Сандра Браун
Безпощадно (33)

Тридесет и втора глава

Сейър се събуди от леката си дрямка, когато чу шуртенето откъм банята на Бек. Беше легнала на дивана в хола с намерението само да си почине, но явно се бе унесла. Щом разбра, че е буден, стана и се отправи в тъмнината към кухнята.

Когато влезе в спалнята му с поднос за сервиране, той излезе от банята, с кърпа на кръста и мокра коса.

— Взел си душ? — изненадано попита тя.

— Събудих се целият в пот.

Вдигна поглед към вентилатора, който все още се въртеше.

— Трябваше да наглася термостата на по-ниска температура.

— Причината не е в това. Сънувах.

Сейър сложи подноса на канапето, поставено диагонално в ъгъла.

— Какво сънува?

Бек не отговори и тя го погледна изпитателно.

— Не помня.

— Можеш да стоиш изправен. Как се чувстваш?

— Горещата вода облекчи болките — поне отчасти. Защо лампите не са включени?

— Спуснах щорите и използвам свещи за осветление. От пътя ще изглежда, че няма никой.

— Съобразителна си.

Щракна ключа на лампата в банята. Сейър запали кибритена клечка и доближи пламъка до свещта върху подноса.

— Приготвих ти вечеря. Доматена супа, сирене и сухари.

— Нямаше нужда да ми сервираш, но съм твърде гладен, за да възразя.

Посочи му канапето и той седна, смутено подпъхвайки краищата на кърпата под бедрата си, и сложи подноса в скута си. Тя се настани до него. Бек взе лъжицата и загреба супа, но изведнъж си спомни за добрите маниери.

— Ти хапна ли?

— Преди малко.

Опита супата и си взе парче сирене.

— Как е Фрито?

— Нахрани се до насита с бекон и яйца и в момента сладко си подремва.

— Бекон? Много съм ти благодарен. Никога вече няма да се задоволи само с яйца.

— Заслужаваше да го поглезя. Бдя над теб почти цял следобед.

Бек престана да се храни и я погледна.

— Очевидно ти също.

Изведнъж стаята й се стори твърде тъмна и тиха, а той — твърде гол. Бързо стана и въпреки възраженията му, смени влажните чаршафи на леглото. Когато приключи, Бек преглъщаше последните хапки от вечерята си с чаша мляко.

Отнесе подноса обратно в кухнята и се върна с няколко шоколадови бонбона.

— Хрумна ми, че може да поискаш нещо сладко.

— Благодаря — той разопакова един бонбон от станиола и го лапна. — Какво искаше да кажеш с това, че Крис не ми е приятел? Или съм сънувал?

Сейър отново седна на канапето.

— Не, наистина го казах. Стоеше и гледаше как те бият, без да направи нищо.

— Не можеше да стори много, Сейър.

— Не вярвам — гневно каза тя. — Дори и да не е искал да се бие, попречи на Фред Деклует да ти помогне. Видях го.

— На своя глава отидох при Люс Дейли. Крис ме посъветва да не го правя. Да изчакам, докато Ред пристигне с подкрепление. Навярно е решил, че си го заслужавам, щом упорствам и се правя на герой.

Обяснението му не й се стори убедително. Не можеше да отрече, че донякъде звучи разумно, но бе видяла изражението на Крис. Не беше на човек, разтревожен за приятеля си, който е нападнат от разярена тълпа.

— Ако ти беше на неговото място, а той на твоето, нима дори стадо диви коне биха те спрели? — попита тя. — Нима нямаше да го защитиш?

— Не знам.

— Напротив, знаеш. Преди години в „Рейзърбек“ си се бил заедно с него и Дани.

— Да, като си спомня, мисля, че беше безразсъдно, а и тогава срещу нас беше само Уоткинс Антената, а не цяла тайфа.

При споменаването на това име по ръцете й полазиха хладни тръпки. Отърси се от тях.

— Извинявай — каза той. — Не биваше да ти напомням за него.

