Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Obsession, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пенка Стефанова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 26гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- helyg(2011)
- Разпознаване и корекция
- sonnni(2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI(2013)
Издание:
Сюзън Луис. Мания
Американска. Първо издание
ИК „Хермес“, София, 2001
Редактор: Димитрина Ковалакова
Коректор: Невена Здравкова
ISBN: 954-459-833-2
История
- —Добавяне
Дванадесета глава
Филип Денби беше в кабинета си. Люк седеше срещу него от другата страна на махагоновото бюро и отпиваше от кафето, което Пам току-що му бе сервирала. Поради неочакваната жега в края на лятото и двамата бяха по ризи, макар че тази на Филип бе с дълги ръкави, както се полагаше за човек от неговия ранг. Вертикалният прозорец зад него бе отворен, но вместо свеж ветрец, оттам влизаше ревът на уличното движение.
Все още никой от тях не бе проговорил, но в стаята вече се усещаше високо напрежение. Люк не изглеждаше видимо притеснен. Филип обаче, въпреки усилията да изглежда спокоен, се потеше обилно.
Той изчака, докато Люк остави порцелановата чашка върху чинийката, и каза, без да вдига поглед от нея:
— Джак Уоткинс, депутатът от Лейбъристката партия, идва при мен.
— О! — рече Люк с лека изненада.
Филип прокара пръст по яката си.
— Казва, че си… Че си… Е, иска да свалим от предаването обвиненията на проститутките срещу него.
Люк кимна замислено.
— Разбирам. Е, можеш да го успокоиш. Кажи му да го смята за свършено.
Филип отново впери очи в подноса с кафето. Много добре знаеше, че Люк се съгласява с такава готовност само защото предишния ден е получил двадесет хиляди лири за съдействието си. Двадесет хиляди лири, които Филип бе принуден да възстанови на Уоткинс, защото депутатът не би имал какво повече да губи и го беше заплашил, че ще докладва за изнудването в полицията. Филип Денби не можеше да позволи да се случи такова нещо. Естествено, Люк го знаеше, както знаеше и че в крайна сметка Филип ще даде парите. Но и двамата бяха наясно, че не в това е проблемът.
— Между другото — рече нехайно Люк — утре вечер ще излъчим предаването.
Изведнъж лицето на Филип се изопна и пребледня, сякаш го душеше невидима ръка.
Люк сви рамене.
— Просто си помислих, че ще искаш да знаеш — рече той. — Аналайз и Кори свършиха добра работа. Особено Кори.
Филип очакваше да каже, че знае коя е Кори, но Люк не го направи.
— Разбира се — продължи той, — главната тема е дали публичните домове трябва да бъдат легализирани или не, но има и една доста силна част за убитите проститутки. От полицията се надяват, че след излъчването на предаването някой може да отиде и да им даде информация, която да се окаже важна за разследването. Как мислиш? Дали има такъв човек?
И сякаш изобщо не се изненада, когато Филип се захлупи върху бюрото си и се разрида.
— За бога, Люк — изхълца той, — не съм го направил! Кълна се в бога, нямам нищо общо с това! Казах ти, че съм ги посетил. Правих секс с тях, но не съм ги убивал. Бог ми е свидетел, не съм ги убивал!
Люк поклати глава и си наля още кафе.
— Не си спомням някога да съм казвал такова нещо, Филип — рече той. — А сега се опитай да се вземеш в ръце; браво, добро момче! Все пак съм сигурен, че не искаш Пам да научи за това, нали?
— Няма нищо за научаване! — извика Филип и удари с длани по бюрото.
Люк въздъхна.
— Бих искал да ти вярвам — отговори тъжно той, — наистина бих искал. И се опитвам. Но как, за бога, да си обясним факта, че си бил последният клиент на всяка от тях?
— Не знам. Просто не знам — изпелтечи Филип. — Но не съм ги убивал. Трябва да ми повярваш, Люк, не съм ги убивал!
— Тогава кой го е направил?
— Не знам! Не съм бил там, когато са загинали. Бях с тях преди това, признавам. Платих им, дори… дори ги връзвах, но не съм… О, боже! — Филип стисна с две ръце главата си и започна да се люлее. — Не исках нищо лошо! — извика той. — Исках само… Исках…
— Да? Какво искаше? — подсказа му спокойно Люк.
— За бога, остави ме на мира! — замоли му се Филип.
— Това, което си искал — продължи Люк, сякаш Филип не беше казал нищо, — е да накажеш Октавия, нали? Искал си да я накараш да страда, задето те е лишила от мъжественост, но не ти е стискало да го направиш, нали? — Той се ухили на точния си израз и заключи: — Така че вместо това отиваш при курва.
— Не! Не! — изхълца Филип. — Не беше така.
— Тогава как е било?
— Защо постъпваш така с мен? — извика Филип. — Сто пъти ти казах, бяха живи, когато ги оставих!
— Тогава защо не отидеш в полицията да им го кажеш? И те са хора. Сигурен съм, че ще разберат защо напръскваш всяка курва с любимия парфюм на жена си, преди да я завържеш и изчукаш.
Дъхът на Филип спря и докато гледаше Люк, в очите му започна да пропълзява безумен страх.
