Сюзън Луис
Ограбен живот (12)

Единайсета глава

Жестовете на Мадлен бяха отсечени и самоуверени. Докато говореше, думите й се сливаха една с друга. Нито сърцето й, нито ръцете й бяха спокойни. Разхождаше се из кухнята, докато Пол се люлееше на стола и я наблюдаваше.

— Диъдри смята, че може да стане през следващите няколко седмици. Разбираш ли, те са търсили подходящо лице. Харесват моето, затова ще подпишем договора всеки момент. — Докато режеше авокадо, го изчака да каже нещо. Тъй като той мълчеше, тя продължи: — Тя спомена още, че трябва да имам своя колекция от дрехи. Говорила е с оная художничка и ще трябва да се срещна с нея вдругиден. Диъдри е почти сигурна, че срещата ще бъде само формалност. Ако продължава така, смята Диъдри, следващите няколко месеца ще бъдат зашеметяващи. Предполага, че снимката ми ще бъде във всички вестници и списания, ще ме дават и по телевизията. Каза, че иска да направи същото и в Щатите, а това означава, че съвсем скоро ще се ходи в Америка. Предупредих я, че ще трябва да те питам.

Пол взе чашата си от масичката.

— И колко ще струва цялата тая занесия? — попита той.

От този въпрос най-много се боеше Мадлен. Даже тя се сепна при цената, която спомена Диъдри. Но беше жизненоважно, както каза Диъдри — така щяла да си създаде свой стил и образ.

— Е? — подкани я Пол.

Мадлен се стегна и както още бе обърната с гръб към него, изрече отговора с такава лекота, сякаш му съобщаваше какво мисли за вечерята.

— Не повече от сто хиляди. Сега правим инвестиция, а дивидентите ще дойдат по-късно — добави тя, повтаряйки думите на агентката. — Дали да сложа скаридите в микровълновата, за да ги размразя?

— Сто хиляди лири.

Той поклати глава и се засмя. Вероятно Диъдри изцеждаше от Мадлен всяко пени. Знаеше, че може да сложи край на всичко това, но нямаше да го направи — ако не за друго, то поне това идеално съвпадаше с неговите планове.

— Не се ли сърдиш? — попита нерешително тя.

— Ни най-малко. Това са твои пари, скъпа, можеш да правиш с тях каквото искаш. Щом това те прави щастлива, аз също се радвам. — Целуна върха на носа й и я пусна.

Тя се втурна към него, целуна го силно и продължително и след като го накара да повтори думите си, доволна се върна и продължи да готви.

Докато си взимаше душ и се обличаше за вечеря, тези последни думи се загнездиха в съзнанието му, дори ги изрече на глас веднъж или два пъти. Най-интересното беше, че бе много вероятно да се окажат верни. Привързаността й към него бе стигнала до сърцето му и това го изненада. Стори му се, че матрьошката постепенно оживява и под първата обвивка открива уязвимост, каквато досега мислеше, че не съществува у нея. Това направи леконравието й по-малко дразнещо, а суетността й — по-приемлива. Но каквито и да бяха чувствата му към нея, той нямаше намерение да им позволи да го отклонят от целта му.

Денят му беше минал направо ужасно. Вече бе убеден, че той и Хари Фримантъл никога няма да се разберат. Пол беше непреклонен — че книгата му щеше да бъде отпечатана само както той искаше. Единственото разрешение на проблема бе да приведе в действие плана, който се формираше в съзнанието му още от деня, когато той и Мадлен обядваха с Филип Хоувс във винарната „Джули“. Първоначалната му идея бе да накара Мадлен да купи съгласието на Хари Фримантъл. Смаян откри колко висока бе цената и до каква степен алчността на Фримантъл би могла да се използва. Но после му хрумна друго разрешение — много по-злосторно и следователно много по-привлекателно.

Когато се върна в скъпо оборудваната кухня, Мадлен вече слагаше подправките на скаридите, подредени върху резени авокадо.

— Всичко наред ли е? — попита той.

— Така смятам. Но не знам кое вино да сервираме.

Той седна.

— Остави виното на мен. Имаме един час, преди да дойдат Хари и жена му, така че събличай се.

Макар и по пуловер и джинси, за Мадлен бе въпрос на секунди да остане напълно гола.

