Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- White Hot, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Валентина Атанасова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 118гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Сандра Браун. Безпощадно
ИК „Хермес“, Пловдив, 2004
Американска. Първо издание
Редактор: Петя Димитрова
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-26-0226-X
История
- —Добавяне
Осемнадесета глава
Ред Харпър крачеше по тротоара пред участъка, когато пристигнаха. Пушеше цигара, но Бек остана с впечатлението, че това е само извинение, което е използвал, за да излезе навън и да ги пресрещне, преди да влязат.
Първите думи на Ред потвърдиха предположението му:
— Искам всички да знаете, че нямам нищо общо с това.
— С кое? — попита Бек.
— Скот действа на своя глава. Не знаех нищо предварително. Крис, трябва да внимаваш там вътре.
Крис се приближи толкова, че лицето му се озова на сантиметри от това на шерифа.
— А ти, ако не можеш да контролираш този хлапак, трябва да си потърсиш друга работа.
Думите му не бяха напразна заплаха и Ред го знаеше. Ако не защитаваше семейство Хойл, не би имал закрила, в случай че някой поставеше морала му под съмнение. За последен път дръпна от цигарата си.
— Да влезем вътре.
Безупречно изряден и готов, помощник-шерифът Уейн Скот ги очакваше в личния офис на Ред. Посрещна ги със сериозно кимване и им благодари, че са дошли толкова бързо.
— Реших, че е най-добре да изясним въпроса веднага.
— Какво точно се нуждае от изясняване? — попита Крис.
— Остави на мен да говоря, Крис — намеси се Бек. Седнаха на същите столове, както предния път, с лица към овехтялото и затрупано с книжа бюро на шерифа, а детектив Скот застана буквално като на пост до него.
Ред прочисти гърлото си и започна:
— Мисля, че първо е необходимо да обясня.
Подаде на Бек компютърна разпечатка.
— Поисках справка за телефонните ви разговори, господин Хойл — каза Скот. — Това е сведение за обажданията от мобилния ви телефон в деня на смъртта на брат ви. Отбелязах онова, за което се налага да ви задам въпроси.
Бек погледна реда, подчертан с жълт маркер.
— Това е на сутринта? — попита той, когато видя часа на обаждането.
— Да, господин Мърчънт. В седем и четири минути в неделя сутринта господин Хойл е позвънил на мобилния телефон на жертвата.
Фактът, че Дани бе наречен „жертва“, не убягна на Бек.
— Е, спипахте ме, помощник-шерифе. Обадил съм се на брат си по телефона. Най-добре ми сложете белезници, защото съм опасен за нищо неподозиращото общество.
Бек стрелна Крис с поглед, което бе предупреждение да замълчи. След това, с обичайното си приветливо изражение, се обърна към Скот:
— Както клиентът ми, и аз не разбирам проблема.
— Проблемът е, че господин Хойл ни каза, че в неделя сутринта е спал до късно, докъм единайсет. Не спомена, че се е събудил малко след седем и се е обадил на брат си. Освен това е странно, защото Дани Хойл е спял в стаята си през две врати на етажа до малко по-рано.
Вземайки думата за първи път, Ред се намеси:
— Установихме, че Дани се е прибрал малко преди полунощ в събота. Спал е в леглото си, защото Селма твърди, че в неделя сутринта е било разхвърляно. Пийнал е чаша кафе с нея в кухнята между шест и трийсет и седем, после е излязъл за сутрешната литургия, която се отслужва всяка неделя. Тръгнал е от къщата приблизително четири минути преди да му се обадиш — каза той на Крис.
Преди Крис да отговори, Бек изтъкна:
— Възможно е някой друг да е използвал телефона на клиента ми. Селма. Хъф. Аз. Всички имахме достъп до него.
— Къде държите мобилния си телефон, господин Хойл?
Крис погледна към Бек и му даде знак, че иска да отговори.
— Съветвам те да не казваш нищо, преди да го обсъдим — възрази той.
