше да се каже, че харесва нещо в Лос Анджелис, това бе обслужването. Никога на Кори не й се бе случвало да се сблъска с нещо подобно; да изпратиш някой друг да ти паркира колата вече й се струваше невероятен лукс. Но дори и това бе започнало да й омръзва, когато слязоха двете с Аналайз от колата си пред хотел „Бевърли Хилс“ и тя подаде ключовете на момчето от паркинга.

— Ако още някой ми пожелае приятен ден, ще му кажа да върви на майната си — заяви тя.

— О, хайде, недей да се вкисваш — засмя се Аналайз и я хвана за ръката, докато вървяха по червения килим към входа на хотела. — Не си виновна ти, че днешният ден бе пълен провал. Нямаше достатъчно време, за да го подготвиш, нали?

— Не е там работата — сопна й се Кори. — Екипът и Питър Фредерикс са на половината път към Пасадена, а ние сме тук!

— Да, но се връщат, нали? — напомни й Аналайз. — И погледни нещата по този начин, така ще имаш повече време да подготвиш човека, с когото ще имаме интервю.

— Престани да ми се правиш на разумна! — избухна Кори. — Сякаш не ми стига всичката любезност в този град, ами и ти започваш да се държиш така. Действа ми на нервите.

Аналайз се извърна, преди Кори да я забележи, че се смее. Много добре знаеше какво измъчва Кори, но бе по-добре точно в този момент да не споменава Кристъс. А и сега, когато им се отваряше свободно време…

— Мисля — рече тя и погледна Кори с ъгълчето на окото си — да се върна за малко, за да нагледам Люк какво прави.

— Да, моля ти се, защо да не го направиш — каза Кори — и да ме оставиш да се оправям сама с всичко.

— Ще се справиш великолепно — отговори Аналайз и й лепна една шумна целувка на бузата. — Имаш ли нещо против да взема колата?

— Не, вземи и нея. Все пак няма да ходя никъде, нали?

Кори гледаше навъсено как се връща, подскачайки по закритата алея. Знаеше, че дори и да не беше объркала адресите, Аналайз щеше в един момент да се измъкне, защото сутринта, преди да тръгнат, бе чула как Люк я помоли да го направи. И несъмнено още в момента, в който Аналайз се качеше в колата, щеше да вдигне телефона, за да му се обади, че е успяла.

Аналайз направи именно това. Само десет минути по-късно паркира колата на полукръглата алея пред къщата и извади своя комплект ключове. Доколкото си спомняше, днес Фелисити снимаше, така че двамата можеха дълго, разточително и необезпокоявани от никого да се занимават с каквото на Люк му дойдеше на ума. Вече започваше да усеща тръпки на приятно очакване.

Но докато влизаше в антрето, се намръщи. Страшно й се искаше Кори да го харесва малко повече. Всъщност тя никога не бе казвала, че изпитва неприязън към него, но Аналайз просто го усещаше. Дълго време, след като разбра, че Кори е спала с Люк, й се струваше, че тя ревнува, но вече не мислеше така. Не, Кори съвсем определено не го харесваше и това наистина тревожеше Аналайз. Незнайно защо, мнението на Кори имаше значение за нея. Всъщност голямо значение. Аналайз усети как я бодва вина, задето е оставила приятелката си сама в „Бевърли Хилс“ в момент, в който тя очевидно се чувстваше безкрайно нещастна заради Кристъс. Някак не й се струваше честно да има всичко, което искаше, а Кори да е толкова сама. „Дори няма родители, но пък — напомни си Аналайз — има толкова много приятели, които наистина милеят за нея.“ Все пак й се искаше Кори да преодолее увлечението си по Кристъс, защото това я съсипваше, а Аналайз мразеше да я вижда нещастна. Но кой знае, Кори можеше и да успее накрая. Добре де, като се имаше предвид кой е Кристъс, шансът бе доста малък наистина, но и по-странни неща… Всъщност, ако малко си напрегнеше въображението, Аналайз успяваше да ги види заедно. Неприязънта на Кори към Лос Анджелис можеше да се окаже проблем, но Аналайз се досещаше, че тя е възприела това отношение само като вид самозащита. Ако нещата с Кристъс се получеха, със сигурност щеше да се влюби в този град.

Вече беше обходила целия долен етаж и градината, но Люк не се виждаше никъде. Досети се, че може би е горе и спи, и реши да се качи и да се вмъкне в леглото му. После щеше да се сгуши до него и да остане така, докато я усети.

