Сюзън Луис
Мания (11)

Десета глава

Кори и Аналайз обикаляха из цялата страна и вземаха интервюта от проститутки, депутати, полицаи, здравни и социални работници и защитници на женските права. Каръл им беше дала доста имена и вече имаха порядъчно количество заснет материал. Дори ходиха в Амстердам и Хамбург, за да видят какъв ефект имат законите за проституцията и публичните домове там. Не че успяха да разгледат тези градове, просто не се задържаха достатъчно дълго. А и докато бяха там, прекарваха по-голямата част от времето си в някой публичен дом, адвокатска кантора или в хотелската стая. Единственият език, който Кори научи — освен цветистия жаргон на проститутките — бе филмовият и се чувстваше доста горда от лекотата, с която бе започнал да се изплъзва от устата й. Макар че нямаше друг избор, освен да се учи бързо, защото Аналайз започваше да се превръща в проблем.

Идеята Фелисити Бъридж да води интервютата принадлежеше на Кори и всички бяха на мнение, че се получава добре. Но Аналайз взе да ревнува заради зародилото се между Кори и Фелисити приятелство, а и фактът, че Фелисити и останалите от екипа все по-често се обръщаха към Кори за нареждания, все повече я дразнеше. Кори не се осмеляваше да й каже, че ако прояви малко собствена инициатива и се отърси от вцепенението, в което очевидно беше изпаднала, просто няма да има никаква причина да търсят друг вместо самата нея. Аналайз беше продуцентът. Но настроенията й напоследък ставаха все по-непредсказуеми, твърде често страдаше от махмурлук и недоволството, че е принудена да прекарва толкова много време далече от Лондон, бе така явно, че Кори се страхуваше да не се скарат непоправимо, ако й каже и една критична дума. Вместо това настояваше пред всички, и най-вече пред Фелисити, че трябва да се съветват с продуцента, а и когато операторът понечеше да обсъди нещо с нея, се стараеше да го препрати към Аналайз.

Фелисити разбираше проблема и правеше всичко възможно да облекчи положението на Кори, но въпреки това не оставаше съмнение към кого е насочено уважението й, а и на останалите от екипа. Кори ценеше това и донейде се чувстваше поласкана, но се измъчваше от липсата на какъвто и да бил опит в техническо отношение. Със съдържанието можеше да се оправи, знаеше какво послание искат да отправят и как да го постигне, но имаше нужда Аналайз да й каже по какъв начин трябва да стане самото заснемане.

На деветия ден от снимките екипът се бе разположил пред една от по-запуснатите сгради на Бирмингам Стрийт и беше готов да започнат. За кой ли път вече не можеха никъде да открият Аналайз. Кори, сложила слънчеви очила и увита с вълнен шал, преглеждаше бележките, а снимачният екип, Фелисити и две проститутки чакаха.

— Е — каза Кори, след като най-сетне вдигна поглед, — може би ще е добре като за начало да видим момичетата как вървят по улицата към нас — могат да тръгнат някъде по-отгоре, например от кръчмата, ще имам грижата да сведа материала до четиридесет и пет секунди, а Фелисити може да го запълни с глас зад кадър. — Тя погледна Фелисити, която й се усмихна окуражително. — После можем да ги снимаме всяка поотделно за интервюто — прибави Кори и погледна с надежда към оператора. Той кимна. — А след това да направим частта на Фелисити.

Дарън, операторът, поклати глава.

— Така ще се прекъсне линията. Но ако е както в стандартните ви интервюта, можеш да го оставиш на мен.

— Ще се прекъсне линията? — попита Кори Фелисити само с устни.

Фелисити сви рамене.

— А, и още нещо — каза Кори и отново се обърна към Дарън, който нагласяше триножника. — Мисля, че е добре на места в интервюто да вмъкнем кадри от местата, където работят момичетата. — Тя направи пауза. — Това дали ще е от значение за линията?

Дарън се засмя.

— Ще я направи почти излишна — каза й той. — Но не съвсем.

— Добре, Поли и Даниел, моля, заемете местата си — каза тя на проститутките — и да започваме. Само че преди това искам да прегледаме заедно твоите въпроси, Фелисити.

— Би трябвало да получаваш продуцентска заплата за това — забеляза Фелисити, когато Кори я отведе настрана.

Кори направи гримаса и продължи да прелиства бележника си.

— Къде е тя? — попита Фелисити.

Кори вече хвърляше коси погледи към тълпата, която бе започнала да се събира от другата страна на улицата. Надяваше се, когато заработи камерата, да не започнат да реват и крещят, както бе станало в Нюкасъл. Или пък да се скупчат около Фелисити за автографи по средата на някоя сцена.

— Не съм сигурна — отвърна разсеяно тя. — Както и да е, хайде да се залавяме за работа, а когато приключим, можеш да се върнеш в хотела. Няма нужда да стоиш за допълнителните снимки. Чудя се дали биха повлияли по някакъв начин на линията. Трябва да накарам Дарън да ми обясни какво е това. А, между другото, звукорежисьорът преди малко ме попита дали искаме да запише гласа ти без грим. Какво, по дяволите, означава това?

— Мисля, че е имал предвид дали да го направим тук, на място, или да го дублират после, по време на монтажа.

— По време на монтажа ми се струва по-сигурно. Все пак ще трябва да му призная, че не знам. Той е един сръдлив стар противяга, но да се надяваме, че ще ме удостои със съвета си. Както и да е, да видим сега какво ще правим, фактът, че когато две проститутки делят къща или апартамент, това според закона вече е публичен дом, ще бъде казан зад кадър, така че недей да го мислиш много-много. Ето списъка с въпросите, които трябва да зададеш по време на интервюто, и накарай едната от тях, по-добре да е Поли, изглежда, че тя говори по-смислено, да обясни защо двете с Даниел нарушават закона, като делят една къща; нали се сещаш, дето е по-безопасно и така нататък. След това помоли Даниел да ти разправи за онзи път, когато е била пребита и е лежала в болница три седмици и дето по тази причина двете с Поли са решили да работят и живеят заедно… Е, можеш да прочетеш какво съм написала. Прегледай го за минутка и виж дали не искаш да прибавиш нещо.