— Няма значение. Това са глупости — Крис не се вслуша в съвета му и се обърна към полицаите: — Никой друг не се е обаждал от телефона ми в неделя сутринта. Беше на тоалетката ми, заедно с портфейла и всичко останало, което извадих от джобовете на панталоните си вечерта. Аз позвъних на Дани онази сутрин. Не отричам. Ето доказателството — посочи към разпечатката. — Не го споменах по-рано, защото бях забравил. Беше незначително. Събудих се и отидох до тоалетната. Щом казвате, че е било около седем, значи е така. Не погледнах колко е часът, беше ми все едно. Докато вървях обратно към стаята си, чух запалване на двигател. Надникнах през прозореца и видях колата на Дани да потегля. Спомних си, че Хъф държи и двамата да си бъдем у дома за вечеря, и не ме интересуваше колко важна сбирка има братството дори ако на нея присъства самият свети Петър. Точно това му казах. Бях махмурлия и честно, не давах пет пари къде ще вечеря брат ми, но знаех, че ще трябва да понеса мърморенето на Хъф, ако Дани не си е у дома, защото съм забравил да му съобщя. Тъкмо се бях сетил и затова побързах да му се обадя. Ако отново бях заспал, можеше по-късно да забравя. Исках да го стресна. Предупредих го, че Хъф здравата ще му се разсърди, ако не се прибере вечерта. Дани обеща, че ще дойде. Казах му да хвърли една петарка от мен на подноса за дарения — за опрощение на греховете ми от предната нощ. Той се засмя и отвърна, че пет долара едва ли ще стигнат за всичките ми прегрешения, а после ми каза да се връщам в леглото, потвърди, че ще се видим вечерта, и затвори — усмивката на Крис бе приветлива, но през нея прозираше явна ненавист. — Е, помощник-шериф Скот, ако мислите, че така ще ми лепнете обвинение в убийство, значи сте още по-смешен, отколкото предполагах.
След тази обида Скот трепна.
— Да, господине, само по себе си това изглежда незначително. Но ме безпокои проблемът с времето.
— Времето?
Бек погледна към Ред, който бе подпрял брадичка с юмрука си. Изглеждаше отчаян и не смееше да го погледне в очите.
— Точно така, господин Мърчънт — потвърди Скот. — Имате ли нещо против да ви задам един въпрос?
— Задайте го, но не обещавам, че ще отговоря.
— В колко часа отидохте при господин Хойл да гледате бейзболния мач?
Въпросът му се стори безобиден.
— Започна в три. Пристигнах по време на втория ивнинг, което означава, че е било около три и двайсет.
— И господин Хойл си беше у дома?
— В стаята за игри.
— И прекарахте останалата част от следобеда заедно?
— Докато вие с Ред дойдохте в къщата. Какъв е проблемът, помощник-шерифе?
— Двата часа, между дванадесет и трийсет и два и трийсет, през които никой не знае със сигурност къде е бил господин Хойл.
Отидоха с колата на Крис до „Соник“, което според Бек бе странен избор на място за сериозен разговор. Всяка лятна вечер из района фучаха коли, пълни с тийнейджъри. Хлапаците надуваха клаксоните, момчетата подвикваха закачки към момичетата, които в отговор крещяха: „разкарай се, шибаняк“, или нещо подобно. Някои се тълпяха около металните маси за пикник, закрепени с болтове към бетонната плоча, под алуминиевия навес. Хрупаха пържени картофи със сос чили и разиграваха кратки драми, които бяха форма на забавление в малкия град.
Надвиквайки класиката на „Бийч Бойс“, звучаща от тонколоните, Бек попита:
— Защо дойдохме тук?
— Зажаднял съм за лимонов сок с лед.
Крис паркира колата си на свободно място и продиктува поръчката си по микрофона. След това се обърна към спътника си.
— Дано е за добро, Крис.
— Онзи детектив започва да ми лази по нервите.
— Нали каза, че Селма може да потвърди, че си си бил у дома през целия ден?
— Не очаквах да го уведоми за следобедната си дрямка.
— Това означава, че местонахождението ти в продължение на два часа е неизвестно. Излиза ли някъде? Не ме лъжи, по дяволите!
— И какво, ако съм излизал?
— Това означава, че си имал възможност да убиеш Дани, защото часът на смъртта му, установен от съдебния лекар, е в отрязъка от време, в който никой не знае със сигурност къде си бил.