— Обърни се — каза й Пол.

Тя се завъртя бавно, докато отново застана с лице към него. Той я придърпа и целуна по корема. Кожата й беше толкова гладка, почти като на бебе, а косата й, като я докоснеше, беше мека и лъскава. И в най-малките й движения имаше женственост, която го караше да се чувства силен като Бог. Само когато си отвореше устата, за да заговори, и се чуеше западният й диалект, лъчезарният й образ повяхваше.

— Господи, не мога да разбера какво става с мен, когато те погледна — прошепна той и я дръпна върху коленете си, за да я целуне. — Защо ли губя толкова време да направя впечатление на някакъв досаден издател с тъпата си книга?

— Днес всичко ли мина добре? — попита тя колебливо.

Той поклати глава.

— Той въобще не слуша какво му говоря. Държи да направя поправките по неговия начин, иначе няма да я издаде. Тук няма да успея, Мади.

Тя не знаеше какво да каже, затова прокара пръст през косата му и се усмихна съчувствено.

— Ако знаеше какво имам тук, щеше да мисли по друг начин за мен. — Пол вдигна очи към лицето й и от знойните й пълни устни и дръпнатите й очи усети силно желание. — Обичаш ли ме, Мади? Искам да кажа наистина ли ме обичаш?

Тя облиза устни с език и ги остави влажни и леко разтворени.

— Знаеш, че те обичам — като издихание изрече тя.

— Достатъчно ли е, за да спиш с Хари Фримантъл?

Съблазнителната искра изчезна от очите й, те го гледаха озадачено и объркано. Взира се в него известно време, докато най-накрая се отдръпна и поклати глава.

— Винаги си казвал, че ще убиеш всеки мъж, който…

— Това е различно, Мади. Искам да го направиш, защото те обичам толкова много, че вече споделям всичките ти мечти относно нас двамата. Искам всичко да върви добре, да бъда до теб, но това няма да може да стане без твоята помощ.

— Не мога ли да му предложа пари?

— Той има достатъчно.

Тя се изправи и безмълвно се облече. Когато най-сетне се обърна към него, в очите й се четеше болка.

— Ако наистина ме обичаше, нямаше да искаш това от мен. Не мога да го направя, Пол. Няма да стане.

Усмивката му постепенно изчезна, той поклати глава и стана от стола. Мадлен го гледаше като хипнотизирана как отвори вратата на фурната, прегледа печащата се патица, после мина покрай нея и излезе от кухнята. След малко го последва горе в спалнята.

— Какво правиш? — попита го тя от прага.

— Звъня на Мариан.

Лицето й стана смъртно бледо.

— За какво?

Той върна слушалката на място и седна на края на леглото.

— Ела — каза Пол.

Тя се приближи до него, като очакваше да я прегърне, но той въобще не я докосна.

— Ти мислиш, че не е редно да те карам да спиш с Хари Фримантъл, нали? — каза той. — Не е така. Най-лошото, което бих могъл да направя, е да кажа на Мариан какво й погоди ти. След всичко, което Мариан направи за мен, смятам, че й го дължа. Сега разбирам, че тя е много повече способна на съчувствие, отколкото ти. Нещо повече — тя те обича повече, отколкото заслужаваш. Знаеш го и затова изпитваш такава вина, от която понякога не можеш да спиш нощем. С мен е същото. А сега, след като знам, че книгата ми никога няма да бъде отпечатана така както аз искам, ще се върна отново при нея, защото по-добре да пропадна, когато съм с нея, а не с теб.

Мадлен ококори очи от изумление.

— Не можеш да го направиш — изрече тя. — Не искаше да го кажеш, нали? Трябва да разбереш, Пол, все едно, че ме караш да стана проститутка.

— Не, искам да използваш таланта си заради мен. Това значи да обичаш някого — да споделяш всичко с него.

Тя продължаваше да го гледа, твърде потресена, за да отговори.

— Каза, че ме обичаш, че можеш да направиш всичко за мен. А сега си като другите… — Сви рамене и се усмихна. — Не си девствена. Помисли си за всички мъже, с които си спала преди мен.

— Копеле! — викна му тя.

