Сандра Браун
Безпощадно (28)

Двадесет и седма глава

Главата на Хъф бе обгърната от дим. Машинално всмукваше от цигарата, притисната в крайчеца на устните му. Бе застанал с разтворени крака на товарната площадка и навъсено гледаше агитаторите.

Около четиридесет мъже носеха лозунги и маршируваха бавно и мълчаливо, описвайки овал край магистралата, пред главния портал на „Хойл Ентърпрайсис“.

— Откога са тук?

Около Хъф се бяха струпали Крис, началниците на смените и няколко души от средния ръководен персонал, всичките повикани от домовете си, а някои дори измъкнати от леглата си, за да помогнат за овладяването на критичната ситуация.

Фред Деклует се бе нагърбил с неприятната задача да уведоми всички за пристигането на агитаторите, така че на него се падаше да отговори на въпроса на Хъф.

— Започнаха да се събират около десет, а да обикалят — малко преди да пристигне следващата смяна.

— Повикай Ред да ги арестува за навлизане в частна собственост.

— Не може, Хъф — каза Крис. — Докато са от онази страна на оградата, се намират върху обществена собственост. Но за съжаление всеки, който идва или си тръгва от работа, трябва да мине през този портал. Няма начин работниците да не ги видят. Буквално трябва да си проправят път през тях.

— Освен това, имат разрешително за демонстрация — добави Джордж Робсън. — Погрижили са се всичко да е изрядно.

— Няма ли някой да ми съобщи добра новина, по дяволите? — изръмжа Хъф.

— Добрата новина е, че разрешителното им е валидно само ако демонстрацията остане мирна — каза Крис. — Наша грижа е това да се промени.

Неколцина от групата се засмяха. Хъф погледна Деклует.

— Подготви ли хората си? — той кимна в отговор, но Хойл долови известна нерешителност. — Какво има, Фред? Говори. Не чакай да вадя думите с ченгел от устата ти.

— Възможно е да срещнем съпротива от нашите хора — Деклует смутено се огледа. — Носят се слухове, че някои от работниците ще се присъединят към тях.

Хъф хвърли цигарата си на земята и я стъпка.

— Веднага ще се погрижа за това.

След пет минути групата влезе в завода и отново се събра в офиса на Хъф. Застанаха до стъклената стена с изглед към цеховете. Работата вървеше както обикновено, но не много енергично. Витаеше осезаемо напрежение.

— Включена ли е уредбата? — попита Хъф.

Крис натисна няколко бутона на радиоуредбата за обръщения към персонала.

— Сега работи.

Хъф взе микрофона, духна в него за проба и заговори:

— Слушайте всички — гласът му отекна в леярната и достигна до всеки работник на смяна, независимо къде се намираше в момента. Някои прекратиха това, с което бяха заети, и застанаха мирно, с наведени глави. Други погледнаха нагоре, но бе трудно човек да прецени израженията им зад защитните очила. — Всички знаете какво става отвън. Навярно вече сте чули името на човека, който изпраща онези клоуни да всяват смут сред вас, и вероятно се питате: „Кой е този Чарлс Нийлсън, по дяволите?“. Е, аз ще ви кажа. Подстрекател на бунтове, който няма нищо общо с „Хойл Ентърпрайсис“. Тези провокатори губят времето си и стават за смях, но това си е техен избор. Ако се държим едни за други и не им обръщаме внимание, накрая ще се откажат и ще се скрият обратно в подмолите, от които са изпълзели. Знаем що за типове са, нали? И по-рано тук са идвали агитатори. Нахълтват в града, пъхат носовете си в нашите дела и се опитват да ни диктуват как да ръководим бизнеса си. От свое име, а мисля, че и от името на повечето от вас, мога да кажа, че мразя някой да си въобразява, че знае по-добре кое е добро за мен и кое — не. Включително федералното правителство и синдикатите. Тези хора не могат да постигнат съгласие помежду си — изкрещя той, — така че какво право имат да решават как ние да вършим работата си в Дестини? Според мен никакво — направи пауза и продължи с по-спокоен тон: — Злополуката с Били Полик беше трагедия. Никой не може да го отрече. Той пострада и ще тегли още дълго време. Дори ако му предложим всички пари на света, не можем да компенсираме загубата му, нали? Ще направим каквото е по силите ни за семейството му, но оттам нататък бъдещето на Били зависи от самия него, защото никой не може да върне времето назад и да промени събитията. Истина е, че работата при нас е опасна. Стават нещастни случаи. Има пострадали и загинали, но бих искал някой бюрократ от Вашингтон да ми покаже как се топи метал и се произвеждат чугунени тръби без риск. Не е възможно. Можете да бъдете сигурни, че когато същият този бюрократ отива по нужда, е доволен, че има канализация, и не дава пет пари кой е пострадал при производството на тръбите.