„Да — помисли си тя, като се опита да не трепне при вида на килима със зебров десен, докато изкачваше стълбите. — Ако можеше да вярва в чудеса, то възможно беше Кори наистина да намери онова, което търси, с Кристъс, а след това да разбере какво е любов. Тогава ще усети колко е прекрасно да знаеш, че някой е прелетял половината свят, за да бъде с теб, както направи Люк, за да ме види.“ Вече стоеше пред вратата на спалнята си и изведнъж й хрумна, че ако Люк е буден, ще му поднесе чудесна изненада, ако влезе съвсем гола в стаята му. И понеже нямаше кой знае какво да сваля, Аналайз изхлузи набързо дрехите си и ги хвърли на купчинка в краката си.

После хвана и двете брави и бутна предпазливо крилата на вратата. Нарочно го направи тихо, в случай че Люк е заспал. Реши, че вероятно наистина е заспал, понеже завесите бяха спуснати и в стаята цареше полумрак. Погледна към леглото и това, което видя, накара кръвта да се дръпне от лицето й.

— Мамка му, какво става! — извика Люк и погледна през рамо.

— О, боже! — извика Фелисити. Стоеше на четири крака, заровила лице във възглавниците.

— Махай се оттук! — кресна Люк. — Разкарай се!

Но Аналайз не можеше да се помръдне. Очите й бяха приковани към мястото, където телата на Люк и Фелисити се съединяваха. За момент в съзнанието й изникна далечният спомен, когато тримата бяха в леглото заедно. Аналайз не го искаше, но Люк бе настоял, а щом Люк желаеше нещо, и тя щеше да участва… Но сега беше различно. Сега я изолираше. Казваше й да се маха — тя не бе част от това.

— Мамка ти, какво си застанала там? — избухна Люк. — Чу ли ме? Махай се!

— Люк! — извика Фелисити. — Люк, за бога, недей така!

— Ти знаеше, че идвам — прошепна Аналайз с толкова тих глас, че едва го чуваше от туптенето в ушите си. — Люк, аз ти се обадих, казах ти, че идвам!

Но Люк не я слушаше.

— Люк! — промърмори Аналайз.

— Разкарай се оттук! — кресна той, без да престава да клати Фелисити.

Аналайз се обърна като вцепенена и вдигна дрехите си. Запрепъва се като в мъгла надолу по стълбите, нахлузвайки пътьом шортите и тениската си. Когато излезе навън, колата си беше още там, където я беше оставила, и незнайно защо, това я изненада.

Тя се качи, запали и потегли бавно към улицата. Каза си, че всичко е наред, че няма нужда да изпада в паника. Скоро щеше да бъде при Кори и Кори щеше да оправи всичко.

 

 

— Здрасти — рече Кори, като стовари бележника, хронометъра и тежката си чанта на един стол в антрето. — Къде са другите?

— Люк излезе — отговори Фелисити.

— А Аналайз? — рече Кори и направи гримаса, докато оглеждаше изгорялото си лице в огледалото.

— Мисля, че ще е по-добре да ти донеса нещо за пиене — отвърна Фелисити.

— Господи, чак толкова зле ли изглеждам? — попита сериозно Кори.

Без да отговори, Фелисити се обърна и отиде в кухнята.

Кори я последва и като взе една ябълка от фруктиерата, приседна на ръба на един висок стол.

— Аналайз е излязла с Люк, нали? — попита тя и захапа ябълката.

— Не. Не, не излезе с Люк.

В тона на Фелисити имаше нещо, което принуди Кори да спре да дъвчи.

— Тогава къде е? — попита тя.

— Надявах се, че ти ще можеш да ми кажеш — рече Фелисити.

Изведнъж Кори присви очи.

— Какво се е случило? — попита тя. — Беше тръгнала за насам. Каза ми, че…

— Дойде — прекъсна я Фелисити. — Беше тук преди около два часа… Мислех си, че може да се е върнала при теб.

Кори вече полагаше неимоверни усилия да овладее паниката си.

— Защо? Защо й е било да се връща при мен?

Фелисити само я погледна.

— За бога, Флис, какво стана?

След това изслуша с ужас разказа на Фелисити за случилото се.