— Но е вярно. А сега вече знам, че не си в състояние да направиш каквото и да е за някого, когото твърдиш, че обичаш.

— Не! — Тя яростно клатеше глава, а от страх и объркване лицето й бе станало тъмночервено. — Не е така. Тъкмо защото те обичам, не мога да го извърша.

Той се изправи. Щом стигна до вратата, Мадлен се хвърли към него, но той я отблъсна.

— Пол! — кресна тя и сграбчи ръкава му. — Пол! Послушай ме! Моля те!

Той отново се отърси от нея, но когато тя падна и се удари в перилото, я хвана за раменете и я обърна така, че да го гледа в лицето. По бузите му се стичаха сълзи. Тя се опита да го прегърне.

— Какво има? Защо плачеш? Не те разбирам! — изхълца Мадлен.

— Престани, Мадлен — изръмжа той. — Просто престани! Защо ме принуждаваш да ти причинявам болка. Караш ме да те измъчвам, когато и двамата знаем, че те обичам толкова много, че ако се отнасяше за друго, по-скоро бих се самоубил, отколкото да те заставям да спиш с друг мъж. Но какво да направя? Не мога да променя книгата. Ако ми откажеш това, аз ще те загубя — ти няма да ме понасяш, когато пропадна! — Отблъсна я и зарови лице в ръцете си.

— Не! Няма да ме загубиш. Няма да пропаднеш. Ще направя всичко, каквото желаеш. Само не си отивай. Моля те, кажи, че ще останеш. — Успя да отлепи ръцете от лицето му и облегна глава на рамото му. — Само се изплаших, когато го каза, това е всичко. Всичко ще бъде наред, Пол. Ако смяташ, че ще има резултат, можем да опитаме. Ще го направя заради теб.

— Господи, Мадлен, ако знаеш как се разкъсвам отвътре само като си го представя. Но…

— Моля те! Не го казвай.

Той я погледна, прегърна я и страстно я целуна по устните.

— Обичам те — изрече възбудено. — Обичам те. Не ме пускай да си тръгна.

— Няма да те пусна. Обичам те. Ето, сега ще ти покажа. — Започна да рови из панталоните му, но той хвана ръцете й и я спря.

— Господи! — Гласът му едва излизаше от гърлото и той обърна лице към тавана. — Толкова те желая, че не мога да се владея. Искам те всяка минута от денонощието. Да, допри се до мен, Мадлен, трябва да ме усетиш. Опиши ми какво ще направиш с него. Ще го направим като игра, сякаш не е истина, може би по такъв начин ще мога да го понеса. Боже, само ми кажи, че няма да се влюбиш в него. Обещай ми, че няма да те изгубя.

— Всичко ще бъде наред — изхълца тя. — Обичам те. Никога не бих могла да обичам друг. Само ми кажи какво трябва да направя, какво да му кажа. Това нали е изнудване? Това ли ще правим?

Той затвори очи, когато тя извади пениса му от джинсите.

— Не го казвай — изохка той. — Звучи толкова грозно от устата ти.

— Но в крайна сметка това ще направим, Пол. Не разбираш ли?

Той зарови лице във врата й.

— Но как?

— Можем да инсталираме видеокамера — виждала съм как го правят по филмите. Няма нужда да се стига до крайност, само трябва да е ясно, че правя секс с него. Дори ако успея да го унижа по някакъв начин, той ще направи всичко възможно жена му да не види записа, нали?

— Да, сигурно.

Пол взе лицето й в ръцете си и пъхна езика си дълбоко в устата й. Когато я пусна, погледна я в очите и промълви:

— Ще направим както ти искаш, Мадлен.

 

 

Докато Хари Фримантъл и съпругата му пристигнат в къщата, Пол довърши приготовлението на вечерята. От време на време се качваше в спалнята, за да целуне Мадлен и да погледа, докато тя слага гел на косата си. От гардероба той й избра мини пола от черна кожа, ниски обувки и полупрозрачно горнище.