Един час по-късно, за щастие със съвсем малко прекъсвания от страна на тълпата, екипът бе готов да премести оборудването в къщата, а Фелисити се прибра в хотела с наетата кола, която ползваха двете с Кори. В пет и половина най-сетне приключиха и макар главата й да бръмчеше, Кори изпитваше страхотна нужда да пийне нещо.

— Намерих я — каза Фелисити, когато Кори се появи в бара на хотела заедно с останалите от екипа.

— Къде е? — попита Кори, като се строполи на един стол и свали ципа на якето си.

— Горе в стаята си. Говори с Люк по телефона. Ама че изненада, а?

Кори завъртя очи, но понечи отново да стане, Фелисити я хвана за ръката и я дръпна обратно.

— Не може все да я прикриваш — каза тя. — Тя вече е голямо момиче и трябва да поема своите отговорности, също както правят и другите.

— Знам — въздъхна Кори, — но видя в какви състояния изпада.

— О, да, разбира се, че видях. Както и всички останали. Но тя не е дете, Кори. Не може постоянно да се измъква. Да, знам, че звучи сурово, и при нормални обстоятелства вероятно аз ще съм последният човек, който не би проявил съчувствие, но понякога занаятът изисква да постъпваш като професионалист, каквото и да ти струва това. Чудно ми е как изобщо са я назначили на работа с това поведение.

— Връзки — отвърна Кори. — А и тя само напоследък е така.

Фелисити повдигна вежди, сякаш очакваше някакво обяснение, и Кори изведнъж се почувства неспособна да срещне погледа й. Дали не беше усетила, че донякъде се чувства отговорна за това?

— Тя се е побъркала по него, Флис — рече неловко тя, — знаеш, че е така, и не мога да не я съжалявам.

Фелисити въздъхна ядосано.

— Много меко сърце имаш ти, Кори — каза тя. — И й правиш мечешка услуга, като я глезиш, помни ми думата. Тя никога няма да се съвземе, ако не предприемеш нещо.

— Не зависи от мен, Флис. Не мога да й нареждам какво да прави.

— Глупости! Това момиче те следва като сянка и те гледа в устата… когато не мърмори, че се опитваш да й вземеш работата де. Господи, тя просто не може да живее без теб…

— О, може и още как — усмихна се Кори. — Люк е този, без когото не може да живее.

— Тогава ще трябва да се научи. Искам да кажа, този човек не иска и да знае. И го показа повече от ясно.

— Нима? Аз пък не мисля така. Честно казано, според мен той е не по-малко объркан.

— Не мога да разбера защо. Искам да кажа, че би трябвало да знае какво изпитва тя към него…

— Да, знае. Но има някои пречки. Баща й му е съдружник…

— Аз на това не му викам пречка.

— Аз и ти не, но според Аналайз за Люк е. — Тя въздъхна. — Но трябва да ти призная, че сигурно има и други неща, които Аналайз не ми казва.

Фелисити я погледна многозначително.

— Сега пък да не вземеш да си признаеш, че има други неща, за които ти нищо не казваш?

— Не разбирам за какво говориш — засмя се неловко Кори. — Но както и да е, по-добре да се кача при нея. Ще се видим тук след около час.

Докато пътуваше с асансьора, все още я човъркаше мисълта колко лесно Фелисити бе надушила чувството й за вина. Никога не й беше казвала, че е спала с Люк, но Фелисити знаеше, че по време на пътуванията им, докато Аналайз напразно чакаше до телефона, Люк бе намерил време да й се обади няколко пъти. Нито веднъж не говориха за нещо друго, освен за това как вървят снимките, но Кори бе усетила по тона му, че веднага щом се върне в Лондон, той ще поиска да се видят.

Още в момента, в който Аналайз я пусна в стаята си, надуши, че е пила. За щастие не прекалено, но съдейки по зачервените й очи, сигурно бе плакала доста. Кори беше дошла с намерението възможно най-деликатно да й напомни, че е длъжна — не само заради другите, но и заради себе си — да довърши този филм. Ала предварително знаеше, че думите й ще отидат на вятъра, понеже умът на Аналайз, изглежда, въобще не беше в снимките.

— Той е с нея, знам, че е с нея! — възкликна Аналайз, преди още Кори да успее да затвори вратата.

— С кого?

— С нея! Както и да се казва. Виж! — Аналайз бръкна в чантичката си и извади една картичка от ония, които се изпращаха за рожден ден. — Снощи я намерих на бюрото му…

— На бюрото му! — ахна Кори. — Искаш да кажеш, че снощи си била в Лондон?

— Да. Върнах се с влака. Трябваше да го открия, Кори! Просто трябваше. Моля те, опитай се да ме разбереш! Зная, че оставих цялата работа на теб, но не съм в състояние да мисля за нищо друго.

— Всичко е наред — въздъхна Кори. — Намери ли го?

— Не. Но намерих това, оставено съвсем открито на бюрото му. Взех я, за да не може да я изпрати, но той сигурно ще изпрати друга. — Тя отвори картичката и започна да чете: — На любимата ми… — Неочаквано я хвърли на пода. — Дори не мога да произнеса проклетото име.

Кори вдигна картичката и прочете името Шивоун.

— Произнася се Шивоун — каза тя. — Ирландско е.

— Господи, не мога да го понасям! — извика Аналайз и покри ушите си с длани. — Той ми викаше Шивоун; това е името, с което ме наричаше. Казва го, дори когато се любим. О, боже, докато е с мен, той мисли за нея! Какво да правя, Кори? Кажи ми, за бога, какво да правя?

— Знаеш ли коя е тя? — попита колебливо Кори.

Аналайз поклати глава.

— Не. Но се вижда с нея. Когато изчезне, е с нея. Сигурна съм.

Кори я погледна недоумяващо, но когато видя, че очите й отново се наливат със сълзи, я прегърна.