Отново замълча за секунди, за да подсили въздействието на речта си. Никой в цеха не бе помръднал. Стояха като статуи. Представи си онези в Централата, насядали по масите, приведени над сандвичи, пакети „Туинки“ или термоси с кафе и наострили слух.

Беше успял да привлече вниманието им. Бъдещето им бе заложено на карта, както и неговото, и точно това трябваше да им внуши.

— Онези нищожества ще ви призовават към стачка. Знаете ли, и на мен ми се иска да не се налагаше да работя за прехраната си. Ще ми се да обикалям пред чужди заводи и да насърчавам работниците да бягат от задълженията си, без да ме е грижа за трудовата етика и загубените заплати. Ако кажа на старателни работници да скръстят ръце, бих очаквал да ме нарекат глупак. „Имаме сметки за плащане. Как ще се изхранваме? Семействата ни разчитат на нас“. Прав ли съм?

Неколцина от мъжете на долния етаж кимнаха неохотно. Други предпазливо се огледаха, за да видят как реагират колегите им.

— Зная, че ние, ръководителите на „Хойл“, не сме идеални. Имали сме неуспехи през годините. С Джордж Робсън разследваме последния инцидент, за да разберем защо е станал.

Видя изненадата, която се изписа на лицето на Джордж след тази лъжа, но се надяваше никой друг да не я е забелязал.

— Отчитаме необходимостта от по-дълъг период на обучение, преди в цеха да влезе нов работник. Освен това е време всички да получите увеличение на заплатите. Но, честно казано, не понасям хленченето. Преди години мнозина доброволно биха се простили с дясната си ръка в замяна на работа. Преди да стана шеф на този завод, аз бях един от вас. Не забравяйте, че съм се трудил и потил в същия цех, така че съм наясно с жегата, мръсотията и опасностите — нави ръкавите си и протегна ръце напред. Имам белези, които всеки ден ми напомнят колко тежка и рискована е работата — смъкна ръкавите и промени тона си. — Обаче съм разумен човек. Готов съм да изслушам оплакванията ви. Затова съставете списък с промените, които желаете да бъдат направени, и елате в офиса ми да го прегледаме. Но… — направи отново пауза, за да събуди интерес. — … ако някой от вас е съгласен с онази скандалджийска сган отвън, да отиде и да се присъедини към тях. Чувате ли ме? Вървете! Тръгвайте веднага. Ако мислите, че тази компания е скапана, знаете къде е вратата. Но ако влезете в техните редици, никога вече няма да работите за мен, както и никой от семействата ви, и ще имате враг до гроб — изчака да осмислят последните му думи и завърши: — Помислете си. Е, вече загубихме достатъчно ценно време. Заемете се отново със задълженията си.

Изключи микрофона и се обърна с лице към присъстващите в стаята. Крис каза:

— Е, това със сигурност ще ги накара да си налягат парцалите. Не бих се изненадал дори ако затвори устата на онези, които симпатизират на синдикалистите. Вече няма да имат смелост да говорят в тяхна полза.

Хъф не споделяше увереността на сина си.

— Фред, какво мислиш?

Явно смутен от всеобщото внимание, представителят на работниците пристъпи от крак на крак.

— Сигурен съм, че ги накара да се замислят, Хъф. Но това е смяната на Били. Тези мъже видяха кръвта му и чуха писъците му. Споменът за злополуката все още е ярък в съзнанието им. Зная, че правите много за семейството му. Днес научих, че Бек е ходил на свиждане. Алиша каза…

— Бек е бил при него? — попита Крис.