След като отмина първоначалният й шок, предизвикателството да използва сексуалността си по желан от Пол начин започна да й харесва. Никога не беше виждала Хари, но стига да не е някое отвратително чудовище, а Пол я увери, че не е, тогава й оставаше само да докаже на Пол колко много го обича и така да не му позволи да се върне при Мариан. За да е сигурна, че ще успее да направи нещо, а под „нещо“ разбираше да легне с Хари Фримантъл, трябваше да го извърши не само изкусно, но и с желание. Дори и за минута не допусна възможността опитът й да не успее, тъй като сексът бе единственото, което тя правеше отлично. А що се отнася до извратено въображение, Пол й беше казал, че от нея няма по-добра. За да му докаже, че е прав, тя реши да накара Хари да я завърже за леглото, преди да я люби — щеше да изглежда като изнасилване.

Когато звънецът се чу в осем и петнайсет, Пол я прегърна, изчака я, докато провери грима си, хвана я за ръка и я поведе по коридора. Мадлен си представяше нисък, плешив, червенобузест дебелак на средна възраст и за малко не ококори очи, когато отвори вратата и видя приветливото красиво лице на истинския Хари Фримантъл. В същата секунда нервността й се изпари и тя му отправи една от най-предизвикателните си усмивки. Успокои се, че задачата й въобще нямаше да е трудна.

— Хари, да ти представя Мадлен — каза Пол. Докато се ръкуваха, тя леко впи нокти в дланта му и отправи омагьосващата си усмивка в самите дълбини на черните му очи.

— Мислех, че Пол ми е разказал всичко за вас — изрече тя дрезгаво. — Но никога не ми е споменавал, че сте толкова хубав.

Хари разтегна устни в усмивка и учтиво, но решително изтегли ръката си с думите:

— Тогава аз имам предимство пред вас, тъй като знаех колко сте красива. Да ви представя съпругата си Джулия.

Мадлен се усмихна на жена му и отново щеше да се обърне към Хари, ако не я бе спрял погледът на Джулия. Беше толкова открит и приятелски, че Мадлен се почувства задължена да й отговори:

— Наистина се радвам да се запознаем. Надявам се, че вечерята ще ви хареса. Би трябвало, защото Пол я е сготвил. Аз направих само предястието.

— Сигурна съм, че ще е чудесна — отвърна Джулия с дълбок и плътен глас.

Щом се намериха в трапезарията, Мадлен седна на дивана срещу Хари, кръстоса дългите си крака и му предостави разкошната гледка на бедрата си, които завършваха с бикини от рибарска мрежа. Пол се извини и отиде в кухнята. Тая вечер бе решил напълно да отпусне юздите на Мадлен. Нямаше да поправя езиковите й грешки, нито пък маниерите й, докато се храни, а ако обидеше Джулия, което беше твърде вероятно, нямаше да обръща внимание. Единственото, което имаше значение, бе да свърши работата с Хари Фримантъл.

Нейното авокадо със скаридите вече беше на масата, затова чевръсто направи заливката за салатата, върна се в хола и съобщи, че вечерята е сервирана. Лицето на Мадлен изразяваше смаяно объркване, тъй като Джулия й разказваше за работата си във „Файненшъл Таймс“.

— Звучи много интересно. — Мадлен седна до кръглата маса и посочи на Хари място от дясната й страна.

— В този вестник пишете за пари, нали?

Джулия, която не знаеше къде да се настани, погледна Пол и той незабавно изтегли стола, за да седне до Мадлен.

— За бизнес, за политически новини — отговори тя, като се усмихна с благодарност на Пол.

— Не го чета — заяви Мадлен. — Но Пол го получава, нали, Пол? Аз въобще нищо не разбирам от пари, затова той трябва да се справя с всичко — включително и с мен. — Изкикоти се и сви рамене. — Хари, ти ли се справяш с всичко у вас? — попита тя, като примигна с очи към него.

— Не, не с всичко. Ако не беше Джулия, след броени дни всичко би се разпаднало. — Той погледна жена си и усмивката на устните на Мадлен замръзна.

— Ама ти да не си от онези съпруги, които правят всичко добре, а? — възкликна Мадлен, пресегна се и стисна ръката на Джулия. — Трябва да ми дадеш някои съвети. Например не мога да готвя. Пол е чудесен в това отношение. Всъщност той всичко върши прекрасно, нали, любов моя? — Погледна към него през масата с надеждата да затъмни заговорническия поглед, който Хари и Джулия си размениха преди минута.

