Сюзън Луис
Ограбен живот (16)

Петнайсета глава

Мадлен стоеше под навеса, вперила очи в насадените растения. Никога в живота си до този момент не се бе замисляла какво прави и какви биха били последиците на действията й за околните. Интересуваха я само красотата и задоволяването на желанията й. Но през последните две седмици започна да си дава сметка за онова, което причини на хората, които я обичаха. Сигурна бе, че онова, което се случи, сега й дойде като наказание. Докато се мъчеше да разбере какво става, копнежът й да се види с Мариан толкова нарасна, че стигна дотам да вдигне слушалката и да набере номера в Девън. Но в последната секунда не й достигна смелост. Насочи мислите си към работата, за да се отпусне, което отчаяно желаеше. Когато й правеха снимки, тя разтваряше лъскавите си устни, примижаваше и гледаше чувствено към камерата, смееше се и флиртуваше, пиеше шампанско и показваше дългите си крака, за да им се любуват хората. Нямаше минута от деня, когато да не се грижат за нея, да не я фотографират или разкрасяват. Стилисти, фризьори, художници — всички работеха за нея и я разиграваха като марионетка. Но независимо колко много работеше, колко пиеше или до колко късно нощем танцуваше, не можеше да се откъсне от мисълта за Пол, за това, което той беше направил, и това я раздираше отвътре като нож.

Спяха в отделни спални от деня, когато Хари Фримантъл слезе от леглото й и си тръгна. Пол се опита да я накара да го изслуша, настояваше да й обясни, но тя се заключи в банята и отказа да излезе, докато той не се закле, че никога повече няма да се докосва до нея. Но това, че беше отвратена от постъпката му и че го мразеше, не затъмни любовта й към него, нито пък изкорени тръпките от страх, които я побиваха всеки път, когато онзи ужасен подигравателен вътрешен гласен й казваше, че ако той действително е хомосексуалист, тя не е в състояние да стори каквото и да било. С големи усилия се мъчеше да не мисли за това, гледаше да е заета по цял ден, за да може, когато се връща вечер вкъщи, единственото, което да желае, е да се наспи.

Най-накрая толкова много й се прииска да поговори с някого, че позвъни на Шамир в Лос Анджелис. И то не помогна, понеже Шамир й каза да направи същото, което и тя знаеше, че трябва да извърши, но се страхуваше.

— Изхвърли го и смени бравата! — настояваше Шамир.

— Но той твърди, че имало причина… — възрази Мадлен, макар това да прозвуча наивно дори и в собствените й уши.

— Каква причина може да има, освен че е хомо. Зарежи го, Мади.

— Но аз още го обичам, Шамир.

— Ще ти мине. Слушай какво, той така и така се отнася достатъчно лошо с теб и това трябва да бъде последната капка на търпението ти. Не мога да разбера защо толкова дълго го търпя, аз не бих го направила. Аз и не му вярвам, Мади. Пак ще го извърши или пък нещо друго, също така лошо, повярвай ми.

Мадлен въздъхна.

— Просто не знам какво да правя.

— Постъпи както ти казах — изхвърли го.

Това се случи преди три дни. Тогава отхвърли тази идея и продължи да работи. Но сега, докато гледаше градината, съзнанието й се проясни и тя разбра, че все пак ще трябва да гледа на нещата такива, каквито са.

Като чу, че Пол ходи из кабинета си, тя отвори вратата и излезе в градината. Горещината я удари в лицето. Въздухът над покривите на къщите на Холънд парк трептеше от маранята. Отиде до люлката, седна и леко се залюля. Затвори очи с надеждата, че ще заспи, но също като решението на проблема й, сънят й убягваше и тя започна да си представя отново как Хари лежи на леглото й, а Пол леко го докосва, за да го събуди. Жестът й се стори много интимен, сякаш Пол имаше някакви чувства към него. Когато Хари отвори очи и я видя застанала сред стаята, той веднага се обърна към Пол и погледът, който си размениха, я накара да се почувства като натрапница.

