Сандра Браун
Безпощадно (27)

Двадесет и шеста глава

Бек я изчака в пикапа си пред главния вход на болницата. Наведе се над предната седалка, за да й отвори вратата, но когато тя се качи, не спомена за Алиша Полик и не я попита какво ново е узнала, след като ги бе оставил насаме.

— Предложението ми за вечеря беше сериозно — каза той. — Пропуснах обяда. Ще дойдеш ли с мен или не?

Не беше най-любезната покана, която й бе отправяна, но я прие. Беше гладна, но можеше да хапне и в някое крайпътно заведение за бързо хранене. Едва ли имаше начин любопитството й да бъде задоволено толкова лесно. Бек бе единственият, който можеше да отговори на въпросите, породени от случката в болницата, а скоро нямаше да има друга възможност да му ги зададе.

Никой от двамата не бе словоохотлив. Не си казаха почти нищо, докато той си проправяше път през натовареното движение обратно до „Кенъл Стрийт“, а после към „Френския квартал“. Паркира в обществен гараж, от който тръгнаха пеш по „Роял Стрийт“.

След като повървяха няколко преки и подминаха няколко гостилници, от които лъхаха примамливи ухания, Сейър попита:

— На някое определено място ли отиваме?

— Зная един ресторант.

Слънцето клонеше към залез и сградите хвърляха дълги сенки, които създаваха приятно усещане за вечерен хлад, но тясната улица бе напечена от слънцето през деня. Мазилката на старите сгради и неравният циментов бордюр излъчваха топлина.

Бек бе оставил сакото си в пикапа. Все още беше с вратовръзка, но хлабаво вързана под разкопчаната яка на ризата му. Сейър бе с черната рокля, която бе облякла за погребението на Дани, и съжаляваше, че не бе избрала по-удобни за ходене обувки.

Почти не разговаряха. Спряха на един ъгъл за няколко минути, за да послушат соловото изпълнение на уличен саксофонист. Към тях се приближи клоун с фризирана розова перука и бричове на точки, но те отказаха да изрисува лицата им. Заобиколиха ги група дрогирани младежи. Единият се осмели да подхвърли похотлива реплика към Сейър, но когато забеляза Бек и разгада изражението му, пиянската му усмивка изчезна, заедно със смелостта, и той побърза да настигне приятелите си.

Повечето магазини и галерии по „Роял Стрийт“ изглеждаха изискани. На витрините им бяха изложени европейски антики, ценни семейни бижута, картини и скулптури за най-придирчивите колекционери. В едно магазинче се продаваха сувенири, но стоката бе няколко класи над обичайните евтини фигурки и тениски по „Бърбън Стрийт“.

Бек и Сейър го подминаха, но той спря и се върна няколко крачки назад.

— Идвам веднага — каза й, преди да влезе.

Сейър застана пред витрината да разгледа маските за карнавала Марди Грас. Бяха украсени с имитации на скъпоценни камъни, пайети, дантели и ярки пера. Някои бяха страховити, а други — изключително красиви.

Бек излезе от магазина с гердан от бели перли, между които блестяха малки зелени, златисти и лилави мъниста.

— Тази рокля е страхотна, но ми напомня за погребението. Хрумна ми, че това може да помогне — сложи гердана на шията й, повдигна косата й над него и го нагласи върху деколтето на роклята. — Ето. Така е по-добре.

— По традиция един мъж не подарява на една жена мъниста, без да е направила нещо, за да ги заслужи.

Задържа пръстите си върху перлите на гърдите й, преди бавно да отмести ръката си.

— Вечерта не е свършила.

Погледите им се срещнаха, докато група смеещи се хора едва не се блъснаха в тях на тесния тротоар. Бек им стори път и ги подкани да побързат.

Сама нямаше да открие ресторанта, както и всеки друг, който не знаеше за съществуването му. Малката уличка, на която се намираше, бе съвсем тясна, с улей за оттичане на вода в средата. По нищо не личеше, че някой развива бизнес там. Бек спря до обраслата с бръшлян желязна порта и провря ръка между листата, за да натисне звънеца.

От невидима тонколона се чу глас:

— Oui?

— Бек Мърчънт.

Портата се отвори със силно щракване. Бек я побутна да минат, а след това внимателно я затвори. Тръгнаха по тясна алея, водеща до вътрешен двор между тухлени стени, обрасли с лишеи. Сандъчета с папрати, големи колкото фолксваген, висяха на вериги от клоните на огромен дъб, обгръщащи цялото заграждение.

Изпод гигантските филодендрони и бегонии надничаха цъфтящи растения. Усуканото стъбло на разцъфнала глициния бе пропълзяло по стената на съседната сграда и се извисяваше над керемидите на покрива.

Бек посочи нагоре.

Като омагьосана, Сейър тръгна пред него по витата стълба, водеща до балкон с парапет от ковано желязо. На тавана се въртяха вентилатори, от които пламъците на малките газови лампи, закрепени за вътрешната стена, трептяха. Разположени на еднакво разстояние един от друг, в керамични саксии растяха храсти хибискус. Ярките им цветове приличаха на слънчобрани и бяха почти толкова едри.

Посрещна ги елегантен мъж в смокинг. Хвана ръката на Бек между своите и заговори на бърз френски, от който Сейър разбра, че искрено се радва да го види. Бек я представи. Комплиментите на мъжа бяха толкова прочувствени, че я накараха да се засрами. Целуна я и по двете бузи.

— Извинете, че си позволих да дойда без резервация.

Управителят прие извинението му и го увери, че за него винаги ще се намери свободна маса.

Бек попита дали ще им бъдат сервирани напитки на балкона, преди да влязат вътре за вечеря.

— Шампанско, ако обичате.

— Certainement.^[1] Гарантирам, че никой няма да ви безпокои — отвърна управителят и повдигна вежди срещу Сейър. — Приятна вечер.

Щракна с пръсти и през отворените френски врати влезе сервитьор, който прие поръчката им за шампанско.

Бек й посочи скромна маса в далечния край. Помогна й да се настани на единия от изящните столове и седна срещу нея.

— Може би трябваше да те попитам, преди да поискам да седнем отвън.

— Всъщност ще ми бъде приятно.

— Не е ли твърде горещо?

— Харесва ми, когато е горещо.

— Спомням си.

Нещо в начина, по който изрече тези думи, и в погледа му накара сърцето й да се разтупти. Смени темата и насочи разговора към познанията му по френски.

— Специалността ми изискваше изучаване на чужд език.

Не се бе научил да го говори свободно в университетска аудитория, но лаконичният му отговор ясно й показа, че не смята факта, че владее езика като роден, за толкова важен.

Като сянка, която се появи за миг и изчезна в следващия, сервитьорът сложи на масата им поднос с две високи чаши за шампанско. Негов колега донесе съд за охлаждане до масата им. Наля шампанско от отворената бутилка и след като я сложи обратно върху леда, изчезна в сенките на балкона.

Бек вдигна чашата си и леко докосна нейната.

— За какво пием? — попита тя.

— За твоето заминаване.

— Така ли?

— Махни се оттук час по-скоро, Сейър. Върни се в Сан Франциско и продължи живота си, преди да пострадаш.

— Вече пострадах.

— Сърцето ти е било разбито заради ученическа любов, което е детска игра в сравнение с това, което може да те сполети сега.

— Не знаеш почти нищо, Бек.

— Кажи ми тогава.

Тя поклати глава:

— Случилото се е между Хъф и мен. Напуснах града и се заклех, че никога няма да се върна.

— Но си тук.

— Да, тук съм.

— Защо?

Двоуми се около тридесет секунди, преди да отговори:

— Дани ми се обади.

Изненадата му бе очевидна.

— Кога?

— В петъка, преди да умре — каза му за позвъняванията, които бе пренебрегнала. — До края на живота си ще съжалявам, че отказах да разговарям с него.

— Предполагам, че не е оставил съобщение.

— Не остави, но се съмнявам, че просто му е домъчняло за мен. Мисля, че е имал важна причина да ме потърси, и не мога да продължа живота си, докато не узная каква е била — поне доколкото е възможно.

— Може да е била всякаква, Сейър — тихо изтъкна той.

— Да. Повярвай ми, опитвам се да си внуша, че не е била съществена, просто е искал да попита какво ново има в живота ми. Но след всичко, което научих за условията на труд в завода, неясните обстоятелства около изчезването на Айвърсън и скорошната разпра между Крис и Дани, ми се струва по-вероятно да е искал да поговорим за нещо важно — погледна го и въздъхна. — Бек, близките ми са корумпирани, ако не и убийци. Не могат да продължават да съсипват живота на толкова хора безнаказано. Някой трябва да ги спре. Вбесих се, когато ме накара да сляза от самолета, но сега съм ти благодарна. Не бих могла да живея в мир със себе си, ако си бях тръгнала, без да съм узнала мъчителните отговори на някои трудни въпроси.

Той се опита да приведе последен довод:

— А бизнесът ти? Няма ли да пострада докато отсъстваш?

— Може би ще загубя потенциални клиенти, които бързат, но повечето ще отложат проектите си и ще почакат, докато се върна. Във всеки случай не мога да продължа живота си там с мисълта, че не съм направила поне опит да поправя ужасните несправедливости тук — сведе очи към мехурчетата, които се надигаха в чашата й, и замислено продължи: — Крис иска да ме отпрати. Питам се защо ли. Нетърпението му да си тръгна поражда подозрения, които не мога да отмина — отново погледна Бек. — Ще остана.

Той си даде вид, че приема факта, че няма да я разубеди. С въздишка на примирение кимна към кристалната чаша.

— Пий до дъно. Изтънченото френско шампанско не бива да отива на вятъра.

След като отпи глътка, Сейър попита:

— Това част от стратегията ти за прелъстяване ли е?

Той повдигна вежди.

— Може би предпочиташ да премина направо към съществената част? Домакинът ще ни предостави стая — сниши глас и добави: — С удоволствие ще бъда на твоите услуги.

— А после ще изтичаш да докладваш на Хъф, че мисията е изпълнена?

— Сейър, нима мислиш, че съм взел абсурдното му предложение на сериозно?

Тя се усмихна с тъга.

— Крис със задоволство ми описа как Хъф се опитва отново да ме превърне в пионка. Приех го като поредната стъпка от плана на брат ми да ме накара да замина.

Пристигна сервитьор с плато апетитни хапки. Бек предложи:

— Не може ли да забравим за всичко това поне за да се насладим на вечерята си?

Когато Сейър кимна, той й даде знак да си вземе от хапките. Впи зъби в хрупкавата коричка на една от тях и тя буквално се разтопи върху езика й.

— Каква е плънката? — попита той.

— Не зная, но е превъзходна.

Опита от същите и се съгласи.

— Бек, в болницата…

— Кълцан лук — реши той, все още проучвайки плънката.

— Първата картичка, която Алиша Полик извади от онзи пакет, беше от теб.

Видя реакцията й.

Бек пъхна останалата част от хапката в устата си и изтупа ръце от трохите.

— Невероятни са. Ще си взема още една.

Но когато посегна към продълговатата чиния, Сейър задържа ръката му и го принуди да я погледне в очите.

— Чекът, който си им изпратил, е изключително щедър.

— Това е относително, нали? Какво означава „щедрост“? Хъф даде идеята… както се изрази той… „да предложим по-съблазнителна примамка“.

— Хъф няма нищо общо с това дарение. Чекът не е подписан от името на компанията, а е от твоята лична сметка.

Бек извади бутилката от съда с лед и доля чашите.

— Госпожа Полик беше смаяна от щедростта ти — продължи Сейър. — Но е и объркана. Почти ти е сърдита, защото я караш да се чувства гузна, че те е заплюла. Искрено съжалява и ме помоли да ти предам извиненията й.

— Не ми дължи извинение.

— Дължи ти благодарност.

— И това не искам.

— Тогава защо го направи?

— По-добре помисли какво ще вечеряш. Препоръчвам ти стриди „Бианвил“.

— Бек, отговори ми, по дяволите!

— Добре — отвърна той с раздразнение. — Може би се опитвам да си купя чиста съвест. Е, какво е мнението ти за мен сега — по-добро или по-лошо?

Махна на един сервитьор и размени тихо няколко думи с него. Сервитьорът се оттегли и скоро се върна с две меки кожени папки с меню, написано на ръка.

Сейър сложи своята на масата, неотворена.

— В понеделник следобед защо каза на Крис за Калвин Макгроу? Мислел си, че ще е забавно да проследиш реакцията ми?

Бек остави менюто и я погледна в очите.

— Не, Сейър. Но мислех, че ще е интересно да видя тази на Крис.

— На Крис?

Опря ръце на масата и се наведе напред, съкращавайки разстоянието помежду им.

— Крис и Хъф са доста неспокойни, откакто разбраха, че си разговаряла със съдебните заседатели. Питам се защо. Защо просто не свиха рамене и не ти се надсмяха за налудничавите ти хрумвания? Защо не те оставиха да се изложиш и да си тръгнеш засрамена за Сан Франциско? Така бих очаквал да постъпят.

Усетила в каква посока клони, Сейър каза:

— Освен ако имат нещо за криене.

— Освен ако имат нещо за криене — Бек се зачете в менюто и заигра с тънката копринена панделка, която отделяше страниците. — Поставих те в неудобно положение, защото исках да видя какво ще направи Крис, ако Калвин Макгроу бе в състояние да разкаже смислено за случилото се по време на процеса срещу него, както твърдиш, че е говорил сутринта.

— Ти ми повярва, нали?

Вдигна глава и дълго се взира в нея, преди да каже нещо.

— Как го правиш?

— Кое?

— Няколко евтини мъниста за Марди Грас в съчетание с елегантен тоалет — и изглеждаш съвършена. Гледам те, докато си говорим за тези глупости, и си мисля само: „Господи, прелестна е“.

Сейър смутено докосна гердана от изкуствени перли върху гърдите си.

— Не отговори на въпроса ми. Повярва ли в това, което ти казах за Калвин Макгроу?

Бек въздъхна и се облегна назад.

— Ако повярвам, следващата стъпка ще бъде да повярвам, че Крис е убил Джийн Айвърсън и се е отървал от тялото така, че никой да не може да го намери.

— Поучил се е от грешката на Хъф.

— Каква грешка?

— Крис е бил свидетел на убийството на Сони Холсър.

Очите му се приковаха в нейните.

— Какво?

— Причака ме в мотела снощи. Поговорихме и за други неща, освен плановете на Хъф за нас двамата — преразказа му целия разговор, най-подробно частта за смъртта на Холсър. — Отрече, като каза, че съм била твърде малка, за да помня, и че съм смесила два отделни спомена. Но не е така, Бек. Знам, че не греша. В онази нощ Крис се измъкна от къщи и отиде да изненада Хъф в завода. Независимо дали е видял как блъска Холсър към машината, или как го оставя да се гърчи в агония, безспорно това е имало силно въздействие върху него. Можело е да го накара цял живот да избягва насилието или да прозре каква е ползата. Мисля, че е станало второто. Разбрал е какво може да постигне по този начин, когато е видял, че Хъф се отървава без никакви последици.

Крис бе негов клиент. Глупаво би било да отговори на това, което току-що бе чул от нея, а Бек не беше глупак. Сейър разбра причината за упоритото му мълчание и въпреки волята си, изпита уважение към него.

Видя как по слепоочието му се стече капка пот, която се загуби сред леките бръчки в крайчеца на окото му.

— Любопитна съм да узная… Каква е цената ми, Бек?

— Моля?

— Хъф несъмнено е готов да те компенсира щедро, ако се ожениш за мен и станеш баща на внучето му. Споразумяхте ли се за сума, или оставяш на него да реши колко? Получи ли нещо в аванс?

— С какво мислиш, че ще платя вечерята? — остроумно отвърна той. Заобиколи стола й, за да й помогне да стане. — Все пак, ако обичаш, гледай само лявата половина на менюто.

Всяка част от вечерята им бе превъзходна, но шоколадовото суфле със сметана, което поръчаха за десерт, бе невероятно. В ресторанта имаше не повече от дванадесет маси с бели покривки, сребърни прибори, кристални чаши и съдове от старинен порцелан. Над ламперията стените бяха облицовани с розово моаре — в тон с пердетата, които се спускаха до лъскавия чамов паркет на пода. Матовата светлина идваше от свещници на масите и кристален полилей, който висеше от гипсова розетка в средата на тавана.

Когато отново седнаха отвън да пийнат кафе, Сейър каза:

— Моите комплименти за готвача, както и за декоратора.

— Ще се погрижа да им бъдат предадени.

— Как откри това заведение?

— Не аз. Майка ми го откри. Доведе ме тук да отпразнуваме дипломирането ми.

— От Ню Орлиънс ли е?

— Родена и отраснала.

— Тя ли те научи на френски?

Той се усмихна:

— Още когато бях пеленаче.

Сервитьорът донесе кафето им и ги остави насаме. Бек добави по капка „Гран Марние“ и сложи изящната порцеланова чашка върху чинийка пред нея.

— Не е като в крайпътния ресторант в Дестини, но се стараят.