— Има едно-единствено нещо, в което надминаваш всички — отговори Пол.

Мадлен се изкиска.

— Не го питай какво има предвид — обърна се тя към Хари, — защото би могъл да ти каже.

Последва неловко мълчание, по време на което Джулия хвърли отчаян поглед към мъжа си, а Пол се облегна на стола си и се втренчи в Мадлен.

Мадлен изгледа гостите си и се зачуди защо не ядат. Тогава се сети, че хора като тях сигурно казват молитва преди ядене.

Тя плесна с ръце и затвори очи. Пол не успя да скрие удивлението си и за малко не прихна да се смее, когато тя започна да мърмори:

— За това, което си ни дал, благодарим ти, Боже. Амин. — Отвори очи и се усмихна. — Да започваме, а?

— Да, разбира се — отговори Джулия, крайно развеселена.

— Салфетките! — ненадейно извика Мадлен, скочи от масата и изхвърча от стаята.

Пол погледна редактора си. Какво не би дал да узнае какво си мисли!

— Винаги ли си се занимавал с писане, Пол? — поинтересува се Джулия и отпи от виното.

— Винаги съм искал, но не можах да се наканя до преди година.

— Сигурно много време ти отнема.

— След като си тръгна от кабинета ми, се замислих — обади се Хари, — че двамата бихме могли да напрегнем глави и…

— Не можах да ги намеря никъде — обяви Мадлен, като се върна в стаята, — затова донесох кухненското руло. — Нали и то ще свърши работа?

Откъсна четири парчета и ги раздаде на всички.

— Мисля, че предстои тежко редакторско съвещание — предупреди я Джулия.

— Съвсем не — каза Пол. Беше убеден, че мнението на Хари за него скоро ще се промени, и затова реши, че няма смисъл да изясняват повече различните си мнения върху книгата. Не че очакваше Мадлен да го свали тази вечер — би било безпредметно, след като не бяха инсталирали камера.

Въпреки всичко обаче редакторските дебати продължиха, докато Пол не измънка, че иска да провери патицата, и излезе от стаята.

— В-вие чели ли сте цялата книга, Мадлен? — заекна Хари, тъй като тя погали пищялката на крака му със стъпалото си.

— Нямам време. Твърде заета съм с упражнения — изкикоти се тя.

Джулия също се засмя, но по-скоро заради неудобството на мъжа си, отколкото на шегичката на Мадлен.

— Нищо ли не четеш? Дори списанията, в които се появяваш? — попита тя.

— Какво? Тези просташките ли имаш предвид? Е, тях ги чета понякога, но не и другите. В тях винаги пишат за рак, за бебета, диети и всякакви такива феминистки гадости. Не стават за четене.

— Не съвсем — съгласи се Джулия. — Нов „Харпърс&Куин“ обикновено има няколко добри статии…

— Ще бъда на корицата им другия месец — прекъсна я Мадлен. — С фантастична шапка съм, изчакай само да я видиш.

Хари кимна и тъй като кракът на Мадлен бе вече на прасеца му, той с копнеж се загледа във вратата, очаквайки Пол да се върне. Джулия продължаваше да говори на женски теми, докато кракът на Мадлен се плъзгаше все по-близо към целта… Хари тъкмо щеше да се извини и да стане, когато най-накрая Пол се появи.

— Само ще почистя — каза той — и ще донеса патицата. Ще пиете ли още вино? — Погледна чашата на Мадлен и със задоволство установи, че отново е празна. — Аз ще отнеса чиниите, скъпа, ще се погрижа и за виното.

— Как мислиш, че се справям? — попита Мадлен, след като го последва в кухнята.

— Идеална си — отвърна Пол, застана зад нея и я прегърна.

— Малко ми се струва, че е предан на жена си, не мислиш ли?

— Което само потвърждава, че ще го свалиш.

— Как смяташ да го изработя?

— Той само така се представя пред нея. Няма да се изненадам ни най-малко, ако ти се обади рано сутринта. — Притисна набързо гърдите й и се обърна да извади зеленчуците от фурната. — Хайде сега, върни се и забавлявай гостите.

