Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
White Hot, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 118гласа)

Информация

Сканиране
ganinka(2010)
Разпознаване и корекция
Кристина(2010)
Допълнителна корекция
sonnni(2013)

Издание:

Сандра Браун. Безпощадно

ИК „Хермес“, Пловдив, 2004

Американска. Първо издание

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0226-X

История

  1. —Добавяне

Епилог

— Изглеждаш изтощен.

— Видът не лъже — отвърна Бек на Сейър, докато се качваше по стъпалата към верандата на къщата си, където двамата с Фрито го чакаха. — Бяха изнурителни шест часа.

Толкова време бе изминало, откакто Крис бе обявен за мъртъв при пристигането в местната болница, а Хъф бе арестуван за убийство, защото неговият изстрел срещу Крис бе предизвикал инцидента.

Хъф не бе в състояние да взема решения и затова Бек, действайки от негово име, веднага бе повикал известния адвокат по криминално право, с когото се бе свързал Крис. Беше се съгласил да представлява бащата вместо сина и бе пристигнал в Дестини толкова бързо, колкото позволяваше максималната скорост на лексуса му.

Уейн Скот бе повикал един от заместниците на областния прокурор да разпита Сейър и Бек. Наложи се да дават показания няколко пъти. Разказът на Бек бе най-изчерпателен. Не пропусна нито една подробност от подслушания от Хъф разговор, довел до трагичната кончина на Крис.

— Не се и съмнявам, че Хъф е дошъл да ме застреля заради нелоялността ми — бе казал той на прокурора. — Знаех, че за да ги победя, трябва да свикна да разсъждавам като тях, да се държа като тях. Трябваше да стана един от тях.

Сейър го бе слушала с възхищение. От обич и чувство за дълг към баща си Бек се бе превърнал в презирания от всички адвокат на семейство Хойл.

— Но когато той чу признанието на Крис за убийството на Дани, мисля, че просто обезумя. Стреля от гняв. Не улучи. Но Крис бе толкова смаян, че подскочи и размаха ръце като вятърна мелница. Неволно натисна шалтера за конвейера. Лентата се разцепи, разхвърчаха се парчета като шрапнели и едно от тях се заби във врата му.

Накрая Сейър бе освободена от разпита, но той бе помолен да остане и още веднъж да разкаже за случилото се. Бяха му напомнили, че това е нарушение на поверителността между адвокат и клиент и означава край на адвокатската му кариера. Все пак се бе съгласил да говори.

Когато бе излязла, Сейър се бе запитала къде да отиде. Нямаше желание да се връща в къщата, която вече бе място на престъпление, или в мрачния мотел. Затова бе последвала инстинкта си и бе дошла тук да чака Бек.

Сега той седна на свободния люлеещ се стол и почеса доволния Фрито зад ушите.

— Завиждам му за щастливия живот, който води — отбеляза Бек. — Живее ден за ден. Каквото и да се е случило вчера, вече го е забравил и не се тревожи за утре.

— Какво ще стане утре?

— Хъф ще бъде обвинен в убийство. Вероятно ние с теб ще бъдем призовани като свидетели на обвинението.

— Така и предполагах.

— Освен ако сам се признае за виновен.

— Мислиш ли, че ще го направи?

— Няма да се изненадам. Казал им е къде се намират останките на Айвърсън. Ред Харпър е признал съучастничеството си. И той ще отговаря по доста обвинения. Ако доживее — наведе се напред, подпря се на коленете си и разтърка очите си. — Хъф напълно е загубил разсъдъка си, Сейър. Преди да тръгна, отскочих до арестантската му килия да го нагледам.

— Как реагира, когато те видя?

— Никак. Лежеше на нара, свит на кълбо, и плачеше като бебе. Хъф Хойл — да се превърне в това жалко същество — Бек говореше спокойно, с тъга. — Мисля, че би простил на Крис всичко друго, освен убийство на човек от семейството. Ако бе застрелял президента, би го прикривал и защитавал до последен дъх. Но да посегне на живота на собствения си брат? Хъф не би го допуснал. Беше непонятно за него. Противоречеше на силното му чувство за вярност към семейството.

— Чудя се откъде ли се е взело — каза Сейър. — Не е отраснал, заобиколен от роднини. Не е споменавал друго за родителите си, освен че ги е загубил като малък.