— Облечи се — каза му Пол и докато Хари взе дрехите си и започна да ги облича, без нито веднъж да погледне към Мадлен, Пол стоеше до леглото и не направи нищо, за да прикрие голотата си. От своя страна Мадлен само ги гледаше смаяно и чувстваше сякаш душата й се отделя от тялото, като че се бе превърнала в невидимо същество, попаднало на двама души, които не познава. Някъде дълбоко в нея, откъм корема, през белите й дробове до гърлото започна да се надига отвращение и безсилие да приеме ситуацията. Накрая изхвърли всичко с писък от болка и объркване. Пол се спусна към нея и я прихвана, но тя го отблъсна, като размахваше ръце и го дереше като диво животно. Когато се спусна надолу по стълбите, чу, че тича след нея, но тогава Хари извика и Пол се върна. Няколко минути по-късно чу, че външната врата се затваря. Тогава се запита дали Пол се е облякъл, за да изпрати Хари, и дали са се целунали на раздяла.

Отвори очи, тъй като не можа да понесе силната болка. Пред нея на масата имаше списание, тя го взе и започна да прелиства страниците. Не можеше да се съсредоточи върху нищо, но така и не усети как вратата се отваря. Разбра, че Пол е в градината едва когато сянката му падна върху нея.

Тя се обърна, списанието се плъзна от скута й и падна на земята. Дълго никой от тях не проговори, в неделната следобедна тишина се чуваше само далечният шум от уличното движение, после забумтя резачка на трева, някакво куче излая. Въпреки всичко тялото й копнееше той да я прегърне, да я защити от болката, която се бе стоварила върху тях. Поне да беше убила любовта й, а тя всъщност я беше усилила.

Затвори очи, а после бавно ги отвори.

— Мади, трябва да поговорим.

Тя поклати глава.

— Не.

Сянката му се премести и Мадлен усети, че той сяда до нея. Тя се изправи и тръгна към оранжерията, но преди да отвори вратата, Пол застана пред нея и й препречи пътя.

— Моля те, изслушай ме, Мади. Нека да ти обясня.

Тя обърна глава и спря невиждащия си поглед върху лавровото дърво, което той веднъж бе донесъл, за да я изненада.

— Не можеш вечно да ме избягваш. Трябва заедно да направим нещо, Мади.

— Не мога — изрече тя. — Изморена съм, пък и не съм в състояние.

— Нека да ти помогна.

Той изследваше лицето й, опитвайки се да намери начин да проникне сред пластовете на руската матрьошка, която сега бе решително затворена за него.

— Спа в леглото с мъж — прошепна тя.

— Знам.

Тя го изгледа умолително.

— Тогава къде е моето място?

— Как къде? Ти си тук. И двамата сме заедно.

Сълзи като две кристални зърна се отрониха от очите й и се спуснаха по бузите й. Той ги изтри с пръсти и я притисна силно към себе си. Тя стоеше като вдървена, но и не се опита да се отскубне от него.

— Хайде — каза той, а ръцете му все още бяха върху раменете й, поведе я през градината и я сложи да седне върху дълбокия плетен стол до люлката. Коленичи пред нея и взе ръцете й в своите. — Знаеш защо го направих — започна той. — Знаеш, че…

Тя измъкна ръцете си.

— Не, Пол. Не знам. Никой нормален мъж, който харесва жени, не би го направил.

Наклонен към облегалката на стола, той наведе глава.

— Нямаше как, Мади — изпъшка той. — Нямаше друг начин.

— Но аз ти дадох едно име. Трябваше само да му се обадиш, той щеше да го свърши останалото.

Той поклати глава.

— Нямаше да стане, Мади. Дълго мислих, докато ми се наду главата, но накрая разбрах, че не мога да те поставя в положение на изнудвачка.

— Какво искаш да кажеш? Как щеше…

— Момчето щеше да се усъмни. Щеше да поиска да разбере защо толкова държим той да спи с Хари. Той може би щеше да ни заплаши, че ще разкаже някъде за онова, което правим. В най-добрия случай щеше да излезе, че плащаме на мъже, за да спят заедно. А в най-лошия, ако разбереше цялата истина, тримата — ти, аз и Хари — щяхме да бъдем унищожени. — Той спря, за да й даде време да осмисли казаното. — Сега разбираш ли защо се наложи да го направя? — попита тихо той.

Той наблюдаваше очите й. Неувереността й като че задълбочи болката, но все пак в замъглените, пълни със съмнение дълбочини на очите й, той забеляза появата на едно слабо пламъче на преданост. Изчака до момента, когато нерешителността й достигна връхната си точка, и само няколко секунди след това искрата на любов разпръсна облака на опасенията й. Тогава промълви:

— Необходимо бе да го направя, Мади.