Сейър се усмихна и отнесе чашата си до парапета. От невидим източник звучеше музика, която се носеше над покривите. Градината долу бе слабо осветена и това създаваше загадъчна и интригуваща атмосфера.

В шадравана в средата лениво шуртеше вода. Статуята на ангел бе с отчупена китка и в краката й растеше мъх. От пукнатина в пиедестала бе поникнало цвете. Както всички храсти и пълзящи растения, и то бе оставено да расте на воля.

Малките несъвършенства харесаха на Сейър. Усещането за старинност и запуснатост, характерно за целия „Френски квартал“, допринасяше за неговата красота и мистика.

Нарушавайки тишината в градината, тя заговори:

— Снощи Крис ми каза, че не е убил Дани. Категорично отрече и изглеждаше искрен.

Бек застана до нея.

— Може би си въобразяваме. Може би Дани просто е съставил съвършен план за самоубийство.

Тя допи кафето си, сложи чашката и чинийката си върху сребърния поднос на масата и се върна при него до парапета.

— Какво е най-свято за теб, Бек?

— Защо?

— Искам да споделя нещо, но трябва да се закълнеш, че няма да кажеш на никого. Защото така ще предам доверието на един човек.

— Тогава не ми казвай.

— Мисля, че е важно да го знаеш.

— Добре. Наеми ме за свой адвокат. Ще поискам пет долара начална такса. Тогава професионалната етика няма да ми позволи да разкрия нищо, което ми кажеш.

— Хрумна ми — призна тя. — Но не мога да стана твоя клиентка, защото ще има сблъсък на интереси.

— Значи това, което искаш да ми кажеш, засяга Крис?

— По-скоро Дани.

Вгледа се внимателно в лицето му на примигващата светлина от газовите лампи, пробягваща по него. В деня, когато се бяха запознали, го бе нарекла „дясната ръка“ на баща си и досега той не бе сторил нищо, с което да я убеди, че не е имала право. Твърдеше, че е съобщил на Крис за посещението й при Макгроу, за да проследи неговата реакция при срещата със стареца. Но дали това беше истина?

Кларк я бе предупредил да се пази от него. Преди часове се беше питала как е възможно да е такъв двуличник. Дори се бе усъмнила в мотивите за щедростта му към семейство Полик. Дали не бе разиграл театър заради нея?

Но нямаше как да предвиди, че тя ще бъде с него в болницата, когато Алиша Полик отваря пакета. Не беше планирал неговата картичка да бъде първата отворена от всички.

Каза си, че трябва да има повече вяра, и отново заговори:

— Ще ти доверя нещо, което никой друг не знае.

— Не забравяй, че съм адвокат на Крис, Сейър. Внимавай за какво ми се доверяваш.

Напълно осъзнавайки какъв риск поема, тя каза:

— Дани е бил сгоден.

Прецени изражението му и се убеди, че е изумен.

— Сгоден? За кого?

— Няма да ти кажа името й.

— Как… откъде…

— Срещнах я случайно на гробището. Дойде на гроба му и ми се представи.

Бек видимо се успокои.

— Някаква жена идва при теб — богатата сестра на Дани, представя се като годеница на покойния и ти й вярваш? Възможно е да иска да извлече…

— Не ме подценявай, Бек. Умея да преценявам хората. Не е златотърсачка. Обичала е Дани с цялото си сърце. Той нея — също. Има пръстен с диамант.

— Може да го е получила от последния, когото е изнудвала.

— Ако беше безскрупулна използвачка, не мислиш ли, че досега би се свързала с Хъф? Нито той, нито Крис са знаели за годежа, докато Дани беше жив, и тя не желае да узнават.

— Защо?

— Защото веднага ще направят същия извод, който направи и ти. Ще решат, че иска нещо от тях.

Поне имаше доблестта да се престори на засрамен.

— Каза, че не желае да сторят нещо грозно, което би помрачило спомените й за красивата любов между нея и Дани.

— Може би това е новината, която Дани е искал да ти съобщи.

— Ще ми се да вярвам, че е така. Струва ми се доста вероятно. Във всеки случай, убедена съм, че са се обичали истински и всеотдайно. Възнамерявал е да се ожени за нея, да изградят бъдеще заедно. Затова тя е абсолютно сигурна, че не е сложил сам край на живота си.

