Сандра Браун
Безпощадно (6)

Пета глава

Беше отправил предизвикателство, на което не можеше да устои, точно както Бек Мърчънт по-рано. Не бе в природата й да се оттегля без бой. Бе наследила някои черти на баща си, независимо дали това й харесваше.

Осъзнавайки своята предсказуемост, тръгна след Хъф към стаята за игри. Беше казала, че вече не се страхува от него. Може би не бе повярвал на тези думи, но то не беше важно. Важното бе самата тя да повярва. Не бе нужно да му доказва колко е безстрашна. Но трябваше да го докаже на себе си.

От три хиляди километра бе лесно да се хвали, че е успяла да оцелее и че е напълно безразлична към него. Обаче най-тежкото изпитание за смелостта й бе да застане лице в лице с врага, който й бе нанесъл почти фатални удари. Само така щеше напълно да се убеди, че страхът й от Хъф е минало и той вече няма власт над нея.

Затова влезе заедно с него в убежището му. С изключение на телевизора с голям екран, обстановката бе почти същата, каквато я помнеше. Докато оглеждаше стаята, Сейър се опита да извика в съзнанието си поне един приятен спомен, свързан с нея. Нямаше такъв. Всички спомени, които събуждаше тази стая, бяха мъчителни.

Когато бе малко момиче, което трябваше да се състезава за вниманието на Хъф, не й бе позволено да влиза тук. Крис и Дани бяха допускани и дори канени в неговото светилище, но тя рядко — и единствената причина бе полът й.

В тази стая Хъф бе обяснил на нея и братята й колко тежка е болестта на майка им. Влизайки в ролята на говорител, Сейър бе попитала дали Лоръл ще умре. Когато баща им бе потвърдил, двамата с Дани бяха заплакали. Хъф не понасяше сълзи. Беше им казал да се стегнат и да се държат като зрели хора, като истински Хойл. Семейство Хойл никога не плачели. Беше им посочил Крис за пример: „Той не плаче, виждате ли?“.

Само че Сейър бе плакала в тази стая още веднъж. Бе плакала неудържимо и истерично, умолявайки Хъф да не прави това, което все пак бе направил. Не можеше да му прости за онази нощ. Тогава го бе намразила.

Стъпките му отекнаха по чамовия паркет, когато отиде до барплота и й предложи питие.

— Не, благодаря.

Наля бърбън за себе си.

— Да кажа ли на Селма да ти донесе нещо за ядене? Няма търпение да те нахрани.

— Не съм гладна.

— Дори и да умираш от глад, не би хапнала нищо, купено с парите на „Хойл Ентърпрайсис“, нали?

Хъф потъна в креслото си и я погледна над ръба на чашата, докато отпиваше глътка бърбън.

— Това началният ти удар ли е, Хъф? Искаш да видиш кой от двама ни ще спечели повече точки? Да водим словесен двубой, докато единият от нас се признае за победен? Ако е така, няма да участвам. Никога вече няма да ме въвлечеш в скапаните си игри.

— Майка ти не би одобрила подобен език.

Сейър му хвърли убийствен поглед.

— Майка ми не би одобрила доста неща. Искаш ли да поговорим за тях?

— Все още злобееш срещу мен, както виждам. Е, не бих казал, че съм изненадан. Всъщност бих се разочаровал, ако язвителността ти бе намаляла — облегна се назад, взе кутия кибрит от една полица и запали цигара. — Седни. Разкажи ми за бизнеса си.

Тя седна на единия от еднаквите дивани, разположени от двете страни на масичката.

— Върви добре.

— Ако има нещо на света, което не понасям, Сейър, това е фалшивата скромност. Щом си успяла, имаш заслужено право да се хвалиш. Прочетох статията за теб в „Кроникъл“. Беше доста обширна. Със снимки и прочее. Пишеше, че си декоратор в Сан Франциско, със заможна и елитна клиентела.

Не го попита откъде е разбрал за вестникарската статия. Бе способен на всичко, дори на шпионаж. Вероятно знаеше повече за живота й в Калифорния, отколкото бе подозирала. Може би Бек Мърчънт събираше сведения за него.

— Колко плати на онзи обратен старец, за да откупиш бизнеса му? — попита той. — Сигурно доста.

— Онзи „обратен старец“ е мой учител и близък приятел.

