Сюзън Луис
Ограбен живот (4)

Трета глава

Пол вдигна очи от пишещата машина и погледна Мариан през масата. Тя се беше втренчила в тапетите на ромбове и почукваше химикалката о зъбите си.

— Какво, по дяволите, правиш? — запита я той.

— Опитвам се да измисля някакъв лозунг за това състезание — весело му отвърна тя.

Той поклати глава и като се облакъти върху масата, попита:

— Каква е печалбата?

— Лека кола. Бих могла да я продам и да платя с парите всичките ни борчове.

— Разбирам. Не искаш ли кафе?

Мариан веднага остави химикалката.

— Не, недей — възрази той, когато тя понечи да стане. — Аз ще го направя. И без това си заета със сериозна задача и както си се унесла, не бих искал да те прекъсвам.

Тя захвърли химикалката по него, докато той вървеше към кухнята.

— Може ли да прочета какво си написал тази сутрин? — извика след него.

— Да.

Тя се наведе над масата, завъртя валяка и извади листа от машината. Докато той се върне с кафето, тя беше прочела четирите абзаца пет-шест пъти.

— Благодаря — каза Мариан, когато той постави чашата пред нея. Наклонила глава настрани, тя го наблюдаваше как потъна във фотьойла и взе вестника.

Живееше с тях почти две седмици, но колкото повече го опознаваше, толкова по-загадъчен й се струваше той. Тя го ревнуваше от миналото му, от времето, което прекарваше пред пишещата си машина. Той усещаше настроението й. Споделяше с нея работата си, искаше мнението й, оспорваше идеите й, дори я караше да записва мислите и изживяванията си, за да може да ги използва. За главни героини на новата си книга използваше нея и Мадлен. Наставаше голяма глъчка и мятане на възглавници, когато тя прочиташе нещо, което беше някаква интерпретация на това, което бяха казали или направили двете с Мадлен. Случваха се и неудобни моменти, когато той се опитваше да прозре дълбочината на чувствата й към него. Тогава тя винаги проявяваше сдържаност. Макар че не настояваше, Пол обикновено написваше каквото той мисли, а после я питаше дали правилно е схванал чувствата й. Обикновено го постигаше, но неизменният й отговор беше:

— Работата е там, че аз знам, а ти трябва да гадаеш.

Естествено, че беше влюбена в него и нямаше нищо против той да го знае, но държеше да го накара сам да го каже.

Сега тя се размърда на стола, обезпокоена от посоката на мислите си. Независимо от факта, че от една страна се бяха сближили повече, отколкото си бе мечтала, а от друга — по отношение на любовта разстоянието помежду им си оставаше същото, положението се влошаваше още повече от упоритото му мълчание по въпросите, които тя не спираше да си задава.

— Действително ли за теб има значение колко приятелки съм имал? — казваше той. — Или пък кои са, как са изглеждали или къде са сега?

— Да — отвръщаше тя, — има значение. Не мога да ти каза защо, но има.

— Няма. Ти попадаш в типичния женски капан — втълпяваш си, че крия нещо, докато аз само те предпазвам от неща, които не е необходимо да знаеш. Разбира се, че е имало и други жени, но сега съм с теб и нито една от тях не е означавала и наполовина от това, което си ти за мен.

Тя знаеше, че такъв тип отговор би трябвало да я задоволи, но вероятно ако покажеше някакво желание за нещо повече от целувка, измъчващите я представи на Пол с други жени биха могли и да изчезнат. Вероятно ако нямаше братовчедка като Мадлен, липсата на сексуален живот може би нямаше да й изглежда толкова странна или пък толкова важна, но някакво съмнение я гризеше отвътре и тя търсеше доказателства то да излезе невярно.

— Изглеждаш много тъжна — каза той, като вдигна очи от листа. — За какво си мислиш?

— За теб — призна тя.

— Какво за мен?

— Бих искала да ми разкажеш за Флоренция.

— Нали току-що прочете тази част?

— Да, но то е в роман. Веднъж спомена, че си ходел там всяка пролет. Разкажи ми.

— Наистина няма какво много да ти разказвам за Флоренция — отговори той. — Освен че я намразих. Влачеха ме по църкви, художествени галерии и дворци, а за малко момче това не е никак забавно. Но майка ми бе запленена от италианската култура, затова баща ми я водеше във Флоренция всяка година, дори мисля, че са прекарали медения си месец там. — Очите му се смееха — знаеше, че напоследък тя си го представя там все по-често и то с друга жена. Не му убягна успокоения й вид, който тя се опита да прикрие. — Но трябва да ти призная, че много обичах сладоледа — продължи той.

— Майка ми имаше стотици снимки с мен с изпоцапано лице. Опитвала ли си някога истински италиански сладолед?

— Не знам.

— Не мога да ти го опиша. Някой ден, когато на някой редактор му дойде акъла в главата и приеме ръкописа ми, ще те заведа там, ще седнеш на Пиаца Синьория и ще ядеш сладолед с дълга лъжичка.

Сърцето й трепна както обикновено при каквото и да е споменаване на общо бъдеще.

— По-добре да те заведа в Рим, а не във Флоренция. Храната е по-добра, културата е съвсем различна и смятам, че ще ти хареса повече. Винаги съм смятал, че във Флоренция всичко върви малко мудно, като че ли от четиристотин години времето е спряло да тече, докато в Рим миналото все още е живо. Той е много по-вълнуващ в двайсетия век, но в същото време се чувства и духът на Цезар, Микеланджело и Пучини.

— Разбирам — каза тя замечтано. Пред нея изникна прекрасната картина как заедно се разхождат по павираните улици на Рим. — Бяхме там с Мадлен миналото лято. Останахме само няколко дни, но на мен много ми хареса, макар че не успях да видя нещо повече отвъд Виа Кондоти. Искаше ми се да останем по-дълго, но Мадлен настоя да отидем на гръцките острови и да се печем на слънце.

— Представям си — рече той сухо. — Някой ден заедно ще разгледаме града.

Като че ли в думите му откриваше осезаеми неща, които повече от всичко на света й се искаше да се сбъднат. Малко преди да даде воля на фантазията си, тя попита:

— Тази сутрин обади ли се пак на издателя?

Той кимна и въздъхна.

— Щял да даде ръкописа да го чете някой друг и каза, че ще ми позвъни веднага щом има някаква вест.

— Поне отговорът не е отрицателен — отбеляза Мариан. Като забеляза колко обезверен изглежда, тя отиде и седна на коленете му. — Не знам какво да направя, за да ти вдъхна вяра — въздъхна тя.

— За мен е достатъчно, че си при мен — усмихна се той и я целуна.

— Пак ли си играете на влюбени птички? — оплака се Мадлен, влизайки от спалнята. Прозя се и се изпъна, Пол и Мариан вдигнаха очи, а тя се огледа в огледалото и се отпусна на дивана. Докато кръстосваше крака, Мариан зърна окосмената й част. — Господи, каква вечер беше снощи — оплака се Мадлен. — Прибрах се чак след три.

— Искаш ли закуска? — предложи Мариан.

— Дали искам ли? Бих изяла цял вол, но ще се задоволя с препечена филийка и кафе.

— Страхувам се, че няма масло — обади се Пол.

— Не се безпокой, ще изтичам да купя — каза Мариан и се изправи.

Когато тя излезе от стаята, Мадлен вдигна крака на дивана и се изтегна.

— Удобно ли ти е да спиш тук? — попита тя Пол.

— Добре ми е — отговори той, като леко развеселен я наблюдаваше.

Умът й работеше бързо. Дотогавашните й опити да го съблазни, като оставяше отворена вратата на банята, когато се къпеше, или като се прибираше от работа с много малко дрехи под палтото си, което захвърляше във всекидневната, докато Мариан спокойно спеше, бяха пропаднали. Сподели проблема си с Джеки и Шарън, които й казаха, че първото, което трябва да направи, е да отстрани Мариан. Може би те нямаха предвид да я изпрати някъде по магазините, но Мадлен беше готова да използва всяка възможност. Да открадне Пол О’Конъл от братовчедка си бе не само решение, то се беше превърнало в натрапчива идея. Той беше единственият мъж, който бе в състояние да й устои и тя не можеше да приеме тая мисъл. Не й идваше на ум за последиците от онова, което се опитваше да извърши, единственото, което имаше значение, бе да го вкара в леглото. Съветът на Джеки бе, че някак си трябва да го принуди да признае, че няма секс с Мариан и тогава тя да се впусне в действие.

— Ако искаш — започна Мадлен, — бихме могли да приближим леглата едно до друго и вие двамата да спите там. Аз нямам нищо против да спя на дивана.

— Много щедро от твоя страна — усмихна се той. — Може би все пак да попиташ Мариан.

— Добре, ще го направя — каза тя, но отговорът му не й хареса особено. — А ти? Не искаш ли да спиш с нея?

— Когато тя е готова.

— Дълго ще почакаш — сряза го Мадлен. — Предполагам знаеш, че е девствена.

Той кимна.

— Смешно, нали? На нейната възраст. Нямаше късмет да си намери приятел.

— Тя е била в сянката на красивата си братовчедка.

Мадлен си позволи за малко да се порадва на комплимента. Нацупи устни и примигна с ресници.

— Не знам — рече скромно. — Аз пък трябва да ти призная, че съм имала много приятели, но Мариан е доста умна, знаеш, някои мъже си падат и по това. Единствената беда е в това, че не е много практична. Тя няма никаква представа от мъжете.

— Каквато ти имаш, разбира се.

Мадлен протегна дългите си крака, после изрази престорена изненада, че нощницата й се е разтворила.

— Имам една хубава идея — каза тя, докато бавно я закопчаваше.

— Не се и съмнявам.

Пол се изправи и се върна при пишещата машина.

За миг Мадлен се обърка. Разговорът бе поел нужната посока. Тогава за какво той пъхаше лист в проклетата си машина?

— Сигурно доста трудно го понасяш.

— Кое?

— Целомъдрието на Мариан.

След като той не отговори, тя стана. Изгледа профила му — дългия прав нос, тъмните мигли и вежди, неустоимата красота на устните му. Беше сплел ръце под брадичката си и коремът й се сви, когато си представи как тези дълги пръсти изследват тялото й. Досега никой мъж не я беше отхвърлял по този начин. Тя го желаеше — върху себе си, под себе си, в себе си. И след милион години нямаше да признае, че не бе преживявала оргазъм и имаше нужда от него толкова, колкото желаеше Пол, тъй като някакво шесто чувство й подсказваше, че той би могъл да й го даде.

— Ако искаш — каза тя, като тръгна към него и прокара пръсти по раменете му, — бих могла да ти помогна…

— Не, благодаря, Мадлен.

— Не, благодаря! Дори не знаеше какво исках да кажа.

— Мисля, че знам.

Тя отдръпна ръката си.

— Щях да ти предложа да ме любиш.

— Аз пък се опитах да спестя неудобното положение и на двама ни.

За миг Мадлен се скова от изумление. Неприятен израз се появи на лицето й, а той се усмихна, когато с ъгълчето на окото си забеляза как тя сви плесници. Ако го удареше, той щеше да й отвърне със същото и тогава тя как щеше да постъпи? Но тя не го направи и той леко се разочарова, когато Мадлен излезе от стаята и затръшна вратата.

Той се обърна към пишещата машина и веднага изхвърли момичето от съзнанието си. Не че предложението й не му направи впечатление. Точно обратното, тя вероятно имаше най-чувственото тяло, което бе виждал. Но Мариан със стеснителната си усмивка, с чудатия си хумор и явната обич към двамата вече означаваше много за него и той не бе готов да постави в опасност отношенията им за едно търкаляне с Мадлен.

Мадлен се хвърли върху леглото извън себе си от ярост и унижение. Пред очите й се мярна нощната лампа на Мариан — тази, която майка й беше подарила за Коледа, грабна я и се канеше да я запрати към стената, но се спря. На това копеле нямаше да му достави такова удоволствие. И той го искаше толкова, колкото и тя, но си играеше с нея така, че тя най-накрая да го моли на колене. Е, той трябва да се откаже от тази идея, тя никого не моли. Мъжете я молеха. А колкото до отношенията му с Мариан, тя скоро щеше да сложи край на този фарс. Ще направи така, че да спят в една стая, а после за кратко време целомъдрената малка кучка щеше да му омръзне.

След половин час го чу да се разхожда из коридора. Когато той почука на вратата, тя му извика да влезе, а после нехайно продължи да се занимава с грима си.

Беше седнала до тоалетната масичка. Пригладената й коса блестеше при движението на главата й, а мургавата й кожа лъщеше на зимната светлина. Беше облечена с джинси и впит около тялото й пуловер. Не се извърна, защото нямаше нужда — той виждаше отражението й в огледалото. Изражението му беше загадъчно. Той спря за миг и се полюбува на невероятната й хубост, която беше в контраст с грубата й нарцистична личност.

— Да не би да си променил решението си? — запита тя дръзко.

Усмивка се появи на устните му, преди да й отговори.

— Обезпокоих се за Мариан. Забави се повече от половин час.

Лицето на Мадлен се сви.

— Е, и?

— Смятам да отида и да я потърся.

Тя се извърна и подигравателно изрече:

— Да не би да искаш разрешението ми?

Той сви рамене.

— Мислех си дали нямаш някаква представа къде може да бъде.

— От къде на къде? Каза, че отива по магазините и предполагам, че е там.

Той тръгна към коридора и взе палтото си от закачалката.

— Ако се върне, кажи й, че съм излязъл да я търся.

— Добре, ако още съм тук.

Той не й припомни, че Мариан е излязла да купи масло заради нея — стана му ясно, че това момиче няма съвест.

Нямаше и пет минути, след като излезе, когато външната врата се отвори и влезе Мариан. Лицето й беше зачервено от възбуда. Тя съблече палтото си, а после вдигна торбата, която бе оставила на пода.

— Мади — прошепна тя, когато Мадлен се появи пред нея.

Мадлен я изгледа особено злъчно — наистина напоследък Мариан изглеждаше много по-добре, дори дългата й никаква коса като че ли блестеше.

— Ако е нещо, което не искаш Пол да чуе — каза тя, — не се безпокой. Той излезе.

Мариан застана на място, а лъчистият й поглед помръкна.

— Така ли? Каза ли къде отива?

Мадлен въздъхна.

— Отиде да те търси. Къде беше?

— Да ме търси ли?

Усмивката й раздразни Мадлен и тя разтърси глава нетърпеливо.

— Просто не мога да повярвам как се безпокои за мен — засмя се Мариан. — Мади, толкова го обичам. Откакто го познавам, чувствам се съвсем различно.

— Не съм забелязала — отвърна Мадлен. — Както и да е, имам изненада за теб.

— Нека аз да ти кажа първо! — настоя Мариан. — Имам новина и изненада. Първо новината. — Избута Мадлен обратно в спалнята и затвори вратата. — Бях долу с Памела Робинс. Другата седмица заминава на снимки за три месеца и оставя апартамента си на режисьор, който в Бристол ще прави филм за четвърти канал. — Както си мислеше, това веднага привлече интереса на Мадлен. — Никога няма да познаеш кой е — продължи Мариан. — Матю Корнуол!

Лицето на Мадлен не изразяваше нищо.

— Кой е той?

— Мади! Той е може би най-известният режисьор в страната и е страхотен. Нали онзи ден чете нещо за него в едно от твоите списания.

— Така ли? — рече Мадлен. — Не мога да си спомня. Кога ще се нанесе?

— Очевидно следващия понеделник. Мади, представи си Матю Корнуол в нашата къща. Това би могло да бъде много хубаво за теб.

— Наистина — отговори Мадлен, но в действителност си мислеше друго — нов мъж ще се появи на сцената, а тъкмо от това имаше нужда, за да накара Пол да прояви ревност. — Ще трябва да го поканим да пийне с нас.

— Както искаш. А каква е твоята изненада?

— Изчакай и ще разбереш. А твоята?

— И ти ще трябва да почакаш — Мариан се засмя, — но ако успея, ще бъде направо фантастично. — Извади пакет масло от чантата и го подаде на Мадлен. — Сега иди, сложи чайника и направи чай за двете и препечени филии.

Почака, докато Мадлен тръгне, отвори вратата на гардероба и пъхна торбата на дъното.

Когато Пол се върна, намери ги седнали на пода да ядат филии и да прелистват стари списания, опитвайки се да намерят статията за Матю Корнуол. Щом го видя, Мариан скочи и го прегърна.

— Разтревожих се за теб — усмихна й се той, докато тя го целуваше. — Къде се забави?

— Планирах изненада — отвърна тя — и поприказвах със съседката отдолу.

— Каква изненада?

Тя въздъхна недоволно.

— Ако ви кажа, няма да е изненада, нали?

— Много е тайнствена — прозина се Мадлен.

— Говори само за себе си — отвърна й Мариан. — Някой да иска филия?

Пол кимна и щом Мариан излезе от стаята, той впи очи в Мадлен, докато тя не отвърна поглед. Макар и да не искаше да прави каквото и да било, на него му правеше удоволствие да я дразни. Тя седеше с кръстосани крака на пода и го стрелна пронизващо, после се обърна и включи телевизора, като така удари копчето, че му даде да разбере как с голямо удоволствие би направила същото и с него.

— Защо пусна телевизора? — попита Мариан, когато влезе с поднос с препечени филии и кафе. Никой не й отговори, затова тя остави подноса върху масата и обърна китката на Пол, за да види колко е часът. — Обедните новини са на другия канал. Ще ги гледаме ли? — каза тя, като се обърна към Мадлен. Мадлен само сви рамене и започна да върти копчето, за да получи по-добър образ на Би-Би-Си.

— Спри! — неочаквано викна Мариан. — Върни! Върни!

Мариан си поигра с копчето, докато попадне на мъглявата картина, която току-що бе подминала.

— Това ли? — попита тя.

Мадлен се загледа в екрана. Изненадана от напрегнатото, почти сърдито изражение на лицето й, Мариан също се обърна към телевизора.

„Не съм съвсем сигурна, че «сполучлив» е точният израз — обясняваше Стефани Райдър на интервюиращия, — но естествено моят партньор и аз сме доволни, че ние получихме правата.“

„Оливия Хейстингс изчезна преди около пет години — чу се гласът на интервюиращия. — Почти всичко, което се знае за изчезването й, е публикувано в пресата, излъчено е по телевизията и е написано в книгата на Дебора Формън. Вие ще представите ли нещо ново? Нови свидетелства, нови теории за онова, което се е случило в Италия?“

Стефани се усмихна.

„Страхувам се, че ще трябва да изчакате филмът да ви даде този отговор.“

— Оливия Хейстингс ли? — повтори замислено Мариан. — Това не е ли момичето…

— Шшшт! — Мадлен я плесна по ръката.

„Филмът първо тук ли ще бъде показан, или в Америка?“ — поиска да узнае интервюиращият.

„В Америка. Надявам се да го направя с английски екип, но финансирането е изцяло американско. Нали Оливия беше американка.“

Мадлен изсумтя.

— Боже, ама е надута дърта крава, а?

Изненадана от внезапното й избухване, Мариан се обърна и я изгледа.

— Кой? — попита тя.

Мадлен скочи на крака.

— Ей тая там! Тая глупава кучка продуцентка — Стефани Еди-коя си. За какво ли се мисли, като я интервюират по телевизията? Някой трябва да й каже, че прилича на прасе.

— Но тя е изумителна — възрази й Мариан, докато Мадлен плачеше разгневена. — Какво й стана? — обърна се тя към Пол.

— Откъде да знам.

Разтревожена, че една непозната жена така бе ядосала братовчедка й, Мариан я последва в спалнята. Мадлен седеше пред огледалото и яростно решеше косата си.

— Какво се е случило? — запита я Мариан.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами, малко е странно, че…

— Я млъкни, Мариан!

— Няма. Искам да знам защо кипна така.

Мадлен се обърна с лице към братовчедка си.

— Защото тая дърта курва ми хвърли дрехите в лицето в барчето на телевизията. Доволна ли си сега! Ако кажеш на Пол, ще те убия.

Усещайки, че устните й се разтреперват, Мариан сметна, че е по-разумно, да излезе от стаята, преди Мадлен да е забелязала нещо. Когато се върна във всекидневната, тя погледна Стефани Райдър, чието интервю вече свършваше. Нищо чудно, че Мадлен така се разстрои. Стефани Райдър беше не само продуцентка, но беше и красива. Мадлен никога не й бе споменавала за този случай. Като се вземе предвид самоуверения и изискан вид на Стефани, нищо чудно, че Мадлен се чувстваше тъй смачкана и унизена.

 

 

Тази вечер Мадлен не беше на работа, така че след като се успокои, тримата събраха каквито пари имат и отидоха във винарната. Нито Мариан, нито Мадлен бяха в особено добро настроение, защото преди да дойдат, се бяха скарали за това, че Мадлен хвърля много пари за козметика и тоалети, с които можеха да платят някоя и друга сметка. Мадлен се защити с твърдението, че трябва да изглежда много добре, ако Матю Корнуол пристигне следващата седмица, и колкото и да не й се щеше, Мариан се съгласи с нея.

Приятелите на Мадлен както обикновено се бяха събрали около задния бар. След няколко чаши Мадлен се развесели много. Тя се опитваше да покаже на Пол с каква известност се ползва, но той седеше на една маса с Мариан, задълбочен в разговор за екзистенциализма и въобще не обръщаше внимание как Мадлен флиртува с всеки мъж, който й се изпречеше пред очите.

В единайсет часа Мадлен вече беше готова да се разплаче. Джеки и Шарън се убедиха колко са привързани един към друг Мариан и Пол и двете с неудоволствие признаха, че Мадлен едва ли щеше да спечели.

— Виж само как я гледа — отбеляза Шарън. — На никого друг не обръща внимание.

— В известен смисъл едва ли можеш да го обвиняваш — намеси се Джеки. — Почти не мога да я позная. Разбира се, тя никога няма да стане красавица — добави бързо тя, — но нали виждаш какво става с влюбената жена. Казвам ти, че никога не съм забелязвала такова преобразяване. Отслабнала ли е?

— Бог знае — отвърна Мадлен през зъби.

— Смятам, че този път благородно ще трябва да отстъпиш — рече Шарън.

— В никакъв случай — изсъска Мадлен, изпълнена с решителност повече от всякога. — В ръкава си държа още една карта и тя ще ми донесе късмет.

— Какво стана? — поинтересува се Мариан, когато те си тръгнаха. Мадлен още се смееше, защото Джеки й подхвърли нещо за трик с три карти.

— Нищо — отвърна Мадлен. — Хайде да се приберем по-бързо. Имам за теб изненада, ако все още си спомняш.

— Е? — каза Мариан, когато стигнаха входната врата. — Каква е?

Пол проследи как Мадлен хвърли палтото си върху един стол и изтича към огледалото, за да провери как се е отразило пиенето на кожата й. Беше отвратен от безсрамието, с което се движеше из бара, за да хване някой мъж, от силния й смях и похотливите й погледи, макар че му беше интересно докъде щеше да отиде, за да постигне целта си.

— Мадлен! — извика Мариан разтревожена.

Мадлен стрелна Пол, но той се бе извърнал към газовата камина.

— Реших — заяви Мадлен, като отлепи очи от него и ги премести към Мариан — отсега нататък да спя на дивана. Така че двамата можете да останете в спалнята.

Пол се завъртя учуден и сви устни. Трябваше да очаква подобен номер, ядоса се на себе си, че не беше предвидил да постави Мариан в такова положение.

— Мадлен! — преглътна Мариан. Всичко се надигна у нея и тонът й издаде, че се чувства унижена. — Не смяташ ли, че би трябвало да си поговорим за това? Искаш ли да дойдеш в стаята?

Пол хвана за ръка Мадлен, когато тя тръгна, и я дръпна назад.

— Не, Мариан — рече той, — ти и аз ще си поговорим. — Пусна Мадлен, хвана ръката на Мариан и я поведе по коридора. — Седни — каза той, след като затвори вратата на спалнята.

Тя го послуша, но преди той да заговори, веднага започна да търси извинение за нетактичността на Мадлен.

— Не съм я карала да го прави — започна Мадлен.

— За мен беше същинска изненада…

Спря, когато Пол сложи пръст върху устните й. Той седна и взе ръцете й в своите.

— Приемам предложението на Мадлен — каза той.

Мариан се ококори, бледото й лице се изчерви.

— Ако имаш нещо против тази идея — продължи той — тогава, разбира се, ще се откажем. Или пък ако държиш, ще оставим леглата разделени и ти обещавам, че няма да те безпокоя. — Погледът й бавно се избистряше. — Смятам, че е разумно да се съгласиш. Ако не друго, поне Мадлен ще спре да те заяжда на тази тема. Защото, ако има възможност, съм сигурен, че ще го направи.

— Тя не иска да каже нищо с това — каза Мариан, съзнавайки, че се опитва да замаже нещата. — Просто чувството й за хумор е такова.

— Не съм сигурен, че хумор е точната дума — измърмори той. — Но Мадлен не ме интересува. Искам да чуя твоя отговор.

Мариан наведе глава. Сърцето й биеше лудо, тя съзнаваше, че от погледа му не убягва как ръцете и треперят. Най-накрая кимна, а той я взе в прегръдките си.

— Струва ми се, че това означава „да“ — прошепна той. — Но не трябваше да става по този начин. Ще съединим леглата, но аз няма да прескачам в твоето, докато ти не ми съобщиш, че си готова за нещо повече. Дотогава смятам, че ще е по-добре, ако оставиш Мадлен с впечатлението, че се любим. Ти остани тук, а аз ще отида да й кажа да дойде и да си вземе нещата. Мадам ще иска ли една чашка преди лягане?

— Ще иска. — Думите се изплъзнаха с такава лекота, че тя се учуди на собствения си глас.

Но когато Мадлен връхлетя в стаята, затвори вратата и я прегърна, тя се усмихваше.

— Мариан, наистина се радвам, че се съгласи — извика Мадлен, почти задавена от яд. — Ще ти помогна да бутнем леглата едно до друго и ще ти дам няколко съвета. — Пусна Мариан, влезе между леглата и вдигна малкото шкафче, което ги разделяше. Мариан я гледаше, все още замаяна от събитията от последните няколко минути, за да каже нещо смислено.

— Да предположим, че вече си гола — започна Мадлен, докато отнасяше шкафчето към прозореца. Хвърли бегъл поглед на братовчедка си и доволна от обърканото изражение на Мариан, добави: — Трябва да оставиш лампата да свети — мъжете винаги предпочитат така, а когато те целува… Всъщност с език ли те целува?

Мариан поклати глава.

Мадлен скри учудването си и продължи:

— Е, когато дойде моментът, той ще пъхне езика си в устата ти. Това се смята за първата стъпка към предварителната подготовка. Ти ще трябва да направиш същото. После сигурно ще те целуне по врата, после по гърдите. Когато ръката му стигне долу…

— Спри, Мадлен.

— Защо? Какво има?

Мариан сви рамене.

— Това е нещо интимно.

— Мислех, че имаш нужда от съвет.

— Да, имах, но…

— Слушай, след като си толкова стеснителна с мен, как, по дяволите, ще бъдеш с мъж? Това е напълно естествено, всички го правят, всички, с изключение на теб. Пол го е правил стотици пъти по-рано, всичко му е ясно, затова ще изглеждаш безкрайно глупава, ако легнеш като мумия, нали?

— Няма да бъда като мумия!

— Тогава какво ще правиш? Хайде, кажи ми! Виждаш ли, че не знаеш, а? А ако те накара да сложиш нещото му в устата си?

Мариан я погледна ужасена.

— Няма да поиска…

— О, за бога, разбира се, че ще го направи. На теб няма да ти е приятно, на никого не му е, особено ако те накара да глътнеш спермата му, но по-добре да свикнеш с тази мисъл, защото мъжете просто обожават оралния секс. Накарай го да направи и на теб същото, фантастично е.

— Повече няма да те слушам — извика Мариан. — Ти си се побъркала, ако си мислиш, че мога да поискам от него подобно нещо.

— Как така? Та ти даже не знаеш какво прави един мъж, когато си пъхне главата там, нали?

— Не съвсем, но и не искам да знам.

— Добре! Добре! Забрави го. Но каквото и да правиш, ще трябва да поиграеш с топките му.

Без да иска, Мариан се разсмя.

— Честна дума, Мадлен!

— Дръж ги в ръка известно време и щом се увериш, че нещото му е твърдо като камък, тогава стисни силно. Казвам ти, направо ще му вземеш акъла.

Мариан явно се съмняваше.

— Досега си мислех, че това е болезнено за мъжете.

Мадлен обърна нагоре очи.

— Боже, колко имаш да учиш. Затова ти казах да се увериш, че е много твърд. Тогава не боли.

Мариан се отпусна върху леглото.

— Всичко ще объркам, сигурна съм — изохка тя, забравила за миг, че тази нощ това нямаше да се случи.

— Няма да объркаш — увери я Мадлен. — Прави каквото ти казвам и гледай да имаш няколко кърпички под ръка, за да не изцапаш с кръв.

— Кръв ли? А, да, кръв.