— Хайде, стига — каза й, — нищо няма да оправиш, ако мислиш само за това. Какво ще кажеш да вземеш един душ, а после да слезеш долу при нас?

— Как ще ги погледна в очите! — изхълца Аналайз. — Изложих се пред всички, зная, и сега те ме обсъждат. Всички ме мразят. Сигурна съм, че и ти ме мразиш, и не те обвинявам.

— Това са пълни глупости! — каза решително Кори. — Никой не те мрази. Най-малко пък аз.

— О, Кори! — извика Аналайз и неочаквано я прегърна толкова силно, че й причини болка. — Какво да правя? Моля те, кажи ми! Не мога да продължавам така. Трябва да го накарам да разбере, че го обичам. Че ще направя всичко за него.

— Мисля, че той вече го знае — каза Кори възможно най-меко.

— Тогава защо не иска да я остави? Защо продължава да се среща с нея? И защо винаги след това идва при мен? Да знаеш само как жестоко се държи тогава… О, Кори, ужасно е! Просто нямаш представа. Той ме удря. Понякога ме удря толкова силно… — Гласът й се скъса и тя зарида.

Тъй като беше виждала синините по лицето й, Кори изобщо не се изненада от чутото, но Аналайз го признаваше за първи път.

— Защо те удря? — попита Кори.

— Не зная. Просто казва, че си го търся. Но това не е вярно. Не искам да ми причинява болка, искам само да ме обича. Той казва, че ме обича, дори ме кара да му обещавам, че никога няма да го напусна. И аз няма да го направя. О, боже, коя е тя, Кори? Какво прави с него, че го променя така?

Кори отново нямаше отговор. Не й оставаше нищо друго, освен да прегръща плачещата на рамото й Аналайз, да я гали по косата и да й шепне, че всичко ще се оправи, че накрая все ще се разберат някак.

— Стой тук, докато си взема душ — изхълца Аналайз. — Не искам да оставам сама.

— Добре — усмихна се Кори и си погледна часовника. Имаше цял списък с хора, на които трябваше да се обади, за да провери дали всичко е уредено за следващия ден, но това очевидно щеше да почака. — Казах на Фелисити, че ще се срещнем с нея в седем, така че имаш половин час.

Когато Аналайз влезе в банята, тя отново вдигна картичката и я отвори.

„На моята любима Шивоун по случай рождения й ден.

С цялата ми любов, Люк.“

Значи имаше друга жена и Кори само можеше да се радва, че не е тя. През последните две седмици чувствата й към Люк се бяха объркали още повече; естествено винаги щеше да му бъде благодарна за повишението, независимо как го бе заслужила — а тя все още не бе сигурна в това — но нямаше как да не се безпокои, като виждаше какво причинява на Аналайз. Страшно противни й бяха мъжете, които биеха жени; в нейните очи това бе нещо непростимо, особено когато жената бе крехка като Аналайз. Люк знаеше колко са дълбоки чувствата й към него и колко лесно е за него да я нарани, физически или духовно, така че защо го правеше? Преди да я люби онази нощ, Кори също бе усетила скритата му склонност към насилие, но въпреки това си бе тръгнала все още силно увлечена по него. Вярно, не смяташе, че след като е видяла колко страда Аналайз, продължава да изпитва същото, но и не можеше да каже, че все още е сигурна в чувствата си.

На следващата вечер, след дългия, изморителен и на моменти истеричен снимачен ден в една стая за „изтезания“, Кори отново седеше в стаята на Аналайз и този път слушаше как Люк й крещи по телефона да го остави на мира и да си гледа работата. Аналайз го умоляваше да я изслуша, но Кори го чу как й каза да се държи така, както подобава на проклетата й възраст, и й затвори.

 

 

— Ако не я иска — каза Кори на Пола по-късно, когато й се обади, — тогава защо, по дяволите, просто не се раздели с нея? Не проумявам. Само ако можеше да я видиш колко е отслабнала и през по-голямата част от времето е пияна — той наистина й изпива мозъка. Аналайз просто не може да се справи с това и аз не знам какъв съвет да й дам.

— Мисля, че можеш само да я изслушваш — рече Пола. — И се смятай за голяма късметлийка, задето си го разбрала какъв е, преди да си хлътнала по него.

— Да, права си — каза неубедително Кори.

— Не си хлътнала, нали?

— Не, разбира се, че не съм.

— Хм! — изръмжа Пола. — Имаш ли някаква представа коя може да е тази Шивоун?

— Не — отвърна Кори. — Може да е била някоя еднодневка, макар че се съмнявам в това. Аналайз определено не мисли така. Според мен, щом толкова я крие, сигурно е омъжена.

— Възможно е — рече Пола. — О, не! — изстена тя. — Чу ли?

Да, чуваше. Бебето плачеше и разговорът им, както често се случваше напоследък, бе преждевременно прекратен.

 

 

На следващия ден екипът замина за Ковънтри, за да заснеме интервю с Джак Уоткинс, депутат от Лейбъристката партия, който се противопоставяше яростно не само на идеята за публични домове, но и на проституцията въобще. Той смяташе, че проститутките нарочно насърчават някои лабилни мъже да се отдават на фантазиите си, като по този начин разстройват още повече душевното им равновесие и ги превръщат в заплаха за обществото. Според него те бяха просто една сган, която трябваше да бъде изметена от улиците, бичувана, хвърлена в затвора или, както процеди Фелисити, изгорена на клада. От предварителния си телефонен разговор с него Кори усещаше, че интервюто в никакъв случай няма да протече гладко, и трябваше да използва всичките си дипломатически умения, за да не допусне той и Фелисити да стигнат до бой. Но когато Уоткинс започна да дава на снимачния екип указания кога да снимат и кога да не снимат и на Кори кои части от думите му да бъдат изрязани, тя му напомни учтиво, но твърдо, че ако иска нещо да не се излъчи, то просто не бива да го казва. TW притежаваше правата върху интервюто, дори той бе подписал стандартния за подобни случаи договор и следователно щяха да предават нещата така, както ги виждаха.

— Тогава не ми оставяте друга възможност, освен да прекратя това интервю — заяви Уоткинс и стана от бюрото.