— Може би е искал да скъсат…

— Не. Попитах я възможно най-тактично. Категорично отхвърли тази вероятност. Но ми каза, че Дани е преживявал… — поколеба се дали да употреби думата „духовна“, страхувайки се, че е твърде издайническа за принадлежността на годеницата на Дани към неговата църква. — Преживявал е лична криза, за която е отказал да се довери дори на нея.

— Измъчвал се е от угризения на съвестта.

— Да. Нарече го емоционална дилема, която Дани се е чувствал длъжен да разреши, преди да се обвърже с нея.

— Може да е било всичко, Сейър. Дълг от комар, лош навик, който е пазел в тайна, бременна приятелка в друг град.

— Или знанието за нещо, с мисълта, за което не е можел повече да живее.

— Явно си поразмишлявала и вече имаш предположение.

— Първото, което ми хрумна, беше за незаконна практика в леярната. Сега мисля, че Дани е знаел истината за случилото се с Джийн Айвърсън.

Бек бавно пристъпи към масата и сложи празната си чаша до нейната. Сервитьорът се отправи към тях, но той енергично поклати глава и го накара да се върне обратно. Отново застана до нея, сложи ръце на парапета и се наведе напред. Ризата му бе плътно изпъната на гърба и открояваше стегнатите му мускули.

— Дани е станал религиозен — каза тя. — Изповедта е част от религията. Не е ли възможно да е знаел нещо за Айвърсън и толкова да е тежало на съвестта му, че в един момент да е решил, че не може да продължи живота си, докато не се освободи от бремето на вината?

Бек извърна глава към нея.

— Това е основателна причина човек да посегне на живота си.

— Както и да бъде убит. Особено ако някой се страхува, че ще направи разкрития публично.

Загледан напред, той изруга в мрака:

— Току-що ми посочи единствения детайл, който липсва на Уейн Скот, за да отправи обвинение на Крис.

— Мотив.

Дълго остана загледан в градината. Най-сетне се изправи и се обърна.

— Трябва да тръгваме.

— Чака ни дълъг път до Дестини.

— Да, сега ми се струва още по-дълъг.

Моментално се появи управителят, който ги обсипа с благодарности, отново целуна Сейър по двете бузи и настоя Бек на всяка цена да я доведе отново много скоро. Внимателно слязоха по витата стълба.

Когато стигнаха до средата на градината, Бек се спря. Озадачена, тя се обърна и вдигна поглед към лицето му. Не й се усмихна и не обясни защо бе спрял. Не беше нужно. Запристъпва заднишком и я притегли в сянката на глицинията, която се катереше по стената. Сейър не се възпротиви.

В кръвта й нахлу вълна на сладостно опиянение, както докато бе отпивала кафето с портокалов ликьор. Сякаш бе сънена и същевременно се чувстваше по-жива от всякога. Клепачите й натежаха и цялата затрептя от очакване.

Когато Бек я притегли по-близо до себе си, видя изпъкналите вени под влажната кожа на шията му. Изпита желание да усети пулса му с устни, но потисна порива си да го целуне там.

Той плъзна ръка под косите й, обхвана тила й и доближи лицето й до своето. Дъхът му бе нежен и топъл като утринната омара, която се стелеше над реката.

— Ако те докосна, ще си помислиш, че е заради предложението на Хъф.

Сейър се повдигна на пръсти и прошепна до устните му:

— Не ме интересува. Все пак ме докосни.

Целуна я. Всяка частица от нея жадуваше за близостта му, докато ръцете му плътно я обгръщаха. Целувката му бе настойчива и завладяваща. Енергично притискаше ханша й към мъжественото си тяло. Наведе глава, отмести карнавалните мъниста и докосна гърдите й с устни през ефирната материя на роклята.

Отново я сграбчи в прегръдката си, обхвана тила й и притисна главата й до врата си, докато шепнеше в ухото й:

— Никаква сума на света не би ме накарала да се обвържа с жена, която не ме привлича. Трябва да знаеш това, Сейър. Най-ужасното… — чувствено се раздвижи до нея. — Най-ужасното е, че истински те желая.

Можеше да я има. В този момент тя го усещаше с всички свои сетива. Изпиваше го, желаеше го със същата дива, сляпа, необуздана страст, с която и той нея.

— Дяволска ирония на съдбата — каза Бек с пресипнал глас. — Благословията на Хъф ме възпира — бавно и постепенно я отдалечи от себе си, докато вече не се докосваха. — Искам да се слея с теб. Но проклет да съм, ако го направя, когато се съмняваш, че имам задни мисли.