Хелън Р. Майерс
Целуни ме, Кейт! (5)

Пета глава

— Радвам се, че се съгласи да дойдеш с мен тази вечер.

Кейт се настани върху плюшената седалка на лимузината и изгледа дяволито сестра си.

— Съгласила съм се?! Та ти ме заплаши, че ще ме запишеш да участвам в есенното шоу на модата в твоя женски клуб! Нима имах избор?

— Докато не намеря манекенка с четиридесет и втора мярка, смятай, че не си отпаднала от списъка. — Кейт понечи да протестира, но сестра й махна с ръка и продължи: — Оценявам високо жеста ти. Разбирам, че ти лично би предпочела да пропуснеш коктейла по случай откриването и да присъстваш само на музикалната част, но след като си домакиня за лятната колекция облекла… Знаеш как татко държи семейството ни да се представя в обществото — особено сега, когато е на симпозиум в Тампа.

Кейт скръсти ръце, направи иронична гримаса и отвърна:

— Толкова е на симпозиум, колкото аз съм трамвай! Преди три седмици, когато откриваха „Евита“, него изведнъж го извикаха по работа в Далас. Адски удобно, нали? Бас държа, че в момента татко е на някоя частна яхта и играе покер с приятелчетата си!

Елизабет едва успя да сдържи усмивката си.

— Да не си посмяла да изречеш на глас тази теория пред други хора!

— Боже мой, Лиз! Нима смяташ, че някой ще се изненада?

— Това не е важно сега. Просто не забравяй за новия мюзикъл, искаш да го гледаш, нали? А и с този твой тоалет би могла да бъдеш една от трупата!

Елизабет хвърли поглед към сестра си и най-накрая истински се усмихна.

Кейт огледа роклята си на бели и розови цветя. Ръкавите бяха дълги и тесни, но откриваха раменете й, корсажът бе набран на ластик, полата — на няколко волана.

— Сигурна ли си, че не е много фрапантна? Продавачката в бутика ми каза, че е последна мода, но аз не й вярвам… Чувствам се така, сякаш съм танцьорка на фламенко — рече Кейт и завистливо изгледа семплата, плътно прилепнала, тъмнозелена рокля на сестра си. Единственият „по-драматичен“ момент в нея беше диамантената брошка, забодена в края на асиметричното деколте.

— Изглеждаш много сладка! Защо не си накъдри косата?

Кейт опипа косата си, прибрана на тила във френска плитка и сухо отвърна:

— Казах ти, че съм съгласна да дойда на това откриване, но хайде да не стигаме до крайности!

Елизабет взе ръката на Кейт в скута си, огледа я и едната й вежда въпросително отскочи нагоре.

— Онова, което най-много ме кара да се чудя, е, защо все пак се съгласи. За последен път те видях с лакирани нокти на сватбата ми, а и тогава имаше повече лак по чорапите ти, отколкото върху ноктите! Какво става?

Кейт дръпна рязко ръката си и рече троснато:

— През последните десет години непрекъснато ме тормозиш за това, че съм била мъжкарана! А сега, когато за първи път се опитвам да направя нещо, ти изведнъж ставаш подозрителна! Човек изобщо не може да ти угоди!

— Кейт, познавам те много добре. Ти си така пристрастена към джинсите си, както татко към онзи отвратителен кафяв халат, с който по цели нощи гледа телевизия!

— Че какво толкова му има на халата! Нали ние му го подарихме?

— Да, когато аз ти подарих и твоя първи сутиен… Пазиш ли го още?

Елизабет тъкмо понечи да се обърне, когато изведнъж се сети за нещо и възкликна:

— Я чакай! Зад цялата тази работа се крие мъж, нали?! Как не се сетих по-рано!

Тя избухна в смях, а Кейт се намръщи.

— Няма никакъв мъж. Просто съм в настроение за малка промяна…

— О, Кейт! Не се смеех на теб. Ти успя да обезсърчиш и отблъснеш всички подходящи кандидати за последните пет години. Не можеш да ми се сърдиш, че съм толкова изненадана.

Кейт въздъхна и се загледа в пейзажа. Нямаше смисъл да възразява. Но трябваше ли всичко да признае пред сестра си? Навярно не биваше да идва… Той все пак сигурно нямаше да се появи. Най-вероятно баща й бе взел Джайлс със себе си в Тампа. Обаче ако Чанинг дойдеше, имаше възможност да разменят няколко думи и тогава той щеше да разбере, че Кейт иска да му се извини за онова, което му каза в Медоубрук.