— Както желаете — отвърна спокойно Кори, понеже знаеше, че вече са получили онова, за което бяха дошли.

Уоткинс също го знаеше и по удълженото му сухо лице с нездрав тен премина нервен тик. Кори побърза да се наведе към бележника си, преди да е видял усмивката й; можеше да е напълно сигурен, че с тази си постъпка не бе направил добра услуга на имиджмейкърите си.

Докато екипът си събираше нещата, го наблюдаваше как се мотае из стаята и нарочно им се пречка. „Има възможно най-странната фигура за мъж — мислеше си тя — с тези тесни, приведени рамене и широк ханш.“ Панталоните му бяха лъснали, сандалите — с ожулени носове, а ръцете му, както бе забелязала още в началото, изглеждаха отблъскващо женствени. След това, за свой ужас, усети, че в главата й се въртят сексуални фантазии, в които участваше и той. Бързо извърна поглед. Цялата тази работа започваше да й се отразява зле. Запита се дали някога отново ще може да погледне мъж, без да си го представи как я малтретира.

Докато пътуваха обратно към „Холидей Ин“, Кори забеляза с изненада, че Фелисити се е умълчала. Но само час след пристигането им в хотела тя блъскаше по вратата й.

— Току-що говорих с Каръл — заяви Фелисити с победоносна усмивка — и излезе точно както очаквах. Тоя шибан лицемер Уоткинс е не само фанатик, но и редовен клиент познай на кого — на самата Каръл.

— Не може да бъде! — ахна Кори. — Майтапиш се.

— Ако искаш, сама говори с Каръл — отвърна Фелисити и махна с ръка към телефона. — Ето защо ни е дала името му — прибави тя, като се смееше. — Знаела, че в крайна сметка той сам ще се прецака. Каза ми да ти предам, че е готова този път да направи изключение и да разкрие публично, че той е неин клиент. Е, на какво мнение си?

— Мисля, че попаднахме на голяма сензация, ето какво — ухили се Кори. — Това ще помогне на каузата им повече от всичко, което сме направили досега. Господи, не мога да повярвам! Само като си помисля, че има наглостта да седи пред нас и да ни засипва с пуританщините си, а в същото време ходи да си играе игрички с Каръл. Ама че мошеник, а на всичкото отгоре и депутат в нашия многоуважаван парламент! Но въпреки това трябва да се консултирам. Искам да кажа, наистина не знам как се постъпва в подобни ситуации и трябва да се уверя, че няма да имаме никакви проблеми от правно естество. Може и да го поканим да отговори на обвинението на Каръл. Да се надяваме, че ще откаже, защото това още повече ще го закопае. Но както и да е, последната дума е на продуцента.

— Смяташ да питаш Аналайз? — попита слисано Фелисити.

— Длъжна съм. Тя е продуцентът.

— Майка му стара, че какво знае тя? Дори я нямаше днес следобед.

— Въпреки това…

— Глупости на търкалета! — извика Фелисити. — Вдигай телефона и се обаждай в Лондон. Боб Чърчил или Люк Фицпатрик трябва да питаш, не тая заплесната кукличка.

— Аналайз е тази, която трябва да ги попита — напомни й твърдо Кори, — и аз нямам намерение да я прескачам. Все пак ми дай малко време да измисля начин да й го поднеса така, че да не й прозвучи като обвинение за отсъствието й.

Фелисити поклати глава.

— Тя не те заслужава, Кори.

— Зная. Такава съм светица! — ухили се Кори.

— Да, но само внимавай някой да не използва ореола ти, за да те обеси на него — отбеляза сериозно Фелисити.

Един час по-късно, след като си взе душ и се преоблече за вечеря, Кори се приготви да отиде при Аналайз. Ала Аналайз най-неочаквано влетя в стаята й.

— Не мога да повярвам, че си ми причинила това! — заяви тя, когато Кори затвори вратата след нея.

— Какво съм ти причинила? — попита удивено Кори.

Аналайз седна на леглото, закърши ръце и обърна към нея огромните си сини очи. Никога досега не бе изглеждала толкова млада и объркана. Русите до бяло къдрици падаха в безпорядък по лицето й, гримът й беше размазан, а устните й — изпохапани и треперещи. Но най-зле й подейства този изтерзан поглед, който Кори все още не можеше да разгадае.

— Люк ми каза — рече Аналайз с треперещ глас, — че си спала с него.

Кори затвори очи и усети как сърцето й се смръзва.

— О, боже! — прошепна тя.

— Как можа? — извика Аналайз. — Как можа да постъпиш така с мен?

Кори успя само да я погледне. Аналайз се разплака.

— Значи е вярно, наистина си спала с него! Мислех, че ме лъже… Аз ти имах доверие, Кори! — изхълца тя. — Наистина ти имах доверие! Ти беше единствената, която ми изглеждаше загрижена, а през цялото време… О, Кори, защо? Защо го направи?

— Не знам — отвърна Кори и прокара пръсти през косата си. — Просто се случи. Но това нищо не означава. Аналайз, моля те, повярвай ми, че…

— Не, и за Люк не означавало нищо — прекъсна я Аналайз. — Той ми каза, че е прекарал нощта с теб, но това не е означавало нищо, нали разбираш. Просто се страхувах да не е означавало нещо за теб.

— Е, не е така — увери я Кори.

— О, колко се радвам! Нали разбираш, Люк поначало си е добър човек. Съжалил те е, задето всички останали са се държали така лошо с теб. Искал е да те утеши. — После каза през сълзи: — Не е ли шовинист!

Точно сега в главата на Кори се въртяха няколко други определения, но успя да се сдържи.

— Той пристига тук тази вечер — рече Аналайз. — Току-що му се обадих. В колата си е и пътува насам.

— Защо?

— Каза, че съм му липсвала. Но трябваше да се уверя, че не идва да види теб. — Тя протегна ръка и дръпна Кори да седне до нея. — Не искам да мислиш, че те обвинявам, задето си спала с него — каза тя, като я гледаше внимателно. — Тоест много добре знам колко е неустоим, когато пусне в действие чара си. А даже и когато не го е пуснал — прибави Аналайз и се усмихна тъжно. — Все пак… предполагам, че не съм в правото си да ти задавам този въпрос, но не възнамеряваш да го правиш повече, нали?