— Няма значение.

— Едва ли са го заловили, докато аз проспах деня.

— Не съм чула — забеляза как умело бе отклонил темата от Крис, но не го упрекна. — Предполагам, че полицията е твърде заета с положението в леярната.

— Обади ли се на Нийлсън?

— Разговарях със секретарката му. Благодари ми, че отговорих на обажданията. Новината за случилото се с теб е достигнала до тях. Съжаляват. Казват, че насилието не е в стила на Нийлсън, и попитаха как си.

— Може би ще прояви съчувствие към мен и ще се появи при следващата ни уговорена среща.

— Може би, но…

— О, има някакво „но“?

Сейър си взе бонбон.

— Нийлсън вече е извън играта, Бек.

— Откога?

Не беше сигурна как ще приеме новината, но не намери начин да му я съобщи тактично.

— Днес Комисията по безопасност на труда е прекратила дейността на „Хойл Ентърпрайсис“.

Разказа му всичко, което бе чула в новинарските емисии и по-късно от Хъф.

— Освен това — продължи тя, след като дълбоко си пое дъх — говорителят на Комисията загатна, че не само ще бъдат наложени глоби, вероятно в размер на милиони долари, а и Министерството на правосъдието ще проведе свое разследване. Може би срещу семейство Хойл ще бъдат повдигнати криминални обвинения.

— Трябва да отида.

Бек понечи да се изправи, но тя сложи ръка на рамото му и му попречи да стане.

— Хъф не те иска там.

— Така ли?

— Обадих му се, след като чух новините по телевизията. Беше толкова бесен, че говореше несвързано. Но за едно… всъщност за две неща бе категоричен. Иска да стоиш настрана, докато пушилката се разсее.

— Защо?

Сейър сведе поглед към пръстите си, които нервно смачкаха станиола от бонбона на топче.

— Каза, че по-скоро ще навредиш, вместо да помогнеш. Че знаеш твърде много и… че е най-добре да заявят, че си в тежко състояние заради нараняванията, получени днес, и не можеш да отговаряш на въпросите на онези досадни копелета. Последното беше цитат.

Бек се замисли за малко и каза:

— Прав е, Сейър. Ще бъда изправен пред дилемата дали да злепоставя работодателя си, или да излъжа хората от правителствените агенции и следователно — да злепоставя себе си.

Тя не каза нищо, но бе разочарована от признанието му, че ще се чувства гузен.

— За какво друго бе категоричен Хъф?

— Че трябва да се срамувам, че съм носила лозунг срещу собствената си плът и кръв, и нямам право да злорадствам заради затварянето на завода.

Бек разопакова още един бонбон и го пъхна в устата си.

— Злорадстваш ли?

— Не. Радвам се, че Хъф ще бъде принуден да направи подобрения. Независимо дали натискът е оказан от правителството, от Нийлсън и синдикатите или от мен, това трябваше да стане, Бек. Нещата трябваше да се променят — усмихна се с тъга. — Желанието ми беше да бъдат постигнати, без да има пострадали. Аз нося отговорност за нападението срещу Кларк, а косвено и за това срещу теб. Отказах да се вслушам в предупрежденията ви и двамата бяхте пребити заради мен.

— Не съм сигурен дали съществените промени са възможни, без да се стигне до конфликт, Сейър. Обикновено това е цената на прогреса. Може би не физически наранявания, а някакъв вид борба.

— Но ти пострада физически. Боли ли те все още?

Точно под сърдечната област имаше синина, голяма колкото дланта й, видима дори на трептящата светлина от единствената свещ. Протегна ръка и я докосна с върховете на пръстите си.

Имаше намерение само да я погали, но допирът до топлата му плът я очарова. Пръстите й едва го докосваха, когато пробягаха по корема му към подобна синина от другата страна. На няколко сантиметра под нея имаше още една, полускрита от кърпата на кръста му. Леко я погали и се върна на първата, отляво под гърдите.