В този миг светлинката изчезна.

— Необходимо било! — извика тя. — Ти нямаш…

— Престани! Послушай. Трябваше да го направя. Заради нас, заради книгата ми, заради следващата книга, която пиша. Имах нужда, разбираш ли, нуждаех се от това преживяване. Опитвах си да си представя двама мъже заедно в леглото, но не можех. Затова, когато ми каза за Хари, аз се засмях. Засмях се, защото то бе разрешение за всичко.

— А аз?

— Това никога няма да промени нищо между нас. Ако онази нощ Хари и аз не бяхме заспали, нямаше да узнаеш за станалото. За бога, Мади, обичам те, да не мислиш, че…

— Кой кого? — сряза го тя.

— Какво?

— Попитах кой го направи? Кой беше мъжът?

— Боже, Мадлен, има ли някакво значение?

— Да.

Съзнанието му заработи бързо. Какво си мислеше тя? Защо според нея да има значение? Сети се. Искаше да знае дали е бил достатъчно възбуден, за да може да проникне в друг.

— Той беше мъжът — изрече тихо.

Тя отпусна глава назад на облегалката, очите й бяха затворени.

— Ти получи ли ерекция? Докато той го правеше, ти беше ли възбуден?

— Мади, за бога!

Тя изведнъж вдигна глава.

— Той успя ли да те възбуди?

— Престани! — Хвана я за косата и приближи лицето й към своето. — Питаш за неща, които нямат значение.

— Имат! — кресна тя. — Трябва да знам, Пол, и ти ще ми кажеш. Възбуждаш ли се, когато мислиш за него? Я да видя. Искам да видя — извика тя. Той плесна ръцете й настрани и тя се олюля назад на стола. — И сега какво, Пол? Ти върху мен, а той върху теб, така ли? Това ли искаш, за да го опишеш в книгата си? Онова, което аз имам, вече не те интересува, така ли?

Неочаквано ръцете му се плъзнаха под роклята й. Тя изкрещя, когато се свлече на земята, и се опита да го ритне. Подгъвът на полата й се закачи за стола й се свлече. Той я хвана за раменете и ги притисна към земята, а после раздалечи краката й. Дишаше тежко, пот се стичаше по лицето му. Пръстите му се впиха болезнено в бедрата й. Тогава разкопча джинсите си.

Очите им се срещнаха. Когато наведе лицето си над нея, тя изтръпна от мисълта за предстоящата болка.

— Не, няма — присмя се той. — Няма да те изнасиля. Видя, че те желая. Сега кажи, че ме искаш.

Тя сведе очи към устните му, после ахна, когато той дръпна блузата й и разголи раменете й.

— Искаш ли го? — извика Пол. — Гледай! Ето го, твърд е за теб.

Тя дишаше тежко с отворена уста, свиваше конвулсивно ръце до тялото си. Извънредно силна болка проряза слабините й.

— Кажи, Мадлен. Кажи, че ме искаш или…

— Искам те!

Краката й се сплетоха около кръста му. Той влезе в нея брутално и задуши вика й с език.

Тя дръпна косата му, когато той пъхна ръце под нея и сплете ръце около раменете й.

— Харесва ли ти така? — озъби се той. — Това ли искаш? — Той я тласкаше толкова силно, че тя викаше при всеки удар. — За това си мислех, когато бях с него. Да, бях възбуден както сега. Исках само теб, исках така да ме прегърнеш с крака, езика ти да е в устата ми, ръцете ти — на топките ми. Мадлен, исках да те чукам така. Кажи ми, че ме обичаш, кучко. Кажи ми, че ми прощаваш.

— Обичам те, Пол! — изстена тя. — Господи, Пол, обичам те!

Той пъхна ръка между телата им и натисна с палец меката й плът. Обля я вълна от болка, която пулсираше силно в слабините й, изля се от вените й и я хвърли в яростни конвулсии.

— Боже мой! — извика тя, като се изви нагоре. Пол хвана бедрата й, прилепи я към себе си и започна да се движи бързо, да я блъска със стегнати мускули, докато течността изтече от тялото му във вид на струя горящо, унищожително, прекрасно удовлетворение.