Кори поклати глава и я увери:

— Не, няма.

Искаше й се да я убеди и тя да приключи връзката си с него, но знаеше, че ако започне да й говори, само ще си загуби времето. Разбира се, не можеше да проумее как така Аналайз й бе простила толкова лесно, но Фелисити й отговори на този въпрос по-късно, когато се срещнаха в бара и Кори й разказа какво се е случило.

— Не може да не ти прости — рече Фелисити, — по същата причина, поради която чувства, че трябва да прости и на Люк. Ако не го направи, ще те загуби. А вече ти казах, че тя не може да живее без теб… добре де, без вас двамата.

Кори погледна втренчено чашата с джин и тоник, която стоеше пред нея, и каза:

— Сигурно се чувства адски самотна и изплашена.

— Да бе, горкото детенце!

Кори вдигна изненадано поглед и Фелисити й се усмихна.

— Зная, че ме смяташ за безсърдечно чудовище — рече Фелисити, — но не съм. И момичето наистина страда. Вярно, не съм възхитена от липсата на професионализъм, но я съжалявам не по-малко от теб. Работата обаче е там, че се обляга изцяло на твоето рамо и ти прехвърля всичката отговорност. Аз те харесвам, Кори, много те харесвам и не ми се иска да видя как затъваш в техните проблеми и накрая се давиш в тях.

Кори знаеше, че Фелисити е права, вече усещаше как затъва в нещо, което дори не можеше да разбере, но самата идея да се откъсне от Аналайз в момент, когато тя имаше такава нужда от приятелско рамо, й се струваше нелоялна, дори егоистична, и знаеше, че не може да постъпи така.

— Та така — каза неочаквано Фелисити. Кори вдигна поглед и я видя, че се смее. — Значи наистина си спала с него. Досещах се.

— Разбрах — отвърна Кори с крива усмивка. — Но, както вече казах, беше само веднъж.

— И копелето трябваше да отиде и да каже на Аналайз. Защо, предполагаш, е направил това?

Кори сви рамене.

— Кажи ми да ти кажа.

— Трябва да призная, че и аз не бих имала нищо против да се потъркалям с него в сеното — ухили се Фелисити. — Той е адски привлекателен мъж. Чудя се дали Аналайз би ми простила толкова бързо?

— Не знам — отвърна Кори, — но със сигурност би простила на Люк. Както и да е, важното сега е, че е тръгнал насам, и си мислех дали няма да е по-добре ти да го попиташ за Джак Уоткинс. Така поне няма да изглежда, че действам зад гърба на Аналайз.

— Значи ще направим така, че аз да съм злодеят в пиесата?

— Ъхъ.

Фелисити стана от бара, като се смееше.

— Добре, ще поговоря с него. Какво ще правиш сега?

— Ще ходя с екипа в един китайски ресторант, но когато се върна, ще ти се обадя да видя какво си направила.

По-късно същата вечер, когато се върна от ресторанта, Кори се отби на рецепцията да види дали Люк се е регистрирал. Беше. Дадоха й номера на стаята му, но тя се качи първо до Фелисити. Там нямаше никой. Никого не намери и в стаята на Аналайз. Кори се върна до асансьора и се качи на етажа на Люк. Вратата на стаята му беше открехната и когато влезе, без да подозира нищо, чу отвътре да долитат приглушени гласове.

Но онова, което съзря, я накара да замръзне. Люк, Фелисити и Аналайз — съвсем голи в леглото.

Потресена, Кори бързо излезе и се върна в стаята си. Нямаше и най-малката представа как се е заформила тази необикновена тройка, но това по някакъв начин бе станало и вече започваше да я гложди странно безпокойство.

Беше видяла само, че са голи, и не бе сигурна, но й се струваше, че един от тримата, май Аналайз, бе вързан за леглото. Мисълта, че Аналайз е била поставена в такова уязвимо положение, също не й харесваше особено, защото намирисваше на насилие, и Кори доста се изкушаваше да се върне и да им каже да я освободят. Но не беше сигурна какво точно е видяла, а и дори да бе вързана, Аналайз определено не викаше за помощ. Кори се усмихна, представяйки си каква ли ще е реакцията им, ако връхлети като някакъв ангел-отмъстител, но усмивката й бързо угасна. Започваше да й се струва, че целият свят е полудял по секса. Секс, похот и извратени фантазии. Започваше да го мрази заради това, в което превръщаше хората. Вече беше научила, че мъжете са готови на какво ли не, за да достигнат върховния оргазъм, и дори самата мисъл за това я караше да се чувства изнасилена. Естествено продължаваше да изпитва съчувствие към проститутките, но я безпокоеше собственото й отношение към секса. Сякаш не беше проява на любов, а на насилие и поквара.

— Е, това едва ли е изненадващо — каза Пола по средата на нощта, когато Кори й се обади. — Светът навън е ужасен, а ти в момента си лице в лице с него.

— Да, но какво ще кажеш за Люк, Фелисити и Аналайз? Трябва да знаеш, Пола, адски гадно ми стана.

— Вероятно защото изпитваш нужда да защитаваш Аналайз. Но тя е голямо момиче, Кори. И както сама каза, тя не е имала нищо против.

— Нямаше да има нищо против срещу каквото и да било, стига Люк да я накара.

— Може и тъй да е, но това си е нейният живот. А твоят проблем е, че си непоправима романтичка. Струва си и да правиш секс заради самия секс, от мен да го знаеш. Двамата с Дейв понякога се преструваме, че не се познаваме, или пък играем разни ролички, които ни възбуждат. Наричаме това „мръсен секс“ и направо умираме да го правим!

Кори се засмя.

— Какво бих правила без теб, Пола Джефрис? От твоята уста всичко звучи толкова просто, толкова нормално.

— Е, само не ми казвай, че никога не си си фантазирала това-онова — отбеляза Пола.

— Разбира се, че съм си фантазирала — призна Кори, — но да не си посмяла да ме попиташ какво, защото няма да ти кажа.

— Няма нищо. Просто се погрижи да го кажеш на подходящия мъж, когато го срещнеш. Това ще го изправи на нокти… а и теб също.

— И да се опитам да бъда малко по-толерантна към онова, което правят другите?

— Аха, предполагам. И си задай въпроса не си ли усетила поне зрънце ревност, че не си в леглото с тях?

— Не — увери я Кори. — Идеята в стаята да има друга жена изобщо не ме възбужда. Виж, ако бяха двама мъже…

Пола се засмя.

— Ето че си била истинска лудетина, пък аз да не знам. Както и да е, трябва да затварям, защото съм в коридора и тук е доста студено. Скоро пак ми се обади да ми кажеш как се развиват събитията. Усещаш ли, че живея живота си чрез теб?

 

 

На другата сутрин Люк единствен от тримата слезе долу на закуска. Когато влезе в залата и всички започнаха да се обръщат, Кори в първия момент се изненада, но след това си спомни колко е известен. Гледаше го как си проправя път към нея между масите и сърцето й запърха, когато го видя да й се усмихва. Не можеше да отрече, че е красив, нито пък, че й е приятно, задето тази усмивка е насочена към нея. Но все пак се ядосваше на собствената си реакция.

Люк дойде при нея на масата и след като си размениха обичайните поздрави, Кори го попита с възможно най-нехаен тон дали Фелисити е говорила с него предишната вечер.

Люк веднага се ухили и след като си поръча кафе от навъртащата се наблизо келнерка, се обърна и я погледна право в очите.

— Видях те снощи, когато влезе в стаята.

Кори се изчерви и започна да се извинява за нахлуването си.

— Защо са тези притеснения? — сви рамене той. — Освен, разбира се, ако това не те е разстроило.

— Защо трябва да ме е разстроило? — рече Кори, но малко по-предизвикателно, отколкото трябваше.

Люк я гледа изпитателно известно време и каза:

— Всичко стана заради Аналайз. Изпитва удоволствие да я връзват и да участва в тройка. А Фелисити, както открихме, си пада по бисексуалните изпълнения.

— А ти? Не, не ми отговаряй, сама ще позная, ти си просто една безпомощна жертва, попаднала в паяжината на женската похот. — Но съжали още щом изрече тези думи; от тях недвусмислено лъхаше ревност.

Люк се смееше.

— Трябваше да останеш — рече той, — можехме да изкараме страхотна нощ и междувременно да ти помогнем да се отърсиш от някои свои задръжки.

Без нищо да отговори, Кори се загледа в чашата между дланите си. Според нея по-вероятно бе той да си пада по връзвания и тройки, понеже тези неща някак не се вместваха в представата й за Аналайз. Колкото до бисексуалните изпълнения на Фелисити… Е, това определено не й влизаше в работата.

— Но както и да е — рече Люк, — всъщност ти искаше да разбереш дали Фелисити ми е казала за Уоткинс. Отговорът е да, каза ми.

Кори вдигна поглед и се сепна, когато той неочаквано избухна в смях.

— Какво е толкова смешно? — попита неуверено тя.

— Ти. — Люк хвана ръката й и я стисна. — Съжалявам, ако снощи си останала шокирана — продължи меко той. — И се извинявам, ако съм те разстроил, като заговорих за това.

— Не си ме разстроил — възрази Кори.

Той сви рамене.

— Добре, така да бъде. Но ако беше видяла какво облекчение се изписа на лицето ти, когато смених темата…

Кори наведе очи, но Люк я хвана за брадичката и я принуди да го погледне.

— Случилото се снощи няма никакво значение за мен — каза тихо той. — Искам да го знаеш.

Беше й на върха на езика да му напомни, че е казал абсолютно същото и на Аналайз за нощта, която бяха прекарали заедно, но се сдържа. Не искаше да обсъжда това.

— Теб, Кори — каза той и плъзна ръка в косата й, — знаеш това, нали? Само теб желая. И ако се страхуваш, че някога ще поискам от теб да правиш неща, които…

— Моля те, хайде пак да сменим темата — прекъсна го Кори и погледна крадешком към входа, за да види дали не се е появила Аналайз.

— Не, този път не. За мен е важно да разбереш, че никога няма да те накарам да правиш неща, които не искаш. Че ще положа всички усилия да заема в сърцето ти такова място, каквото ти заемаш в моето. Дори, ако поискаш, ще скъсам с Аналайз.

— Не, не! Нищо такова не искам. А и това би й разбило сърцето…

— А моето сърце? Или това няма значение?

Напълно объркана, Кори се опита да извърне поглед, но той не й позволи.

— Ти не ме познаваш — рече неубедително тя, — не знаеш нищо за мен.

— Зная, че никога не съм желал така друга жена. Зная също, че имам нужда от теб.

— Как можеш да говориш така, когато…

— Мога, Кори, защото е истина. — И за нейна изненада я погледна така искрено, че тя едва не му повярва.

— Но Аналайз… Казваш й, че я обичаш; тя вярва, че я обичаш…

Люк извърна за момент очи, но не и преди Кори да види болката, която пробяга по лицето му.

— Кори — започна той почти шепнешком, — Аналайз ми е нещо като пристрастеност. Не зная дали това, което изпитвам към нея, е любов, но понякога означава за мен повече от живота, а друг път ме задушава до полуда. Връзката ни не е нормална и ме плаши… Трябва да се махна от Аналайз, разбери ме. Затова съм толкова жесток с нея. Опитвам се да я отблъсна, но това сякаш още повече разпалва желанието й. И, бог ми е свидетел, не мога да й устоя. Нуждая се от помощта ти, Кори.

— Но аз не мога да направя такова нещо, Люк. Просто не съм…

— Можеш, Кори, можеш, защото това, което изпитвам към теб, ме кара да се чувствам така добре, така… Не знам, не мога да го обясня по друг начин; просто имам усещането, че е правилно. Или може би благотворно. Докато онова, което изпитвам към Аналайз… Е, и него не мога да обясня… — Той се усмихна тъжно и след това сякаш потъна в мислите си. — Извинявай, сигурно те обърквам. Нямах такова намерение. Ако искаш, ще забравим всичко, което съм казал. Няма причина да желаеш да споделиш чувствата ми и беше много самонадеяно от моя страна да се надявам. Е, да поговорим ли за Уоткинс?

Кори го погледна и изпита съчувствие. Усети желание да разбере какво става в сърцето му, кое го прави да изглежда не по-малко объркан и самотен от Аналайз. Но знаеше, че има опасност да каже или направи нещо, за което по-късно ще съжалява, затова рече възможно най-меко:

— Мисля, че така е най-добре.

Той кимна.

— Добре. Е, реших, че не искам TW да се забърква в съдебни дела, което почти неизбежно ще стане, ако разкрием лицемерието на Уоткинс, затова смятам да дам тази сензация на някой от Флийт Стрийт.

Кори се слиса.

— Не мога да повярвам! Сериозно ли смяташ да изпуснеш това?

Той се усмихна на изненадата й.

— Не точно. Ще помоля вестника да пуснат статията в деня след нашето предаване. Със сигурност ще се съгласят, тъй като статията няма да вдигне кой знае какъв шум, ако преди това Уоткинс не е анатемосвал публичните домове и проституцията.

— Но щом така или инак ще комбинираме с вестника, няма ли да е по-добре, ако ги накараме да пуснат статията в деня на самото предаване? Можем да им предоставим цитати от интервюто и с това естествено ще подскажем, че всичко идва от нас, а по този начин ще привлечем още повече зрители.

Люк я наблюдаваше и клатеше глава.

— Наистина ставаш безценна — усмихна се той. — И не мисли, че съм сляп и не виждам как това предаване лежи изцяло на твоите рамене. Аналайз не е във форма, съзнавам го, както и че вината за това е моя. Ужасно ми се иска да ти се отблагодаря, Кори, да ти отдам заслуженото признание за всичко, което си направила. Но от гледна точка на политиката се страхувам, че за момента това е невъзможно. Всичко, което мога да ти предложа, е довечера, след като се върнем в Лондон, да те поканя на вечеря у дома.

— О, не, няма нужда — рече Кори. — Искам да кажа, много любезно от твоя страна, но…

— Ще ми доставиш голямо удоволствие, ако приемеш — прекъсна я той.

— Страхувам се, че не мога — отвърна Кори. — Обещах на Аналайз, че повече няма да се срещам с теб, и ако тя научи…

— Няма да научи. Тя ще прекара почивните дни с родителите си. Но, разбира се, ако е заради мен…

— Не, не е това. Моля те, не го приемай по този начин — рече бързо Кори.

— Е, радвам се да го чуя — усмихна се Люк и на лицето му се изписа голямо облекчение, когато видя, че Кори също се усмихва.

— И така, ще дойдеш ли? — рече той, като я хвана за брадичката и я притегли към себе си.

И макар че отчаяно й се искаше поне за няколко часа да се дистанцира както от него, така и от Аналайз, Кори се чу да казва, че ще й бъде ужасно приятно да вечеря с него.

После цял ден се измъчва от вероломството си спрямо Аналайз, а фактът, че Люк бе настоял да приготви вечерята сам, в своя апартамент, само влошаваше положението. Беше почти неизбежно в уютна домашна обстановка да не се стигне до интимност и Кори само се надяваше Люк да не реши и този път, че е длъжен да каже на Аналайз.

 

 

Рано вечерта, когато най-сетне се върна в ателието си след два ужасни часа снимки на Ml в Лондон, единственото й желание бе да се сгуши в уютния си, сигурен дом и да не излиза никъде. Пола, която се обади почти веднага след влизането й, потвърди доста разгорещено, че точно това трябва да направи.

— Не му дължиш нищо, Кори — рече тя. — Той просто използва твоето съчувствие и ако питаш мен, то определено ти е в повечко.

— Само че не те питам! — й каза троснато Кори.

— Той те манипулира, точно както манипулира и Аналайз — продължи невъзмутимо Пола. — Трябва да се научиш къде да теглиш чертата, Кори. А сега, ако не искаш да отидеш, просто му се обади и му го кажи.

— Не мога! Ако го беше видяла, Пола… О, боже, не зная, не мога да го обясня, но повярвай ми, трябва да отида!

— Тогава ми се струва, че трябва да се запиташ защо, а и се опитай да си отговориш честно.

— И какво би трябвало да означава това?

— Че според мен искаш от тази връзка да излезе нещо, за което не си признаваш. Все още си падаш по него, Кори, и не си прави труда да отричаш, защото говориш с мен, а не с някой друг. Хрумнала ти е откачената идея, че ти си тази, която може да го промени, да реши всичките му проблеми, а той точно това иска. Не може да не виждаш, че те използва…

— Пола…

— Не, няма да те слушам! Не и докато не те чуя да признаваш истината. Искаш пак да спиш с него, нали? Искаш пак да го чуеш как ти казва колко си изключителна. Е, не мога да те обвинявам за това, никой от нас не се уморява да…

— Пола!

— Просто си го признай, Кори! За бога, ако не можеш да бъдеш честна със себе си, ще се забъркаш в още по-голяма каша от сегашната.

— Добре! Добре! Част от мен иска отново да спя с него. Доволна ли си? Той е привлекателен мъж, така че защо не? Но всичко е само на физическа основа. Изобщо не съм обвързана емоционално с него.

— Ти така си мислиш! — рече Пола.

— Сега ще затворя — отвърна Кори, — преди наистина да съм се ядосала, защото, честно казано, ми опъваш нервите, като си мислиш, че знаеш по-добре от мен какво става в собствената ми глава.

 

 

В осем Кори пристигна пред сградата, където живееше Люк.