Задържа ръката си там и се загледа в пръстите си, докато нежно потъркаха мястото. След това импулсивно се наведе и го докосна с устни.

Наклони глава встрани и нежно целуна синината от другата страна на ребрата му. Прокара носа си по хълбока към натъртеното там. Целуна го веднъж. След това отмести кърпата и допря устни до него за втори път.

Бек тихо простена. Обхвана главата й с длани и я притегли нагоре. Вгледа се в лицето й, изучавайки чертите й. Прокара пръсти през косите й, приглади ги назад и отново ги остави да се разпилеят. Задъхано изрече името й.

Миг по-късно я зацелува. Внимавайки за раната на скулата му, тя обхвана лицето му и се предаде на ласките му.

Страстта им избуя. Устните им се впиваха едни в други и ставаха все по-ненаситни.

Повдигна я върху скута си и се притисна към нея. Възбудата му я изненада. Сейър се отдръпна и го погледна изумено.

— Сънят ми — каза той, останал без дъх, — … онзи, от който плувнах в пот… Сънувах, че се любим. Сега не е сън.

Следващата целувка бе още по-пламенна. Отделиха се само за миг, през който той издърпа блузата над главата й. После разкопча сутиена й и го свали, притисна глава между гърдите й и остана така, докато се успокои.

Тя обви ръце около главата му и потърка лице във все още влажните му коси. Уханието на сапуна, който бе ползвал, и шоколадовият вкус в дъха му я опияняваха.

Раздвижи чувствено ханш.

— Господи, да — простена той и Сейър отново се прилепи към него.

Когато усети как всмука зърното й, имаше чувството, че се разтапя от наслада. Насърчаван от несъзнателното й мъркане, леко го целуна и го притисна.

Тя закопня от желание да се слее с него.

— Бек, нека…

Отдръпна се и свали панталона си. Остана по дантелени бикини, но за миг се поколеба, внезапно обзета от непривичен свян.

Срещна умоляващия му поглед.

— Не ме измъчвай.

Смъкна бикините. Бек махна кърпата от кръста си. Беше невероятно мъжествен и у нея се надигна първична страст да почувства тялото му.

Той обхвана талията й и я притегли към себе си, притисна лице към корема й и я зацелува, сякаш вкусвайки от нея, докато устните и езикът му я замаяха и я накараха да тръпне от желание час по-скоро да го почувства в себе си. Сподели го с него.

Сливането бе нежно, бавно и още по-вълнуващо, всяко усещане бе ново и завладяващо. Той умело прикриваше нетърпението си и нейният стремеж да се наслади на всеки миг му доставяше явно удоволствие.

В мига на върховна наслада той плътно обгърна тялото й и притисна буза о гърдите й. Прошепнатите думи бяха неразбираеми, но изречени така страстно и отчаяно, че накараха и нея да се понесе към върха.

По-късно лежаха с лице един към друг.

— Какво каза? — попита тя.

— Кога?

Погледна го в очите и многозначително повдигна вежди.

— А, мисля, че бе поредица от неприлични думи.

— Много възбуждащо — замърка тя и се притисна към него.

— Тогава следващия път ще ги изрека на висок глас.

Настръхна при допира на пръстите й и за негова безкрайна наслада, тя обхвана зърното му с устни и нежно го погали с език.

Прошепна до гърдите му:

— От самото начало си знаел, че желая това, нали?

Трудно събра сили да проговори, но най-сетне отвърна:

— Мислех, че може и да го желаеш.

— Знаел си.

— От онзи ден на скамейката пред пианото.

Тя вдигна поглед към лицето му.

— Тогава те смятах за едно от най-арогантните копелета, които съм имала нещастието да срещна — прокара пръст по брадичката му и добави: — И най-привлекателните.

— На скамейката пред пианото едва се сдържах да не те докосна само за да се уверя, че си истинска. Никога не бях виждал толкова секси жена. И толкова вироглава.