Разговорът по време на основното ястие се въртеше пак главно около книги и писатели. За да се забавлява, Мадлен успя да извърти крака си така, че да гъделичка слабините на Хари с пръстите си. Първия път, когато го направи, той се задави и се наложи да излезе от стаята, но втория и третия път просто продължи разговора си с Пол, сякаш нищо не се случваше под масата. Доколкото Мадлен бе в състояние да прецени, наистина почти нищо не се случваше. Бедрата му не се разтваряха, за да може кракът й да проникне по-лесно, нито пък усещаше издайническо подуване. Тогава проумя в какво се състоеше проблемът и хвърли на Джулия дълбоко съчувствен поглед. Бедният Хари, май че му беше къс.

— Аз ще донеса десерта — предложи тя, когато Пол най-после остави ножа и вилицата си. — Плодова салата е. Би ли ми помогнал да разтребим масата, Хари?

— Да, разбира се — съгласи се той, изправи се на крака и този път отбягна погледа на жена си.

— Пол много хубаво готви, нали? — каза Мадлен, като сложи чиниите в мивката и посочи на Хари къде да остави блюдото със зеленчуците.

— Отлично — измърмори той.

— Още не си отивай — рече тя, когато той се отправи към вратата.

Хари се обърна с притеснена усмивка и леко се изчерви под загорялата си от ски кожа на лицето.

— Не знам какво ще кажеш за блузата ми — каза тя, като я притисна към гърдите си. — Пол направо полудява като я види.

— Да, да, представям си — препъна се той.

— Ако искаш, по-късно ще ти покажа снимките ми в „Само за мъже“.

— Чудесно — отговори той и направи крачка назад, когато тя тръгна срещу него.

— А можеш да извадиш късмет и да видиш истинските. Но не тази вечер, разбира се.

— Не, не. Не тази вечер.

Ръката му трепереше, когато тя я взе и я постави върху лявата си гръд.

— Добре ли я усещаш? — попита го Мадлен. Устните й бяха много близо до неговите.

— Да, чудесно, но по-добре да отида и да взема остатъците от патицата. Извинете ме. — И избяга.

Като сви рамене, установявайки, че няма почти никакъв смисъл да придвижва нещата по-нататък, докато жена му е наблизо, Мадлен взе купата с плодова салата и тръгна след него.

Щом свършиха десерта, Пол предложи да пият коняк и кафе в хола. Докато Мадлен приготвяше кафето в кухнята, Джулия влезе при нея.

— Да ти помогна ли?

Мадлен се огледа изненадано.

— Не, не. Всичко държа под контрол.

— Прекрасна кухня — отбеляза Джулия. — Всъщност цялата къща е чудесна. Мога ли да я разгледам?

— Разбира се. Само да занеса кафето и ще ти покажа спалните. Използваме само една, разбира се, другите още не са подредени. Ще те заведа и в градината под навеса. Оттам се вижда цял Лондон.

В хола Пол и Хари бяха възобновили разговора си за литература и почти не обърнаха внимание, когато Мадлен им каза, че ще се качи с Джулия горе. Едва когато стана, за да налее още коняк, Пол погледна часовника й установи, че е минал половин час, но двете жени още ги нямаше.

Хари се бе върнал на темата за Ги дьо Мопасан и в момента говореше надълго и нашироко за разказа „Лунна светлина“. Пол му подаде чашата с коняка, седна и се заслуша, но очите му останаха вперени във вратата. През това време Джулия можеше да разгледа всички къщи на улицата.

Мина още половин час и Пол се изправи. Хари седеше като на тръни — положението беше много неудобно.

На горния етаж, откъм спалнята дочу шум. Заслуша се до вратата, преди да почука, но тежкото дърво заглушаваше гласовете и макар и да чуваше главно гласа на Джулия, не можа да разбере какво казва. Най-сетне, без да чука, отвори вратата и влезе. Не знаеше какво бе очаквал да намери, но двете жени седяха една срещу друга. Мадлен беше облякла рокля, която й бе забранил да носи даже и вкъщи — беше бяла, на цветя, с колан на кръста и покриваше всичко от врата до коленете.

Тя вдигна очи, когато той влезе, отхвърли назад косата си и се усмихна.

Като скри бързо учудването си, Пол каза принудено весело:

— Страхотен разговор му ударихте. Тук сте от часове.

— Говорим си за класическа история — осведоми го Джулия, преди Мадлен да си отвори устата. — Обяснявах на Мадлен за гръцката гимназия.

Той погледна първо едната, после другата и му стана ясно, че Мадлен няма и най-малка представа от онова, което Джулия й разказваше.

— Както и да е, смятам, че е достатъчно за една вечер, нали? — отсече Джулия, като се изправи на крака.

— Хайде да отидем и да оживим мъжката част на компанията.

Притеснението на Хари почти премина, когато Джулия се върна в стаята и изрече многословни похвали за роклята на Мадлен.

— Всичко наред ли е? — попита той, когато Джулия седна до него.

— Да. Всичко е наред — отговори тя. — Няма за какво да се безпокоим.

Тази реплика се стори на Пол изключително странна и той наблюдаваше двамата, докато пиеха коняка си. Сигурен беше, че в нея се съдържаше някакъв подтекст, но в никакъв случай не можеше да каже какъв. По някое време Хари заяви, че е време да си тръгват, Мадлен и Джулия се целунаха по бузите, а Пол придружи Хари до вратата.

— Помисли си за предложенията, които ти направих по-рано — каза Хари отново с обичайния си, макар и малко сдържан тон. — Имам намерение да издам книгата ти, Пол, много искам, но е прекалено дълга и твърде неясна.

— Добре, ще си помисля — обеща Пол, а когато Джулия излезе от хола, учтиво я целуна по бузата. Той и Мадлен застанаха на вратата и ги изчакаха да се качат в бентлито си.

— Какво стана, по дяволите? — запита той, като последва Мадлен вътре. — И защо си облякла тази ужасна рокля?

Мадлен сви рамене.

— Изглеждаше по-подходяща за урок по история.

— Недей да остроумничиш. Мислех си…

Мадлен поклати глава и се разсмя.

— Сбъркал си, Пол. Нямало е никакъв смисъл да се опитвам да съблазнявам Хари. От най-добрия възможен източник знам, че по-скоро ти си негов тип, а не аз.

— Какво!

— Той е гей.

— Но е женен.

Мадлен пак сви рамене.

— Женен или не, гей е.

Възцари се дълго мълчание, после Пол отхвърли глава назад и се разсмя.

— Значи за това сте си говорили.

Мадлен кимна.

— През повечето време.

— Ама, разбира се — съгласи се той, сякаш едва проумяваше нещо. — Сега разбирам връзката с гръцката гимназия^[1]. Какво каза тя?

Мадлен явно все още беше объркана от тая гръцка история, но не се осмели да попита.

— Каза, че си губя времето, като се опитвам да сваля мъжа й — килна глава на една страна и нацупи устни замислено. — Всъщност това е твърде тъжно, защото тя обича Хари безнадеждно и има защо — той е страхотен. Тя разбрала едва след като се оженили, но пред хората и заради децата все още са заедно. Той очевидно е много дискретен и никога не й доверява с кого се вижда и кога.

Пол я наблюдаваше подозрително.

— Никой не си разказва тайните ей така — отбеляза гой. — Откъде знаеш, че ти казва истината?

— Да, не съм съвсем сигурна. Но мога да ти кажа едно — не успях да предизвикам ерекция. Пък и защо би ме лъгала?

Той поклати глава.

— За да те заблуди. Малко е прекалено да ти говори с такива подробности. Можеше само да ти скръцне със зъби и да ти каже да стоиш настрана от него.

— Е, да, но не го направи. Не вярвам да ме лъже. Накара ме да се закълна, че няма да го споделям с никого. Разбираш ли, може да е елегантна и високопоставена, но съм сигурна, че ме хареса. Предложи ми да обядваме заедно другата седмица.

— Ти ще отидеш ли?

Тя сви рамене.

— Ще бъда много заета. Освен ако ти не искаш да отида.

— Не особено.

Тя започна да събира чашите и да ги нарежда върху подноса.

— Защо гледаш така? — попита го Мадлен. — Хомосексуалист е, нали? Това ти се предлага като бойно средство.

— Да — отвърна той замислено. — Но онова, от което имаме нужда, е оръжие, за да го използваме.

Мадлен направи гримаса.

— Какво?

— Трябва ни доказателство — поясни Пол.