— Това е за теб, Мадлен! — изрева той. — За теб е!

Най-накрая, когато силата му отслабна, той се строполи тежко върху нея. Едва си поемаше дъх, потта се стичаше по кожата му. Тя разпери ръце на земята, но лицето й беше обърнато към него. Пол усещаше дъха й на врата си. След малко той се обърна по гръб и двамата останаха да лежат известно време върху горещите плочи. Изпускаха само по някоя въздишка — бяха твърде изтощени, за да изрекат каквото и да е.

Мадлен първа проговори.

— И така — каза тя, като се обърна, за да го погледне, примижала с очи на силното слънце, — записа ли го?

Той стисна челюсти, остана със затворени очи и изпита физическо усещане за отдих и победа. Когато я погледна, в израза му имаше само любов. Усмихна се на изцапаната й с пръст буза. Кимна.

— Ще му покажеш ли филма?

— Той ще дойде утре вечер. Ако разрешиш.

Тя се скова и изправяйки се, гърдите й се залюляха леко.

— Аз ще се заема с това — изрече най-накрая Мадлен.

— С кое? — попита Пол, като погали гърдата й до себе си.

Тя бутна ръката му.

— Ще му кажа за видеото. Няма нужда да му го показваме, тъй като знае какво сте правили.

— Защо?

— Защото ще постъпим, както аз искам. Дължиш ми го.

Той леко се усмихна. Неочакваната проява на характер от нейна страна го впечатли и той полюбопитства да види какво ли ще направи тя, особено след като станалото между него и Хари му доказа, че все още успява да държи под контрол любовта си към нея.

— Както искаш, в ръцете ти съм — съгласи се той.

 

 

Следващата вечер, когато Хари дойде, Мадлен беше облечена със светла копринена блуза и пола до коленете, косата й бе сплетена на плитка, а лицето й, макар и бледо, беше каменно. Когато отвори вратата, тя забеляза у него мигновена изненада, но се отдръпна, за да му направи път.

Хари я последва във всекидневната, където Пол беше застанал с ръце, облегнати на камината, и се взираше в празното огнище.

Мадлен отстъпи настрани в очакване. Най-накрая Пол се обърна и двамата мъже се изправиха един срещу друг. Мадлен наблюдаваше лицето на Хари. От мига, в който той беше пристигнал, й стана ясно, че не е очаквал да я завари вкъщи. Мадлен се замисли как ли биха се поздравили двамата, ако нея я нямаше.

— Искаш ли да го целунеш? — обърна се тя към Хари.

Хари я стрелна с очи.

— За бога, Мадлен… — изпъшка Пол.

— За мен чаша вино — каза тя, като прекоси стаята и се настани в ъгъла на дивана. — Хари, ти какво ще искаш?

Хари изгледа Пол, после прокара нервно ръка през косата си и каза:

— Вижте, аз май по-добре да си вървя. Не искам…

— Не, не можеш да си тръгнеш — възрази Мадлен. — Поне още не. Седни. Пол ще ти донесе нещо за пиене.

Докато Хари вървеше към отсрещния диван, той погледна крадешком Пол, като очакваше някакъв знак, който би му подсказал как да се държи, но Пол слагаше лед в чашите и не вдигна очи. От нощта, когато Мадлен ги завари заедно, те се бяха любили още два пъти в квартирата на Хари в Пимлико. Чудеше се дали тя знае за това. Недоумяваше и как Пол може да живее с жена като нея, която се унижава до такава степен.

Усмихна се с неудобство и похвали снимките й в „Дейли нюз“ от същия ден, където тя демонстрираше мода. Мадлен му отговори само с поглед с ъгълчето на окото си, което го изненада, тъй като Пол му беше казал, че единственото, на което тя не може да устои, са комплиментите. Изведнъж защитната му система рухна. Тя се готвеше да му нанесе някакъв удар — във въздуха витаеше опасност, която не бе усетил при влизането си. Очите му предпазливо се отместиха от Мадлен към Пол.