Сейър се засмя:

— Толкова много исках да те мразя — изведнъж изражението й се промени и тонът й стана сериозен. — Все още го искам.

— Заради цялата мръсна работа, която върша за Хъф.

— Да.

— Възхищавам ти се за почтеността ти.

— Наистина ли, Бек?

— Да. Но нека оставим твоята почтеност и моята поквареност настрана за известно време, а? — прошепна той. — Поне до сутринта.

— Искаш да остана?

Притегли я по-близо.

— Само се опитай да избягаш.

Последва дълга целувка и ръката му се плъзна от гърдите й към загадъчната мекота между бедрата й. Откакто се бяха запознали, хиляди пъти си бе представял, че лежи гола до него. Но реалността бе несравнима дори с най-възбуждащите фантазии. Сега се бе случило наяве и той не можеше да й се насити.

Когато се отделиха, плъзна поглед по тялото й.

— Прелестна си, Сейър.

— Благодаря.

— Съвършена.

Последната дума накара сънената й усмивка да се стопи. Бек усети емоционалното й отдръпване още преди тя да се надигне и да опре брадичка на свитите си колене.

— Не съм съвършена, Бек. За теб би било по-добре изобщо да не ме бе срещал.

— Не е истина.

— Напротив. Съсипвам всеки, с когото се сблъскам по пътя си. Семейство Хойл сме известни с това. То е наша запазена марка. Караме хората да страдат, нанасяме им неизлечими рани.

Бек положи длан на гърба й. Кожата й бе невероятно гладка и светла в сравнение с неговата. Извивката на ханша й бе изящна. Отзад имаше две симетрични трапчинки и тази женствена черта го изпълни с непозната досега нежност. Бе изпитвал влечение безброй пъти. Страст — толкова често, че се срамуваше да признае. Но никога такъв копнеж да знае, че тялото на една жена му принадлежи изцяло.

— Кого си съсипала ти, Сейър?

— Омъжих се за двама мъже, които не обичах. Харчех парите им. Спях с тях. А почти не си спомням как изглеждаха.

Погледна към него, за да проследи реакцията му, но изражението му остана спокойно. Искаше да му разкаже за тази част от живота си. Искаше да узнае всяка грозна подробност.

Сейър отново се обърна и бавно продължи. Явно й бе трудно да говори за това.

— Превърнах живота им в ад. Съзнателно и егоистично. Нямах нищо лично против тях, но безмилостно ги използвах. Опитвах се да накажа Хъф, защото ми отне Кларк и моето бебе. Вече не ме бе грижа за собствения ми живот. Единственото, за което мислех, бе как да вгорча неговия. Когато ме принуди да се омъжа, не се противих, с ясното намерение да причиня зло, което да засегне и него. Онези двама мъже станаха жертви на всеизвестната дарба на семейство Хойл да съсипва живота на хората.

— Не изпитвам никакво съжаление към така наречените ти съпрузи — мрачно каза Бек. — Оженили са се за теб, макар и да са знаели, че не ги обичаш. Заслужавали са да бъдат използвани. В замяна на неприятностите си са те имали в леглото. На колко години беше ти?

— На деветнадесет, когато се омъжих за първия. Току-що бях навършила двайсет и една при втората си женитба.

— А те?

— Доста по-възрастни. По-близо до годините на Хъф, отколкото до моите.

Двама приятели на Хъф, зажаднели за свежа плът, които се бяха възползвали от възможността да се оженят за Сейър, макар и знаейки, че може би е временно споразумение.

— Прекарвали са нощите си с красива млада жена, освен ако си ги държала…

— Не. Иска ми се да можех да ти кажа, че не съм ги допускала до себе си — промълви тя толкова тихо, че гласът й едва се чуваше. — Но достъпът до мен бе част от сделката.

— Ти също си била използвана, нали така?

Сейър опря чело на коленете си.

— Не мога да се гордея с миналото си, а?

Въпреки че усети остра болка в ребрата, той се надигна, прегърна я и я притегли обратно към възглавниците до себе си. Отмести косите от лицето й, за да я погледне.

— Нима някой би могъл да те упрекне за нещо, което си направила, след като са постъпили така с теб?

— Ти чу разговора ми с Хъф снощи. Всичко ли?

— Достатъчно, за да разбера защо го мразиш толкова.

Тя притисна лице към врата му.

— Това, което направиха с мен, бе внимателно пазена тайна. Дори братята ми не знаеха. И Селма. Никой. Нямаше с кого да поговоря. Да споделя мъката си.

— А Кларк?

— Дори не разбра, че съм бременна. Направих грешката да се похваля пред Хъф, преди да му кажа. След аборта какъв смисъл имаше да му казвам? Бебето вече го нямаше. Ако беше узнал, щеше да страда още повече. За него щеше да е също толкова мъчително, колкото и за мен.

— Обичала си го твърде много, за да му кажеш.

— Така беше. Все още храня топли чувства към него. Връзката ни винаги ще бъде скъп спомен за мен. Първата любов. Но страданието… — помълча няколко мига, преди да продължи: — Мъката за детето ми. То бе единственото непокварено нещо в живота ми. Единственото създание във владенията на семейство Хойл, което бе невинно. Чисто. А Хъф го унищожи.

Бек сложи ръка под брадичката й и повдигна лицето й. Пое с устни сълзите, стичащи се към слепоочията й. Тя промълви с пресипнал глас:

— Не бих понесла да ме съжаляваш.

— Добре. Тогава ти ме съжали.

Хвана ръката й и я постави на члена си. По време на целувката, която последва, я направляваше, докато тя се обърна и целуна синините на гърдите и корема му.

— Това беше твоя фантазия, нали, Бек? Онзи ден в леярната каза, че не искаш някой от работниците да се загледа в косите ми и да си представи как…

— Как се разпиляват по корема му. Увлякох се.

— Увлече се много преди това — прошепна тя.

Наведе се към него. Устните й бяха ту срамежливи, ту дръзки и провокиращи. Но влажни. И горещи. Много горещи.

С тиха въздишка произнесе името й, притегли я нагоре и я целуна. Наслади се на вкуса й, на споделеното изживяване. Без да откъсва устни от нейните, се плъзна между бедрата й, надвесен над нея.

— Не те ли боли? — попита Сейър.

— Адски.

— Ако предпочиташ…

— Не. Предпочитам това.

Проникна в тялото й с един тласък.

— Да — простена тя. — Да.

Отдаде се на порива. Покри дланите й със своите и пръстите им се преплетоха. Раздвижи се в нея, не откъсвайки очи от нейните.

— Щом не искаш съжаление, сподели какво искаш да чуеш, Сейър. Веднага ще го кажа.

— Не е нужно да казваш нищо. Само…

— Какво?

— Моля те…

Изви шия, прехапа долната си устна и той почувства как тялото й го обхвана като свит юмрук. Усети страстта й, долови учестеното й дишане и когато тя бе близо до върха, потърка слабините си в нейните с малки ритмични кръгове.

— За какво ме молиш, Сейър?

— Господи!

— Какво?

— Прегърни ме силно.

Направи го. Позволи й да почувства тежестта му и останаха притиснати един към друг, докато телата им пулсираха заедно и сърцата им биеха в унисон.

По-късно, докато тя спеше, отпуснала глава на рамото му, а дъхът й докосваше гърдите му, опря брадичка до темето й и се загледа в тавана.

Беше искал да я избави от непоносимата болка, от мислите за Хъф, аборта, Кларк Дейли и всичко останало. Беше искал да я накара да забрави и изживее поне един миг на спокойствие и наслада, а може би дори на радост. Бе искал да й дари миг живот, неопетнен от гняв и угризения.

В онези вълшебни моменти на взаимно опиянение му се струваше, че е успял.

Но докато гледаше въртящите се перки на вентилатора, се запита кой кого бе избавил всъщност.