Кей Хупър
Тайната на Куин (1)

Пролог

Студената мъгла, пълзяща над залива, започна да закрива далечните неясни очертания на Алкатраз и Куин изпита облекчение. Макар да не беше вече място, където държаха опасни престъпници, изоставеният затвор, заедно със самотния остров, на който бе издигнат, си оставаше неизменното хладно напомняне за цената, която рано или късно трябваше да заплатят избралите да живеят извън закона.

Куин нямаше нужда, от подобно напомняне.

Ала въпреки това, вдигнал яката на сакото си и пъхнал ръце в джобовете, той продължаваше да съзерцава едва различимия под обгърналата го мъгла остров. Беше призрачна гледка — с мъглата, понесла се над водата към него, и с лунната светлина, заляла града зад гърба му. Още час, помисли Куин, и нямаше да може да различава в тъмното дори ръката си.

Градът започваше да му харесва.

— Защо, по дяволите, се срещаме тук?

Куин беше усетил присъствието на друг човек още преди да чуе или види нещо и тихият глас не го изненада.

— Стори ми се доста подходящо — промърмори в отговор. — Преди да се появи мъглата, Алкатраз блестеше като фар под лунната светлина.

Джаред Чевълиър въздъхна:

— Я каква сантименталност! Това ти ли си, Алекс? — В гласа му се прокрадна лека насмешка.

Куин обърна гръб на необитаемия, загърнат в плаща на мъглата затвор и погледна събеседника си.

— Да, и ще се радвам, когато всичко това приключи. Забравил бях колко дълги могат да бъдат нощите.

— Изборът е само твой — напомни му Джаред.

— Да, знам.

Джаред имаше остро зрение и увисналата над града луна му позволяваше ясно да различи изпитото лице на брат си.

— Някакви проблеми с рамото? — попита малко грубо.

Куин повдигна рамене. Лекотата, с която го стори, не подсказваше с нищо за получения преди няколко седмици куршум.

— Не. Нали знаеш, че бързо ми минава.

— Знам, но и раната си я биваше. Май трябваше да останеш у Морган още някой и друг ден.

— Не — каза Куин. — Не трябваше.

След пауза Джаред добави:

— Значи Макс е бил прав.

— За кое?

— Успокой топката, Алекс.

— Макс е много проницателен, но невинаги е прав. Колкото до Морган, да речем, че здравият ми разум стига и за двама ни.

— И никакво желание да задълбочиш връзката?

— Някакво.

За пореден път Куин се запита дали превръщането му в такъв съвършен лъжец му носи някаква полза. Наистина така бе успял да запази кожата си по-дълго, но рано или късно всичко щеше да излезе наяве. И тогава без съмнение мнозина щяха да насочат гнева си към него.

В главата на Джаред, изглежда, се въртяха същите мисли.

— Дотук бяхме невероятни късметлии — каза той. — Но ти наистина не можеш да си позволиш връзка с Морган.

— Знам.

— Тя знае твърде много.

Куин си пое дълбоко въздух, но гласът му остана безгрижен.

— Извинявай, че не разсъждавах много разумно с кървящата рана в рамото. Следващия път ще бъда по-внимателен.

— Не те виня.

— Много мило от твоя страна.

Джаред изруга.

— Виж, исках само да ти напомня, че не разполагаме с много време. Ти нямаш възможност, нито право да въвличаш в подобна ситуация една жена, особено когато става въпрос за хладнокръвен убиец като Нощната сянка.

Вече поуспокоен, Куин тихо рече:

— Да, прав си. Ще се постарая.

Джаред, също по-меко, попита:

— Затова ли тази вечер не се появи на изложбата? Да не срещнеш Морган?

Вместо отговор Куин каза:

— Броят на лимузините и скъпите коли пред музея наистина беше впечатляващ. Май изложбата се радва на голям успех?

— Страхотен. А въоръжените пазачи бяха толкова много, че дори и малоумен крадец би се позамислил.

Куин кимна.

— Следващият петък изложбата се отваря за масово посещение. Мисля, че и двамата сме наясно, че колкото по-рано примамим Нощната сянка в капана, толкова по-добре. Ако го оставим, той ще почне да отлага през следващите два месеца и ще направи хода си, щом бдителността ни отслабне.

— Честно казано, не ми се обикаля из музея цели два месеца — каза Джаред. — Знаеш, че днес се женя и ми се ще да разполагам поне с част от отпуската си за един по-дълъг меден месец. Дани няма нищо против, че се налага да останем за неопределено време в Сан Франциско, но е добре да съм по-често вкъщи при нея. Ще се радвам, ако успеем да приключим бързо.

— Без съмнение. Впрочем да не се изненадаш, ако довечера се срещнем в църквата.

— Алекс…

— Не открито — прекъсна го Куин със спокоен глас. — Огледах сградата и открих много подходящо местенце за наблюдение. Първата ти сватба с Дани пропуснах, но на тази бих искал да присъствам.

Известно време Джаред не каза нищо, но щом отвори уста, думите му прозвучаха сухо:

— Не ти ли се струва малко неприлично да си устройваш наблюдателница в църквата?

— Не и когато брат ми се жени там — отвърна Куин невъзмутимо.

Джаред се засмя.

— Е, добре, но внимавай, за бога.

— Винаги внимавам.

Тържественото му уверение бе толкова далеч от истината, че Джаред само поклати глава.

— Е, да.

— Така е. А за следващата част от плана ми ще бъда извънредно внимателен.

— И по-точно? — поиска да знае Джаред, но гласът му прозвуча някак уморено.

— Дебненето по нощите успя да ми докара само куршум. Мисля, че е време за по-директен подход.

Джаред въздъхна.

— Имам чувството, че това няма да ми се поправи.

— Сигурно. — Внезапната усмивка на Куин откри равните му бели зъби. — Но на мен ще ми хареса.