Бе започнала работа при него като стажантка, докато учеше в колежа. След като се бе дипломирала, той я бе назначил на постоянно място. Но Сейър не бе просто служител, заслужаващ комисиона за всичко, което успее да продаде от ателието му за проектиране на интериор. Още от самото начало я бе подготвял един ден да поеме бизнеса.

Беше я изпращал в командировки в чужбина, да закупува дамаски от Хонконг и антики от Франция, доверявайки се напълно на инстинктите й, на усета й за бизнес и изтънчения й вкус. Бе натрупал четиридесетгодишен опит и имаше внушителен брой ценни контакти. Сейър допринасяше със свежи новаторски идеи. Бяха станали чудесен екип.

— Когато реши да се пенсионира — продължи тя, — направи условията на продажбата изгодни за мен.

Под нейно ръководство фирмата се бе разраснала. Беше изплатила дълга си за три години, наполовина по-кратко време, отколкото бе очаквала. Но не каза това на Хъф, защото реши, че финансовите й дела не го засягат.

— Значи от закачане на пердета се печелят добри пари.

Нарочно говореше за бизнеса й с пренебрежение, но не се хвана на въдицата.

— Обичам работата си. Бих я вършила почти безплатно. За щастие се оказа, освен приятна, и доходоносна.

— Възвърнала си неколкократно инвестициите си — Хъф разбърка кубчетата лед в чашата си. — Значи браковете ти не се оказаха съвсем несполучливи, а? Ако не бяха финансовите клаузи в предбрачните договори, за които настоях, нямаше да можеш да си купиш тази приказка и да вършиш работата, която толкова обичаш.

Едва успя да процеди през стиснатите си зъби:

— Получих само това, което ми се полагаше, Хъф.

— Съществуват и по-лоши начини за изкарване на прехрана — отбеляза Крис, когато влезе в стаята. — Правенето на кариера от разводи с богати мъже има доста добри страни — настани се на отсрещния диван и й се усмихна над масичката. — Пътят, който си избрала, не е лош.

Импулсивното й желание бе да стане и да излезе с гневна походка, но знаеше, че така само ще го разсмее. Да му достави това удоволствие би било по-лошо, отколкото да изтърпи подигравателната му усмивка.

— Непоносим си, както винаги, Крис. Но си прав за предимствата на разводите с богати мъже. Сигурна съм, че бившата ти съпруга би се съгласила.

Усмивката му леко помръкна, но спокойно каза:

— Не си наясно с фактите, Сейър. Мери Бет отказва да ми даде развод.

Бе предположила, че очевидното отсъствие на съпругата му от семейното гнездо означава, че изпълненият с проблеми брак на брат й най-сетне е приключил.

— Тогава защо не е тук?

— Сега живее в Мексико. В къща с изглед към лазурния Пасифик. Бяхме на почивка там. Един следобед изпих твърде много „Маргарити“ на плажа. Мери Бет има невероятната способност винаги да се възползва от това. На следващия ден се събудих махмурлия и като собственик на ново жилище. Напълно според плана й. Първо получи къщата заедно с прислугата, а после заяви, че иска да се разделим. За неопределено време — добави той и хвърли поглед към Хъф.

Сейър не познаваше снаха си, защото Крис се бе оженил след заминаването й, но реши, че съпругата на брат й заслужава далеч повече от една къща с прислуга на брега на Тихия океан за това, че го е търпяла. Съмняваше се, че бракът му е сложил край на безразборните му връзки.

Докато Крис даваше обяснение за отсъствието на съпругата си, Хъф бе останал изтегнат на креслото си, пушейки цигара. Но не изглеждаше спокоен. Бе напрегнат. Сейър забеляза, че стиска столчето на чашата си така силно, че кокалчетата на загрубелите му пръсти са побелели. Не бе доволен от семейното положение на Крис и изведнъж тя прозря причината.

— Нямате деца.

Хъф внезапно извърна глава като бухал и отмести гневния си поглед от Крис към нея.

— Все още. Но това не е краят.

Напрежението изчезна от лицето на брат й и на негово място се появи усмивка.

— Влез, Бек.

— Не искам да ви прекъсвам — заговори той от прага, зад гърба й. Сейър не се обърна.

— Влез, ако обичаш. Прекъсването е добре дошло. Всички имаме нужда да си отдъхнем от тази семейна разправия.

Чу Мърчънт да се приближава. Заобиколи дивана.