Люк просто се усмихна и сви рамене.
— Следователят ми е приятел — обясни той. — Тия дни ми каза, че експертите по съдебна медицина са разпознали парфюма, с който е бил залят всеки от труповете. Разбира се, крият тази подробност от широката общественост, за да могат да отсяват откачените, които продължават да правят признания. Както и да е, изглежда, че става дума за любимия парфюм на Октавия. Кажи ми, това не е ли съвпадение?
Филип трепереше толкова силно, че едва му отговори:
— Не, не! — измънка. — Лъжеш. Измисляш си… — Очите му зашариха трескаво из стаята, сякаш търсеше начин да избяга. Накрая отново погледна Люк и трепна, сякаш той го беше ударил. — Добре — прошепна, — наистина ги пръсках с парфюма. Но не съм ги убивал.
— Добре де, щом казваш, че не си, значи не си. Готов съм да ти повярвам. Но не ти ли е хрумвало, че може, докато си ги кълцал, да си изпадал в някакво състояние, да кажем, временна загуба на съзнание? Това би послужило в твоя защита — подсказа му услужливо Люк. После отново сви рамене. — А може би много добре си знаел какво правиш, но просто не искаш да си признаеш. В състояние съм да те разбера. Искам да кажа, видях какво им се е случило и ако бях на твое място, нямаше да искам хората да разберат какво животно съм.
Филип втренчи ужасен поглед в него.
— Какво смяташ да правиш? — попита накрая той.
— Да правя? — повтори Люк, сякаш изненадан от въпроса. След това наклони глава на една страна, помисли секунда-две и каза, все едно разсъждаваше на глас: — Само си представи каква сензация би било, ако се окаже, че дъщерите на същия онзи мъж, който е бил с проститутките в последния им час, са проучили и продуцирали програмата, която е имала за цел да подпомогне залавянето му. Може дори да се каже, че ще са виновни за прецакването на собствения си баща.
Люк се засмя на тези си думи, очевидно доволен от получилия се каламбур. Филип го гледаше, вцепенен от ужас.
— Люк — каза накрая той. — Ще направя всичко! Всичко, което искаш, но, за бога, не казвай на Аналайз и Кори какво знаеш!
— А, значи най-сетне признаваме, че Кори е наша дъщеря, нали? Добре. Между другото тя не заслужаваше да се отнесеш така с нея при първата ви среща. Разказа ми всичко. Разбира се, тогава не знаеше, че те познавам.
— Просто ги остави на мира, Люк, умолявам те, остави ги на мира! Вземи Октавия, ако искаш, но, моля те, за бога, не прави нищо лошо на дъщерите ми!
— Предполагам, че и бащите на онези курви са изпитвали същото към дъщерите си. Тоест — прибави той, — ако някоя от тях е имала баща. Но хайде пак да се върнем към малкия проблем с Октавия, защото оттам произлиза всичко, нали? Имам предвид, че се чука с всичките ти колеги, но не понася ти да я докосваш. Дори ги кара да я връткат на вашето легло, нали? Често съм се питал откъде идва тази нейна нужда да го прави, но и двамата знаем каква е кучка; вероятно това допълнително я възбужда. Но няма значение, главното е, че за развод и дума не може да става; ако някога се опиташ, тя ще уведоми всички онези нещастни, нищо неподозиращи съпруги къде са прекарвали мъжете им свободните си следобеди. А това в никакъв случай не те поставя в изгодна ситуация, нали? Но въпреки всичко ти искаш да се отървеш от нея и, можеш да ми вярваш, Филип, че напълно те разбирам. Проблемът е, че просто не можеш да събереш кураж и да направиш необходимото, за да я махнеш завинаги от живота си. Все пак, ако й се случи нещо, пръстът на подозрението ще се насочи право към теб, нали? Мислел си, че с една курва — професионална курва де — това ще ти се размине. Така че си изливал неудовлетворението, по-точно казано — омразата си, върху невинни жени.
Филип отново заплака. Сълзите рукнаха по бузите му и той хълцаше така неудържимо, че едва успяваше да си поема въздух.
— Люк, моля те, какво още искаш от мен? Вече спиш с жена ми и с двете ми дъщери, просто ми кажи какво още ти е нужно. Казах ти, ще направя всичко.
Люк помисли за момент и изведнъж лицето му светна, сякаш току-що бе измислил цената.
— Ще ти кажа какво — рече той. — Престани да наемаш разни главорези, които да ме пребиват. Ето това можеш да направиш.
Филип се взря безпомощно в него. Вече знаеше, че това няма да е достатъчно, че цената ще е далеч, далеч по-висока.
— Ще го направя — измънка той.
Люк се изправи.
— Добре. А сега ми остава само да реша дали да изпълня дълга си като един съвестен гражданин и да информирам полицията за всичко, което знам. Може да го направя, но може и да не го направя. Всъщност съм в положение, от което мога да ти сторя голяма услуга, но още не съм решил как да постъпя. — Той отиде до вратата, отвори я, така че Пам да може да чуе всяка негова дума, и се обърна към Филип. — Довиждане, стари приятелю — усмихна се весело Люк, — и ще се опиташ да не кълцаш повече проститутки, нали?