Деклует плахо се огледа.

— Чух го от Алиша. Обади се преди няколко часа и каза, че Мърчънт е отишъл в болницата и им е дал чек за значителна сума.

Хъф погледна сина си, който сви рамене, в знак, че не знае нищо за жеста на Бек.

— Какво се канеше да кажеш, преди Крис да те прекъсне? — обърна се той към Фред.

— Че колегите на Били няма скоро да забравят за случилото се. Тъкмо спомените им бяха започнали да избледняват — и тази вечер навсякъде се появиха дребни неща, които ги опресниха.

— Какви например?

— Жълта панделка, вързана за ключалката на шкафчето му. И името му, написано на конвейера. Някой се старае да поддържа спомените живи и да подклажда негодувание.

— Кой?

— Все още не знам. Работниците престават да си шушукат, щом се приближа.

— Открий кой е виновникът.

— Работя по въпроса.

Хъф строго размаха пръст срещу него.

— Не искам да работиш по въпроса. Искам да намериш отговора. Отваряй очите и ушите си на четири или аз ще открия някой, който ще ми изреди имената.

Деклует с мъка преглътна.

— Да, господине. Как да подходя към агитаторите?

За да има време да обмисли следващия си ход, Хъф запали нова цигара. Отговори едва след като всмука няколко пъти:

— Искам да вземеш една пушка и да ги сплашиш. Бързо ще разчистят района.

— Ще я заредя — лаконично вметна Крис.

Хъф се засмя и поклати глава:

— Не, тази нощ няма да правим нищо. Може би сами ще се разотидат. Ще се уморят, комарите ще ги нахапят, ръцете им ще капнат от носене на онези лозунги. Възможно е всичко да свърши, без да помръднем пръста си. Да почакаме ден-два. Да видим реакцията на работниците. Но, Фред, нека няколко души имат готовност да застанат срещу тях всеки момент.

— Както кажете, господин Хойл. Готови са и са нащрек.

— Добре. Помни, че ако стане сбиване, трябва да изглежда, сякаш агитаторите са го започнали. Те първи са пролели кръв, а хората ни са се защитавали. Това ще бъде тактиката ни.

— Разбрано.

Деклует излезе. Хъф се обърна към останалите:

— Едва ли тази вечер ще има фойерверки. Утре ще продължим работата си, както обикновено. Не се поддавайте на провокации — каквото и да крещят онези нещастници. Не им обръщайте внимание. Междувременно Бек може да успее да се добере до Нийлсън и той ще привика кучетата си обратно, преди да причинят сериозни щети. Ясно ли е? — всички кимнаха. — Прибирайте се по домовете си.

Джордж Робсън остана последен.

— Хъф?

— Какво има, Джордж?

— Онова, което каза за разследването на нещастния случай с Полик…

— Казах им каквото искаха да чуят, Джордж. Не се безпокой.

— Мисля си — сподели той, неспокойно поглеждайки ту към Хъф, ту към Крис, — че може би все пак трябва да спрем онзи конвейер, докато бъде основно ремонтиран. Тогава никой няма да може да ни упрекне.

Хъф се обърна към сина си:

— Смятах, че вече сте обсъдили въпроса.

— Обсъдихме го.

— Да — потвърди Джордж. — Но все пак се замислям…

— Престани да мислиш твърде много, Джордж — каза Хъф. — Крис е директор по производствената част и вече е взел решение за конвейера.

— По твоя препоръка, Джордж, помниш ли?

Робсън кимна несигурно и унило:

— Да. Добре.

— Върви си у дома и поспи до сутринта — рече Хъф.

— Довиждане. До утре.

Джордж понечи да си тръгне.

— Предай много поздрави на красивата си съпруга.

Мъжът се обърна и подозрително изгледа Крис, преди да се затътри към вратата.

Хъф стрелна сина си с поглед.

— Играеш си с огъня, като подхвърляш такива реплики.

Крис се засмя:

— Едва ли Джордж ще ме предизвика на дуел. Ако се бои от съпружеска изневяра, да не се беше женил за курва.

Бек влезе.

— Срещнах Джордж в коридора. Каза, че съм пропуснал страхотна реч.