Пристигна сервитьорка на ролкови кънки с питиетата им. Крис й даде щедър бакшиш. Отпи глътка сок през сламката и сподели, че единственото, което му липсва, са две капки текила.
Ядосан от нехайното отношение на приятеля си, Бек натърти:
— Крис, как да те накарам да проумееш, че положението ти е сериозно? Какви бяха онези глупости за обаждането? Не можа ли да измислиш нещо по-правдоподобно от покана за вечеря в неделя? Веднага разбраха, че лъжеш. Както и аз. Когато Хъф дойде следобед и попита дали някой от нас е разговарял с Дани, ти не спомена, че сутринта си му позвънил.
— Забравих.
— Забравил — изсумтя Бек. — Вече ти казах, че това ще бъде впечатляващ довод на защитата в съда.
— Е, добре, Бек, щом искаш да чуеш правдоподобна история, нима би било по-добре да кажа на детектив Скот, че съм позвънил на Дани, за да си уговорим среща в рибарския лагер същия ден? Точно така — потвърди той, за изумление на Мърчънт. — Ето каква беше целта на обаждането ми. Не споменах на Хъф следобед, защото мисията ми се бе провалила, а не бях в настроение да слушам тирадите му. Не мислиш ли, че още повече бих усложнил положението си, ако бях казал истината на многоуважаемите ни шерифи? Това ли би предпочел?
Бек издаде дълга въздишка.
— Не, не е за предпочитане.
Закрепи чашата си в поставката на таблото и се загледа през стъклото в лъскавия капак. Харесваше му да кара пикап, докато Крис предпочиташе вносните луксозни коли, спортен модел.
— Оттук нататък, Крис — каза той, обърнат с лице към него, за да придаде повече тежест на думите си, — не говори нищо пред никого. Вече се разприказва твърде много.
— Скот ме предизвиква.
— Той го знае. Залага ти клопка, за да се възползва от ненавистта ти към него. Трябва да се научиш да държиш езика си зад зъбите.
— Говориш, сякаш съм виновен, Бек — Крис го изгледа укорително. — Не съм убил брат си. Не съм бил в рибарския лагер.
— Тогава защо си го повикал там, за Бога?
— С Дани се бяхме скарали предишния ден. Не бях стигнал доникъде с него. Видях го да тръгва за църква сутринта и си помислих: „По дяволите, не е проумял и дума“. Затова реших, че ако се срещнем сред природата, на усамотено място, ще можем да поговорим по-спокойно на четири очи. Освен това щях да докажа на Хъф, че сериозно съм се заел да вразумя Дани. Беше разтревожен заради влиянието на онези религиозни глупости върху сина му и искаше да престане с тях.
— Дани съгласи ли се да се видите там?
— Не — заяви Крис. — Точно това ме озадачава. Каза, че мога да го замъкна там само мъртъв — замълча, осъзнал какво бе изрекъл, и се плесна по челото. — Господи!
— Ясно, продължавай.
— И така, когато дойде Ред и ни съобщи, че Дани е открит мъртъв в рибарския лагер, останах като гръмнат. Първо, защото чух, че брат ми е мъртъв, което е достатъчно шокиращо. Но и заради мястото, на което е намерил смъртта си.
— Значи ти не отиде?
Решително поклати глава.
— Казах на Дани, че ще бъда там, с надеждата да промени решението си. Той отговори: „Не ме чакай, Крис, няма да дойда“. Онзи следобед беше адска жега. Имах махмурлук и ме налегна мързел. Затова реших, че няма смисъл да отивам, щом бе отказал толкова категорично. Но явно Дани е повярвал, че ще ме открие, и е отишъл, очаквайки да се видим.
— Едва ли ще убедиш съдебните заседатели, че брат ти се е самоубил, защото ти си му вързал тенекия.
— Това саркастична забележка ли беше?
— Определено. Нещо като намек, че историята ти куца.
— Отлично го знам. Защо, мислиш, премълчах тази подробност от всички?
— Дори от мен?
— Особено от теб.
— Защо?
— Първо, защото знаех, че ще те ядосам, ако ти кажа.
Бек отпусна глава на облегалката и дълбоко си пое дъх.
Би било загуба на време да спорят за един премълчан факт. По-важно бе да помислят за справяне с проблема.
— Кажи ми, какво предполагаш, че се е случило с Дани, когато е стигнал там?
— Вече чу предположението ми — напомни му Крис.
— Че някой се опитва да те накисне?
— Така мисля. Каза ли на Ред за Уоткинс Антената?
— Днес следобед, явно преди Скот да получи разпечатката. Обясних му за спречкването ни с Уоткинс в ресторанта, за молбата му за работа, която Дани е отхвърлил. Повторих думите му и от снощи, и от онази вечер, когато бях там със Сейър.
— Как реагира Ред?
— Каза, че не вижда нищо съществено, но няма да изключи Уоткинс и ще се постарае да го държи под око.
Крис се намръщи.
— Не звучи много убедително, но все пак е нещо, предполагам.
— Как би могъл Уоткинс или някой друг да те накисне, Крис? Кой друг знае, че си си уговорил среща с Дани по телефона?
— Никой. Но ако някой е следил Дани и е дебнел за шанс да го убие, би го нападнал, когато е сам, на отдалечено място като рибарския лагер.
— А защо ще използва пушка, която е собственост на семейството?
— За да натопи някого от роднините на жертвата — гневно отвърна Крис. — Би могъл първо да го халоса, а после да вземе пушката и да изстреля куршум в устата му. Във всеки рибарски лагер, където съм бил, има някакво огнестрелно или друго смъртоносно оръжие. Ако не пушка, можел е да използва харпун, въже, дърво за огрев, рибарска корда — всичко. Можел е да го завлече до водата и да го удави.
Бек се замисли върху това, докато Бъди Ходи редеше рими за Пеги Сю.
— Последния път, когато бяхме в лагера, не заредих пушката, преди да я окача над вратата. Убиецът е трябвало да намери патроните, а само ние, които ходим там, знаехме къде стоят. Колибата беше претърсена за отпечатъци. Бяха снети само мои и на хора от семейството.
— Лесно е. Навярно е бил с ръкавици.
Това го подсети за друга неудобна тема.
— Крис, ти с какво беше облечен в неделя?
Преди да си тръгнат от участъка, помощник-шерифът бе поискал от Крис да занесе дрехите и обувките, с които е бил в неделя следобед. Крис бе заявил, че не си спомня с какво е бил облечен. Но и нямаше смисъл. Които и дрехи да бяха, навярно Селма вече ги бе изпрала или занесла на химическо чистене.
— Както казах на Скот, не си спомням — отвърна той сега. — Спортен панталон, фланелка за голф. Не помня.
— Когато дойдох в къщата, беше с раирана риза с разкопчана яка и черен панталон „Докърс“.
Крис повдигна вежди.
— Забелязваш облеклото ми? Да не би да си падаш по мен? — засмя се той. — Не, не си обърнал резбата. Видях как пъхаше език до сливиците на Сейър.
Бек не допусна да отвлече вниманието му.
— Спомням си с какви дрехи беше, защото, преди да вляза при теб, имах чувството, че ще се разтопя. Ризата ми залепна от пот само докато измина краткото разстояние с колата. Забелязах разликата помежду ни. Ти изглеждаше изтупан. Току-що се бе преоблякъл, нали?
— Какво значение има?
— Ще има значение, ако Селма застане на свидетелската скамейка и трябва да отговори под клетва какво е или не е намерила в коша ти за мръсни дрехи между събота следобед, когато си тръгнал за Брокс Бридж, и неделя следобед. Ще бъде принудена да свидетелства, че си взел душ около три, след като Дани е бил застрелян между един и два и половина — Бек го погледна право в очите. — Излиза ли в неделя?
Крис се втренчи в него, без да трепне. Протяжно въздъхна и повдигна ръце, в знак, че се предава.
— Виновен.
Бек почувства стягане в гърдите, тегнещо като котва, но се опита да овладее тревогата си и да заговори със спокоен глас.
— Къде ходи, Крис? И защо трябваше да вземеш душ и да се преоблечеш малко преди да дойда в къщата?