Кори имаше чувството, че ще се пръсне от гняв.
— Какво? — кресна тя на монтажиста. — Какво ти е казал да направиш?
Кийт, монтажистът, не понасяше да му крещят, така че повтори кисело какво му е наредил Люк по телефона предишната вечер:
— Трябва да махна всичко, свързано с депутата Уоткинс.
— Но защо?
— Не ме питай! Аз само изпълнявам каквото ми се каже.
— Не можа ли да кажеш, че това е най-силният ни материал.
— Не е моя работа да го правя — отвърна дръзко Кийт.
— Ами интервюто?
— То също ще трябва да се изреже.
— Не мога да повярвам! — каза вбесено Кори. — Мамка му, просто не мога да повярвам! Съсипва цялото предаване малко преди да го излъчим! С какво, по дяволите, ще запълним дупките? Нямаме нищо, което да пасва! Аналайз знае ли за това?
Кийт сви рамене.
— Вече идва тук и й казах.
— Е, а тя какво ти отговори?
— Да ги отрежа.
— Тогава защо не ми е казала?
— Не знам! — процеди Кийт. — А сега, ако нямаш нищо против, искам да си продължа работата.
— Кори!
Тя се обърна рязко и видя Алън Фокс да стои на вратата.
— Мисля, че е по-добре да дойдеш — рече Фокс, — става нещо, за което трябва да знаеш.
— Дяволски си прав, става! — каза троснато Кори. — Чу ли какво е направил Люк с нашето предаване?
— Каквото и да е направил, вече няма голямо значение — отговори Фокс. — Ела да видиш.
Все още кипейки от яд, Кори тръгна след него към работната зала. Всички се бяха натрупали около телексите, но когато видяха Кори да идва, се отдръпнаха и й направиха път.
— О, боже! — промърмори тя, когато прочете пристигналата новина. След това се наведе да я погледне по-отблизо. — О, боже! — повтори отново. — Това е невероятно! — Изчака съобщението да свърши и откъсна листа от машината. Сърцето й така се беше разтуптяло, че едва дишаше. — Къде е Аналайз? — попита тя, все още, без да откъсва невярващ поглед от страницата.
— Ето ме! — викна Аналайз и влезе с нехайна стъпка в залата.
Кори й подаде съобщението от телекса.
— Хванали са убиеца — рече тя. — Арестували са го!
— Какво? — ахна Аналайз и очите й зашариха бързо по страницата. — По дяволите! Кога пристигна това?
— Току-що — отвърна Кори.
— Е, това променя всичко — а довечера излъчваме!
— Точно. По-добре да запрятаме ръкави.
Двете тръгнаха веднага към телефоните.
— На кого смяташ да се обадиш? — попита Аналайз.
— На полицейското управление в Челси, да видя дали Радклиф ще ни даде интервю.
— Страхотно! Ще се обадя на Фелисити да я повикам.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита друг проучвател.
— Аха — отвърна Кори. — Свържи се с пресцентъра на Скотланд Ярд и виж каква информация ще ти дадат. Опитай се, ако е възможно, да научиш името и адреса на задържания.
— Имаш го — отговори проучвателят.
— Чакам нареждания! — подвикна Пъркин.
— Бъди готов да преправиш целия сценарий! — кресна Аналайз.
— Какво става? — попита Боб Чърчил, който точно в този момент влизаше в офиса.
Алън Фокс го осведоми набързо.
— Добре, захващай се — каза Боб на продуцент-мениджъра. — Осигури им екип, кола и телефон. Някакъв успех с полицейското управление в Челси, Кори? — попита той, когато Кори остави слушалката.
— Аха, в единайсет Радклиф ще ни даде първото си интервю. Но на обяд ще дават пресконференция, така че когато започнем предаването, събитието все още ще тече по новините.
— Няма значение. Какво знаем за арестувания?
— Още нищо. Работим по въпроса. — Тя се обърна към друга проучвателка.
— Всичките линии са заети — й каза Дженифър. — Продължавам да опитвам.
— Как е с Фелисити? — попита тя Аналайз.
— Не си е вкъщи, оставих й съобщение на телефонния секретар.
— По дяволите! — плесна се Кори по челото. — Днес тя има прослушване. Няма начин да я намерим. Както и да е, да се свържем с Каръл, ще имаме нужда от мнението на проститутките. По дяволите! Какво да правим с Фелисити?
— Алън, ще трябва ти да направиш интервюто — рече Боб.
— Не мога! — отвърна Алън. — Днес вече съм ангажиран с друг екип.
— Случаят е спешен.
— Долу ръцете! — кресна Синди, продуцентката на Алън. — Планини обърнах, за да уредя интервюто с Кентърбърийския епископ! Днес е единствената ни възможност.
— Добре — намръщи се Боб. — Къде са другите репортери?
— Всички са навън — отговори директорът на продукция.
Боб отново се обърна към Кори.
— Залавяй се с въпросите — кресна й той, докато Кори приемаше поредното обаждане. — И когато си готова, ги донеси веднага.
— Ало? — каза Кори в слушалката.
Но веднага след това я покри с ръка, защото Аналайз каза:
— Ти ще трябва да проведеш интервюто, Кори.