Бек напрегна паметта си и след секунди сподели:

— Късно една вечер, когато Крис бе излязъл и двамата бяхме сами, Хъф изпи доста бърбън. Беше пиян и говореше несвързано, но каза нещо по повод смъртта на баща си. Не го наричаше „баща ми“, а „моят татко“. Думите му бяха: „Копелето не произнесе правилно името му“.

— Кого ли е имал предвид?

— Не каза нищо друго. Може да е била незначителна реплика. Или много важна.

Сейър се загледа отвъд моравата и въздъхна:

— Като си помисля какво му е коствало да натисне спусъка… Опитал се е да унищожи това, което най-много обичаше.

— Крис беше и последната му надежда да има внук, който да продължи рода. Сам провали шансовете си. Но не изпитвам съжаление към него, Сейър. Той е направил Крис такъв, какъвто беше. Той го е възпитал.

— И уби моето бебе. Явно не е гледал на него като на човек от рода си.

Бек протегна ръка към нея, хвана нейната и силно я стисна.

— Гладен ли си? — попита тя.

Влязоха в къщата. Беше се отбила да купи пържено пиле. Заедно подредиха порциите и приборите на масата, заобикаляйки Фрито, който вървеше по петите им, сякаш се боеше, че скоро отново ще го оставят сам.

— Обадих се на Люс Дейли — каза тя. — Кларк ще бъде изписан от болницата утре или вдругиден. Колегите му са го помолили да ги представлява пред експертите от Комисията. Няма да може, преди да се възстанови напълно, но този вот на доверие ще ускори оздравяването му. Мисълта, че нападателите му са в затвора, също повдига духа му. Люс ти е благодарна, че удържа на думата си.

— Да съобщя имената им на Уейн Скот бе най-малкото, което можех да направя.

— Позвъних и на Джесика Дебланс и й казах за случилото се днес. Изпреварих новините по телевизията само с половин час и тя ми благодари, че го узна от мен, а не от медиите. Много е мила, Бек. Когато й се доверих за обажданията на Дани, настоя да престана да се самообвинявам. Каза, че той не би искал да се чувствам виновна. Обеща да се моли за всички нас, включително и за Крис. Радвам се, че Дани е познал такава всеопрощаваща любов, макар и за кратко.

— Аз също.

— Мисля, че ще се радваш да се запознаеш с Джесика.

— Може би на нея няма да й е приятно — каза Бек. — За повечето хора тук все още съм враг.

— Би могъл да се представиш като Чарлс Нийлсън.

— Не, той трябва да потъне в небитието, откъдето изплува. Шумотевицата около него постепенно затихва. След няколко месеца никой няма да го помни.

— А хората, които носеха лозунги? А семейство Полик?

— Нийлсън ще ги препрати към друг адвокат по трудовоправни спорове. По-добър.

— А ти какво ще правиш?

— Имаш предвид, занапред? Това зависи от теб, Сейър. Практически ти вече си собственичка на „Хойл Ентърпрайсис“. Аз работя за теб. Какво искаш да направя?

— Можеш ли да ми уредиш неограничени пълномощия?

— При сегашното състояние на Хъф няма да представлява проблем.

— Щом получа пълно право да вземам решения, искам да обявиш „Хойл Ентърпрайсис“ на пазара. Продай я. Не я искам, но не мога просто да я закрия и да оставя този град без икономика. Продай я на реномирана компания. Постави на първо място в договора безопасността и взаимоотношенията с работниците, иначе няма продажба.

— Разбирам и съм съгласен. Имам няколко страхотни кандидат-купувачи. Компании, които са се обръщали към мен. Казвах на всички, че Хъф никога няма да я продаде. Ще се радват да узнаят, че положението се е променило.

— Докато заводът е затворен заради инспекцията на Комисията по безопасност, искам работниците да получават пълна заплата.

— Добре — каза той. — Ще остана, докато всичко се уреди.

— А после?

— Може би ще открия консултантска фирма. Мога да бъда компетентен посредник между работниците и ръководството на компании като „Хойл“. Бог знае, че имам достатъчно опит и съм добре запознат и с двете страни.

Предполагаха, че са гладни, но когато започнаха да се хранят, откриха, че всъщност нямат апетит. Сейър едва чоплеше питката с масло.

— Каза, че майка ти е жива. Така ли е?

— Жива и в цветущо здраве.

— Бих искала да се запозная с нея.

— Вече я познаваш. Разговаря с нея в офиса на Нийлсън.

— Бренда? — възкликна тя.

— Когато влязох и те видях там, за миг изпаднах в паника, но тя напълно запази самообладание.