Мариан усети, че потъва в униние, и си отдъхна, когато си спомни какво й беше казал Пол — че няма да направят нищо, докато тя не е готова.

Съблече се в банята. Прииска й се да облече нещо по-привлекателно от бархетната си нощница. Когато зърна отражението си в огледалото, се изуми, че лицето, което я гледаше оттам, беше много спокойно. Едва дишаше от нерви, но й беше леко от въодушевлението. Копнееше той да я докосне на някои интимни места, които сега бяха изтръпнали и пареха, но тази мисъл я плашеше и тревожеше.

Той вече си бе легнал, когато тя влезе в спалнята. За малко да ахне, когато видя голите му гърди. Не че не го бе виждала разголен и по-рано, но тази нощ кой знае защо й изглеждаше по-различно. Потръпна цялата и бързо се извърна.

Той вдигна очи от книгата, която четеше.

— Вече е мой ред за банята — каза Пол, като отхвърли завивките. — Чашката ти е на нощната масичка.

— Благодаря. — Гласът й беше дрезгав, коленете й се подгъваха. Гледаше настрани, в случай че е гол, но зърна отражението му в огледалото, докато вървеше към вратата, и като видя, че е по слип, не знаеше дали да съжалява, или да се радва. Тъмните косми по бедрата му й направиха толкова силно впечатление, че краката й съвсем омекнаха и тя седна, стиснала в разтрепераните си ръце чашата с коняк.

Той се появи, носейки със себе си миризмата на паста за зъби, и отново си легна. Отхвърли завивките и й каза:

— Хайде, ела, там ще замръзнеш. Както ти обещах, няма да те безпокоя.

Тя се мушна бързо в леглото. В целия си живот не се бе чувствала толкова особено.

Пол взе ръката й и я целуна.

— Добре ли си? — попита той.

Тя кимна! След няколко секунди прошепна името му. Той хвана брадичката й и обърна лицето й към себе си.

— Какво има?

Тя го гледа дълго, без да знае какво искаше да му каже, освен да изрази радостта си, че той е тук. Но й се стори прекалено банално, затова тя затвори очи и поклати глава.

Той се наведе и я целуна леко. Отметна чаршафите си й каза:

— Ела при мен. Нека те прегърна.

Тя продължаваше да се взира в него с объркани, изцъклени очи. Той се усмихна.

— Няма да извърша нищо, което ти не би искала — обеща й отново Пол. — Бих искал да се чувстваш в безопасност.

Тя несръчно се придвижи, кракът й се заплете в подгъва на нощницата й и тя се стовари върху него. Прииска й се да извика от унижение. Но той се засмя и като я обърна, положи главата й върху рамото си.

— Помисли си само — започна той и целуна върха на носа й, — сега можем да кажем на всички, че буквално си паднала в моето легло.

Тя се почувства толкова щастлива, че го прегърна и вдигна лице, за да го целуне.

— Не предизвиквай съдбата — предупреди я той и отви ръцете й от врата си. — Все пак съм от кръв и плът. С всяка минута започвам все повече да те желая.

Той изгаси лампата. Мариан лежеше на рамото му, въздишайки гласно, докато напрежението й спадне. Засега беше достатъчно да е с него и да знае, че когато се престраши и му съобщи, че е готова, той също ще бъде.

Мадлен лежеше във всекидневната и се взираше в тавана, едва дишайки от яд. Засега единственото й утешение беше, че ако Мариан се придържа към инструкциите й, всеки момент щеше да чуе вика от болка на Пол О’Конъл.

Но това не стана. След като светлината изчезна изпод вратата, тя не чу нито звук. Това до известна степен я поуспокои, но все пак мина много време, докато заспи.

На следващата сутрин завари Мариан в кухнята да прави закуската, тананикайки си заедно с радиото. Притичваше от тостера към чайника. Един поглед към лицето й беше достатъчен на Мадлен да реши, че предишната вечер нещо се бе случило между Мариан и Пол. Излезе от кухнята, мърморейки, че няма да закусва. Отиде направо в спалнята, спомняйки си твърде късно, че Пол все още е там.

Той стоеше до гардероба, но се извърна, когато тя нахлу. Не направи нищо, за да прикрие голотата си. Лицето му изрази само слаба изненада, Пол се усмихна тихо, когато очите и се стрелнаха към пениса му и към мускулестите му бедра, към окосмената му част и стегнатите мускули на корема.

— Съжалявам — смотолеви тя, но когато понечи да затвори вратата, той се обади:

— Какво има, Мадлен? Виждала си гол мъж и друг път, тогава защо бягаш?

— Не бягам — изсъска тя. — Въобще няма да ме интересува, ако и по цял ден се разхождаш гол.

Той се захили.

— Сигурно ще ти хареса, нали?

— Все ми е едно какво правиш.

— Какво има, да не би да си нервирана? Ако нямаш нищо против, защо не хвърлиш още един поглед, за да видиш, че ме възбуждаш.

Без да иска, тя сведе очи към втвърдяващия му се пенис. Под погледа й той се издължи още повече, а тя доволно се усмихна. Отново го погледна в очите и каза:

— Е, сега вече знаеш кой ти го вдига, нали? — И излезе от стаята.

Гръмогласният му смях я раздразни, но за нея по-важно бе, че той получи ерекция от нея. И то първата сутрин, след като беше спал с Мариан! Така че хитрият й план да ги накара да спят заедно все пак бе успял. Явно Мариан не бе могла да го задоволи. Е, ако си мисли, че сега ще й свали гащите, да има да взима. Ще трябва малко да потича след нея, преди тя да се предаде, а защо и да не го принуди да я помоли за това.

До следващия уикенд настроението на Мадлен варираше от депресия до въодушевление. След случилото се в спалнята Пол се държеше така, сякаш нищо не се е случило, като че не я забелязваше. Понякога успяваше да се убеди, че това е защото Мариан беше винаги с тях, а той само отлага момента. Когато беше ядосана, мразеше братовчедка си толкова много, че не можеше да се държи възпитано с нея.

 

 

В понеделник пристигна Матю Корнуол. Разбраха това, тъй като дойде пратка за него — донесоха я на ръка и Мариан я занесе до стаята му на другия етаж. Мъжът, който отвори, й каза, че Матю в момента говори по телефона, затова той ще приеме пакета.

Въодушевена, в желанието си да развесели братовчедка си, тя не забеляза колко е измъчено лицето на Мадлен. Пол седеше до пишещата си машина, както го беше оставила. Тя го целуна по косата, обърна се и хвана ръцете на Мадлен.

— Пристигнал е! — извика. — Вече е долу.

— Кой? — попита Пол и вдигна очи.

— Матю Корнуол, разбира се. Качих му един пакет. Веднага щях да го поканя да пийнем по чашка, но той беше на телефона, когато почуках. Успях обаче да го зърна. Наистина е хубав, Мади! Какво мислиш? Да му напишем ли бележка?

Мадлен вдигна поглед към Пол, който се смееше на ентусиазма на Мариан.

— Оставете човека на спокойствие — каза той. — Щом току-що е пристигнал…

— Не се тревожи за мен — извика Мариан. — Трябва да го направим заради Мадлен. Сетих се — слез и го покани… Пол! — изохка тя, когато той вдигна ръце и поклати глава.

— Аз нямам нищо общо с тази конспирация — рече той и като хвана Мариан през кръста, я накара да седне на коленете му. — Хайде сега, дай ми една истинска целувка — поиска той.

Мариан стрелна Мадлен. Напоследък не й убягваше помръкналия, даже злобен поглед на братовчедка й, когато Пол я целуваше. Но Мадлен вече се беше обърнала и вървеше към вратата. Едва тогава Мариан си даде сметка, че Мадлен не беше проговорила и дума, откакто се бе върнала. Обърна се към Пол.

— Какво има? Да не би да сте се скарали, докато ме нямаше?

— Не — отвърна той. Преди тя да успее да попита още нещо, той скъса част от листа на машината и й го поднесе, за да го прочете.

Пол намери Мадлен в кухнята.

— Е? — обърна се към нея, докато пълнеше чайника.

— Пристигнал е. Сега какво ще правиш?

— Това е моя работа.

— Няма и десет минути, откакто ме заплашваше, че ще спиш с него, за да ме накараш да ревнувам.

— Ще те накарам ли?

Той се обърна и я изгледа, изненадан от неуверения й тон. А само малко преди Мариан да се върне, тя подигравателно му бе съобщила, че той ще се побърка само като си помисли какво ще направи тя с Матю Корнуол. Сега прекрасните й виолетови очи гледаха тъжно и Пол разбра, че май е отишъл твърде далеч със закачките си. Той преглътна саркастичната забележка, която бе на езика му, и каза:

— Би могла да ме накараш.

Беше лъжа, но той знаеше, че за Мадлен е важно непрекъснато да получава потвърждение за сексуалността си.

Неочаквано за него тя се усмихна презрително.

— Надявам се да умреш от ревност — каза Мадлен и като се изпъчи, бързо излезе от кухнята.

Тъй като не знаеше какво да направи, тя реши да се консултира с Джеки и Шарън. Срещнаха се в апартамента на Шарън на „Хенлийз“.

— Ако бях на твое място, бих го направила — заяви Джеки. — Какво имаш да губиш? Малко цуни-гуни с Матю Корнуол и всичките ти проблеми ще бъдат разрешени.

— Как?

— Първо — би могъл да ти даде роля във филма, който сега прави, а второ и в най-лошия случай — да те свърже с някои влиятелни хора. Пол е признал, че ще прояви ревност. Ти това искаше, нали?

— Да — проточено отвърна Мадлен. — Но това, че ще ме ревнува, още не значи, че ще остави Мариан.

— Ако влезеш в прилични взаимоотношения с Матю Корнуол — обади се Шарън, — или още по-добре, ако те избере за филма си, тогава Пол О’Конъл ще ти оближе подметките.

— Как да го изработя?

— За Пол кое е най-важното? Писането му. Ако станеш известна, ти би могла да му отвориш всички врати, а той ще се погрижи за нула време да отстрани Матю Корнуол.

Мадлен не беше съвсем сигурна в това, през последните няколко седмици самоувереността й бе значително спаднала. Мъжете непрекъснато я търсеха. Щом влезеше някъде, всички глави моментално се обръщаха към нея, пък ето и Пол получи ерекция заради нея. Но нищо от това нямаше значение, тъй като все още не беше успяла да го откъсне от Мариан. А щом Пол успяваше да й устои, какво да кажем за Матю Корнуол, който би могъл да направи същото, нали?

Тя не сподели възраженията си, а се прибра вкъщи да размишлява насаме. Но когато стигна до горната площадка, Мариан на бегом я настигна, размахвайки плик.

— Получих го! Получих го! — извика тя.

— Какво си получила? — попита Мадлен, изследвайки лицето на Мариан, а сърцето й се преобърна от болезненото съчетание от завист, любов и недоверчивост. Наистина тези дни Мариан изглеждаше много по-добре, но какво виждаше у нея мъж като Пол?

— Изненадата, за която ти бях споменала — отговори Мариан и я изпревари, като й каза да побърза, ако иска да разбере за какво се отнася.

— Добре, готови ли сте? — попита Мариан след пет минути.

Тримата бяха вече във всекидневната — Пол — до пишещата машина, Мадлен, подпряла се на ръкохватката на дивана, а Мариан — до масата. Очите й блестяха и когато погледна Пол, той се засмя и я привлече в скута си.

— Какво имаш да ни кажеш? — измърмори той, притисна я и поглади устни в косата й.

Мадлен се изкашля силно, а после каза:

— Ако нямате нищо против, в стаята има и други хора. Аз вече чакам цяла седмица, за да узная каква е изненадата, така че хайде да се върнем на въпроса.

Всъщност тя съвсем беше забравила за тази изненада, но сега се бе изпълнила с достатъчно любопитство, за да не мисли в момента за проблемите си или поне докато не узнае какво е решила Мариан.

— Извинявай — каза Мариан и се обърна към нея. После, като си спомни, че искаше да види лицето на Пол, когато съобщава новината, тя направи няколко крачки и застана пред камината.

Мадлен и Пол я наблюдаваха как отваря плика, който държеше, и как с театрален жест извади от него три самолетни билета.

— Заминаваме за Рим! — обяви Мариан.

Мадлен и Пол я зяпнаха онемели, а тя се разсмя. Мадлен първа дойде на себе си и попита:

— Откъде, по дяволите, взе парите?

В очите на Мариан проблесна искра от неудобство.

— Осребрих една застрахователна полица — излъга тя. Не искаше да им каже как, след като й отказаха заем в банката и я накараха да предаде чековата си карта, тя отиде във финансовата компания на „Хорфилд“ и успя да изкрънка парите от тях. — Получих хиляда и петстотин лири и си помислих: „Да вървят по дяволите сметките, можем да си позволим ваканция“. Така че, скъпи мои, отиваме на дълъг уикенд в Рим.

Пол поклати глава, знаеше, че го е направила заради него. Отиде до нея и взе лицето й в дланите си. Очите му се взряха в нейните и той прошепна:

— Обичам те, Мариан Дийкън.

— И аз те обичам — прошепна тя и сълзите й изведнъж рукнаха.

— Боже мой! — измърмори Мадлен, но успя да се въздържи и да не каже нищо повече. Но докато гледаше как пръстите на Пол се вплитат в косата на Мариан, сърцето й се разтуптя силно, тя изкрещя и излезе от стаята.

Като се откъсна от Пол, Мариан се втурна след нея.

— Мади! Мади! Какво има? — извика Мариан, но Мадлен затръшна вратата на банята в лицето й. — За бога, пусни ме! — настояваше Мариан и започна да чука по вратата.

Мадлен не отговаряше. Гласът й се заглушаваше от ридания и сълзи на отчаяние се стичаха по лицето й. „Защо?“, плачеше сърцето й. „Защо не ме обича той?“

Мариан отново започна да чука, докато Пол не дойде да я прибере.

— Остави я — каза той. — Ще излезе, когато е готова.

Мариан го изгледа объркано, но докато стигнат до кухнята, тя вече се беше сетила какво всъщност е станало.

— Не бива да я правим свидетелка на подобни неща — изрече тихо тя. — Повече от всичко на света Мадлен иска да си има приятел, някой, който наистина да я обича. Никога няма да го признае, но това за нея означава повече, отколкото да стане известна. Самотна е и държанието й с мъжете е само начин да прикрие самотата си. Тя винаги се ужасява, когато някой не й обръща внимание. Затова взех билет и за нея. Не бих могла да я оставя. Нали нямаш нищо против?

— Разбира се, че не.

— Ти си прекрасен — прошепна Мариан. — Искам и тя да си намери някой.

Пол сви рамене.