— Не ставай смешна! Нито веднъж не съм участвала пред камера.
— Няма кой. Ще трябва да го направиш — ухили се Аналайз. — Това е твоят шанс да станеш звезда.
— Не искам да ставам звезда! — каза троснато Кори и махна ръката си от слушалката.
— Кори? Кори, тук е Люк. Току-що чух новината. Какво сте подготвили?
— Полицията в Челси. Работим с проститутките и се опитваме да открием кой е арестуваният. Скотланд Ярд…
— Мога да ти кажа кой е — прекъсна я Люк. — Името му е Боби Макайвър. Имаш ли писалка, да ти продиктувам адреса?
— Давай — рече Кори.
Тя записа адреса, като същевременно направи знак на директора на продукция да дойде и да го прочете през рамото й.
— Почакай за момент, Люк — каза Кори и се обърна към шефа на продукция: — Можем ли да изпратим екип да направят външни снимки на дома му?
— Остави това на мен.
— Люк, там ли си?
— Аха. Идвам.
Кори погледна часовника си и без дори да се замисли, че не е редно да дава нареждания на Люк, каза:
— Не, недей! Чакай ни при полицейското управление в Челси. Трябва ни някой, който да направи интервюто. Не можем да се свържем с Фелисити.
— Готово — рече Люк и затвори.
Люк беше в колата си, само на няколко минути път от полицейското управление в Челси, и се кикотеше тихо на себе си, докато слушаше как Ел Би Ес разтягат няколкото сведения за ареста, с които разполагаха. Той вдигна телефона си, набра един номер и отби встрани от пътя.
— Филип? — каза, когато чу гласа на Филип от другия край на линията. — Чу ли новината?
— Не — отвърна кратко Филип.
Люк се засмя.
— Е, ще я чуеш, и то съвсем скоро — каза той и затвори.
Когато двете с Аналайз пристигнаха в полицейското управление в Челси, Кори веднага започна да инструктира Люк какви въпроси да зададе. Междувременно Аналайз ръководеше разполагането на снимачната техника в кабинета на инспектор Радклиф.
— Така че запомни — каза Кори на Люк, когато Радклиф отиде да се среше, преди да застане пред камерата, — нямаме нужда от никакви встъпления, можеш да започнеш направо с въпросите. А сега искам да те питам нещо.
— За Уоткинс ли? — предположи Люк.
— Да. За Уоткинс. Защо трябваше да махнем…
— По-късно — вдигна ръка Люк. — По-късно ще ти обясня всичко. Мисля, че вече можем да започваме.
Наистина бяха готови, така че Кори се отдръпна настрана. Радклиф се върна от мъжката тоалетна и двамата с Люк седнаха от двете страни на бюрото, докато операторът нагласяше осветлението.
— Готов ли си, Стийв? — попита Аналайз.
Операторът кимна.
— Тогава да започваме.
— Давайте — каза операторът няколко минути по-късно.
Аналайз кимна на Люк, а Люк се покашля и се обърна към Радклиф.
Интервюто продължи не повече от десет минути. Радклиф потвърди, че в ранните сутрешни часове е бил арестуван мъж на име Боби Макайвър. На този етап от полицията не били готови да разкрият повече подробности за миналото му. „Вероятно — помисли си Кори — защото не знаят нищо.“ Все пак Радклиф и хората му нямаха никакво съмнение, че той е извършителят.
— Направи пълни признания — рече Радклиф — и ни даде някои подробности за неща, които досега не бяха огласявани пред широката публика. Освен това в дома му, където дори и в момента работи една оперативна група, бяха открити важни доказателства в подкрепа на самопризнанията му.
— Какво изобщо ви накара да заподозрете Макайвър? — попита Люк.
— Сигнал от негов съсед — отговори Радклиф. — Бихме искали този съсед да ни окаже още малко помощ, ако е възможно; естествено анонимността му е гарантирана.
— Какво е отношението ви сега към легализирането на публичните домове, инспектор Радклиф?
— Остава непроменено — каза Радклиф. — Фактът, че заловихме един маниак, не означава, че няма да има и други. Смятам, че в тази страна трябва да има напълно легални публични домове.
Той продължи да разяснява мотивите за становището си. Аналайз погледна Кори. Кори кимна и когато Радклиф довърши мисълта си, Аналайз каза:
— Добре, край.
— Много ви благодаря, инспекторе — каза Кори, като излезе на светлината на прожекторите и подаде на двамата кърпички, за да избършат изпотените си лица.
— Не ни каза много — прошепна Аналайз, когато Люк и Радклиф излязоха в коридора, за да не пречат на екипа да си прибере апаратурата.
— Знам, но мисля, че няма да получим нищо повече — прошепна й в отговор Кори. — Не забравяй, че е арестуван само от няколко часа.
— Ако повече нямате нужда от мен, ще тръгвам към офиса — каза Люк, като изникна зад тях и ги прегърна и двете през раменете.
Аналайз погледна Кори за потвърждение.
— Разбира се — отвърна Кори. — Само ще вземем няколко мнения от проститутките на Шепърд Маркет. Благодаря ти за помощта, Люк.
— Удоволствието беше само мое — ухили се той.