Думите на Пола все още звъняха в ушите й. Ужасно се ядосваше на себе си и не можеше да разбере защо все още изпитва влечение към Люк, след като единствения път, когато бе спала с него, не бе изпитала никакво удоволствие. А и сериозно я безпокояха нещата, които й бе казал за връзката си с Аналайз тази сутрин на закуска. Знаеше, че се забърква в нещо, което изобщо не разбира, но просто не знаеше как да се измъкне.

Тя позвъни за втори път на входната врата и зачака да чуе гласа на Люк по говорителя на домофона. После, учудена от мълчанието, се обърна и огледа площада за колата му. Не я виждаше никъде, но това не бе нещо необичайно за района на Найтсбридж — там човек рядко можеше да намери място за паркиране пред дома си. Тя позвъни още веднъж, но отговор отново не последва и без да е сигурна дали се чувства облекчена или обидена, заслиза по стъпалата.

Точно в този момент колата му се показа иззад ъгъла и спря на жълтата линия точно пред нея. Макар че й се извини няколко пъти, задето не си е бил вкъщи навреме, Кори виждаше, че е развълнуван и дори сам не се чува какво говори. Когато влязоха в апартамента му, той веднага отиде до телефонния секретар да си прослуша съобщенията и Кори с изненада чу гласът на Джон Уоткинс да му казва, че ще се радва да се срещнат на другата сутрин.

Кори не попита нищо, но любопитството й бе толкова очевидно, че Люк каза, като се смееше:

— Помислих си, че ще е честно да го уведомим какво знаем за него, преди да дадем информацията на някой от Флийт Стрийт.

— Но защо? — попита Кори.

Люк сви рамене.

— Защото ми се струва, че е доста гадно името ти да бъде оплескано по този начин във всички вестници.

— Е, не че не го заслужава — отбеляза разгорещено Кори.

— О, хайде, бъди по-милостива към него. Лошото вече е сторено, така че няма значение дали ще разбере сега или по-късно. Просто си помислих, че ще е по-честно да му дадем време да се подготви за канонадата. Всъщност да се уведомява обектът на разобличението е нещо съвсем обичайно. Но както и да е, дай да ти налея нещо за пиене. Какво искаш? — Той отиде до барчето с напитките, обърна се и я погледна. — Между другото, тази вечер изглеждаш страхотно.

— Благодаря — отвърна Кори, като избягваше погледа му.

— Хей — рече той, — май още ми се сърдиш за снощи, а? Казах ти, че не означаваше нищо за мен.

— Както не означаваше нищо и последният път, когато бях тук?

— За какво говориш?

— Така си казал на Аналайз, нали? Че не означава нищо за теб. И след като засегнахме тази тема, защо, за бога, изобщо й каза?

Той въздъхна, хвана я за ръката, отведе я до канапето и я накара да седне.

— Мислех, че днес сутринта съм ти го обяснил достатъчно ясно. Искам да ми се махне от главата, да престане да ме поставя на пиедестал…

— Но да й кажеш за мен! Не си ли помисли как може да се отрази това на приятелството ни?

— Толкова ли много означава за теб приятелството ти с Аналайз?

— Да, всъщност да.

— Повече от мен?

— Не извъртай темата.

Люк се усмихна.

— Не мога да кажа, че ми е неприятно, задето си толкова загрижена за нея. Всъщност се радвам. Тя отчаяно има нужда от приятел и не мога да си представя, че някога би я разочаровала.

— Като оставим настрана това, че съм тук — отбеляза Кори.

— Тя никога няма да разбере. Поне от мен.

Все още държеше ръката й и когато палецът му започна да описва кръгове по дланта й, тя усети как магнетизмът му отново започва да я повлича. Опита се да извърне поглед, все още имаше да му казва толкова много неща, да му иска обяснения, но Люк я притегли към себе си и я целуна нежно.

— Съжалявам — прошепна й, — но просто трябваше да те целуна.

По-късно Кори така и не можа да си спомни как се е озовала с него в леглото. И другото, което никога не успя да проумее, бе как изобщо я е убедил да му позволи да я завърже.

Беше й ужасно неприятно. Разчекнатата й поза бе унизителна, а чувството, че е безпомощна, я плашеше. Но нямаше никакво съмнение, че това подлудява Люк.

Опита се да потърпи, като си казваше, че той скоро ще свърши и всичко ще приключи, но накрая не издържа.

— Люк — прошепна му, докато той лежеше върху нея и я блъскаше яростно. — Люк, моля те, развържи ме веднага!

— Само още две минути — каза задъхано той, вперил нетрепващ поглед в завързаните й китки. — Почти съм готов.

Кори затвори очи и се опита да откъсне съзнанието от тялото си, но изведнъж усети, че той е спрял. Тя вдигна очи и когато видя загрижения му поглед, се усмихна нерешително.

— Наистина не ти харесва, нали? — рече Люк.

Кори поклати глава.

— О, боже, съжалявам! — изстена той. — Трябваше да ми кажеш по-рано.

Развърза я за секунди.

— Казах ти — продължи, докато я люлееше в прегръдките си. — Не искам да ти е неприятно. Моля те, никога вече не се съгласявай да правиш нещо само за да ми доставиш удоволствие; не искам между нас да е така.

Кори зарови лице в шията му.

— Съжалявам — промърмори тя, — не исках да те разочаровам. Опитвах се да ти докажа, че нямам предразсъдъци и съм склонна към авантюри като теб, но предполагам, че просто не съм такава.

— О, Кори — каза той, като намери устните й и ги целуна. — Та аз те желая точно такава, каквато си. Моля те, повярвай ми!

Известно време лежаха мълчаливо. След това Кори вдигна глава и го погледна.

Люк се усмихна.

— Добре ли си? — попита я той и махна един залепнал на устните й кичур коса.

— Ти не свърши — прошепна Кори.

— Не свърших. Но това няма значение.

— За мен има — каза тя. След това преглътна мъчително и го помоли да я люби с думите, които знаеше, че той иска да чуе.

Ерекцията му бе почти мигновена.

— О, скъпа! — изстена той, докато се претърколваше отгоре й. После проникна рязко в нея и продължи: — Просто не знаеш как ми действаш, Кори.