— Кой знае, може този Матю Корнуол да се окаже отговора на молитвите й. А сега — за Рим.

Мариан вдигна ръка.

— Не, знам какво ще кажеш — че е много щедро от моя страна, че ще ми бъдеш благодарен до края на живота си, но че не можеш да приемеш.

Той кимна.

— Точно затова купих билети, които не могат да се върнат, така че ще трябва да дойдеш, независимо дали това ти харесва, или не.

Пол отметна глава, разсмя се, после я прегърна и я завъртя във въздуха.

— Харесва ми — каза той. Когато я остави на земята, забеляза, че бузите й са пламнали и че отбягва погледа му. — Какво има?

Лицето й се изчерви още повече и тя усърдно започна да бърше поставката за изцеждане на чинии. Пол се усмихна, защото се досети какво си бе помислила, но не бе намерила смелост да му го каже.

— Като меден месец, нали? — подхвърли той, а тя обърна глава настрани и срамежливо се усмихна.

Той хвана лицето й и го извърна към себе си, наведе се напред и докосна устните й. В началото целувката беше толкова нежна, че тя чувстваше почти само дъха му, но после ръцете му бавно я обгърнаха и той плъзна езика си в устата й. Когато Пол се отдръпна, Мариан все още стоеше прилепена до него — усещаше, че краката й треперят, и се страхуваше, че не ще може да направи дори крачка.

— Нещо ми подсказва, че това особено ти хареса — прошепна той. Гледаше я закачливо. — Да можех да ти купя чеиз — мечтаеше той, като все още я държеше здраво до себе си и отстрани косата от лицето й. — Тая твоя бархетна нощница направо ме изкарва от кожата!

Той изохка, когато Мариан го ритна. Тя се отскубна от ръцете му и каза:

— Добре, ти ще спиш в единичната стая, а ние с Мадлен — в двойната.

— Ще видим. Сега отивам в библиотеката и ще ви дам възможност да си поговорите с Мадлен.

— Прекалено си съвършен, за да може човек да те опише с думи — поостроумничи Мариан. Докато му помагаше да се облече, прииска й се пак да му каже, че го обича, но се страхуваше да не прекали. Изпрати го чак до долу с извинението, че иска да види дали няма следобедна поща, но всъщност се надяваше, че би могъл отново да я притисне до себе си. Но той само леко я целуна по устните и я остави със сметката за телефона в ръка.

Когато се качи, тя с изненада завари Мадлен в кухнята и тъй като не знаеше как да постъпи, затутка се около вратата. Видя как Мадлен наля вино в две чаши, как се обърна и й подаде едната.

— Съжалявам, Мариан. Не знам какво ми стана. Може би е от мисълта, че ще те загубя.

— Няма да ме загубиш — отвърна Мариан, поемайки чашата, и последва Мадлен във всекидневната. — Нищо няма да се промени. Тримата ще живеем заедно и когато ти си намериш някого… Е, тогава ще станем четирима.

Мадлен се облегна на дивана.

— Не мога да дойда в Рим, Мариан. Аз…

— Съжалявам, но ще трябва — прекъсна я Мариан. — Както казах и на Пол, билетите не могат да се върнат, а освен това искам и ти да дойдеш. Скрих брошурата в спалнята, така че хайде да видим в какъв хотел ще спим. Имам още една идея. Защо не си открием сметка в магазините „Дебънам“ или в „Джон Луис“ и не си купим някои дрехи?

Лицето на Мадлен изразяваше смесица от въодушевление и мъка.

— Явно, че нищо не е в състояние да те спре — заключи тя, а Мариан се разсмя. После очите й светнаха. — Десет хиляди лири!

— Само десет? — сгълча я Мариан. — Двеста хиляди лири!

Тя изкрещя от възбуда, Мадлен я ощипа и извика:

— Спортен мерцедес за мен и някоя таратайка за теб!

— За мен голяма къща и барака в градината за теб — отвърна й Мадлен.

— Тропически остров за мен и един акър от Тихия океан за теб.

— Какво ще го правя? — извика Мадлен.

— Не знам. Някое приятно пътешествие за теб и Матю Корнуол?

Мадлен се замисли, а после каза:

— Добре, защо не? Сега иди и донеси брошурата, а утре ще отидем в „Дебънам“ и ще харчим, ще харчим…

Когато Пол се върна, Мадлен вече беше готова за нова бутилка вино. Докато Мариан беше замаяна, Мадлен беше „пияна като задник“, както му съобщи самата тя.

— А сега — заяви Мади, като едва успя да се изправи на крака, — слизам долу, за да се представя на Матю Корнуол.

— Боже, недей, Мади! — извика Мариан. — Не сега. Всичко ще провалиш.

— Глупости! — заяви Мадлен. — Ако действа както трябва, може да прави каквото иска с мен, само да ми даде роля във филма си и да ме направи богата и известна. — Изгледа Пол, но очите й бяха твърде замъглени, за да разчете израза на лицето му.

Мариан се разсмя.

— Пол, спри я — помоли го тя, но Пол само отстъпи и се загледа как Мадлен се олюлява по коридора и дори някак си успя да свали сутиена си изпод пуловера, как се обърна, изсмя се и го хвърли към него.

— Трябва да я настигна и да я спра — предложи Мариан.

Пол я хвана за ръката.

— Остави я да върви. В състоянието, в което е, само ще се ядоса, ако й попречиш.

— Прав си — въздъхна Мариан. — Дано той има късмета да не си е вкъщи.

 

 

Мадлен тръгна предпазливо надолу по стъпалата. Щом стигна долната площадка, почука силно на вратата на Корнуол. Не чака дълго, за да й отворят. Когато вратата се открехна, примигна няколко пъти от изненада. Не бяха успели да намерят снимката му във вестниците, но Мариан й беше казала, че е страхотен. Е, наистина не беше лош, но очакваше да е някой по-висок и не чак толкова хилав. Все пак лицето му беше красиво, независимо от очилата, а и тя много си падаше по тъмнокосите мъже.

— Здравейте — изломоти тя. — Аз съм Мадлен. Живея отгоре.

Той се усмихна.

— Здравейте.

— Мислех си дали не искате да пийнем.

— Ами, това не е…

— Бих ви поканила горе в моя апартамент, но там е братовчедка ми и приятелят й. Бихме могли да пийнем при вас.

— Исках да ви кажа, че този апартамент не е мой.

— Знам, на Памела е, но тя няма да има нищо против. Ние винаги пием тук, при нея. — Мадлен мина покрай него. — Хайде, ще ви покажа кое къде е.

Матю Корнуол се дръпна и зяпна как Мадлен тръгна по коридора. После пое дълбоко въздух, затвори вратата и я последва в спалнята.

— Съжалявам! Каква съм глупачка! — изкикоти се тя.

— Погрешно взех завоя. — Тръгна назад и стигна до кухнята. — Хайде сега да видим къде държи виното — каза тя, като се оглеждаше.

— Имам отворена бутилка — съобщи й той.

— Чудесно. Заведи ме при нея.

Той я въведе във всекидневната и внимателно я настани на един стол.

— Значи живеете отгоре? — По израза на слабото му лице личеше, че се забавлява.

— С братовчедка ми, която мразя. Е, не точно мразя, но не мога да я понасям.

— Така ли? С какво се занимавате, Мадлен?

— С какво се занимавам ли? — Лицето на Мадлен придоби объркан вид. — А, да. Стриптийзьорка по поръчка съм! Знаеш ли какво е това?