Веднага щом му бяха съобщили за демонстрацията, Крис позвъни на мобилния телефон на Бек и го хвана на половината път от Ню Орлиънс до Дестини. Беше обещал да пристигне колкото е възможно по-скоро. Хъф погледна стенния часовник и забеляза, че е изминал разстоянието за рекордно кратко време.

Сега остави куфарчето си на пода и задъхан, се отпусна на малкия диван.

— Заминавам извън града за няколко часа и тук настава адска бъркотия.

Хъф посочи на Крис бюфета, в който държеше напитки.

— Уиски за всички, сине.

— Трябваше да мина през живата верига с колата си, за да вляза — каза Бек.

— Мисля, че това е целта — изтъкна Хъф иззад бюрото си, седнал на кожения стол с висока облегалка. — Не са избрали мястото случайно.

— Потвърдиха ли, че са изпратени от Нийлсън?

— Без никакъв опит за увъртане — отвърна Крис и подаде на Бек едната от трите високи чаши. — Излязох да поговоря с лидера им. Има вид на културист, вероятно взема стероиди, но е достатъчно умен, за да не каже нищо друго, освен че има разрешително, което ми показа, и че трябва да отправя всичките си въпроси към господин Нийл.

— А господин Нийлсън се крие — Бек им разказа за безрезултатното си посещение. — Офисът му не е впечатляващ. Скромно обзаведен. Само една секретарка. Много е учтива и сериозна. Сякаш ако я помолиш да ти опече ябълков пай или да зашие копче на ризата ти, ще го направи. Но не е отстъпчива. Не е и извор на информация. Не даде ясен отговор на въпроса ми кога ще мога да разговарям с шефа й лице в лице. Добре инструктирана е.

Хъф изсумтя:

— Страхливецът е знаел, че ще отидеш, и се е измъкнал. Може да е в Синсинати, а може и да е чакал в барчето отсреща, докато се увери, че теренът е чист.

— Доста вероятно — съгласи се Бек. — Има и още. Не съм стигнал до най-интересната част. Познайте кой беше в офиса на Нийлсън, издокаран като фотомодел, и въпреки високите токчета, изглеждаше готов за схватка с всеки враг, начело с мен?

— Сигурно се шегуваш — възкликна Крис. — Сейър?

— Добро предположение.

— Какво е търсила там?

— Същото, което и аз. Искаше да се срещне с Нийлсън. Разбира се, имаше различни планове от моите. Беше там, за да предложи доброволната си помощ.

— С какво? — попита Крис.

— Не стигнахме до конкретните подробности.

— С теб ли беше, когато отиде на свиждане при Били Полик?

Бек изненадано погледна първо Хъф, а после Крис.

— Откъде знаете?

— Алиша Полик се обадила на Фред Деклует.

— Нямах намерение да ходя при него. Тя имаше — обясни той. — Придружих я и използвах картичките от колегите му като претекст. Помислих си, че ако ги занеса на ръка, ще спечеля точки пред госпожа Полик. Освен това, бях любопитен да узная какво е намислила Сейър.

— И какво е намислила? — попита Хъф.

— Не успях да разбера. Но не беше просто засвидетелстване на внимание.

— При разговора си с Фред госпожа Полик е споменала за „чек за значителна сума“. Колко ще ми струва?

— Нищо, Хъф. Направих дарението от свое име. Не е нужно да възстановяваш сумата, ако не желаеш.

— Идеята за по-съблазнителна примамка беше моя. Както очаквах, жената е отстъпила. Задържала е чека, нали?

— Доколкото зная, да.

— Това исках да чуя — каза той и повдигна чашата си за тост по случай успеха.

Бек вметна:

— Преди да пием, трябва да ви уведомя, че позволих на психотерапевта да продължи да провежда сеанси с Били, докато е необходимо.

— Да ни разориш ли искаш? — изръмжа Крис.

— Признавам, че беше дръзко, импулсивно решение. Нямах време да се посъветвам с никого от вас. Но мисля, че спечелих няколко точки пред госпожа Полик.

Хъф му намигна:

— Не бих те ценил толкова, ако не можеше да вземаш решения на своя глава от време на време. Имам ти доверие, иначе нямаше да заемаш длъжността, на която си назначен.