„Има две седмици оттогава и сигурно гневът му е преминал вече“ — помисли си Кейт и нервно подръпна чантата си.

Елизабет изгледа сестра си загрижено и покри с длани деликатните й ръце.

— Хайде, кажи ми! Защо си така умислена?

— Лиз… Наистина ли съм толкова непоправимо лоша?

Елизабет само леко премигна и дългите й извити мигли едва забележимо трепнаха. Ала това достатъчно добре издаде колко е изненадана.

— Какво те кара да ми зададеш такъв въпрос? — попита тя.

— Мисля, че е все същото. Казах нещо на един човек и макар намеренията ми да бяха добри, нямах право да го обиждам по този начин… Отдавна щях да му се извиня, но не съм го виждала толкова време — додаде накрая Кейт и неспокойно се размърда.

— Сигурно си ближе раните някъде — рече Елизабет, но като видя как сестра й още повече посърна, побърза да каже: — Да не би моята малка сестричка да се влюбва?

Това до известна степен възвърна борческия дух на Кейт и тя гордо заяви:

— Повечето време едва го понасям…

— Хората казват, че между едното и другото няма рязка граница.

— Виж ти кой го казва! Самата лейди Съвършенство, омъжена за Негово Благородие лорд Съвършенство! Та вие не сте си разменили дори една обидна… — започна Кейт, но като видя как сестра й извърна глава, прехапа устни. Темата бе все още болезнена за Елизабет.

Кейт изведнъж се обърна към сестра си и рече:

— Лиз, мислиш ли си понякога за Морган?

Елизабет се засмя смутено, преди да отговори.

— Чакай малко… Какво общо има той с всичко това? Между Морган Девърукс и мен не е имало нищо. За бога, та той беше работник в конюшнята!

— Е, и? Това да не би да ти е попречило да го харесваш? На него със сигурност не му попречи да се побърка по теб… — Кейт се намести по-удобно върху седалката, облегна се назад, въздъхна мечтателю и продължи: — Много обичах да ви гледам… Беше по-хубаво, отколкото да чета онези тъпи викториански романи за часовете по английски…

— Кейт!

— Никога няма да забравя как те погледна, когато му каза, че ще се омъжваш за Дениъл. Татко побесня, защото Морган напусна без предупреждение. Обаче аз го разбирам. Лиз, не си ли се питала понякога какво е станало с него?

— Мислех, че говорим за твоя проблем — рече Елизабет, подръпвайки нервно чантичката си.

— Проблемът ми е, че първо говоря, а после мисля — отвърна Кейт, като сви рамене.

— Напълно съм съгласна.

— Но можеше поне да ме похвалиш, че все пак искам да се променя.

Елизабет стисна ръката на сестра си.

— Така е, извинявай. Добре де, ти не си чак толкова лоша! И ако искаш да знаеш, аз дори ти се възхищавам за това, че имаш смелостта да отстояваш принципите си… А сега, кажи ми кой е този тайнствен мъж! Или трябва да отгатвам?

— Джайлс Чанинг — измърмори неохотно Кейт, очаквайки сестра й да се разсмее.

След като изгледа смаяно Кейт, Елизабет наистина се усмихна и каза:

— Джайлс, разбира се! Трябваше сама да се досетя…

— За какво да се сещаш? Няма нищо за досещане! Той просто е един изключително самоуверен тип, който лесно се отегчава, и изпитва непреодолимо влечение към това да ме дразни винаги, когато пътищата ни се пресекнат… И престани да ме гледаш така! Казах ти: изобщо не съм влюбена! Само искам да… изгладя някои недоразумения. Е, добре де! Искам да се извиня! А след това — да върви по дяволите!

— Планирала си всичко, а?

За най-голяма изненада на сестра си, Елизабет се отпусна назад, опря главата си в плюшената облегалка и затвори очи.

— О, Кейт! Де да беше така просто и в живота…

— Това пък какво означава?

— Нищо и всичко. Няма значение. Просто помни, че съм до теб, когато ти потрябвам.

 

 

Отначало Кейт помисли, че Джайлс не е дошъл. Банкетната зала, която използваха в случая, бе претъпкана. Елизабет, вярна на думата си, беше плътно до нея и Кейт изпитваше искрена благодарност към сестра си за нейната предана подкрепа. Лиз можеше да призове дори дух, ако се наложеше, и така насочваше разговорите, че да даде възможност на Кейт спокойно да огледа всички посетители.