Няколко минути по-късно Кори намери Радклиф, който отново излизаше от мъжката тоалетна. Докато го изчакваше да се приближи, тя се усмихна и му протегна ръка.
— Чудех се — попита го — как се чувства един полицай в ден като този?
Радклиф се засмя.
— Изтощен. И може би въодушевен. Също и облекчен. И още нещо, за което по-добре да не ви казвам.
Кори го погледна любопитно, дори с лек оттенък на кокетство, но усети, че той няма да се поддаде.
— Къде е сега Макайвър? — попита тя.
За нейно учудване, преди да отговори, Радклиф й отправи дълъг, остър поглед.
— На безопасно място — каза накрая той.
— На безопасно място? — повтори Кори с очевидна изненада. — От кого го пазите?
— От пресата, разбира се.
И двамата се усмихнаха, а след това Кори, в малко по-различна форма, повтори въпроса, който Люк му беше задал по време на интервюто:
— Значи все още не знаете нищо за миналото му? Дали има майка, съпруга, изобщо някакво семейство?
Радклиф поклати глава.
— Знам, че е пълна лудост да питам на този етап дали знаете защо го е направил? — осмели се Кори.
Радклиф направи гримаса.
— Разгадаването на мотива може да се окаже много дълъг процес, пък и невинаги успяваме. В случая с Макайвър ще бъде още по-трудно.
— Защо?
Радклиф отново я погледна преценяващо.
— В умствено отношение Макайвър е на нивото на десетгодишно дете — каза внимателно той. — Силен е като бик, разбира се, но умът му е като на дете.
— Защо не казахте тези неща по време на интервюто?
— Защото не искаме да предизвикаме буря от нападки срещу хората с умствени увреждания, които бродят по нашите улици. Повечето от тях са безобидни, но… Правителствени ограничения, госпожице Браун, ако разбирате какво имам предвид.
— Искате да кажете, че имате нареждане отгоре да запазите това в тайна? — попита Кори, която идеално го разбираше, но искаше недвусмислено потвърждение.
Радклиф я погледна.
— Бих предпочел засега това да си остане между нас. В крайна сметка ще излезе на бял свят, но на този етап…
— Добре. Щом така искате. Но кажете ми, готов ли сте вече да кажете какви доказателства премълчавате?
Радклиф поклати глава.
— Все още е твърде рано за това. Но ето какво мога да ви кажа. В този случай има две доста странни обстоятелства, за които може да знае само убиецът. И ние, разбира се. Първото се отнася до един парфюм, за което казах и на господин Фицпатрик преди около седмица-две. Можете да го споменете в предаването си, ако все още не сте го направили.
Кори кимна.
— Но не знаем името на парфюма.
— Да — потвърди Радклиф. — Но Макайвър го знае. Второто, което е правел, ни слиса напълно. Макайвър си го призна, но отказва да посочи причината. — Той вдигна поглед, когато някой го повика по име, а след това се обърна към Кори и каза: — Ще държа връзка с вас, госпожице Браун.
Когато напуснаха полицейското управление, Аналайз и Кори отидоха с екипа на Шепърд Маркет, за да интервюират проститутките, а оттам до апартамента на Макайвър в Камбъруел, където се намираше другият екип. Заснеха каквото можаха отвън, сред блъсканицата от други фотографи и репортери, а след това се върнаха в офиса, за да ремонтират набързо програмата.
Аналайз като никога беше във форма. За Кори това бе голямо облекчение, понеже разговорът с Радклиф не й излизаше от главата. Защо, не преставаше да се пита, й беше разкрил неща, които бе премълчал пред камерата? И защо накрая й бе казал, че ще поддържа връзка с нея? Изглеждаше така, сякаш Радклиф искаше да й внуши нещо друго, но какво? Ами това, дето криеха за умствената недоразвитост на Макайвър? Добре, разбираемо беше, че Радклиф поиска да запази мълчание по този въпрос, но защо го каза пред нея? Все пак не беше ли тя част от медиите, от които той твърдеше, че иска да „опази“ Макайвър?
Накрая реши да поговори за това с Люк. Не смяташе, че с това ще наруши дадената на Радклиф дума, след като самият той бе казал на Люк за парфюма. Но когато излезе от монтажната, оставяйки Аналайз сама, една от секретарките я повика на телефона.
За нейно удивление беше баща й, който я питаше дали не може да се срещнат тази вечер. Докато му обясняваше, че ще успее да се освободи най-рано в девет, видя Люк да излиза от работната зала.
— Няма нищо, ще те изчакам — рече Филип. — В „Човек на Луната“? Както преди?
— Добре — отвърна разсеяно Кори. — Ще се видим там.
Докато да затвори, Люк вече беше слязъл с асансьора. Е, сигурно скоро щеше да се върне и тогава можеше да поговори с него, а ако не, просто щеше да изчака до утре. Междувременно трябваше да се погрижи за своето първо предаване, така че си наложи да не мисли повече нито за странните забележки на Радклиф, нито за загадъчните срещи, които Филип й определяше. Кори се завърна в монтажната.