— Но не е разумно да хвърляме пари на вятъра — възрази Крис. — Значи ще се погрижим Били да се възстанови, доколкото е възможно. Каква полза ще имаме от това?

— Едва ли Бек е мислил за продуктивност от страна на Били като отплата за тази инвестиция.

— Точно така, Хъф. Хрумна ми, че един жест на добра воля може да ни спести съдебно дело, което би ни коствало милиони. Всичко, което можем да направим, за да го избегнем, е солидна инвестиция.

— Съгласен съм — Хъф допи уискито си на един дъх и се наслади на приятното парене в гърлото и топлината, която се разля в корема му. — В какво настроение беше Сейър, когато се разделихте?

Бек сви рамене, но Хъф не мислеше, че е толкова безразличен, колкото се старае да изглежда.

— Вечеряхме заедно. Купих й дрънкулка. Пихме шампанско.

Хъф доволно потърка длани.

— Как мина?

Бек мрачно повдигна вежди.

— Щеше да е по-добре, ако Крис не й бе казал за плановете ти да ни сватосаш.

Хъф се обърна към сина си:

— Ти си й казал?

— Какво значение има?

— И питаш?

— Сейър е пила шампанско с него, но не го е поканила в леглото си, нали? Няма никакъв шанс, докато работи за нас.

— Може би щеше да има. Но сега… Мамка му! Познаваш сестра си. Ще се дърпа.

— И бездруго щеше да се дърпа, Хъф — намеси се Бек. — Твърде умна и упорита е, за да бъде прелъстена с бутилка шампанско. Но се надявах апетитните френски ястия и виното да развържат езика й.

— Във връзка с какво?

— С Нийлсън. Идеята да се съюзят не ми допада. Той ще се възползва от предложението да има човек от семейство Хойл на своя страна. Ако не друго, ще привлече интереса на медиите — оформи с ръце въображаемо вестникарско заглавие. — „Дъщерята на Хъф Хойл преминава към вражеския лагер. Обширен материал и снимки — на трета страница“.

Хъф се оригна. Вкусът на уискито не бе така приятен по обратния път.

— Разбирам какво имаш предвид.

— Освен това — продължи Бек с явна неохота, — тя мислеше, че Макгроу е примката, с която ще обеси и двама ви, но откри, че въжето е изтъняло. Ала все още е твърдо решена да докаже, че Крис е очистил Джийн Айвърсън и е подкупил съдебните заседатели, за да се отърве безнаказано. Наумила си е, че трябва да се погрижи справедливостта да възтържествува. Въпреки клопката, която й устроихме с Макгроу, не възнамерява да се отказва — погледна първо Крис, а после Хъф. — Тогава не съм бил ваш адвокат, но сега ви представлявам. Не искам да бъда държан в неведение за нещо, което Сейър може да открие. Има ли нещо във връзка с делото за Айвърсън, което е редно да зная?

Хъф умееше да прикрива емоциите си. Беше се научил още на осем години. Погледна Бек право в очите и каза:

— Ако държавата бе успяла да събере достатъчно доказателства срещу Крис, делото щеше да продължи. Сейър няма да открие нищо.

— Получихте ли новини от Ред, докато бях в Ню Орлиънс?

— Никакви, освен че Уоткинс Антената все още е на свобода — отвърна Крис. — Няма и следа от него.

— Претърсили ли са всички места, на които е живял напоследък?

— С разрешителни. Открили са нелегална лаборатория за наркотици в банята на последната къща, където е отседнал. Двамата обитатели са арестувани, но твърдят, че не знаят къде се намира Антената, откакто са го изритали. Ред каза, че са претършували всички стаи, но не са открили нищо негово.

— Надявам се скоро да го пипнат — каза Бек. — И дано, когато го заловят, да признае, че е убил Дани, защото при цялата тази суматоха — кимна към стъклената стена — ще ни наблюдават под микроскоп. Особено Комисията по безопасност.

— Кучи синове — промърмори Хъф, захапал нова цигара.

— Можехме да се разберем с тях, но след инцидента с Били всичко пропадна.

— Не може ли да им замажем очите? — попита Крис.

— Надявах се. Няколко пъти опитах да се свържа с местния представител. Избягва ме и не отговаря на обажданията ми. Това ме навежда на мисълта, че планира изненадваща инспекция, която може да направи по всяко време.

Хъф се намеси:

— Мислех, че си подкупил някого от персонала му да ни уведомява за непредизвестени посещения.

— Вчера узнах, че е излязла в майчинство.

— Супер — промърмори Крис.

— Да, в най-неудобния за нас момент. Важното според мен — продължи Бек — е да представим безупречен имидж. Не бива да даваме и най-малкото основание да ни подозират в нередности. Злополуката с Били е достатъчна. Могат да ни затворят и да насрочат подробна инспекция. И ще го направят.

Крис въздъхна дълбоко:

— Е, след тази радостна вест, мисля, че ще се напия.

— Крис…

— Шегувам се — каза той. — Господи, ще бъда истински щастлив, когато всички около мен започнат да гледат малко по-весело. Не може ли поне веднъж да мислим положително? Жената на Полик бие отбой. Живата верига? Когато слънцето изгрее и тук стане по-горещо от ада, ще се разпръснат и ще се приберат по домовете си. Комисията? Ще помолим за прошка, ще обещаем нещата да се променят, ще платим скапаната глоба и ще продължим да въртим бизнеса си. Що се отнася до Мери Бет, с малко късмет, ще започне да къса нервите на своя млад спасител и той ще я удави в басейна. Няма да ми е трудно да си намеря втора съпруга. Достатъчно надарен съм, за да заплодя цял Китай, и повярвайте ми, скоро дядо Хъф ще се сдобие с първия си внук. На края, но не на последно място, не съм виновен за смъртта на брат си. Виждате ли? Какво толкова ужасно има?

Хъф се засмя:

— Добре, разбрахме те. Върви. Идвам веднага след теб.

Все още усмихнат, остана загледан след отдалечаващия се син. Но шеговитото му настроение изчезна, когато погледна към Бек, който мрачно се взираше в отворената врата, през която бе минал Крис.

Изпита тревога, когато го видя толкова угрижен.

 

 

Сейър дълго не можа да заспи.

След всичко, което се бе случило в Ню Орлиънс и дългото пътуване обратно, бе имала чувството, че веднага щом положи глава на възглавницата, ще потъне в дълбок сън.

Но се мята часове наред.

Климатикът бучеше. Когато работеше, в стаята ставаше хладно, но щом изключеше, едва се дишаше и се долавяха миризмите на всички предишни обитатели, пропити в килима, завесите и покривките на леглото.

Ала неуютната обстановка бе само една от причините за безсънието й. Не преставаше да си преповтаря всяка дума от разговора си с Бек. Дали бе грешка да сподели с него тайната за годежа на Дани? А след като бе узнала, че баща й се опитва да я сватоса с него от свои егоистични подбуди, защо го бе допуснала до себе си? Защо копнееше за близостта му?

Едва доста след полунощ започна да се унася. Затова недоволно промърмори, когато се събуди преди разсъмване. Лежеше по корем, заровила лице в неравната възглавница. Отвори едно око и остана неподвижна, надявайки се да заспи, преди напълно да се е разсънила.

Забеляза, че климатикът не шуми и стаята е топла. Хрумна й, че жегата я е изтръгнала от съня, и отметна завивката, очаквайки, когато привикне към температурата, отново да заспи.

Но и това не помогна.

Може би я връхлиташе главоболие от шампанското. Беше се обезводнила от него и червеното вино, което бе пийнала с вечерята. Почувства нужда от голяма чаша вода. При тази мисъл осъзна, че и пикочният й мехур също се нуждае от внимание.

Изруга под нос, претърколи се по гръб и седна на ръба на леглото. Машинално посегна към лампата на нощното шкафче, но реши да не я включва. Ако стаята останеше тъмна, бе по-вероятно да заспи по-скоро.

Стъпи на пода, полуприведена, и слепешком се придвижи до края на леглото, по посока към банята. Вече познаваше добре разположението на стаята и вероятно щеше да стигне без проблем… ако не се бе спънала в чифт тежки кубинки, които препречваха пътя й.

Краката, които ги изпълваха, я накараха широко да отвори очи.