В мига, в който го зърна, тя почувства приятно вълнение, но то скоро се превърна в раздразнение. Джайлс бе дошъл с Меган Хенеси, увиснала на ръката му като водорасло на вълнолом. Меган се усмихна, като ги видя, а на страните й грейнаха две симпатични трапчинки.

— Здрасти! Извинявайте за закъснението. Джайлс и аз така се разбъбрихме на вечерята, че забравихме колко е часът… О, Кейт, много си сладка в тази рокля!

— Благодаря.

— Аз също исках да си купя нещо подобно, но реших, че вече просто нямам вид на невинно момиче.

Кейт усети как сестра й се приближи, очаквайки без съмнение някоя язвителна забележка от нейна страна. Ала Кейт само се усмихна на Меган, погледна към Джайлс и каза:

— Драго ми е да те видя отново.

Както винаги той бе зашеметяващ в безупречния си черен костюм и аристократични обноски. Нищо чудно, че Меган така здраво се бе лепнала за него. Доколко ли сериозна бе връзката им?

Ударите на сърцето й бяха оглушителни и Кейт дори се запита дали другите не ги чуват. Колко благодарна бе тя на Лиз за нейното дискретно и все пак окуражително потупване по гърба, докато неангажирано бъбреше с Джайлс.

— Имате ли вест от баща си? — попита той Елизабет.

— Обади ни се, за да съобщи, че е пристигнал там благополучно.

— Ако искаш да поговориш с него за строежа, Елизабет или аз можем да ти дадем телефонния му номер в Тампа — предложи любезно Кейт.

— Не е нужно. Всичко върви отлично.

Елизабет ловко насочи разговора към предстоящото шоу. Това даде възможност на Кейт да се съвземе от категоричния отказ на Джайлс. Сигурно нямаше да й е толкова трудно, ако Меган не я дебнеше подобно на хрътка. Не след дълго тя се обърна към Кейт.

— Чувам, че Джипси вече е родила… Това означава ли, че ще имаме възможност да посетим бала ти в чест на конните надбягвания? Тази Джипси винаги отмъква купата! Всички започнахме да мислим, че Теди Бомонт просто подкупва журито!

Отговори й Елизабет с хладната си и надменна усмивка.

— Сестра ми ще участва, но ще язди Зулу.

На Кейт й се прииска да прегърне Елизабет, а когато видя, че Джайлс неодобрително се намръщи, на душата й стана още по-леко.

Меган не обърна внимание на забележката на Елизабет, а само тръсна къдрици.

— Но това е лудост! Кейт, този жребец е неуправляем! Няма да споря с теб за това дали скача добре, или не, но ще загубиш много точки при обездката. Никога няма да успееш! Всъщност, може единствено да си счупиш врата.

— Стига, Мег! Ако някой може да се справи със Зулу, то това е Кейт. Много я бива да прекроява някого според своята собствена мярка — рече Джайлс с небрежен тон.

Меган се изкикоти, а Кейт с мъка успя да задържи усмивката си. За щастие, тъкмо в този миг звънецът обяви началото на представлението.

Джайлс и Меган се отдалечиха, а Елизабет прошепна на сестра си:

— Съжалявам, мила.

— За какво?

— О, Кейт! Не е нужно да се преструваш пред мен…

— Знаех, че ще е трудно — отвърна безучастно Кейт и сви рамене, ала вътрешното й безпокойство бързо нарастваше.

Трябваше да се опита да остане с Джайлс насаме само за няколко минути, за да му поднесе извиненията си… Ако, разбира се, успееше да го откъсне от Меган. Но Елизабет можеше да й помогне в това.

В същото време Джайлс мислеше за това как изобщо да се измъкне от театъра. Забеляза, че Кейт и сестра й са само два реда пред тях. В този миг до обонянието му достигна тежката миризма от парфюма на Меган и той рязко извърна глава. Нямаше нищо общо с лекото ухание на пролетни цветя, което излъчваше Кейт, в деня, когато отиде на обяд с онзи непознат мъж.

Какво бе намислила Кейт? Тя никога не би оставила Меган да се измъкне след онази коварна забележка за роклята й… А и с него бе толкова мила! В очите й сякаш имаше някаква молба… Обаче той не можеше да забрави последната им среща. Макар да не беше образец на семейна гордост като брат си, Джайлс признаваше пред себе си, че е наследил нещо от фамилното чувство за чест. Все пак можеше да й прости, но трябваше ли?

Джайлс се извърна и отново я видя — леко наклонила глава към сестра си, грациозната й лебедова шия, млечнобялата кожа на голите й рамене… Беше толкова обаятелна, че дъхът му секна! Само като я погледнеше и желанието в него пламваше.

Кейт извърна глава и погледите им се срещнаха. Джайлс в миг бе омаян от нереалната синева на очите й и така силно привлечен от магнетизма им, че едва не скочи от стола си. Сигурно щеше да пропусне вдигането на завесата, ако Кейт не бе насочила поглед към сцената. Вечерта обещаваше да бъде дълга…

 

 

В антракта Меган остави за малко Джайлс, като обясни, че има нужда да пооправи грима си и се запъти към тоалетната. Джайлс използва случая да изпуши една пура насаме. Той се отправи към фоайето, където бяха подредени плакати от различните постановки, както и автографи на прочути актьори и актриси. Тук имаше и други хора, но Джайлс предпочете да остане сам.

Изведнъж долови зад себе си нечии леки стъпки и шумолене на коприна. Беше Кейт.

— „Камелот“ е любимата постановка на Елизабет — каза тя и посочи плаката, пред който бе застанал Джайлс. — Харесва ли ти представлението?

— Хубаво е — отвърна небрежно той и леко сви рамене.

— Казваш го така, сякаш си разочарован. Странно. Приличаш на човек, който би предпочел оперетата пред операта или драмата.

— А всички знаем колко безпогрешна си ти, когато става въпрос за моите предпочитания.

Сърцето на Кейт изстина. С каква лекота идваха думите на устните му, но колко жестоки бяха!

— Дойдох тук не за да се караме, а за да ти се извиня.

Джайлс учудено повдигна вежди.

— Точно, когато бях започнал да свиквам с титлата дук на Разврата! Винаги съм твърдял, че титлите носят твърде много неприятности…

С особено ожесточение той потисна импулса да я вземе в прегръдките си и да покрие с целувки пърхащите й ресници, бледите й нежни скули, крехката й грациозна шия… По дяволите, защо не го оставаше на мира?!

Джайлс ядно запрати пурата си в близкия пепелник.

— Какво искаш от мен, Кейт?

— Нищо. Просто исках да ти се извиня.

— Само толкова.

— Е, добре! Надявах се, че навярно ще можем да започнем от начало и ще бъдем… приятели.

— Приятели, значи… Боя се, че няма да стане, драга моя. Ще се… разсейвам по толкова други неща в теб, че ще е грехота да мисля за приятелство. А като вземем предвид и факта, че баща ти е мой партньор в бизнеса, това вече прави положението доста деликатно, нали?

— С кого ще се срещам, е лично моя работа и на никой друг!

Джайлс знаеше, че трябва да приключи разговора, преди да е извършил нещо непростимо. Той се приближи още повече към Кейт и сниши глас.

— Любовници ли ще бъдем, Кейт? Само кажи и веднага тръгваме! Другите да си мислят, каквото искат… Имаме на разположение цялата събота и неделя… А може би и повече, ако си допаднем един на друг. Няма да съжаляваш. Ще те накарам да се почувстваш така, както не си и сънувала…

— Престани! — гневно извика Кейт и тревожно се огледа. Добре че никой не ги забелязваше.

Джайлс си пое дълбоко въздух и овладя криво-ляво чувствата си.

— Върви си, Кейт! Колкото и да си съблазнителна, аз отдавна съм минал времето на ученическите игри.

— Ти си един надут глупак! Ако бях решила, че те искам, изобщо нямаше да има нужда от игри и просто нямаше да разбереш какво става!

Вярно беше. Той вече се съмняваше в здравия си разум.

— Добре, стига вече! Аз не съм човекът, за когото си мечтала…

— Ах, ето те най-сетне! — чу се гласът на Меган. — Божичко, вие май имахте сериозен разговор! Какво става?

— Кейт ми разказваше за предишните постановки на театъра. Открихме, че възгледите ни са съвсем… различни.

Меган се усмихна покровителствено.

— Не се съмнявам. Тя има очарователни, макар и малко донкихотовски възгледи за живота… Сигурно все още вярваш в щъркели и принцове, нали, скъпа? — обърна се Меган към Кейт.

— Едно време вярвах… Но се излекувах — прошепна Кейт, като продължаваше да гледа Джайлс.

После, без дори да каже довиждане, тя им обърна гръб и се отдалечи.