Последва един безумен следобед, в който на всеки няколко минути се правеха промени в схемата на предаването, вместваха нов материал и старите интервюта като по чудо се пренагласяха, така че да звучат на място. В четири часа избухнаха оглушителни аплодисменти. Една от секретарките най-сетне бе успяла да се свърже с Фелисити, която хвана първото такси от Сейнт Джонс Ууд, за да дойде и запише нов глас зад кадър. До шест и половина дублажът беше завършен и предстоеше да влязат в студиото, за да може Люк да направи началото и края на програмата. След това оставаше само да изпратят заснетото до предавателния център. В седем и четиридесет и три получиха зелена улица от „Юстън“ и точно когато Кори и Аналайз се готвеха да въздъхнат облекчено, Люк влезе в студиото да ги поздрави.
— Гледах всичко от кабинета си — каза им той, — свършихте чудесна работа. И явно съдбата ни се усмихва, щом успяхме да направим предаване още в деня, в който убиецът е арестуван. Страхотен удар! Какво ще кажете да го отпразнуваме в кабинета ми с малко шампанско?
Аналайз и Кори се спогледаха с бледи и измъчени лица и изведнъж се ухилиха.
— Ами защо не? — рече Аналайз. — Ще пием за Кори, понеже всичко това бе нейна идея. И ако бях един щедър човек, наистина щях да припиша продуцентските си заслуги на нея. Но не го направих. Не защото не съм щедра, нали разбирате, а защото едва сега се сещам за това.
Кори се разсмя и я прегърна.
— Нямаше да се справя без теб — каза тя.
— Точно затова — прибави Люк — смятам, когато предаването свърши, да заведа вас двете — а също и Фелисити — на вечеря.
— А, виж, това ще бъде трудно — рече Кори. — Фелисити вече си замина, трябвало да се срещне с някакво страхотно гадже, а се страхувам, че и аз имам среща.
— Отмени я! — извика Аналайз.
— Не мога.
— Тогава го доведи със себе си — рече Люк.
— Страхувам се, че и това не може да стане. Но вие двамата вървете, и да изпиете няколко чаши заради мен.
— Но нали ще пийнеш с нас, преди да тръгнеш? — настоя Люк. — Всъщност не можеш да си тръгнеш, преди да се излъчи програмата.
— Просто ме заведете дотам — отвърна Кори и им протегна ръце. Внезапно усети, че и без това вече е леко пияна от прилива на адреналин.
— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш с нас на вечеря? — попита Люк няколко секунди по-късно, докато й наливаше шампанско. Аналайз се беше измъкнала до тоалетната и двамата бяха останали сами в кабинета му.
— Напълно, благодаря — каза тя, вдигна поглед към него и му се усмихна.
Той също се усмихна, но за нейна изненада изглеждаше искрено обиден. Кори понечи да го хване за ръката, но се спря. Ако Аналайз влезеше, жестът щеше да й се стори твърде интимен, а и не искаше той да си помисли, че все още означава нещо за нея.
След дълги размишления бе решила, че на коктейла прекалено много се е стреснала при вида на баща си и затова е реагирала така. Все пак нямаше особено доверие на Люк. Въпреки че сега всичките й подозрения и решението да пази Аналайз от него й се струваха доста пресилени. А и когато една жена полудееше по някой мъж, както Аналайз по Люк, нищо не можеше да се направи. И Кори най-сетне бе стигнала до заключението, че Люк вероятно не знае, че Филип е неин баща, защото, ако знаеше, досега със сигурност щеше да й е споменал нещо. Или поне щеше някак да се издаде. Но единственият му коментар за онази вечер бе колко неприятно му е станало, че Аналайз се е напила пред родителите си.
— Тя подозира, че поддържам връзка с майка й — продължи тогава той, — и едва ли бих могъл да я обвиня за това. Разбира се, ти не познаваш Октавия, но тя се държи така с всеки срещнат мъж. Особено когато той проявява интерес към Аналайз.
Кори имаше желание да каже много неща по този въпрос, но тъй като разговорът се провеждаше в коридора на TW, реши, че ще е по-разумно да си замълчи.
Колкото до тяхната връзка — каквато и да бе тя — Кори можеше само да се надява, че е приключила. От коктейла насам Люк не й се бе обаждал, нито пък я беше канил да излизат, макар от време на време да го улавяше, че я наблюдава със странно изражение.
Сега я гледаше по същия начин и отново й се стори, че той сякаш протяга ръка за помощ. Не се гордееше с това, че извърна лице на другата страна, мразеше да постъпва така с когото и да било, но инстинктът й за самосъхранение взе надмощие. Наистина не желаеше да се забърква в която и да било част от живота му.
— Какво е това, което ме кара да чувствам, че мога да ти имам доверие, Кори? — рече тихо Люк.
— За какво да ми имаш доверие? — попита тя.
Люк поклати глава.
— Не зная. Просто имам такова чувство, когато те погледна. Но ти ми нямаш доверие, нали?
— Не — призна си тя. — Всъщност никога не си ми давал основание за това.
— Дадох ти повишението, което ти бях обещал.
— Да.
— Но не за това говорим в момента, нали?
— Не. Или може би да. Понякога, Люк, оставам с впечатлението, че си играеш с всички ни. Сега ще ми обясниш ли за Уоткинс?