— Помниш ли онова уличаващо доказателство по роклята на Моника Люински? — Крис разпери ръце и широко се усмихна. — Оказах се без презерватив. Представяш ли си? На моята възраст. Наложи се да го извадя, преди да се изпразня.
— С коя беше?
— С Лайла. Знаех, че Джордж ще играе голф с Хъф. Затова отидох у тях за малко следобедно развлечение.
— Защо не ми каза, за Бога? Когато за първи път те попитаха как си прекарал неделния следобед, защо не каза, че си бил с жена? Лайла е алибито ти.
— Шерифът много щеше да се зарадва да го чуе.
Бек имаше нужда от няколко секунди, за да направи връзката, след което промърмори: Мамка му!
— Точно така. Лайла е дъщеря на сестрата на Ред. Не е възможно да съм убил брат си, защото тогава чуках племенницата на нашия шериф. Предпочетох да не му съобщавам това, въпреки че точно сега не изпитвам особено приятелски чувства към него.
— Ако имаш нужда от алиби, можем ли да разчитаме на нея да го потвърди?
— Предпочитам да не я замесвам — отвърна той, леко намръщен. — Освен че е племенница на Ред, знам, че не би искала да изложи брака си с Джордж на риск, като признае, че има любовник. Непрекъснато го прави за смях, но здравата я е разглезил, купува й всичко, което поиска. Безумно я обича и докато му пуска от време на време, всичко между тях е наред. Вероятно ще излъже, за да запази мекото гнездо, което си е постлала.
— Бил си с нея два часа?
— Е, не гледах часовника, но ми се струва напълно възможно.
— Видя ли те някой в къщата й?
— Погрижихме се да го предотвратим.
— Добре. Ще държим Лайла в резерв и ще я използваме само ако е абсолютно наложително.
— Няма да се наложи — заяви Крис. — Не разполагат с нищо друго, освен косвени улики. Вече съм бил несправедливо обвиняван в убийство и от опит зная, че те не са достатъчни.
— Този път е различно, Крис. Беше намерен труп.
— Точно така. Трупът. Опитвам се да не мисля за това. Добре че Ред е идентифицирал Дани вместо някой от нас. Но ти видя колибата. Всичко вътре е изпоцапано, нали?
— Затова искат да видят дрехите ти. Убиецът е бил опръскан с…
— Бек, стига! Ясно?
— Рано е да ти се гади. Ако се стигне до съд, ще ти покажат снимки от местопрестъплението.
— Няма да се стигне до съд. Дори и да стане, процесът няма да е срещу мен.
Замълчаха, докато звучеше последният припев на — по ирония на съдбата, която накара Бек да почувства хладна тръпка — песента „Затворнически рок“. Крис допи питието си и неочаквано попита:
— Изчука ли вече Сейър?
— Моля?
— Виж ти, какво изражение! Изненада. Невинност. Оправдан гняв. Като че ли никога не му е хрумвала подобна мисъл — Крис се засмя. — Успя ли?
— Имаш по-важни грижи — троснато отвърна Бек.
— Не съм единственият, забелязал искри помежду ви. Хъф също ги е видял да прехвърчат.
— Няма никакви „искри“.
— Хм. Предполагам, че парата, която се надигаше и от двама ви в твоята кухня, е била от атмосферното налягане.
Бек го изгледа заплашително.
— Какво я задържа тук, ако не ти? — продължи да упорства Крис. — Мрази Дестини и всички в този град, особено ако са от фамилията Хойл.
Бек премълча, че Сейър го подозира в убийството на по-малкия им брат. Сигурен бе, че това ще разтревожи Крис толкова, колкото и него. Безпокоеше се какво ще предприеме, за да докаже, че е права. Не беше лесно да бъде сплашена и за краткото време, откакто я познаваше, се бе убедил, че щом си науми нещо, тя е твърдо решена да го осъществи.
— С кого спиш си е твоя работа — каза Крис.
— Благодаря.
— Но няма да съм добър приятел, ако не те предупредя да внимаваш. Сейър е…
— Слушай, зарежи това. Разбрано?
Крис закачливо му се усмихна:
— Взе ми думите от устата, приятел.