— Дори не трепна. Не бих и предположила.

— Смята, че си страхотна. Шик. Интелигентна. Да видим… не мога да си спомня всички прилагателни, но дълго те превъзнася. Помниш ли, когато излезе от сградата и ме видя да говоря по телефона, уж с Нийлсън в Дейтън?

— Синсинати.

— Е, всъщност разговарях с нея. Упрекваше ме, че съм се държал грубо с теб.

— Сигурно много се е разтревожила вчера, когато е чула, че си пребит. Нищо чудно, че се обади от името на господин Нийлсън да попита как си.

— Поговорих с нея, докато карах насам. Разказах й за станалото днес. Повече от две десетилетия бяхме заети със съсипването на семейство Хойл. Новината за края на всичко това й донесе огромно облекчение, главно защото оцелях. Винаги се е бояла, че Крис или Хъф ще ме разкрият и ще изчезна като Айвърсън или ще загина при нещастен случай като баща си.

— А господин Мърчънт?

— Почина преди няколко години. Беше свестен човек. Вдовец, без деца. Беше луд по майка ми и ме отгледа като свой син. Бях късметлия с двама добри бащи.

Сейър стана и започна да разчиства масата.

— Да, наистина си бил. Аз нямах дори един.

Сложи съдовете, които бе събрала, на плота и се върна до масата за останалите.

Бек обгърна талията й и я притегли между краката си.

— Когато приключа тук и подам оставката си, ще търся място, където да се установя и да открия консултантска фирма.

— Имаш ли идея къде?

— Надявах се да ми дадеш подходящ съвет.

Многозначително я погледна в очите.

— Зная за един чудесен град — каза тя. — Страхотни паркове. Добра храна. Понякога времето е мрачно, но Фрито няма да има нищо против малко мъгла, нали?

— Мисля, че ще му хареса. А на мен — със сигурност. Стига да мога да отскачам дотук от време на време, за да хапна купичка — две лютива супа.

— Искаш ли да ти разкрия една тайна? На мен ми я изпращат замразена.

— Не!

— Да — прокара пръсти през косите му, но нежната й усмивка трепна. — Познаваме се едва от две седмици, Бек. Бяха доста напрегнати седмици.

— В емоционално отношение.

— Да. Затова не е ли малко рано да кроим трайни планове за бъдещето?

— Възможно е — отвърна той. — За да бъдем честни към себе си, вероятно трябва да си дадем още малко време, да видим как ще потръгнат нещата, преди да вземем сериозно решение.

— И аз мисля така.

— Колко време ти е нужно?

Сейър погледна стенния часовник.

— До и половина?

Бек се усмихна нежно:

— На мен не ми трябва дори толкова — обви ръце около талията й, зарови лице между гърдите й и тежко въздъхна. — Унищожението на семейство Хойл беше движещата ми сила и не мислех за нищо друго. Откакто баща ми бе убит, всяко решение, което вземах, беше свързано с плановете за този ден. Но сега, след като всичко свърши… толкова съм уморен, Сейър.

— Аз също се уморих да изпитвам гняв. Дори не се радвам, че Хъф се побърка. Искам да кажа, доволна съм, че най-сетне ще отговаря за престъпленията си, но той е трагична фигура. Това не може да носи радост, нали?

— Не. Радост — не. Може би спокойствие.

— Може би.

Бек разпери ръка върху корема й и леко го погали.

— От всички злини, които е причинил, най-много го мразя заради онова, което е сторил с теб.

Тя покри ръката му със своята и я задържа.

— Аз съм от семейство Хойл, Бек. Невинаги сме честни, а можем да бъдем и жестоки манипулатори.

Вдигна глава и я изгледа с удивление.

— Излъгах Хъф. Признавам, че беше подло, но бях бясна и исках да го засегна дълбоко — Сейър сниши гласа си почти до шепот: — Доктор Кароу не ми е нанесъл трайни увреждания.

Очите му се сведоха към корема й, а после изведнъж отново срещнаха нейните.

— Можеш да имаш деца?

— Няма физическа пречка. И може би… ще кажа на Хъф.

Той бавно се изправи и я притегли към себе си.

— Ето кое те отличава от тях, Сейър. Бяха безпощадни. Но не и ти. Прозрях това и то ме накара да те обикна.

— Не, Бек — възрази тя и отпусна глава на гърдите му. — Аз видях това у теб.

Край
Читателите на „Безпощадно“ са прочели и: