Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
White Hot, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 118гласа)

Информация

Сканиране
ganinka(2010)
Разпознаване и корекция
Кристина(2010)
Допълнителна корекция
sonnni(2013)

Издание:

Сандра Браун. Безпощадно

ИК „Хермес“, Пловдив, 2004

Американска. Първо издание

Редактор: Петя Димитрова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-26-0226-X

История

  1. —Добавяне

Тридесета глава

Сейър се спря за миг срещу него, после безмълвно забърза по коридора и изчезна в сенките на площадката. След секунди той чу входната врата да се затваря след нея.

Не я последва. Не би искала. Смяташе го за покварен, защото бе близък с Хъф, и той вече разбираше причината за враждебността й.

Почука на вратата на спалнята.

— Хъф, аз съм.

Беше седнал, но Бек имаше чувството, че несъзнателно се е отпуснал на стола. Люлееше се на ръба, загледан в пода, и явно не забелязваше цигарата, която вече бе прегорила дупка в килима, на сантиметри от краката му.

Бек я взе и я смачка в пепелника на масичката до стола му. Отначало Хъф не реагира, сякаш не усещаше присъствието му.

— Бек, откога си тук?

— От доста време.

— Чу ли какво ми каза Сейър?

Той кимна.

— Добре ли си? Лицето ти изглежда зачервено.

— Добре съм. Все още не е успяла да ме убие — Хъф се намръщи при вида на разлятото уиски и добави: — Не бих отказал още едно питие.

Бек наля чаша вода и му я донесе.

— Започни с това.

Направи гримаса на недоволство, но пресуши чашата. Облегна се на стола си и въздъхна.

— Беше напрегнато денонощие. Началото бе живата верига пред леярната ми. Чудесен край беше да разбера, че Сейър е безплодна.

— Това ли те безпокои?

— Моля?

Бек седна на канапето, с лице срещу Хъф.

— След всичко, за което разговаряхте… искам да кажа, когато единствената ти дъщеря…

Хъф го изгледа с раздразнение, сякаш очакваше да престане да пелтечи и да заговори по същество. Но щом досега не бе разбрал какво има предвид, никога нямаше да успее.

— Не зная какво искам да кажа. Въпросът е личен, между теб и Сейър.

— Да, така е от нощта, в която се случи.

Случило се? Тя не е загубила бебето си по нещастна случайност, Хъф. Насилствено й е бил направен аборт.

— Беше хлапачка — каза Хойл, нетърпеливо жестикулирайки. — Не можех да допусна да провали живота си още преди да е започнал, особено заради дете, заченато от Кларк Дейли. Досещаш се защо забременя, нали?

Въпреки че той едва ли очакваше отговор, Бек каза:

— За да направи женитбата си неизбежна.

— Точно така. Предотвратих този брак. Родителите на Дейли бързо клекнаха, когато разбраха, че работата на баща му е поставена на карта. Изпратиха сина си да прекара лятната ваканция при роднини в Тенеси. Мислех, че раздялата ще сложи край на детинското им увлечение. Но Сейър отново прояви дързост. Измъкна се от къщи и замина при Дейли за един уикенд, а месец по-късно се похвали, че е бременна, и заяви, че вече не мога да им попреча да се оженят.

— Все пак си успял.

— Да, прав си. Няма бебе, няма сватба — Хъф силно щракна с пръсти. — Разреших два проблема за една нощ.

Думите му прозвучаха толкова коравосърдечно, че Бек не можа да промълви нищо в отговор.

— А Дейли? Знаеше ли за бебето?

— Нямам представа. Никога не съм питал Сейър, а и не би ми казала. Месеци наред не ми проговори. Мислех, че бързо ще се съвземе и ще забрави.

Бек си спомни измъчения израз на лицето й, когато бе излязла от стаята на баща си. Сякаш бе изживяла ужаса преди дни, а не преди години.

— Едва ли някога ще забрави, Хъф — тихо каза той.

— Така изглежда, нали? Както знаеш, участва в живата верига. Носи заклеймяващ лозунг срещу мен. Тя стои зад историята с Кларк Дейли. Застана тук и сама го призна. Ако той не се възстанови, ще бълва още огън и жупел и не се и съмнявам, че по-голямата част ще се изсипе върху мен.

— Той ще се оправи. Обадих се в болницата, докато карах насам. Няма фрактура на черепа, но няколко от ребрата му са счупени. Все още следят за вътрешни кръвоизливи, но това, че досега не са открили, е добър знак.

Хъф потърка темето си и смутено се засмя:

— Момчетата са се поувлекли.

— Било е неразумен ход, Хъф.

Смехът му внезапно секна. Изгледа го гневно, което се случваше рядко.

— Не се пали — спокойно каза Бек. — Плащаш ми, за да ти давам съвети. Ако откровеността ми не ти допада, намери си друг адвокат. Не биваше първи да проливаме кръв. Самият ти го каза снощи.

— Не знаех, че нещата ще излязат извън контрол толкова скоро. Не можех да стоя със скръстени ръце и да не предприема нищо.

— Погрешна стъпка беше да нападнеш един от работниците си. Единственото, което си постигнал, е да дадеш на противниците ни ново основание за протест и да подсилиш арсенала им срещу нас.

Сумтейки, Хойл стана от стола си и отиде до количката.

— Всички ме атакуват тази вечер.

— Зная, че моментът е неподходящ — каза Бек. — След като си преминал през месомелачката със Сейър, последното, което би искал да чуеш от мен, е колко зле се справяш с положението в завода. Но това е истина, Хъф. Онзи ден изтъкнах пред теб, че не можеш да разрешаваш проблемите си с работниците както в миналото. С Нийлсън няма да ти бъде толкова лесно, колкото с Айвърсън. Няма да отстъпи — след стратегическа пауза добави: — Не можеш да направиш така, че и той да изчезне.

Схванал намека му, Хъф бавно се обърна, с празна чаша в едната ръка и няколко кубчета лед в другата. Изглежда не усещаше, че по килима капе вода.

Бек срещна смразяващия му поглед, без да трепне.

— Няма да те питам, Хъф, защото не искам да зная. Но би било глупаво да мисля, че ти, а вероятно и Крис нямате нищо общо с изчезването на Джийн Айвърсън. Лек намек към някого от хората ви, дума или дори поглед биха били достатъчни, за да разрешите този проблем. Крис със сигурност е изиграл поне епизодична роля. Ако не е имало известна доза истина в обвиненията срещу него, не би било логично да се безпокоите за развоя на делото. Не би се наложило да наредите на Макгроу да подкупи онези съдебни заседатели. И въпреки театъра пред Сейър, който разиграхме с Крис при Макгроу, всички знаем, че го е направил и е бил щедро възнаграден. Каквото и да е станало с Айвърсън, вие с Крис сте излезли чисти. Историята се повтаря.

— Коя история?

— Със Сони Холсър.

— Няма никаква връзка.

— Така ли, Хъф? Едва наскоро разбрах, че Крис е бил в леярната в нощта, когато е загинал Холсър.

Хойл изруга под нос, когато най-сетне сложи полуразтопените кубчета лед в чашата, обърна се към количката и си наля питие.

— Не биваше да казва на никого за онази нощ. Закле се, че ще пази тайна.

Бек не сподели, че е узнал това от Сейър, и го остави да мисли, че Крис е нарушил клетвата си.

— Какво видя Крис в онази нощ?

— Кавга между мен и Сони.

— И?

— Нищо друго — отвърна Хъф, повишавайки тон. — Карахме се.

— Доста ожесточено.

— Само така умея да се карам. И двамата изпуснахме парата. Прибрах се заедно с Крис. По-късно през онази нощ е станала фаталната злополука със Сони.

— Ужасно съвпадение.

— Точно така, съвпадение. Защо заговори за случая?

— За да ти обясня какво имам предвид — Бек се изправи, заобиколи канапето и отново застана с лице срещу него. — Всеизвестно е, че разрешаваш проблемите с работниците си чрез груба сила. Но тактиката на насилието е отживелица като лечението с пиявици.

Хъф отпи глътка уиски.

— Е, добре, може би постъпвам непочтено и прекрачвам някои граници, но никога не съм се колебал да направя каквото е необходимо, за да защитя себе си, семейството и бизнеса си. Човек трябва да действа с твърда ръка, да бъде безпощаден, ако иска да се задържи на върха. Крис го разбира. Не мисля, че Дани успя или че Сейър някога ще го проумее. Поех ръководството на една посредствена леярна и я направих процъфтяваща — стисна юмрук. — Нима щеше да стане, ако бях мекушав, ако отстъпвах пред синдикални искания и задоволявах всички капризи на работниците? Не, по дяволите! Носех тежки ботуши и сритвах задници, когато се налагаше, и ще продължавам все така, докато ме заровят. Никой няма да закрие завода ми. Нито Чарлс Нийлсън, нито правителствените агенции. А представителство на синдикат ще има само през трупа ми! — завърши речта си, като изкрещя последните думи.

— Предпочитам да минем без трупове, ако може — тихо каза Бек.

Хъф зае по-спокойна поза. Дори се засмя:

— И аз бих предпочел това. Особено ако става дума за моя.

— Седни, преди да ти се пръсне сърцето — когато Хойл се върна на стола си и червенината на лицето му започна да избледнява, Бек продължи: — Хъф, моля те, стига насилие, преди поне да се опитаме да намерим мирно разрешение на тази бъркотия. Може би семейство Полик ще размислят относно завеждането на дело, ако им предложим изгодно финансово споразумение.

— Колко изгодно?

— Достатъчно, за да бъдат доволни. Не толкова щедро, че да се наложи да пиеш по-евтин бърбън. Освен това настоявам да спреш конвейера, на който пострада Били.

— Вече е поправен и работи добре.

— Поправен надве-натри, а не основно ремонтиран, както би трябвало — възрази Бек. — Всеки момент може да стане друг нещастен случай. Мислиш ли, че можем да си позволим още една злополука точно сега?

— Джордж даде разрешение. Крис също. Това е работа на техните отдели, Бек. Твоето задължение е да ни спестиш съдебно дело.

Младият мъж отстъпи, макар и неохотно.

— Най-добре е да тръгвам, преди Селма да дойде и да ме изхвърли, за да не те задържам повече.

— У дома ли си отиваш?

— Всъщност ще спя на дивана в офиса си. Един от нас трябва да е там, в случай че стане истински напечено.

— Къде е Крис?

— Вече не е длъжен да ми се доверява. Намери си адвокат — специалист по криминално право.

— Убеди ли Ред да не го закача през уикенда?

— Това беше последният ми професионален ангажимент към него.

— Вече разбрах. Не бих казал, че съм доволен от решението му за този нов адвокат.

— При сегашното напрежение в завода така е най-добре, Хъф. Твърде зает съм.

— Добър ли е онзи, когото е наел Крис?

— Днес се обадих на няколко места, поразпитах. Има репутация на алчен, амбициозен и непоносим его маниак. Идеалният защитник в съда.

Хъф се усмихна с тъга.

— Дано Крис не се нуждае от услугите му. Онова детективче, Скот, ще удари на камък. Библейски притчи — изсумтя той. — При това разказани от Уоткинс Антената.

— Изплашил я е — Бек осъзна, че е изрекъл мисълта си на глас едва когато видя странното изражение на Хъф. — Сейър.

— Аха. Уоткинс е влязъл в стаята й. Така й се пада, щом предпочита да живее в онази дупка.

— По-разстроена е, отколкото показва. Мисля, че премълчава нещо, което й е казал или сторил.

Но мислите на Хъф бяха поели в друга посока, която нямаше нищо общо с уплахата на Сейър или със загриженост за сигурността й.

— Щом е безплодна, задачата, която ти поставих, отпада, Бек, момчето ми — каза той с лека насмешка. — Отново насочвам усилията си към Крис като бъдещ баща на внучето ми. Сега той е единственият ми шанс за безсмъртие.

 

 

— Чук-чук.

Бек примижа сънено и видя Крис да му се усмихва. Едва успя да напрегне мускули и да се надигне.

— Колко е часът?

— Наближава седем. Цялата нощ ли прекара тук?

Бек стъпи на пода и с мъка се изправи.

— По-голямата част.

— Изглеждаш смазан — отбеляза Крис. — Болки в гърба?

— Спах на диван с дължина две трети от ръста ми. Сякаш са ме прегазили стадо бизони. Докато ти… — подозрително изгледа приятеля си. — … изглеждаш свеж като майска роза.

— Хъф нареди да дойда рано тази сутрин. Напомних му, че днес е събота и че не одобрявам идеята да се работи през уикенда, но той продължи да упорства. Иска всички да сме тук при пристигането на новата смяна — и ето ме. Махмурлия, но измит и избръснат, което не може да се каже за теб.

— Дай ми пет минути — Бек извади чантичка с тоалетни принадлежности и чисти дрехи от чекмеджетата на шкафа си. — Донесох си ги от къщи преди няколко дни, в случай че се наложи да дежуря през нощта.

Заедно излязоха от офиса му и тръгнаха към мъжката тоалетна, където предвидливо бе сложен душ.

— Къде беше снощи? — попита Бек.

— Отново в клуба в Брокс Бридж. Програмата е страхотна. Трябва да дойдеш с мен следващия път.

— Щом ходиш по клубове, значи не си разтревожен.

— За какво?

— На първо място, да кажем, заради стачката. Ако не е достатъчно, как се чувстваш като главен заподозрян в разследване на убийство?

— Хъф каза, че ще водиш преговори и ще ни избавиш от задаващата се стачка. Що се отнася до другото, вчера поговорих с новия си адвокат. Бях на телефона повече от час. Разказах му всичко, като започнах от деня, в който бе открит трупът на Дани. Каза, че няма за какво да се безпокоя. Нямат никакво доказателство, че съм бил на местопрестъплението — освен скапаната кибритена кутийка, която, кой знае, може да е домъкната от някой енот.

— Това би било първото ми предположение.

Крис го стрелна с поглед.

— Непоправим песимист. Напоследък никак не си забавен. Както и да е, този адвокат ще направи Уейн Скот на пух и прах. Някакви новини за Антената?

— Не, доколкото знам.

— Адвокатът каза, че приказките за Каин и Авел са отчаян ход на един отчаян беглец.

— Съгласен съм.

Влязоха заедно в санитарния възел. Крис продължи към тоалетната, а Бек застана до мивката и погледна отражението си в огледалото над нея. Очите му бяха зачервени от недоспиване, брадата му бе набола и косата му стърчеше, но поне физиономията му не беше променена, което не можеше да се каже за Кларк Дейли. Попита Крис дали е чул за инцидента.

— Хъф все още не си беше легнал, когато се прибрах снощи. Каза ми.

Бек влезе в душ кабината, развъртя крановете и започна да се съблича.

— Добре са го подредили.

Крис пусна водата.

— Според мен е получил точно каквото заслужава. Колко пъти сме удържали от заплатата му заради закъснения, отсъствие или явяване на работа пиян? Десетки, доколкото си спомням. Но винаги му давахме още един шанс. А как ни се отблагодарява, че все още не сме го уволнили? Като сее семената на недоволството. Няма да проявя съчувствие към никого, който участва в живата верига, включително и към собствената си сестра.

Бек подаде глава от кабината и погледна Крис, който миеше ръцете си.

— О, да, отвън е — потвърди той, прочел въпроса в зачервените му очи. — Раздава кафе и закуски. С Хъф я видяхме, когато идвахме.

— Мамка му!

— Ще донеса кафе — каза Крис, преди да излезе.

Бек довърши тоалета си. Трябваше да се обръсне със сапун, но за щастие си бе донесъл паста за зъби. Бързо се облече и стигна до офиса си точно когато прозвуча сигналът за начало на новата смяна в седем.

Застана до прозорците и се загледа навън в очакване. Онези, чието работно време бе свършило, бързо се изнизаха от помещенията, но след пет минути на местата им влязоха само шепа хора.

— По дяволите! — промърмори той, осъзнавайки, че това предвещава зло.

Обърна се и тръгна към вратата на офиса си, но на прага се сблъска с Крис. Носеше радиостанция, която издаваше неприятно пращене.

— Имаме проблем навън — каза той.

— Така и предположих.

— Фред Деклует съобщи, че някои от неговата смяна са се включили в шествието веднага след края на работното си време — осведоми го Крис, докато тичаха заедно към офиса на Хъф. — Привличат още работници от пристигащите. Кларк е станал култова фигура в техните очи.

Бек искаше да попита за Сейър, но стигнаха до вратата на Хъф. Щом ги чу да влизат, рязко се обърна с гръб към стъклената стена, гледаща към цеховете. Изражението му издаваше ярост.

— Къде са всички, по дяволите?

Крис му описа положението с две кратки изречения.

— Вие двамата вървете там — заповяда той. — Искам да въведете ред. Веднага! Ще се обадя на Ред и ще дойда.

— Не, остани тук — възрази Крис. — Миналата седмица получи удар. Това напрежение ще ти се отрази зле.

— Шибани глупости! Леярната е моя собственост — изкрещя той. — Няма да се крия тук като проклет инвалид, докато онази паплач я завзема!

— Мога да се справя, Хъф.

— Съгласен съм с Крис — вметна Бек. — Не защото мисля, че здравословното ти състояние е нестабилно, а защото, ако се намесиш, ще проличи, че истински са те разтревожили. Стой настрана и те бързо ще си дадат сметка, че това, което правят, не е толкова значимо.

Изражението му остана гневно, но отстъпи:

— Дяволски хитро, Бек. Добре, ще остана и ще командвам парада оттук. Вие тръгвайте. Но ме дръжте в течение.

Бързо излязоха и предпочетоха да изтичат по стълбите, отколкото да чакат асансьора.

— Радвам се, че те послуша — задъхано каза Крис, докато прекосяваха последната площадка.

Бек погледна през рамо към него.

— Трябваше да го убедя да стои настрана.

Металната врата на изхода вече бе нагорещена като скара. Бек я блъсна с цялата си тежест и когато я отвори, светлината на изгряващото слънце го заслепи като прожектор. Очите му привикнаха към нея тъкмо навреме, за да види бирената бутилка, летяща към него.