Когато Пол подаде на Мадлен чашата, тя погали тъмните косми на ръката му, а той се наведе и я целуна по косата. Когато отново се изправи, тя погледна Хари. До този момент Хари винаги бе успявал да контролира хомосексуалността си, да я показва по начин, който не би му навредил, но като забеляза как Пол реагира на тази жена, чувствата му пламнаха и му беше трудно да ги скрие. Разпозна симптомите на любовта. Беше ги изпитвал и по-рано, но никога за толкова кратко време и тъй дълбоко, както се случи с Пол. Дори беше мислил по въпроса дали не може да заживее открито с Пол, но, разбира се, разбра безнадеждността на положението си.

Когато Пол му поднесе чашата, пръстите им се докоснаха и Хари изтръпна, като че се допря до въглен. Не смееше да вдигне очи по-нагоре от краката, застанали пред него, чак се вдърви от силата на желанието си.

Пол се върна до камината. Изпита невероятна възбуда — толкова бе напрегнат, че в този момент не можеше нито да пие, нито да говори. Нямаше представа какво се готви да направи или да каже Мадлен, нито пък как Хари ще реагира. Единственото, в което бе сигурен, бе, че и двамата са влюбени в него.

Прехвърляйки крак върху крак, Мадлен вдигна чаша.

— За теб, Хари. Знам, че не ме очакваше тук, но това е моя къща и Пол е мой мъж.

Пол изстина, а Хари отново прокара пръсти през косата си.

— Ще направя всичко, за да го задържа — продължи тя, — а също и с каквото мога ще помогна на кариерата му, както ще разбереш. Грешката не е твоя, че си сбъркан, предполагам, че имаш чувства към него, но по отношение на Пол не си познал. Единственото, което той желае, е книгата му да бъде отпечатана и то така, както той иска, а аз му казах, че това би могло да стане, като спи с теб. Нужно ми беше дълго време, за да го убедя, но сега, след като го направи, искам да съм съвсем сигурна, че ще получи онова, което иска.

Хари бе вперил очи в пода, беше се свил вътрешно, готов на по-нататъшни възможни удари, но тя го изчака, докато той отново погледне към нея, за да продължи.

— Нещо, което може би не знаеш за Пол, е манията му да се гледа, докато се люби с някого. Виждаш ли тук видеолентите до телевизора? Повечето от тях са с нас, даже има една как се чукаме, докато се наблюдаваме на екрана.

Изненада и любопитство проблеснаха в очите на Пол. Тя лъжеше, но той все още не можеше да разбере накъде бие.

— Лентата тук — над телевизора — показа тя, — е с вас двамата. Аз имам копие, така че можеш да си вземеш тази. Ако бях на твое място, бих я взела, защото оттук нататък това ще ти остане от Пол. Освен срещите ви на професионалния фронт. Виж какво — аз ще стана известна, много известна и бих искала и с Пол да стане същото. Той има нужда от теб и затова аз ще те изнудя.

Боже господи! Пол се задави и се наложи да се извърне, преди някой от двамата да е разбрал, че се смее.

Само Мадлен забеляза дълбоката тъга в очите на Хари, докато оставяше чашата си и изтриваше лицето си с ръка. Неочаквано сърцето й се сви от жал.

Когато отново вдигна очи, той ги насочи към Пол и бавно поклати глава.

— Нямаше нужда да го правиш по този начин — изрече с едва доловим глас.

— Не на него — прекъсна го Мадлен, — на мен го дължиш. Той нямаше представа какво ще кажа тази вечер. Той не знаеше и че имам копие от лентата. Сега той присъства тук само по мое желание. Исках да види на какво съм способна заради него.

Хари отново погледна Пол, но той сви рамене и се извърна.

— Издание без никаква редакция — каза Мадлен. — Това иска Пол като начало. А след това ще намериш начин книгите му да попаднат в списъка на бестселърите. Още нещо — ако имаш нужда от пари, аз ще ти ги дам.

Спря, тъй като Хари се изправи и тръгна към Пол.

— Защо? — попита той, а очите му изучаваха красивото безизразно лице. — Ти не може да не си знаел за това…

— Остави го него — сряза го Мадлен, с бързи крачки прекоси стаята и взе касетата. — С него нямаш работа. Той иска само книгата му да бъде публикувана, казах ти го вече. Ето, вземи я. Можеш да си правиш чекии с нея, но всеки път, когато свършваш, ще си спомняш колко скъпо ти струва.

Без да обръща внимание на лентата, Хари я погледна в очите с явно отвращение.