— Мисля, че ми е известно — усмихна се той.

— Можеш ли да ми сипеш?

— Разбира се. — Той отиде до масата встрани и наля чаша вино.

— Всъщност — започна тя, като се опитваше да използва най-добрия си тембър, — затова слязох тук. Разбираш ли, искам да стана модел и си помислих, че би могъл… Искам да кажа, че искам да стана актриса и се надявах, че би ми дал роля във филма си. — Отпи от виното, а после непохватно остави чашата върху малката маса до себе си.

— Разбирам — каза той. — Е, не че…

— Знам всичко за Ложето за разпределяне на ролите — прекъсна го тя, — но бих желала да мина на истинско прослушване. За да докажа какво мога да правя.

Той прикри усмивката си с ръка.

— Вярвам, че би могло…

— Но ако искаш да го направим, нямам нищо против, защото в такъв случай Пол ще ме ревнува. Но само ако ми обещаеш да ме прослушаш.

Той високо вдигна веждите на оплешивяващото си чело и този път истински се разсмя.

— Кой е Пол? — попита той.

— Приятелят на братовчедка ми.

— Разбирам. — Замисли се за миг, а после продължи: — Значи какво ми казахте — ако ви обещая прослушване, вие… — поколеба се той, твърде несигурен, за да може да довърши изречението.

— Ще ти позволя да ме чукаш — подсказа му тя, облегна се назад и кръстоса крака.

Той се смая от откровеността й, но все пак се засмя.

— Много щедро от ваша страна, Мадлен, но смятам, че би трябвало… — Спря отново, защото тя ненадейно свали пуловера си.

През всичките години, докато бе работил в киното, Матю Корнуол беше срещал десетки жени, които показваха, че са на разположение — пияни или трезви. Мадлен не правеше изключение. Но онова, което я отличаваше от останалите, бе не само размерът на бюста й — винаги му беше трудно да устоява на големи гърди, а и очите й. Никога не бе виждал толкова еротичен поглед.

Тя се изправи и тръгна към него.

— Харесват ли ти циците ми? — попита Мадлен.

— Много — изломоти той, като ги наблюдаваше как се полюшват.

— Всички харесват циците ми — заяви тя и ги пое в ръце. Потърка пъпките си с пръсти, докато се зачервиха и щръкнаха. — Ако искаш да ги пипнеш, трябва да ми обещаеш каквото ти искам.

— Окей.

— Но аз не искам прослушване, искам роля.

Той сви рамене.

— Добре.

Тя леко докосна предната част на панталона му и като усети ерекцията, изстена. От седмици не беше имала секс и през цялото това време тялото й гореше за Пол. Сега само при допира с Корнуол силно желание мина по жилите й, тя затвори очи и започна да скимти от възбуда. Казваше си, че устните, които се бяха впили в пъпките й, са устните на Пол, че ръката, която, притискаше в чатала, е ръката на Пол, че панталонът, който тя сваляше, е панталонът на Пол.

Той свали джинсите й, бутна я на пода и раздалечи краката й. И когато влезе в нея, все едно че беше Пол. Тя го обгърна с крака, отвръщаше страстно на целувките му, подръпваше косата му и му викаше да бърза. Почувства, че слабините й пламнаха, мускулите й около пениса му се свиха, тя изгуби контрол и впи пръсти в задните му части, пришпорвайки го да я доведе до края.

Тъкмо тогава бедрата му забавиха движение, той ги опря в нея и изпъшка „О, Господи!“, после пое дъх и пръсна изгарящ поток сперма, която се изля от тялото му.

Той лежеше върху нея, по кожата му се стичаше пот, продължаваше да диша на пресекулки. Тя се обърна към него и примигна. За миг се зачуди кой ли беше, но после си спомни и устните й се изкривиха в кисела усмивка. Щом можеше да е толкова хубаво само като си представяше, че това е Пол, какво ли би било ако наистина бе с него. Но точно сега Матю Корнуол беше по-важен.

— Искаш ли да се запознаеш с Пол и Мариан? — попита Мадлен, докато се обличаха.

Той погледна часовника си.

— Налага ми се да изляза. Може би някой друг път.

— Но ще изпълниш обещанието си, нали?

Той кимна.

— Разбира се.

— Каква е ролята?

Той я погледна с недоумяващ поглед.

— Каза, че ще ми дадеш роля във филма си.

— Да, естествено. Тъкмо търсим изпълнители на второстепенни роли. Стана хубаво, че те срещнах.

Лицето й засия.

— Искаш да кажеш, че наистина ще имаш роля за мен?

Той отиде до масата и надраска някакъв номер.

— Ето — подаде й го той. — Обади се на този номер утре сутрин. Искай да говориш с Дороти и тя ще ти каже кога да отидеш.

Мадлен грабна парчето хартия, прегърна Матю отривисто, пъхна дълбоко и чувствено езика си в устата му, а после изтича на горния етаж.

 

 

Мариан и Пол седяха на дивана и гледаха телевизия, когато чуха, че външната врата се затръшва. Мадлен се втурна по коридора.

— Невероятен удар! — изкряска тя, като размаха парчето хартия и се разтанцува из стаята. — Ще получа роля.

Пол и Мариан се спогледаха.

— Браво на теб — каза Мариан, като дори и не направи опит да прикрие изненадата си. — Каква е?

— Още не знам. Утре трябва да се обадя на този номер и Дороти ще ми каже кога да отида.

— Значи ще има прослушване?

— Не, той направо ме избра за ролята. — Вдигна Мариан от дивана и я завъртя. — Ще ме снимат във филм!

След онова, което се беше случило с реквизиторите в местната телевизионна станция, Мариан беше много скептично настроена към подобно раздаване на роли. Но не й каза нищо. На следващата сутрин, когато Мадлен се обади на Дороти, тя й съобщи следващия вторник да бъде в седем часа сутринта в „Холидей Ин“, откъдето щяло да има транспорт, който да ги отведе до мястото на снимките. Мариан въздъхна с облекчение и тръгна към бристолския Хиподрум, където имаше полудневен ангажимент като машинописка.

— Какво трябваше да направиш, за да получиш ролята? — попита Пол на връщане, след като беше изпратил Мариан.

Мадлен четеше хороскопа си и даже и не вдигна поглед от него, докато му отговаряше.

— Ти какво си мислиш?

Пол седна до масата, облегна се на стола и се захили.

— Значи си го начукала.

— Не се прави на толкова изненадан. Намират се и такива, които се държат като истински мъже, а не като някои други, които бих могла да ти спомена.

— Мен ли имаш предвид?

Тя вдигна очи и арогантна усмивка цъфна на устните й.

— Е, да погледнем истината в очите: освен че го вдигна пред мен, в продължение на месеци не си правил нищо друго.

Гръмогласният му смях я жегна, тя му хвърли поглед, пълен с омраза, и понечи да се изправи.

— Само да ти кажа нещо, преди да тръгнеш — каза той. — Вече не би могла да накараш някого да те ревнува, като спиш с други мъже. Човек само ще се страхува какво ли би хванал от тебе.

Той сграбчи ръката й, преди тя да му лепне шамар, и я изви зад гърба й.

— Копеле! — изсъска тя.

Пол кимна.

— Може да ме наричаш както си искаш, Мадлен, но се чудя, ако Мариан знаеше какво ти се иска да направиш, как ли би те нарекла.

Пусна я и подсвирквайки си, тръгна по коридора, откачи палтото си от закачалката и излезе.