— Ред е тук, Хъф.

— Тръгна си преди час.

— Върнал се е, този път в качеството си на длъжностно лице. С него е и Уейн Скот. Искат да разговарят с нас.

— За какво?

Бек го изгледа изпод вежди, сякаш попита: „Как мислиш?“.

— Колко време ще ни отнемат? — попита Крис. — Уморен съм от погребалната атмосфера и се надявах да изляза за малко.

Сейър бе смаяна от неговата обсебеност от собствената му особа, въпреки че не би трябвало да бъде. Винаги бе мислил само за себе си. Не се интересуваше от нищо, което не е свързано лично с него, с плановете и желанията му. Този егоизъм, поощряван от Хъф, нямаше граници — дори в деня, в който Крис бе погребал брат си.

Сейър не би издържала нито миг повече в компанията му.

— Ще изляза и ще ви оставя да поговорите с Ред — погледна към Хъф и каза: — Безспорно Дани беше най-добрият от всички ни. Дълбоко съжалявам за загубата — надменно се обърна към живия си брат: — Крис… — замълча, защото всичко, което й хрумна да каже, би прозвучало лицемерно. — Довиждане.

Удостои Бек Мърчънт само с хладно кимване. Но когато понечи да го подмине, той докосна ръката й.

— Ред иска да останеш.

Преди Сейър да се опомни от изненадата и да проговори, Крис попита:

— Тя пък защо?

— Не каза.

— Сигурно е казал нещо — възрази Сейър.

Мърчънт я погледна навъсено.

— Точните му думи бяха, че би искал да останеш. Да ги поканя ли да влязат, Хъф?

— Голяма досада. И на мен ми писна да мисля и говоря за смърт. Но нека приключим час по-скоро. Покани ги, Бек.

Сейър нямаше намерение да остава и щеше да го каже на Ред Харпър. Бек Мърчънт излезе само за да придружи шерифа ветеран и по-младия му спътник до стаята.

Веднага премина в настъпление.

— Шериф Харпър, опитвам се да хвана късен полет за Ню Орлиънс. Вече се забавих доста.

Ред Харпър все още бе с катраненочерния костюм, с който бе облечен на погребението. Детективът с него бе със стандартна униформа, но бе свалил шапката. Огледа се, запечатвайки подробностите от обстановката в стаята, нервен като състезателен кон преди старт, решителен, какъвто го бе описал Бек Мърчънт. Харпър отвърна:

— Съжалявам, че се налага да те забавим, Сейър, но детектив Скот иска да зададе по няколко въпроса на всички вас.

— Оценявам старанието ви — отбеляза тя, обръщайки се направо към по-младия полицай. — Възхищавам се на чувството ви за дълг. Но нямам информация за вас. Не живея тук и не бях поддържала връзка с Дани от над десетилетие.

— Да, госпожо, но е възможно да знаете повече, отколкото предполагате — провлеченият му говор бе по-характерен за Тексас, отколкото за Луизиана. — Имате ли нещо против да останете само за малко? Няма да трае дълго, обещавам.

Сейър с неохота се върна на мястото си на дивана.

— Бек, вземи два стола от игралната маса за хората на закона — Хъф посочи натам от удобното си кресло. — Ти можеш да седнеш до Сейър.

Шерифът и помощникът му заеха столовете, които Бек придърпа за тях, а той се настани до нея. Сейър погледна Хъф и забеляза познатия дяволит блясък в очите му, когато запали нова клечка и я хвърли в пепелника.

— Е, Ред, ти свика тази среща — заговори той. — Целите сме в слух. Какво те тревожи?

Шерифът прочисти гърлото си.

— Както знаете, назначих Уейн като детектив в отдела.

Думите му прозвучаха почти като извинение.

— Е, и?

— Той свърши малко детективска работа в рибарския ви лагер, Хъф, и се натъкна на факти около самоубийството на Дани, които го безпокоят.

Хъф отмести поглед към младия помощник-шериф.

— Например?

Уейн Скот се придвижи напред на стола си и седна почти на ръба, сякаш с нетърпение бе очаквал реда си да заговори.

— Пушката, с която е убит…

— Пушка? — извика Сейър.

Когато Бек Мърчънт й бе казал, че Дани е бил застрелян в главата, бе предположила, че е с пистолет. Нямаше енциклопедични познания за огнестрелните оръжия, но определено знаеше разликата между револвер и пушка, както и между пораженията, които нанасят.

В зависимост от калибъра и траекторията, куршум от пистолет, изстрелян право към главата на човек, можеше да бъде смъртоносен и определено да предизвика ужасяваща гледка. Но тя бе несравнима с раздробяването на човешкия череп, което би причинил изстрел с пушка.

— Да, госпожо — мрачно отвърна детективът. — Не е имал никакъв шанс да оцелее.

— Не е зле да преминеш към съществената част — суховато го подкани Бек.

— Добре, господин Мърчънт. Съществената част е, че жертвата беше с обувки на краката.

Няколко мига всички се взираха в него с недоумение. Първи реагира Хъф:

— Не зная за какво намеквате, но…

— Почакайте — Бек му даде знак с ръка да замълчи, но гледаше към Уейн Скот. — Мисля, че разбирам причината за безпокойството на детектив Скот.

Крис потърка долната си устна и кимна:

— Пита се как Дани е натиснал спусъка.

Скот енергично кимна няколко пъти:

— Именно. Веднъж разследвах самоубийство с пушка в Картидж, Източен Тексас. Мъжът беше натиснал спусъка с големия пръст на крака си — загрижено погледна към Сейър. — Простете, госпожо Хойл, че говоря така прямо за…

— Няма да припадна. Впрочем фамилията ми е Линч.

— О, извинявайте. Мислех…

— Няма проблем. Продължавайте, ако обичате.

Очите му обходиха лицата, втренчили погледи в него.

— Исках да кажа, че всичко около предполагаемото самоубийство на господин Хойл съвпада с онзи подобен случай. Но не мога да си обясня как е успял да натисне спусъка. Било е истински фокус, като се има предвид дължината на цевите… А, това е другото, което ме озадачава. Оръжието е пушка двуцевка, с две заредени цеви. Ако човек възнамерява да се застреля с двуцевка в главата, защо да зарежда и двете? Едва ли би имал нужда от втори куршум.

Никой не се реши да изрече коментар или отговор. Ред Харпър отново прочисти гърлото си.

— Спомняш ли си кога за последен път видя онази пушка, Хъф? Не забелязвам празно място на витрината ти с оръжия.

Кимна към един страничен шкаф със стъклени врати. Хъф притежаваше арсенал, който включваше няколко пистолета, ловни пушки и една двуцевка за лов на птици. Всичките бяха на местата си.

— Беше стара. Никой от нас не я искаше. Бяхме я пенсионирали, така да се каже. Държахме я в рибарския лагер за резерва. Не си спомням кога за последен път някой стреля с нея.

— Аз помня.

Всички насочиха вниманието си към Крис. Съдейки по нехайния тон, с който изрече тази реплика, човек би могъл да си помисли, че обсъждат нещо незначително, например загубена ръкавица или времето, а не важна тема като оръжието, с което брат му бе сложил край на живота си.

— Един уикенд… беше преди около три седмици, нали, Бек? — Бек кимна. — Ние двамата пренощувахме там. Късно вечерта Фрито полудя. Излязохме да видим какво го е събудило и забелязахме рис. Бек стреля два пъти във въздуха само за да го изплаши. Побягна към гората.

Мърчънт продължи разказа:

— На следващата сутрин смазах пушката и я сложих обратно на решетката над вратата.

— Презареди ли я? — попита шериф Харпър.

— Не.

— Е, някой го е направил — каза Уейн Скот.

— Проверихте ли за отпечатъци?

Учтивият му отговор на въпроса на Сейър бе:

— Да, госпожо. Тези на брат ви… на Дани бяха по цялата пушка, както и на други хора. Някои от най-скорошните вероятно ще се окажат ваши — обърна се той към Бек.

— Значи сте сигурни, че Дани е докосвал пушката — изтъкна Сейър.

— Да, госпожо. Но не знаем кога.

— Има ли негов отпечатък на спусъка?

— Не успяхме да снемем ясни отпечатъци — отвърна Ред Харпър. — Което също е малко смущаващо. Искам да кажа, щом Дани го е докоснал последен…

Не довърши мисълта си.

Хъф, който мълчеше, бе на границата на търпението си. Стана от креслото си, заобиколи го и спря погледа си върху лицето на Уейн Скот, но се обърна към Ред Харпър:

— Защо позволяваш на помощника си да ни припомня всичко, по дяволите? За да заслужи новата си униформа? Ако е така, намери му по-полезно занимание, например да патрулира край витрината на магазина до леярната ми и да сплашва всеки, който се опитва да развива синдикална дейност. Така ще уплътнява добре времето си, вместо да губи моето и да ме кара да мисля за неща, за които вече не желая да мисля. Дани е мъртъв. Погребахме го. Това е краят.

Извади нова цигара от кутията.

— Извинявайте, господин Хойл, но не е краят.

Хъф гневно изгледа Скот, докато палеше цигарата. Младият мъж смело продължи:

— Не само разположението на пушката върху тялото на господин Хойл поражда въпроси. Или разтягането, на което би трябвало да се подложи, за да натисне спусъка с ръка, докато цевите са в устата му. Има и друго, което ме озадачава.

Лицето на новия детектив бе зачервено. Сейър не знаеше дали от смущение или от въодушевление. Възхити му се за дързостта да отстоява мнението си пред всемогъщия Хъф Хойл, макар и да предполагаше, че след тази вечер дните му като помощник-шериф са преброени.

— Е, добре, да чуем каква муха е влязла в главата ти — настоя Хъф.

— Религиозното увлечение на сина ви.

Изненадите нямаха край. Сейър погледна Крис, а после баща си, очаквайки да види, че се смеят на странната идея за връзка на някого от фамилията Хойл с религията. Но лицата им останаха сериозни. Хъф дори се намръщи още повече.

Извърна глава към Бек Мърчънт, който явно бе доловил недоумението й.

— Наскоро Дани се присъедини към братството…

— „Вестители на Библията“ — просъска Хъф.

— Беше приел идеите им и стриктно спазваше техните правила — продължи Бек.

— Откога?

— От около година. Никога не пропускаше неделна служба или вечерна молитва в сряда.

— Стана голям задръстеняк — продължи Крис. — Спря да пие. Обезумяваше, ако някой от нас спомене името Божие напразно. Направо откачи.

— Какво го е накарало да се обърне към религията?

Крис сви рамене.

— Не го ли попитахте?

— Да, Сейър, питахме — процеди той през зъби. — Дани отказваше да разговаря с нас за това.

Бек Мърчънт добави:

— Не можахме да го свържем с някаква конкретна случка, например преживяване на границата на смъртта. Казано накратко, през последните месеци от живота си стана друг човек. Коренно се промени.

— Към по-добро или към по-лошо?

Хъф отговори:

— Въпрос на мнение.

Изражението му издаваше какво е било неговото мнение за набожността на Дани. Сейър отново се обърна към младия помощник-шериф:

— Каква връзка има това със самоубийството му?

— Разпитах пастора и членове на братството, които са разговаряли с Дани в неделя сутринта. Всички, без изключение, потвърдиха, че е бил весел и въодушевен. Говорел пламенно за Бог и казал на събратята си, че ще се видят на вечерната служба — детективът срещна погледа на всеки от хората в стаята, преди да добави: — Струва ми се странно човек в добро настроение, в религиозно опиянение, така да се каже, изведнъж да превърти и да се застреля.

— Нима намеквате, че е било нагласено така, че да изглежда самоубийство? — попита Сейър.

— Не слагай такива думи в устата на Уейн, Сейър — намеси се Ред Харпър и смутено погледна Хъф. — Иска да каже само, че…

— Искам да кажа, че обстоятелствата около смъртта на Дани Хойл изискват по-задълбочено разследване.

— Съдебният лекар нямаше никакви колебания, когато обяви случая за самоубийство.

— Точно така, господин Мърчънт, но причината за смъртта му беше очевидна — хвърли поглед към Сейър. — Ще ви спестя медицинската терминология от писмения доклад от аутопсията. — Отново се обърна към Мърчънт: — Това, което според мен остава неизяснено, е начинът, по който е предизвикана смъртта.

— Начинът — повтори Бек и изгледа детектива с присвити очи. — Цевите на пушката са били в устата на Дани. Това безспорно доказва, че не е било нещастен случай.

— И аз смятам така — каза Скот и мрачно кимна. — Можем да изключим версията за случаен изстрел. Така че, ако установим, че не е било самоубийство, единственото възможно заключение е убийство.

Ред Харпър потръпна, сякаш от болка.

— В такъв случай, длъжен съм да попитам сещате ли се за някого, който би желал смъртта на Дани?