— Ще отмина тази забележка като твърде евтина, но не и факта, че си въобразяваш, че го обичаш — това не мога да направя. Защото въобще нямаш представа какво е да обичаш някого другиго, освен себе си. Книгата на Пол ще излезе, но не заради теб или за онова, което казваш, че си готова да направиш за него, тъй като го правиш единствено за себе си. Знам, че той не споделя чувствата ми, но след време и това ще стане. Но на теб ще ти бъде много по-трудно да живееш, отколкото на мен.

— Не се шегувай, Хари.

— Ти просто си едно дете. Нищо не знаеш за живота. Искам да ти кажа, че не е лесно да бъдеш хомосексуалист, както вече и Пол започна да разбира. Аз ще му помогна.

Мадлен се засмя.

— По-добре свикни с мисълта, че той желае мен, Хари. И не си въобразявай, че отново ще спи с теб, защото ти си единственият сбъркан в тази стая.

Когато се обърна към вратата, тя пропусна да забележи погледа, който Пол хвърли на Хари. Хари разбра и безмълвно взе ключовете си. Когато излязоха навън, той постоя нерешително.

— Боли те отвътре, Мадлен, познавам това усещане. Мен също. От добро сърце ти предлагам…

— Я се разкарай! — И като захвърли видеокасетата към него, тя затръшна вратата в лицето му.

Когато се върна във всекидневната, Пол седеше на дивана с чаша в ръка, кръстосал крака и изпънал ръка върху облегалката. Мадлен застана и се втренчи в него.

Пол заговори пръв.

— Знам какво ще кажеш — искаше да разбера какво си направила за мен. Добре, разбирам. Дали си успяла, не ми е известно, но твое беше намерението да го накараш да те намрази, а мен — да продължи да обича. Прав ли съм? — Тя не отговори, затова той продължи: — Да, впечатлих се как си обмислила нещата и съм шокиран от начина, по който произнесе заплахата си. Не смятам, че ще има проблеми с Хари, както и това, че той няма да ме обвинява за случилото се. Гениална си… разбрах, няма какво да кажа. Добре, получих си го. Искаш да се закълна, че никога повече няма да имам нищо общо с него. Заклевам се.

— Сега ми кажи какъв лъжец си, гадно копеле.

— Защо трябва да го правя?

— Защото той е достоен човек, който струва повече от десетина като теб. Ти стоя тук и го остави да се свива, без да кажеш и дума. Но ти си този, който си го е наебал във всеки смисъл на думата.

Пол се усмихна.

— Значи си изгледала лентата.

— Аз съм жена, за бога. Познах по изражението на лицето му. Видът му беше като на човек, който е бил използван, с чието тяло някой се е подиграл и който е злоупотребил с него. Да, изгледах лентата и сега ще си платиш за лъжите. Няма да те напусна, защото те обичам. Но ще си платиш, Пол О’Конъл, и то как.

Доволството му беше явно. Той отпи от питието си, преди да каже:

— Чакам.

Тя излезе от стаята и бързо се изкачи по стълбите. След няколко минути Пол я чу, че слиза и влиза в банята. До ушите му достигна тракане на бурканчета. После тя се върна в стаята. Виждайки какво носи, той стана, а доволството му премина в нерешителност.

— Събличай се — заповяда тя.

Бавно, с очи, приковани към нея, той направи каквото тя искаше.

— Сега се обърни и се облегни с ръце на камината — каза тя.

Той облещи очи. Знаеше какво предстои, страхуваше се от болката, но в същото време не можеше да спре Мадлен. Когато той зае нужното положение, тя отвори буркана с вазелин. Пол почувства хладина и като затвори очи, кръвта започна да нахлува в пениса му. Чувайки тихото бръмчене на вибратора, при докосването му той се стегна, а когато вибраторът започна да навлиза в него, впи пръсти в решетката. Тя натисна с ръка и той нададе силен вой. Мадлен го направи отново и отново, като му нареди да крещи, да почувства болката и да я моли да спре. Той не направи нищо подобно и щом тя стисна с ръка члена му, семенната течност започна да извира на струи и той падна на колене. Тя го обърна с лице към себе си и се изуми от израза на очите му. Бяха кървясали и подути, пълни със сълзи, заслепени от болезнен екстаз.