— Съжалявам! — проплака Фелисити. — Не знаех, че ще дойде. Не… Ох, по дяволите! Нямам никакво извинение, изобщо не биваше да съм с него в леглото. Но си помислих…

— Няма значение — прекъсна я Кори. — Важното е къде е тя сега.

Фелисити сви рамене.

— Както ти казах, мислех, че се е върнала при теб.

— Може и така да е направила — отвърна Кори, — но аз не бях там. В последния момент променихме мястото на снимките. О, боже, къде ли може да е отишла? Къде е Люк?

— Не зная. Каза само, че излиза. Тръгна оттук преди около час.

— Трябваше да се сетя, че ще се случи нещо подобно! — изстена Кори и тръгна към телефона.

— Виж, Кори, зная, че вината е моя, че…

— Не, не се обвинявай, Фелисити. Вината не е твоя. Повярвай ми, не е. Аналайз с колата ли замина?

Фелисити кимна.

Кори вече набираше номера на хотел „Бевърли Хилс“.

— Може още да е там — рече тя и зачака някой да отговори.

За един час позвъниха в почти всички хотели и болници в Бевърли Хилс. Никой не беше чувал за Аналайз Капсакис. После започнаха да се обаждат по авиокомпаниите, за да видят дали не се е върнала в Лондон, но очевидно не беше.

— Не зная какво друго да направим! — извика като обезумяла Кори. — Би могла да бъде навсякъде.

— Като например в някой бар, за да се напие — предположи Фелисити.

Кори кимна.

— Боя се, че може да си права. Хайде, налага се да излезем да я потърсим.

Към полунощ се отказаха от търсенето и се върнаха у дома. Бяха ходили в почти всички барове на Сънсет Стрип и дузина други, но Лос Анджелис беше толкова голям град, че можеха вечно да я търсят и пак да не я намерят. Когато влязоха в къщата и Фелисити затвори входната врата, Кори дочу някакъв шум от стаята за гледане на телевизия. Тя прекоси тичешком антрето, влетя през вратата и намери Люк, който прещракваше лениво каналите.

— Къде е Аналайз? — попита Кори. — Къде е?

Люк сви рамене.

— Мислех, че още е с теб.

— Имаш ли някаква информация за нея? — попита Фелисити. — Обаждала ли се е?

— Не — отвърна той.

— Е, не те ли е грижа къде може да бъде? — избухна Кори.

— Предполагам, че е излязла някъде да се напие — отвърна нехайно Люк.

В първия момент Кори загуби дар слово. Тя погледна Фелисити, но когато понечи отново да се обърне към Люк, Фелисити я хвана за ръката и я издърпа в антрето.

— Няма смисъл да се хабиш заради него — рече тя. — Това няма да ни доведе доникъде. На твое място бих си легнала. Изглеждаш скапана. Аналайз сигурно ще се появи по някое време в малките часове.

Но когато и на сутринта все още нямаше никакви новини от нея, Кори бе на път да полудее от тревога.

— Ти си виновен, копеле такова! — кресна тя, когато Люк слезе за закуска. — Защо го направи? Знаеше, че ще се прибере!

— Не ставай смешна! — сопна й се Люк. — Мислиш ли, че ако знаех, щях да й позволя да ме свари така?

— Да! Да, така мисля! Чух те как вчера й каза да се върне тук. Ти си знаел, че ще дойде! Какво се опитваш да направиш с нея? — Вече беше скочила на крака и настъпваше към него. — Какви игрички играеш, по дяволите? Какво печелиш от това? Кажи ми, копеле проклето! Кажи ми!

Когато започна истерично да блъска по него с юмруци, Фелисити я хвана за ръцете и я издърпа.

— Шшт, Кори — каза успокоително тя. — Нищо няма да постигнеш, като се доведеш до такова състояние.

— Но ти не разбираш! — изхълца Кори. — Не го знаеш що за човек е, Фелисити. С него става нещо…

— Кори, успокой се — рече Фелисити. — Ти си…

— Той знае къде е! — изпищя Кори. — Казвам ти, знае!

Фелисити погледна Люк, но той само поклати глава.

— Само да й се случи нещо! — му кресна Кори. — Предупреждавам те, ако…

— Кори, просто престани! — изрева Фелисити. — Всичко ще бъде наред. Ще я намерим, обещавам ти…

Точно в този момент телефонът иззвъня и преди Фелисити да успее да я спре, Кори се втурна през кухнята и го вдигна.

— Кори? Ти ли си?

— Аналайз! — ахна Кори. — О, слава богу! Тя е — каза на Фелисити. — Аналайз! Добре ли си? Къде се намираш?

— В Сан Франциско.

— Къде? Какво правиш там?

— При една стара приятелка от училище съм. Тя живее тук.

— Но защо не ме изчака?

— Не можех. Дойдох да те потърся, но ти не беше там. О, Кори, беше толкова гадно…

— Зная. Аналайз…

— Люк там ли е?

— Да — отвърна Кори и му метна един омерзен поглед.

— Той каза ли нещо?

— Не.

— Можеш ли да направиш това предаване сама, Кори? Не мога да се върна, просто не мога. Не и когато тя е там!

— Но ти трябва да се върнеш! — извика Кори. — Ще отидем на хотел, ако предпочиташ, но трябва да…

— Не. Не мога да се върна, Кори, не и след нещата, които той ми каза. Моля те, опитай се да ме разбереш…

— Добре — рече Кори. — Добре. Просто стой там…

— Кажи й, че ако зареже предаването, ще я уволня — кресна Люк.

— Това той ли беше? — попита Аналайз. — Какво каза?

— Няма значение. Просто остани там, където си. А сега ми дай номера си.

В момента, в който затвори телефона, Кори се нахвърли върху Люк:

— Надявам се, че си доволен от себе си, копеле такова! Тя…

— Ти би трябвало да си доволна от себе си — прекъсна я той. — Вече си продуцент. Това искаше, нали? Така че по-добре престани да ми крещиш и се захващай за работа.

Почти беше стигнал до вратата, когато Кори се обади:

— Знаеш къде можеш да си го завреш това продуцентско място, нали? — изсъска тя. — Ако тя е уволнена, и аз напускам. Считано от този момент.

— Тя не е уволнена.

— Но ти каза…

— Помня какво казах, но сега ти казвам, че не е. Как мога да я уволня, като се има предвид кой е баща й? — Той погледна Кори право в очите и се ухили. — Ти си продуцентът. А сега отивам във фитнес залата. Ще се върна за обяд.

Кори се обърна към Фелисити и Фелисити поклати глава, сякаш искаше да й каже „остави го“. Ала веднага щом Люк излезе, Кори започна да рови в ума си дали не е споменала местонахождението на Аналайз. Фелисити й каза, че не е, а листчето с телефона на Аналайз все още бе в ръката й. Така че независимо дали той лъжеше, че отива във фитнес залата, не можеше да тръгне подир Аналайз, а само това бе от значение сега.

Тъй като нито тя, нито Фелисити имаха снимки, прекараха деня в басейна, в джакузито и в сауната. Едва когато започнаха да режат зеленчуци, за да приготвят салатата за обяд, Кори се успокои достатъчно, та Фелисити най-сетне се осмели да повдигне въпроса за тяхното посещение на снимачната площадка на „Следи от минали животи“.

— О, не, Флис — рече Кори, като се опитваше да не обръща внимание на внезапното ускоряване на пулса си. — Просто не съм в настроение. Не и след всичко, което се случи.

— Тогава просто ще трябва да ти създадем подходящо настроение, нали? — рече Фелисити, промъкна се зад нея и започна да я гъделичка по ребрата.

Кори изписка и успя да се изплъзне, преди Фелисити отново да я е хванала.

— Фелисити, не! — засмя се тя. — Няма да отида, така че нека сменим темата.

— Значи си готова да изпуснеш тази златна възможност? — попита настоятелно Фелисити. — Вероятно е единственият ти шанс да го видиш отново?

— Не е нужно да поставяш така нещата.

— Да, ама са точно така — рече Фелисити, сви рамене и отново се обърна към купчината моркови, като наблюдаваше Кори с крайчеца на очите си. Секунда-две по-късно каза: — Ще ти помогне ли, ако ти кажа, че той е уведомен за посещението ти? Че лично е дал разрешението да посетим снимачната му площадка? Едва ли би искала да го разочароваш, нали? — Фелисити нямаше представа дали Карл е споменал името на Кори, но силно се съмняваше в това. Вероятно Кристъс знаеше само, че по някое време през деня ще се появят две посетителки от Лондон, но какво, ако поизкривеше малко истината, щом по този начин Кори можеше да постигне онова, което искаше? И очевидно думите й си бяха свършили работата, защото, когато отново я погледна, изчервеното като рак лице на Кори сияеше.