Люк се усмихна, остави чашата, заобиколи бюрото си и извади една жълтеникава папка от чекмеджето.
— Всъщност е съвсем просто — рече той. — Казах на Уоткинс, че ако е готов да заплати двадесет хиляди лири, ще се погрижа името му да не се споменава в предаването. И той плати.
Очите на Кори се разшириха.
— Имаш предвид… Да не би да ми казваш, че си го шантажирал?
Люк кимна.
— Да, шантажирах го. Но едва след като той самият ми го предложи.
— Но, Люк, това е незаконно!
Люк се засмя.
— Мила моя, невинна Кори. Разбира се, че е незаконно. А сега няма ли да ме попиташ какво направих с парите?
Кори с подозрение гледаше как се приближава към нея.
— Не — каза тя, когато той извади два листа от папката и й ги подаде. — Не, не мисля, че искам да знам.
— Добре, тогава ще ти ги прочета сам. — Той вдигна поглед, когато Аналайз влезе, протегна ръка към нея и я прегърна. — Тъкмо се канех да кажа на Кори как сме дали на Каръл чек за двадесет хиляди лири, за да подпомогнем каузата на проститутките — каза й той.
Аналайз се обърна към Кори, но тя все още гледаше Люк и клатеше невярващо глава.
— Това — рече Люк и посочи горния лист — е писмо до Уоткинс, в което го уведомявам какво точно сме направили с парите му. А това тук е писмо от Каръл до редактора на вестник „Сън“, в което тя му съобщава за изключително щедрото дарение на Уоткинс.
Аналайз се засмя.
— Не е ли истински гений, Кори? — каза тя и вдигна очи към Люк.
Но Люк все още гледаше Кори.
— Да — промърмори тя, — нали?
После стана и излезе, като се извини, че трябвало да си напудри носа, преди да започне предаването.
Не че напълно отхвърляше постъпката на Люк като неетична, по-скоро не можеше да понася начина, по който я беше погледнал, сякаш търсеше одобрението й. Не искаше да се чувства отговорна за действията му, а още по-малко й харесваше идеята, че той е изиграл този номер на Уоткинс, за да й достави удоволствие. Но Люк точно това й внушаваше.
Тя положи върховно усилие да се отърси от тези мисли — какво вършеше Люк, си бе негова работа; просто не й харесваше, че той я забърква, като й казва тези неща. Може би щеше да обсъди това с баща си, все пак той бе председател на управителния съвет на TW и със сигурност не би одобрил постъпката на Люк. За миг си представи как изгонват Люк от TW и ги назначават двете с Аналайз за директори. Какво чудо щеше да бъде това — тя и нейната полусестра начело на собствена телевизионна компания под ръководството на баща им. Кори едва не се разсмя с глас, припомняйки си блаженото време в Амбърсайд, когато часове наред фантазираше за бъдещето. Никога обаче не й бе хрумвало, че един ден ще се сдобие със сестра и баща. До това все още й предстоеше да измине дълъг път, но тази вечер щеше да направи първата стъпка в тази насока. Вече съзнаваше, че наистина кръвта вода не става, защото независимо от начина, по който Филип се беше отнесъл с нея, повече от всичко на света й се искаше той да я приеме като своя дъщеря и сестра на Аналайз.
Минаваше осем, когато Филип Денби си проправи път от бара на „Човекът на Луната“ до една маса в ъгъла на салона. Той постави чашата си с „Гинъс“ на кръглата маса и извади пакет цигари. Беше подранил най-малко с един час, но изпитваше нужда да излезе от онази къща не само защото нямаше сили да изгледа предаването, но и за да бъде по-далеч от Октавия. Господи, колко я мразеше! Във всяка нейна вена течеше отрова, която на моменти сякаш се процеждаше през порите на кожата й. Беше толкова покварена, че дори и погледът й го караше да се чувства омърсен. Беше съсипала целия му живот, вече не можеше дори да се нарече мъж. Единственото, което му се искаше в момента, бе поне за малко да потъне в анонимността на заведението, където тълпи от млади хора крещяха, смучеха бира, флиртуваха и гълтаха екстази. Гледаше ги как се изсипват на улицата в Уърлдс Енд и изпита непреодолима тъга, като си помисли колко е пропаднал светът. Децата пиеха, вземаха наркотици и живееха ден за ден под грозящата ги заплаха от СПИН.
Той отпи набързо глътка „Гинъс“ и запали цигара. Паниката отново се надигаше и заплашваше да го погълне, но трябваше да си наложи да остане спокоен. Кори скоро щеше да дойде, Кори щеше да оправи всичко. Не беше съвсем сигурен кога е стигнал до този извод, вероятно по някое време предишната седмица, след като я беше видял у Люк. Но дори и сега не бе сигурен, че е бил прав, че наистина е почувствал… Какво? Не знаеше. Съчувствие ли беше усетил у нея? Може би сила. Но каквото и да беше, дълбоко в сърцето си знаеше, че тя е единствената, на която може да се довери. Не на Пам, макар че, бог му бе свидетел, колко искаше и колко пъти се беше опитвал, но просто умираше от страх да не би и тя да се обърне срещу него. Всички жени в живота му рано или късно бяха започвали да го презират и когато разбереше какво е направил, Пам вече нямаше да бъде изключение, колкото и да твърдеше, че го обича. И можеше ли да я обвини за това? Но Кори беше различна, тя щеше да му помогне, беше сигурен в това, щеше да помогне и на Аналайз. Кори щеше да намери начин.
Той отпи още малко „Гинъс“ и смачка наполовина изпушената цигара. Ръцете му трепереха.
Представи си Кори и понечи да се усмихне, но изведнъж лицето му се изкриви от вътрешна болка. Наистина ли можеше да й стори това? Той бе неин баща, трябваше да я защитава, а не да я товари с ужасната трагедия на живота си. И защо ли да му помага, след като се беше отнесъл така с нея? Дори не бе събрал кураж да й каже нещо онази вечер у Люк. Но ако тя знаеше цялата истина, може би щеше да разбере.
Филип преглътна едно ридание и притисна силно очите си с пръсти. „За бога — каза си горчиво, — пет проститутки са мъртви и един невинен човек е арестуван! Как би могла да разбере това?“ Как щеше да й обясни, без да уличи себе си, че Макайвър е невинен? Наистина ли искаше Кори да научи, че е ходил при курви? Или какво е правел с тях? Искаше ли да види как в очите й се появяват подозрения, след това обвинения и — боже опази — страх? И като й кажеше, после какво? Неочаквано отговорът изникна пред него така брутално ясен, че не можеше да проумее защо продължава да стои там. Но, разбира се — именно затова бе разочаровал Кори. Страхуваше се от онова, което тя можеше да направи, когато й кажеше. Щеше да се почувства длъжна да отиде в полицията. Нямаше да има никакво значение, че той е неин баща; щеше да постъпи така, както смяташе за правилно. А след това щяха да дойдат и да го приберат.
Не се страхуваше заради себе си, по-скоро искаше най-сетне да се свърши с това мъчение, но не можеше да понесе мисълта, че ще лепне такъв срам на Аналайз и Кори. Макар че имаше някаква, макар и съвсем слаба вероятност да спаси Кори. Да, точно това щеше да направи. Щеше да я спаси от срама. За Аналайз бе твърде късно, но не и за Кори. Очите му се напълниха със сълзи. Вероятно това бе единственото нещо, което щеше някога да направи за дъщерята на Едуина, и знаеше, че болката му ще бъде неописуема, но бе твърдо решен да го направи. Трябваше, заради Кори.
Когато Кори най-сетне пристигна, Филип продължаваше да седи на същото място, със същата чаша „Гинъс“ пред себе си. Видя как няколко глави се обръщат, когато тя огледа бара, и дори чу как един мъж я попита дали не иска да се включи в неговия купон. Не чу отговора на Кори, но какъвто и да беше, мъжът се засмя. Филип усети как сърцето му се изпълва с гордост, но когато Кори го зърна, той извърна поглед. Не искаше да я вижда как върви към него, не искаше да й показва, че е забелязал как удивително се е разхубавила само за няколко месеца в Лондон, нито пък да прочете изражението в очите й, каквото и да бе то.
— Здравей — рече Кори.
Филип кимна, но не вдигна поглед.
— Да ти донеса ли нещо за пиене? — предложи тя.
— Не. Няма да остана дълго, благодаря — отсече Филип.
Усети как Кори се наежва.
— Тогава какво мога да направя за теб? — каза тя, като седна.
Все още, без да вдига поглед, Филип стисна зъби и изрече:
— Можеш да ми се закълнеш, че никога няма да кажеш на Аналайз коя си. Не искам тя да знае за теб, не искам никой да знае за теб, разбра ли? И каквото и да направиш, каквото и да твърдиш в бъдеще, искам да знаеш — винаги ще отричам, че си моя дъщеря. Достатъчно ясен ли бях? Нямаш никаква връзка с мен, никога не си имала и няма да имаш. И стой настрана от Люк Фицпатрик. Той си има Аналайз, не му трябваш и ти, така че стой настрана от него.
Все още, без да я погледне, той се изправи рязко. Усещаше болката й, но си наложи да се отдалечи. Краката му трепереха толкова силно, че едва успя да излезе от кръчмата и да се довлече до колата. Знаеше, че току-що е унищожил и последната си надежда да може да се довери някому, но това бе за добро. Така Кори никога нямаше да познае унижението да я сочат с пръст, докато върви по улицата, и да си шушукат: „Ето я дъщерята на оня психар. Нали се сещаш, оня, дето накълца курвите“. Но, мили боже, точно това очакваше Аналайз и той само можеше да се моли Кори да е до нея, за да я подкрепя. Трябваше да се погрижи за това, по дяволите, трябваше да се погрижи! А вместо това бе оплескал нещата, както и всичко останало в живота си. Но вече бе твърде късно. Не можеше да се върне назад. Единствената му утеха бе споменът за грижливото отношение на Кори към Аналайз онази вечер у Люк. Кори знаеше, че Аналайз е нейна сестра, и нямаше да я изостави, просто нямаше.
И всичко, което му оставаше да направи сега, бе да събере сили, да отиде в полицията и да се предаде.